Културални вълнения или за важността на фирмената култура

Статията разглежда ключовата роля на фирмената култура за успеха на днешните бизнес организации

Даниел Панчев*

Вероятно всеки, малко или много, е чувал понятието „фирмена култура“. Когато за първи път прочетох за него преди 15 години, бидейки студент в столичен ВУЗ, не си давах сметка колко важна е ролята й за бизнес организациите. С напредването на технологиите, с масовата дигитализация, с появата на новите поколения служители, фирмената култура е не просто важна, тя е критична за оцеляването и развитието на организациите.

Днес компаниите се съревновават помежду си. Те се стремят непрекъснато да предлагат нови, по-модерни и качествени продукти и услуги, да предлагат по-добро обслужване от своите конкуренти. Нещото, което отличава една компания от друга обаче си остава фирмената култура, възприемана като „набор от ценности, вярвания, убеждения, ритуали, норми, убеждения и др“. Затова и повечето от днешните работници и служители търсят не просто добро заплащане и сигурност, когато избират за коя компания да работят, но също така и мотивираща ги към високи постижения култура. Много често те се опитват да разберат информация за бъдещия си работодател чрез познати, които работят там, постинги в интернет (най – често сайтове като bgrabotodatel и др.), форуми, сайта на самата компания, където е прокламирана нейната история, мисия и визия. Това те правят именно за да са сигурни, че ще вземат вярното решение, че ще направят правилен избор. 

Фирмената култура като отражение на българския Майндсет

Спомняте ли си думите на един бивш министър – председател за „смяната на чипа у българина“. Дълго време му се подиграваха у нас. А истината е, че той дълги години беше живял в изгнание, в столицата на една западно-европейска страна и беше попил от чуждия опит и култура. Като продължение на темата за „смяната на чипа“ бе и лекцията на известния наш алпинист Иван Кожухаров, на която имах честта да присъствам преди време. Общото и при двамата бе, че са живяли (Иван още живее) в чужбина. И за двамата някои ценности, убеждения, норми на поведение, част от нашата народопсихология са непонятни.

Българският бизнес между модерните практики и близкото минало

Известно е, че голяма роля за изграждането на фирмената култура имат създателите на съответната бизнес организация. Изградените у тях ценности, убеждения, норми на поведение, както бе изяснено, са плод на формиране под въздействието на националната култура.

Преди няколко години, водейки семинарни занятия по дисциплината „Организационно поведение“ имах възможност да обсъдя с моите студенти темата за съвременните ценности на българина. Повод за тази дискусия бяха резултатите от излязло изследване, които по-късно бяха публикувани в отделна книжка, озаглавена „Ценностите на българите: съвременен портрет на европейски фон“[1]. Студентите не просто бяха учудени от отговорите на българските респонденти, те не знаеха как да реагират на обобщените данни. Но част от този народ сме всички ние. Част от него са и висшите мениджъри на компаниите. А именно те са призвани да дават тон, да изграждат културата в организациите, които управляват. Затова тази статия има за цел да насочи тяхното внимание към този тъй важен феномен, да посочи грешките, които не трябва да правят, за да осигурят „по-добро бъдеще за компаниите и служителите си“. Затова си позволявам да „бия камбаната“, да покажа пътят, който вярвам, че трябва да се следва, да съм полезен, както винаги съм се стремял да бъда. Ще започна с някои „особени“ практики, които трябва да се избягват, ако искате да градите култура, която да ангажира вашите служители.

Не пренебрегвайте ориентацията на новите служители

Ще ви разкажа за един мой бивш колега. Казва се Георги или Жоро по-накратко. Познавам го като съвестен и отговорен служител. Работеше в банковия сектор, натрупа солиден опит около 8 – 9 години. Но в един момент реши да смени не само професията, но и бранша. Стана младши джава дивелъпър. Не знам точните причини за тази рязка промяна, но вероятно това е било породено от желанието му да научи нещо ново, да се развива в нова и перспективна област. Спомням си като ми се обади за съвет преди второто си интервю при бъдещия си работодател. Беше януари 2015г. Казах му „Помисли, културата може да е друга. Хората може да са други“. Жоро обаче мина успешно интервюто, хареса компанията, прие офертата им и започна работа. Мина се време, дойде лятото, а аз бях с приятели 2 дни в Ахтопол. И хоп, изведнъж попадам на моя приятел. Щеше да става татко, събитие тъй радостно в живота на всеки един от нас. Вместо да го видя усмихнат и щастлив обаче видях Жоро видимо променен. Беше доста унил, затворен в себе си, почти неговорещ. Твърде нетипично за него. Заговорихме се и се оказа, че е много разочарован от порядките в новата фирма и от климата, който цари. „Сам си ходех на обяд, бях изолиран от разни срещи, колектива не общуваше с мен… Никой не ти показва нищо, а аз няма откъде да се науча…все пак бях джуниър“. За обидите по негов адрес няма да споменавам. А момчето, както споменах нито е глупаво, нито нехайно. Жоро изкара 1 година и „ се спаси“ , както се изрази пред мен наскоро. Сега работи в голяма международна компания. И се чувства щастлив. Да щастлив е! Нищо, че заплатата му е доста по-ниска, нищо че се завърна в сектора, от който избяга.

Основната поука от тази случка, е че фирмите трябва да се грижат за новите си служители. Да организират качествен процес по ориентирането им. Целта на тези програми е да намалят стреса у тях, породен от смяна на работното място и от неизвестността какво да очакват. Обикновено в основата на такива програми за ориентиране лежат теми като запознаване с корпоративните ценности, мисия и визия; история на компанията и нейни създатели; вътрешни правила и норми на поведение. За да намерят служители, които пасват на фирмената им култура, някои фирми не просто са обявили мисията и ценностите си в интернет, а провеждат тестове, за да преценят дали съответния служител „пасва“ на тяхната култура. Повявяват се, макар и засега като бели лястовички, служители „Организационна култура“ и то най- често в компании, ръководени от чужденци или българи, живяли и/или учили в чужбина.

Отделно от това трябва да се създаде такъв микроклимат, който да насърчава взаимното учене и споделянето на информация от страна на по-старшите служители. Спомням си за една моя инициатива, която внедрихме при бивш работодател – „Dinner & learn“, която целеше именно това.

Сенките от миналото не трябва да доминират вашия стил на управление

Случвало ли ви се е да попаднете в бизнес организация, в която няма „transparency“ и в която едниноначалието е водещ принцип. Както се казва „той е пътят, истината и живота“. Само че авторитарното поведение днес не работи. Да, вероятно ще се постигнат краткосрочни успехи, но в дългосрочен план това не върши работа.

Въведете регулярна комуникация със служителите си, допитвайте се до тяхното мнение и не обсебвайте всяка тяхна хубава инициатива. Това са все неща, които ще повишат ангажираността на служителите ви.

„Шушу- мушу къща разваля“

Широко популярен похват на управление в нашата страна. Вероятно наследство от социализма, по време на който беше популярен израза „роднина, милиционер, роднина, милиционер“ и всеки се страхуваше да каже нещо дори и пред най-близките си роднини. По мнение на автора и на база проведени десетки разговори със служители в различни компании се оказва, че и днес много бизнес организации, по – често български, се управляват по този начин – с донесения. Дали това е начинът в 21-ви век? Едва ли!

            Ясно покажете, че като ръководители няма да толерирате подобно поведение и ще пресечете всяко подобно действие в зародиш. Гласувайте доверие на служителите си. Те ще бъдат щастливи при вас и ще са „ходеща реклама“ за вашия бизнес.

„Не сме безгрешни, но сме истински“

Не се притеснявайте ако сте допуснали грешка. Както е казал народът „Който не работи – той не греши“. Дори и като ръководители бъдете себе си, бъдете автентични! Хората ще ценят автентичността ви отколкото опитите ви да се направите на Супермен например.

            Препоръката ми е да бъдете себе си! Не влизайте роли! Хората ще оценят това по достойнство!

Бялата лястовичка

Бялата лястовичка е всяка една фирма, чиито ръководители са осъзнали важността на фирмената култура. Така например в центъра на София, на една малка и тясна уличка, в стара и невзрачна сграда, кипи усилен труд. Млади хора щъкат в офиса на агенцията за дигитален маркетинг „Despark“. Христо, който отговаря за екипа в София всъщност е въвел интересни и много иновативни практики, за които бях чел по пресата. Обадих му се и помолих да ми отдели час време в претрупания си с ангажименти график. Пристигам в уреченото време. На вратата няма табела и се налага да проверявам дали това е мястото. Оказа се, че не съм се объркал. Сядаме в една от залите, абсолютно прозрачна, както е философията на компанията за прозрачност във всичко. В хода на разговора ни изскачат прелюбопитни неща. Оказва се, че мисията на компанията не е спусната „отгоре“, а е внимателно формулирана след поредица от срещи с Leadership екипа в компанията, след което е представена и обсъдена с всички служители. По подобен демократичен начин са изведени и ценностите. „Културата е разликата една компания да е успешна и да не е. За да е успешна културата на една компания, трябва да имаш интересна работа, трябва да имаш страхотни колеги, за да се чувстваш добре, трябва да имаш чувството, че се развиваш“ ми споделя моя домакин.

Оказва се, че имат организационна структура, но тя не е пирамида, а пише всеки за какво отговаря. „Аз не съм най-отгоре като лице на компанията, аз съм просто брънка“ казва Христо. И още нещо твърде любопитно – всичко наистина е публично – от финансите на компанията, през възнаграждението на служителите до договорите с възложителите.

Обратната връзка също е много важна. Затова има практика веднъж месечно да се събират всички служители и да се представят новостите в компанията – нови проекти, нови възможности, събития, които ще се организират. Всеки втори понеделник пък се ядат бургери на „бара“, небрежно инсталиран насред офиса.

Дай боже, подобни бели лястовички да се множат на небосклона на българския бизнес. Защото културата днес прави една компания успешна или не. Колкото повече това се осъзнава и се предприемат реални действия, толкова по-успешни бизнес организации ще има в страната ни.

Авторът е хонорован асистент към катедра „Управление“ на УНСС. Водил е семинарни занятия по „Организационно поведение“ пред студентите от специалност „Бизнес администрация“. Практик с повече от 12 години в сферата на управлението на човешките ресурси.

[1] Паунов, М. Ценностите на българите: съвременен портрет на европейски фон. Стопанство, София,

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=13402

Posted by on Дек. 22 2016. Filed under Култура. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.30102 лв
 CHF =  1.69468 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.17762 лв
100  RUB =  2.86869 лв
 USD =  1.65272 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.