КРУШКА С ОПАШКА

Старите римляни са влюбени в коприната, а тя откликва бързо и лесно на техните пожелания. Поставя само едно условие, то е желанието да бъде подкрепено с достатъчно злато. Тази фина материя се разменя по съвсем лесна формула – грам за грам.

Живи богове, богини и метреси не оспорват цената, знаят: в  Китай технологията за нейното производство е свещена тайна. Освен това Пътят на коприната е дълъг, изпълнен е с премеждия през земите на враждебни племена.

По-късно развитието на мореплаването намалява времето за транспорт, рисковете и разходите. През 19-ия век към Европа и Америка текат обилни потоци от китайска коприна, чай и порцелан. В началото западните търговци плащат стоката със сребро, но тази примитивна практика не им се нрави и те изобретяват по-цивилизован и изгоден (за тях) начин.

Навлизаме в сърцевината на проблема. В името на Короната и величието на империята бизнесът в Англия решава да се възползва от чудотворните свойства на опиума. Засилва неговото производство в Британска Индия, а по-късно и в Афганистан. Изземва оттам опиата и великодушно то  предоставя на Китай вместо презряното сребро.

Правителството на тази страна обаче е още некултивирано и  неотзивчиво, ориенталски предразсъдъци го закрепостяват към звонковото разплащане. Има и други претенции, настоява всички сделки да се извършват само в Кантон и то под негов контрол.

 Като оправдание властите се позовават на някаква си опасност за реда, морала и трудовия ентусиазъм на поданиците на Поднебесната империя. Опитват се да намалят вноса на опиум, но няма как да успеят. От една страна Англия е твърде силна, а от друга – чиновниците навсякъде по света открай време са подкупни, китайските не правят изключение.

Британската Източноиндийска компания е принудена да смачка това обидно предизвикателство и търси радикално решение на проблема. Намира го лесно, в нейна услуга са военните кораби на Англия,  те имат солиден опит в пиратска дейност и необявени войни.

Допотопните китайските джонки не устояват на натиска, без особени усилия англичаните превземат Хонконг и го превръща в своя база, след него пада и Шанхай.

Според мирния договор Китай е задължен да отвори безусловно своите пазари за победителите. Те не искат да разчитат вечно на военна сила, надяват се опиумът да свърши останалата работа, да укроти още повече съпротивата на местното население.

През първата половина на 19 век опиумът е част от менюто на кулите. Така наричат китайските заселници в Сингапур, които на общочовешки език не са нищо друго, освен обикновени роби.

След изнурителен работен ден те се прибират в общи бараки, които спокойно могат да бъдат сравнени с обори. Приемат опиума като пенкилер против всички тропически заболявания, но намират в него и успокоение, отдават се на съня доволни и щастливи.

По онова време носителите на цивилизация не виждат в робството и опиума социален или нравствен проблем. Нещо повече – британците, които окупират Сингапур и внасят там китайски кули, са категорични: този опиат притежава безопасни и дори полезни за робите качества.

Няма кой да оспори техните твърдения, те имат власт, следователно и право. И наистина, опиумът укротява недоволните роби, те не се бунтуват, няма да бъдат наказвани. За средна продължителност на живота никой не говори, винаги могат да докарат от Китай евтина и свежа работна сила.

Този успех на западноевропейската цивилизация е постигнат в резултат на две войни, които са познати в историята като опиумни. Втората завършва през 1860 година, не толкова далеч в миналото. Англия е модерна и могъща сила, ползва се неограничено от правото да използва собствени методи и средства за разпръскване на ценностите на либерализма по света.

Не е излишно да си спомним – през ония времена изтъкнати дейци на балканските народи гледат към просветена Европа с надежда за освобождаване от Турция. Тя обаче си има други планове, грижи се дълголетието на „болния човек на Европа”.

Наши сънародници с основание съжаляват, че освобождението – каквото и да било то – идва от изостаналия Изток, а не от напредничавия Запад. Те могат да ни посочат за пример Афганистан, там англичаните развиха процъфтяваща индустрия със сънотворното маково семе.

Ние също имаме природни дадености. В България от хиляди години вирее канабис, но великите сили не пожелаха да му отдадат подобаващо внимание. Правехме от него примитивни кълчищни ризи и въжета, вместо да станем водеща страна в производството на марихуана.

Опиумните войни продължават и в наше време, най-горещата е в Афганистан. Правителството на талибаните забрани производството на хероин и за наказание бе свалено. Назначената нова власт създаде условия за възстановяване на цялостната структура и база за производство на този наркотик.

Официалните данни на властите в страната показват, че след влизането на НАТО производството на дрога в Афганистан е нараснало 40 пъти. За последните 8 години тази страна е започнала да дава на света двойно по-голямо количество наркотици в сравнение с всички останали държави взети заедно.

Ежегодният доход на международните картели от продажба на афганистански наркотици е около 69 милиарда долара, съобщи министърът по борбата с търговията с наркотици на Афганистан. Нещо остава и за местните търговци, техният пай надминава 1 милиард долара на година.

Това без съмнение е историческа победа за 150 хилядната армия на антитерористичната коалиция. На бойния театър в Афганистан тя се отбелязва със зрелищни спектакли на отрядите за борба с наркотиците. Четем във вестниците, че при един от тях са изгорени 2 тона хероин, 3 тона опиум и 140 килограма хашиш.

Няма спор, това хич не е малко, но се намират скептици, които твърдят: тези количества са незначителна част от общото производство. Шоуто обаче трябва да продължи, необходимо е да се покаже на всички неверници по света, че интервенцията все пак върши някаква работа и войната си заслужава изразходваните средства и дадените жертви.

През последните години се плъзна едно подозрение, което никой няма да потвърди, но не може и да бъде забравено. Според него Съединените щати организират войната в Афганистан заради ликвидираното от талибаните производство на опиум. Дял от печалбата на наркобосовете отивала в секретните фондове на ЦРУ като благодарност за затваряне на очите. Няма как да се докаже това, но едно е сигурно – не само старите китайци са обичали подкупите.

Историци и политици са съгласни – в Афганистан никой никога не е печелил война. Англия и Русия знаят това от горчив опит, този факт без съмнение е известен и  на лидера на международна коалиция. Победата обаче едва ли е на първо място в глобалните сметки; важното е, че там се печелят милиарди.

Има едно неоспоримо схващане: ако нямаше толкова голямо търсене на наркотици, няма да има и такова обилно предлагане. Пропускателните пунктове на границите са затворени толкова стриктно, че и пиле не може да прехвръкне. В същото време тонове и тонове наркотици пътуват някак си по целия свят. Може би не става дума само за големи пари, а и за властта върху тези пари и човешкото поведение?

Упойващите вещества имат дълга история, те се използват от шумерите 5000 години преди новата ера. Към хилядната година в Китай и Далечния изток пушат масово опиум. Традицията е жива, предава се от век на век, днешното състояние е очевидно. Понякога тя намира и причудливи форми на проява.

Една история от Пиринският край ме подсети за друга изява на дрогата. Там един поп заменя тамяна за кадене с канабис, отгледан саморъчно от хрисимата попадия в задния двор на храма. Макар че е задължен да се снабдява с тамян от църковните магазини. Забележете – гръм не поразява ни църквата, ни попа за това светотатство. Вероятно някъде там горе са харесали благовонието на нашия канабис.

Революционният свещенослужител е хванал крушката за опашката и е разбрал дълбоката същност на нещата – Дявола може да се гони с различни средства, особено ако и той взема участие в играта. Важното е да не го настигнем, защото той е завистлив и отмъстителен.

Тамянът е неизменна част от всички благовонни смески, които се  използват в арабските магически и духовни практики. Пратеник на Аллах твърди, че благочестивите са длъжни да използват благовония. Тамянът намира достойно място и при християнските богослужения; не само в църквите, а и у дома.

Заедно с величествените сгради, аурата от лицата на иконите и ангелските хорове, той помага на вярващите да проникнат в тайните на небесните селения и улеснява контакта с висшите сили. Това въздействие може да бъде разбрано, само ако не допуснем:

определени свойства на тамяна или друго вещество в благовонните смеси въздейства върху човешкото светоусещане.

Религията, връзката между човек и Бог, не е „опиум на народите”. Някои църкви обаче наливат вода в мелницата на атеистите, отдават се тъкмо на тази дейност, използват религията за манипулиране на вярващите.

Не случайно в нашия език има израз Бяга като дявол от тамян. Разбира се, не го гонят от църквите, той не влиза там, нали се плаши от кръста. С кадене гонят вътрешния дявол, който се е загнездил в душата на всеки един от паството.

В това не би трябвало да търсим някакъв грях, стига да не се използват подобни вещества и методи. Те водят до промяна на психическо състояние и поведение на човека; правят го податлив за проповедите от амвона, а те не винаги са в служба на Бога. А когато всичко това става без информираното съгласие на вярващите, грехът е двоен.

През 60-те години на миналия век Сан Франциско се превръща в център на хипи революцията – място не само за музика и наркотици, а и за политически протест. Тук се искат много неща, включително прекратяване на войната във Виетнам, премахване на частната собственост и държавата. Въпреки различията, хипитата са единни в едно – стремеж да избягат от грубия прагматизъм и бездушието на системата.

Всичко това прилича на бунт срещу установените порядки, но странно – властите не са разтревожени. Всичко става ясно, като си спомним – хипитата не са организирани и, нещо по-важно, те са против всяко насилие, включително и против властта. Така отново стигаме до опашката на крушката.

Животът си тече, така продължава и днес. Приемането на някои наркотици е забранено, но мнозина го правят открито и без страх на стадиони, концерти, плажове, ресторанти…, училища. На някои места тоалетните са така устроени, че да създават комфорт при изпълняване на някои рецепти. Търговията и консумацията на наркотици просто не трябва да се прави пред очите на блюстителите на реда, те не обичат проблемите да им бъдат навирани в очите.

В доклад на Европейската комисия се отбелязва: въпреки международните усилия и предприетите мерки, опасностите от световният проблем с наркотиците не са намалели. В някои страни – развити и в преход – положението дори се е влошило рязко. През последните десет години цените на наркотиците в повечето западни страни са спаднали с 10 до 30 %. Това показва, че снабдяването с тези продукти не е станало по-трудно.

В тоз ред на мисли България заема достойно място в Европа. Тя е пред цели 30 страни от общността по използване на различни наркотици. Въпреки сериозността и мащабността на проблема, темата дори не фигурира в дневния ред на парламента. Тя избягва и от приоритетите на президента и министър председателя.

Темида е странно милостива към наркодилърите. Изглежда висшите чиновници знаят къде е опашката на крушката и се страхуват да я докоснат. Не можем да очакваме резултати и от служителите на по-ниските етажа на властта – те знаят какво се очаква от тях и правят тъкмо това. Естествено, те не са имунизирани и против СНД – Синдрома на нравствена недостатъчност.

Всичко това звучи в пълно съгласие с основния стожер на показната демокрация – репресивната толерантност, създаването на впечатление, че живеем в един напълно свободен свят. На сцената излиза откритият от Маркузе едноизмерен човек, неговият протест не напуска рамките на съществуващата реалност и бързо затихва. Търпимостта и мнимата неутралност на властта се превръща в рафинирано насилие.

За системата е много по-добре недоволните да бъдат дрогирани, отколкото да излязат на барикадите. Лозунгът Прави любов, а не война става изгоден за хората на власт; протестите против външните войни са безсилни, а отказът от вътрешни борби е добре дошъл.

Звучи странно, но статистиката също действа успокояващо на властите. Средната възраст на поемащите наркотици е 23, а на търсещите лечение – около 30 години. Голямата част от хората, които съзнателно или спонтанно бягат от съществуващия ред в света на съновиденията, отхвърлят своята зависимост от дрогата и стават уважавани от държавата граждани.

Тези, които са били омаяни от чисти пориви на сърцето, придобиват житейски опит и разум; сърдите млади мъже и жени помъдряват. Постепенно разбират, че системата не може да бъде победена, трябва да се адаптират към нея. Иначе отиват в презрените периферии на обществото.

Знам, звучи тъжно, но е така.

Автор: Петър Доков

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=5628

Posted by on Ное. 21 2012. Filed under Култура. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.31981 лв
 CHF =  1.79714 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.21323 лв
100  RUB =  2.93876 лв
 USD =  1.7342 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.