КРИМСКИЯТ ВЕКТОР НА ТУРСКАТА ГЕОПОЛИТИКА

Както е известно, разпадането на Съветската империя през 1991, ерозията на руската хегемония в Черно море и появата, в резултат от това, на определен „геостратегически вакуум” в региона, превърнаха Турция и Украйна (като двете най-силни държави в Черноморската зона) в геополитически антагонисти. Този факт беше адекватно осъзнат от Анкара (за разлика от Киев) още в началото на 90-те. Разчитайки, че плановете и, в общи линии, съвпадат с геополитическата стратегия на Запада (и най-вече на САЩ) и опирайки се на статута си негов „стратегически партньор” в НАТО, както и на специално разработената за целта доктрина за „тюрко-ислямския синтез”, Турция успешно използва мощния подем на етнорелигиозния национализъм на изповядващите исляма тюркски народности от постсъветското пространство, както и стремежа на някои от новите независими държави да се дистанцират от Москва, за реализацията на собствените си геополитически цели.

Турската геополитика в Черноморско-Каспийския регион и мястото на Крим   

Турция разглежда Черноморско-Каспийския и Централноазиатския региони, като единен арел на своята дългосрочна геополитическа стратегия, опираща се доктрините за „тюрко-ислямския синтез” и „неоосманизма” и предвиждаща постепенното сближаване и, в перспектива, евентуалното сливане в единно икономическо и духовно (а при определени условия и политическо) цяло на всички тюркоезични и мюсюлмански народи от Централна Азия, Кавказ, Крим, Поволжието, Урал, Сибир и Балканите. Ентусиазирана от разпадането на СССР и неспособността на Украйна и другите постсъветски държави да запълнят създалия се геополитически вакуум, Турция започна активно да използва противоречията между тях за решаването на следните основни стратегически задачи: 

– Максимално бързото и ефективно използване на появилите се възможности за всестранно развитие на търговско-икономическите и научно-технически връзки при изгодни за Анкара условия и, в този контекст, създаването в Черноморско Каспийската зона на регионална система за икономическо сътрудничество и политико-икономически контрол, която да гарантира турското лидерство и да ограничи влиянието на вероятните конкуренти (не само Русия и Украйна, но и Германия, а дори и САЩ).
–  Постигане на максимално възможното политическо, етнокултурно и духовно-религиозно влияние върху постсъветските държави с мюсюлманско население или с тюркско-мюсюлмански общности (кримските татари в Украйна, гагаузите в Молдова, аджарите в Грузия, кавказките мюсюлмани, тюркските народности в Руската Федерация и т.н.) чрез създаването на единно тюрко-ислямско информационно пространство, осъществяване на целеви инвестиции в сферата на образованието, за изграждането на религиозни училища и джамии и за подготовката на кадри (включително на мюсюлмански духовници), както и чрез внедряването на експерти и „агенти за влияние” в структурите, определящи геополитическата ориентация, промените в законодателството, икономическата, военната, информационната политика и другите най-важни сфери на действие на постсъветските държави.
–  Формиране, за целите на оптималното гарантиране на собствените икономически и политически интереси в Черноморско-Каспийския регион, на съответните регионални системи за политическо сътрудничество, които впоследствие да започнат да изпълняват и функции на военно-политически структури, в рамките на „специалните” отношения на постсъветските черноморски държави (и най-вече Украйна) с НАТО. Изземане функциите на стратегическия контрол от Русия и превръщането на Украйна в „послушен статист” на турската геополитика в Черноморския регион.
–     Реализация на отговарящите на турските стратегически интереси проекти за разработката и транзита на енергоносители от централноазиатските и каспийски държави (петролопроводът Баку-Тбилиси-Джейхан, газопроводът Баку-Тбилиси-Ерзурум и т.н.), като геоикономическа предпоставка в стратегията за изтласкване на Русия (и неутрализацията на Украйна) от Черноморско-Каспийската зона на стратегическо съперничество.
–  Неявната мобилизация на етнорелигиозния национализъм в „тюркските” региони на постсъветското пространство под лозунга за „връщането” на местните народности към исляма, включително пряката подкрепа на сепаратистите в Чечения, Дагестан, Татарстан и Башкортостан (в Русия), на кримските татари (в Украйна), и на пантюркистите (в Азербайджан и Централна Азия), в общия ми стремеж да са разграничат от проруската геоетническа ориентация, заменяйки я с протурска.
 Всичко това, взето заедно, подчертава изключително важното значение на полуостров Крим не само в геополитическия триъгълник Украйна – Русия – Турция, но и за глобалната геополитика. 
 Тук е мястото да припомня, че Автономна република Крим беше създадена в рамките на Украйна, през 1992, т.е. година след прокламирането на украинската независимост, след продължителни преговори между правителството в Киев и местните власти, които първоначално отказваха да признаят полустрова за част от украинската държава. Според преброяването на населението от   2001, в републиката живеят 2 033 700 души, като националният му състав включва   руснаци (58 %),   украинци (24 %), кримски татари (13 %), беларуси, евреи, немци, караими, арменци, българи, гърци, цигани  и др.
Официалните езици са   руски   и   украински . 
 Що се отнася до кримските татари (през 1944 те са изселени от полуострова по заповед на Сталин, а през 1967 им е разрешено да се върнат), те още от началото на 90-те се ориентират към създаването на собствени представителни структури, най-важен от които е т.нар. Меджлис на народа на кримските татари. Той се смята за изпълнителен орган на националния конгрес (своеобразен парламент) на кримските татари – т.нар. Курултай на народа на кримските татари, който се избира на всеки пет години с общи избори. Меджлисът, който от създаването се през 1991 се ръководи от Мустафа Джемилев, пък се смята за представителен орган, представляващ интересите на кримската татарска общност пред украинското централно правителство, правителството на Автономна република Крим и международната общност. Показателно е, че Меджлисът, чиято централа е в някогашната столица на васалното на Османската империя Кримско ханство – Бахчисарай, беше официално признат от Турция, още през 1996.  

Украйна в турската геополитика  

 Основните направления на турската активност по отношение на Украйна могат най-добре да бъдат осмислени, ако ги разглеждаме като елементи от общата политика на „неоосманизма”, за чиито идеолог се смята сегашният външен министър на Турция Ахмет Давутоглу. От 90-години на миналия век насам, Украйна е „арена” на конкурентния сблъсък между „атлантическата ос” и Русия, като Турция също се включва в тази игра, макар че, поне първоначално, не е в състояние да претендира за първостепенна роля в нея. 
 От началото на 90-те турските специални служби, с помощта на различни неправителствени организации и фондации, установиха сравнително тесни отношения с редица радикално-националистически украински формации. С организационната и финансова помощ на Турция, активисти на последните участваха като наемници в двете чеченски войни срещу руската армия, което, както е известно, приключи печално за мнозина от тях. По аналогичен начин бяха „стимулирани” някои украински неправителствени организации, медии и политици, които започнаха усилено да пропагандират предимствата от задълбочаването на украинско-турските отношения и безалтернативната роля на Анкара за оказване на външнополитическа подкрепа за Украйна. През този период, Турция нерядко се представяше като „ключова” държава, която може да окаже решаваща подкрепа за интеграцията на Украйна в НАТО.
 Естествено, специално място в тази турска активност по отношение на Украйна зае лобирането за правата и позициите на кримските татари, които при това се представяха като едва ли не най-твърдите привърженици на украинската държавност, способни да защитават интересите на Киев на полуострова. Този „татарски вектор” на турската активност покриваше цялата вертикала на украинските властови структури, целия украински елит и значителна част от обществения сектор.
 Според известния арменски анализатор Игор Мурадян, налице са достатъчно признаци, че при управлението на предишния украински президент Юшченко (2005-2010) между Киев и Анкара са постигнати някакви неформални договорености, касаещи политиката на двете държави по въпроса за кримските татари. Така, администрацията на Юшченко взе решение за създаването в Крим на мощен фактор за натиск върху Русия, с цел по-скорошното и изтласкване от полуострова. Не без подкрепата на определени турски кръгове, през последните години от управлението на Юшченко, Крим започна да се превръща в огнище на нарастващо напрежение и конфронтация на национална основа, като, съдейки по някои публикации в украински и турски медии, тогавашната украинско ръководство си беше поставило за цел, дори с цената на твърда и опасна конфронтация, да превърне Крим не само във възел на руско украинските противоречия, а и в международен проблем, използвайки за целта именно претенциите на радикалните лидери на кримските татари.

Турската икономическа експанзия в Крим  

Междувременно, турската икономическа експанзия в Крим продължава да се развива с темпове, които, ако се запазят и през следващите десетина години, ще превърнат полуострова в икономически зависим от Анкара. Така, през октомври 2010, турският министър на културата и туризма Атила Коч потвърди пред медиите в Анкара, че страната му „ще продължи активно да участва в множеството привлекателни за нас проекти за развитието на туризма и другите отрасли на кримската икономика, чиято обща предварителна стойност е над 21 милиарда долара”.
 Коч, който ръководеше турската делегация на преговорите с правителството на Крим през есента на миналата година, подписа с него меморандум за сътрудничество в сферите на туризма и културата. Според редица турски и украински медии, по време на тези преговори кримските власти са обещали да не пречат на продължаващата „репатриация” на кримски татари – емигранти и техни потомци, от Турция в Крим, както и на оказваната от Анкара официални и неофициално материална подкрепа за тях. 
 Заинтересоваността на Турция от развитието на кримските курорти, на пръв поглед, не изглежда много логична, тъй като те биха конкурирали турските. Както посочват обаче някои кримски медии, истината е, че става дума за „изцяло контролирани от турския туристически бизнес проекти”. Освен това, не бива да се изключва евентуалното последващо „пренасочване” на част от турските инвестиции в туристическия сектор към организациите на кримските татари в самия Крим.
 Както съобщава Анадолската агенция, най-големият турски холдинг  Zorlu отдавна планира да инвестира в енергийния сектор на Крим. По предварителни оценки на турски анализатори, става дума за 500 или дори за 650 млн. долара, включително за изграждането на полуострова на завод за преработката на каспийски петрол, доставян от турското черноморско пристанище Самсун. Освен това се планира с турски инвестиции в Крим да се построи завод за преработка на природния газ, който вече се добива в шелфа на полуострова. Целта е регионът да бъде „освободен” от сегашната си газова зависимост от Русия и Украйна. 

Крим и ролята на „ислямския фактор” в Украйна  

 В Украйна, където броят на мюсюлманите винаги е бил малък, проблемът за „еволюционната промяна на етнорелигиозната структура на обществото” никога не е бил поставян. Днес обаче, той става все по-актуален за един от регионите на страната – Крим. Мнозина наблюдатели с тревога отбелязват радикализацията на младите хора, принадлежащи към общността на кримските татари, много от които все по-често се ориентират вместо към Меджлиса (единствената „законна”, според татарските активисти, властова структура в Крим) към откровено екстремистки формации от типа на печално известната „Хизб-ут-Тахрир” (Партия за ислямско освобождение).  Напоследък привържениците на тези два „мюсюлмански” центъра си оспорват не само контрола над местната татарска общност, но и този над целия полуостров. Както е известно, създадената през 1953 в Йерусалим партия, се смята за терористична и е забранена в редица държави по света, включително в Германия, Русия, Сирия, Узбекистан, Таджикистан и Киргизстан. В Украйна обаче, където първите и активисти се появяват още в края на 90-те години, властите се отнасят към нея съвсем търпимо. Украинският филиал на „Хизб ут-Тахрир” разполага със собствени електронни медии, провежда публични акции и установява връзки с различни „братски” организации, като в момента лидерите на организацията вече са готови да влязат в битка за властта в Крим с водачите на Меджлиса.
 Впрочем, „Хизб ут-Тахрир” съвсем не е единствената радикална мюсюлманска организация в Украйна. Разширява информационното си влияние т.нар. Общоукраинско обединение на обществените организации „Ал-Раид”, разполагащо с центрове в Крим, Киев, Харков, Одеса, Донецк, Виница, Запорожие и Луганск. Активистите на „Ал-Раид” твърдят, че се занимават с разпространение на основите на исляма и мюсюлманската култура, но прави впечатление силната антиславянска насоченост на повечето им пропагандни материали (така например, борбата с пушенето сред мюсюлманите се илюстрира с изображения на пияни руснаци и украинци и образцово трезви мюсюлмани). Младите мюсюлманки пък биват призовавани да носят хиджаб. Както е известно хиджабът не е задължителен в мюсюлмански държави, като Турция и Тунис например, но според „Ал-Раид”, това очевидно не важи за Украйна. Организацията издава собствен вестник, разпространяван безплатно в училищата на кримските татари, спортните зали и културните институции. Организира детски ислямски лагери и безплатни курсове за млади момичета, издава мисионерска литература и видеоматериали. Сред спонсорите на „Ал-Раид” са над двайсет чуждестранни организации, като саудитската „Световна ислямска младежка асамблея” или катарско-кувейтската „Закат”, набираща средства за кримските мюсюлмани, и други.  Между другото, в „Световната ислямска младежка асамблея” участват и „Мюсюлманските братя”, подозирани, че финансират радикалните ислямисти в Северен Кавказ и разпространяващи радикална ислямистка литература на територията на ОНД.
 В Крим действа и друга екстремистка организация – „Ат-Такфир уал-Хиджра”, която изповядва с още по-радикална идеология от „Хизб ут-Тахрир”. Основателят и – египтянинът Мустафа Шукри, призовава към непримирима борба с „неверниците” и налагането на „световен ислямски ред”. Навремето, кримските активисти на „Ал-Такфир уал-Хиджра” бяха обвинени, че са подготвяли убийството на водача на Меджлиса Мустафа Джемилев, заради отстъплението му от „чистия ислям”. През 2009, тогавашният украински вътрешен министър Юрий Луценко обяви, че около 1/3 от членовете на „Ал-Такфир уал-Хиджра” са славяни, а не татари и призна, че Украйна не е готова за подобно предизвикателство.
 Друга организация, която следва да споменем в този контекст, е „Таблиг Джамаат”. За разлика от другите, нейните активисти не се занимават с публични проповеди, предпочитайки разговорите на четири очи с „подходящите” хора, което силно затруднява разкриването им от специалните служби. В редица държави, като САЩ и Русия например, „Джамаат Таблиг” е забранена и се смята за терористична.
 Интересно е, че някои крайнонационалистически и профашистки украински партии виждат в тези ислямисти свои съюзници. Впрочем, да не забравяме, че предишният президент Юшченко нарече кримските татари „истински украинци”, адресирайки тези думи към антируски настроеното крило в татарското движение.
 Според бившия лидер на партията „Народно движение на Украйна” Генадий Удовенко, в страната живеят 1,5 млн. мюсюлмани. Тази цифра е силно преувеличена, но след като числеността на кримските татари – единствената традиционно мюсюлманска народност, живеещ на територията на Украйна, не надхвърля 300 хиляди души, останалите очевидно са представители на мюсюлманската диаспора от други държави (най-вече от Турция), както и приели исляма украинци (интересно е, че последните обикновено се ориентират към най-радикалните течения в исляма).

Битката за Крим  

Флиртът на украинските власти с водачите на татарските формации в Крим, който не беше прекратен напълно дори и след идването на власт на Виктор Янукович, както и предоставянето на всевъзможни привилегии за турските неправителствени организации и различни откровено екстремистки ислямски фондации, подхранват илюзиите, че на полуострова действително е възможно създаването, с подкрепата на Анкара, на ислямистка квазидържава с всички последици от това за целия регион. На фона на активизацията на транснационалния ислямски радикализъм, държавите от Черноморския регион би следвало много внимателно да анализират политиката на Киев по отношение на кримските татари и, най-вече, активността на радикалните ислямски формации в Крим.
 Под предлог, че следва да бъда спазвани човешките права и с подкрепата на западните, както и на някои мюсюлмански държави и най-вече на Турция, съвсем скоро (в рамките на следващите няколко години) към Украйна и нейната автономна република Крим могат да бъдат предявени претенции относно правото на самоопределение на кримските татари и признаването на т.нар. Меджлис за суверенна структура. Както посочва украинският политолог Владимир Джарала от Симферопол, „татарският Меджлис постепенно прокарва политиката си за създаване, на територията на полуострова, на татарска автономия, която най-вероятно, ще се окаже първата стъпка към реализацията на претенции за собствена държава”. Според него: „В Киев гледат с демонстративно пренебрежение на тези тенденции в кримската политика. От друга страна, влиянието на Крим върху украинската политика също е минимално. Интересно е, че външните сили в момента отделят на полуострова много по-голямо внимание, отколкото украинското правителство. Става дума разбира се за САЩ, Турция и Русия, като активността на първите две напоследък силно нарасна. Най-рационално и ефективно действат американците, чиято главна задача е да минимизират руското влияние в региона. Тактиката, която те прилагат за проникването си в Крим, е стандартната – използва се системата на грантовете, активна работа с местните медии и политическия елит и формиране, с тяхна помощ, на центрове за влияние сред кримските интелектуалци”.
 На практика, в някои части на Крим са формирани паралелни структури на властта, част от които вече имат и официален характер, след успешното им представяне на последните местни избори. Над хиляда кримски татари са избрани за общински съветници и депутати, като в някои местни съвети татарите формират над 1/3 от състава на общинските съветници, което им позволява съвсем реално да влияят върху политиката на автономната република в зоните, компактно населени с татари.
Според редица украински експерти, претенциите на Меджлиса за възстановяване автономията на кримските татари ескалират паралелно с ръста на ислямското самосъзнание сред кримската татарска общност и изтласкването от полуострова на славянското (руско и украинско) население. Както вече посочих, в Крим непрекъснато нараства популярността на радикалните ислямисти. По различни оценки, само броят на привържениците на екстремистката ислямска организация „Хизб ут-Тахрир ал-Ислами” варира от 3 до 15 хиляди души. Както посочва в тази връзка споменатият по-горе Владимир Джарала: „за организациите от типа на „Хизб от-Тахрир”, Крим е територия на джихада, която трябва да бъде завоювана и превърната в част от халифата, а онези, които оказват съпротива, следва да бъдат унищожени”.
 Междувременно, продължават да нарастват и мащабите на репатриацията на кримски татари (или по-скоро на техни потомци) от Турция, Близкия Изток и Централна Азия.   
 Активността и претенциите на татарската общност в Крим се подхранва от организациите на татарската общност в чужбина. Както известно кримските татари имат диаспора в редица държави (смята се, че броят на татарите в САЩ е 8000, в Румъния – 40000, в България – 20000, в Узбекистан –300000, и в Турция – между 300000 и 500000, според други източници обаче те са не повече от 100 000). Естествено, най-активни са групите, базиращи се на турска територия. За най-голяма формация на кримските татари в Турция се смята т.нар. „Асоциация за култура и подкрепа на кримските тюрки”. Още две организации демонстрират засилваща се активност в тази област –  Emel  и  Krim. При това, докато  Krim  е концентрирала дейността си
непосредствено върху Кримския полуостров и проблемите на кримските татари,  Emel ,
освен с тях, се занимава и с другите „тюркски” народи в постсъветското пространство: т.нар. волжки татари, кумиките, башкирците, карачаевците, ногайците, казахите, киргизите и т.н. Показателно е, че тази организация поддържна тесни връзки и с определени интелектуални среди в Полша, като например професора от Познанския университет „Мицкевич” Хенрик Янковски, който изследва културата, езика и историята на кримските татари, в спектъра на историческите им взаимоотношения с Полша и Турция. Според самият Янковски, повечето му изследвания по тази тематика са спонсорирани от Американския изследователски институт в Турция и нюйоркската Фондация „Ендрю Мелън”. Между другото, в Полша, с „татарския въпрос” и източния вектор на полската политика се занимава Институтът за култура на полските татари в Гданск. Пак в Полша се издава и „Списание на полските татари”. Варшава планира да открие свое консулство в Симферопол, с цел да провежда по-активна политика по „кримския въпрос”.
 Междувременно, в Крим беше създаден т.нар. Азовски ислямски лицей, който  поддържа директни контакти с религиозно-националистическата турскасекта „Нурджулар” (основана от Саид Нурси, която е доста активна и у нас, в Родопите).  Лицеят редовно се посещава от турски лектори, пропагандиращи идеите за „световната тюркска общност”. Както посочва шефъг на отдела за Украйна в Института за държавите от ОНД Кирил Фролов: „В Ялта легално работи официален представител на турското Министерство на религията, което, на практика, се занимава с експанзията на исляма на полуострова. Изгражда се система за ислямско образование, която подготвя и мюсюлмански политически елит, готов да изяви претенции към властта в подходящия момент”.
 Все повече украински и европейски анализатори смятат, че геополитическото проникване на Турция застрашава стабилността в Крим. Автономната република Крим се намира в сферата на традиционните турски и руски интереси. Ясно е, че Анкара иска да усили позициите си на полуострова, използвайки за целта кримските татари. В същото време, през последните петнайсетина години този етнос попадна в сферата на интереси и на друга ислямска геополитическа сила – Саудитска Арабия, която вече дълги години се конкурира с Турция. Според някои експерти, именно тези два центъра финансират религиозно-политическото движение в Крим. Като целта е укрепване на ислямския фактор сред кримските татари, тяхното обединяване и по-нататъшното им използване за собствените геостратегически интереси на двамата играчи. За укрепването на турските позиции в Крим съдейства и вътрешнополитическата
ситуация в Украйна. Между Меджлиса и сегашното украинско правителство има сериозни противоречия в социално-икономическата сфера. Интересът на Турция за усилване на влиянието и пък е свързан с активизиране на съвместните действия на водачите на кримските татари с турските политически сили.
 Между другото, през януари 2011, сред срещата между водача на Меджлиса Джемилев и турския премиер Ердоган беше обявено, че Турция ще продължи да реализира програмата си за оказване на помощ за закупуване или строителство на жилища за репатриантите и ще работи за увеличаване броя на училищата в Крим, където се преподава на татарски. Подобни програми са сред начините за финансиране дейността на политическите организации на кримските татари.
 За Турция нестабилността в Крим е изгодна както от стратегическа, така и от тактическа гледна точка. В Анкара разчитат, че тя ще задълбочи процесите на самоорганизация на кримските татари и ща засили сепаратистките настроения. Те пък могат да прераснат в политически протести и да доведат до искане за създаване на отделна кримска държава, доминирана от татарите. На свой ред, подобна ескалация ще провокира емиграцията сред славянското (руско и украинско) население и ще усили позициите на татарския етнос в политическия и икономически живот на полуострова. Така, Анкара може да се сдобие със силно зависимо от нея териториално образувание. Разбира се този сценарий съвсем не е неизбежен и ще зависи от много външно- и вътрешнополитически фактори, включително от способността на управляващите в Киев да осъзнаят, че в геополитически план Украйна и Турция действително са антагонисти.
 При всички случаи една силна Украйна не устройства особено Турция, която не би искала Киев да се превърне в конкурент на Анкара, по отношение на турско- американското сътрудничество в Черноморския регион, общата ситуация в който продължава да е достатъчно неясна и на моменти дори напрегната. В Киев обаче, изглежда още не са го разбрали, поне ако се съди по пренебрежителното отношение (преминаващо понякога в прикрита подкрепа) на украинските власти към турското проникване на полуострова.
 Що се отнася до отношението на Вашингтон към турската „експанзия” в Крим, то не е еднозначно. Засега основна цел на САЩ в региона си остава окончателното изтласкване на Русия от Черно море, като за постигането и всички средства изглеждат добри. Тоест, на този етап турската политика в Крим устройва Вашингтон, но това съвсем не означава, че в дългосрочна перспектива американците биха допуснали пълен турски контрол над полуострова. В момента, Анкара вижда възможност да заложи на „абсорбирането” на Крим и превръщането му във важен инструмент на турската геополитика. Можем да предположим, че дори ако станем свидетели на такава геополитическа катастрофа, каквато би било разпадането на Украйна, това едва ли би притеснило Турция. Вероятно турците стратези анализират и тази перспектива, но Анкара би влязла в подобна игра, само ако тя придобие реални очертания.
 Не е изключено, Турция, която традиционно разглежда Крим като част от зоната на собствените си геополитически и икономически интереси, да се опита да използва по отношение на полуострова своя „кипърски опит” (т.е. преселването, в рамките на няколко години, в окупираната от турската армия северна част на остров Кипър на над 50 хиляди турци). Реализацията на подобен сценарий ще има крайно негативни последици за държавите от Черноморския регион.
 Тъкмо поради това етническата ситуация в Крим би следвало да стане обект на много внимателен анализ от съответните институции на държавите от Черноморския регион, както и на ЕС. Ако демократичната общност продължи да наблюдава пасивно развиващите се в Крим негативни процеси, подкрепяните и инспирирани от Анкара сепаратистки настроение сред местната татарска общност само ще се усилват с течение на времето, като в крайна сметка, това може да провокира международен конфликт, който няма как да не засегне всички държави от Черноморския регион, включително и България.

Кънчо Ангелов –  Център за изследване сигурността на Балканите и в Черноморския регион 

 


ПОСЛЕДНИ СТАТИИ:

КОНСТИТУЦИОННИТЕ ПРОТИВОРЕЧИЯ И ПРЕЗИДЕНТСКАТА ИНСТИТУЦИЯ- Момчил ДОЙЧЕВ

СКАНДАЛЪТ КАТО ПОЛИТТЕХНОЛОГИЯ – Момчил ДОЙЧЕВ

ВАСИЛ ПЕНЕВ: ЗАЛОГЪТ ЗА ПРЕЗИДЕНТСКАТА ИНСТИТУЦИЯ Е ЕДНОВРЕМЕННО ЗНАЧИМ И ФАЛШИВ

ЗА ОСАМА БИН ЛАДЕН ИЛИ С ДОБРО, ИЛИ С НИЩО

БЛИЗКИЯТ ИЗТОК МОЖЕ ДА ИЗПАДНЕ В ДЕСЕТИЛЕTИЯ НА НЕСТАБИЛНОСТ

ТРАЙБАЛИЗМЪТ ЛИ Е БЪДЕЩЕТО? – Патрик БЮКЯНЪН

ВЪПРОСЪТ ЗА ОТНОШЕНИЯТА НА ТУРЦИЯ С ГЪРЦИЯ- Ирина СВИСТУНОВА

ТОМО БОРИСОВ: ПРЕСТЪПНОСТТА ЩЕ СЕ РАЗРАСТВА – НАРОДЪТ ОБЕДНЯВА

СЛЕД КАДАФИ: ДЕМОКРАЦИЯ ИЛИ ДЖИХАДИСТИ? – Уалид ФАРЕС

ИТАЛИЯ СПЕЧЕЛИ 10 ГОДИШНА БИТКА ЗА РАЗПЯТИЯТА В КЛАСНИТЕ СТАИ

ИНФОРМАЦИОННАТА ВОЙНА ПРОТИВ ЛИБИЯ

БЪЛГАРИЯ НА КРЪСТОПЪТ -Олга РЕШЕТНИКОВА

ИДЕОЛОГИЯ НА ИСЛЯМИЗМА- Алекс АЛЕКСИЕВ

ГЕНАДИЙ ШМАЛ: НЕСТАБИЛНОСТТА СЕ ОТРАЗЯВА НА ЦЕНАТА НА ПЕТРОЛА

ПРОФ. ВЛАДИМИР ЧУКОВ: У НАС ЩЕ ИМА ЕМИГРАНТСКИ ПОТОК

ЕВГЕНИЙ САТАНОВСКИЙ: ПРИКЛЮЧИ СЕ СЪС СВЕТСКИЯ АРАБСКИ СВЯТ

СРЕДНАТА КЛАСА В ГЕРМАНИЯ НАМАЛЯВА

ЕДНИ ОСМАНСКИ БАЛКАНИ ПРЕЗ XXІ ВЕК

ЮЖНАТА ГРАНИЦА НА БЪЛГАРИЯ, НЕЛЕГАЛНИТЕ ЕМИГРАНТИ И ШЕНГЕН – Калоян МЕТОДИЕВ

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=3927

Posted by on юни 10 2011. Filed under Анализ. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.30102 лв
 CHF =  1.69468 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.17762 лв
100  RUB =  2.86869 лв
 USD =  1.65272 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.