КРИЗАТА В КАЙРО Е ТЕСТ ЗА ОБАМА

Проф. Андраник Мигранян е роден на 10 февруари 1946 година в Ереван. Директор е на представителството на Института за демокрация и сътрудничество в Ню Йорк. Професор по международни отношения и политология в МГИМО. В периода 1993 – 2000 е член на съвета на Президента на Руската федерация.

Материалът е отпечатан на 11 февруари 2011 в Росийская газата. Отразява мнението на автора за възможните сценарии за развитие на кризата в Египет. Писан е преди оставката на Мубарак, но го предлагаме на вашето внимание поради допълнителния прогностичен анализ на автора. В него са включени аспекти свързани с армията, Мюсюлманските братя, администрацията на Обама.

Гледайки от Москва на развитието на политическата криза в Египет и опитите на американската администрация да се справи с нея, да не му завиждаш на президента на САЩ Барак Обама.
Става все по-видно, че както и да се развие кризата в Египет, на администрацията на Обама едва ли ще съумее да избегне  сериозните външнополитически загуби. За всички е очевидно, че от това, как администрацията на Обама ще се справи с политическата криза в Египет, ще зависят не само съдбата на отношенията на САЩ с ислямския свят, но и от того, как администрация Обамы справится с политическим кризисом в Египте, будет зависеть не только судьба отношений США с исламским миром, но и възприетата роля и възможности на САЩ в новата система на международните отношения. От само себе си се разбира, че от това в значителна степен ще зависи и съдбата на проамериканските арабски режими в Йордания, Йемен и Саудитска арабия, и като резултат съдбата на Израел.
За две години от управлението на Обама в различни публикации нерядко е сравняван с бившия президент на САЩ Джими Картър.  Неговото президенство не беше толкова славно най-вече заради неспособността на последния да се справи с икономическите проблеми в къщи, както и заради това, че на тази администрация не е съумяла да предотврати крахът на шахския режим в Иран и идването на власт на антиамериканските настроени ислямски радикали.  Като резултат от всичко това Картър се оказа президент с един мандат и остъпи власта на Роналд Рейгън. Приликите в ситуацията се усилва и от това, че президентът Картър, издига като крайъгален камък на външната си политика концепцията за защита на човешките права, като изисква да не се използва сила от своя ключов съюзник в Близкия Изток иранския шах, парализирайки с това неговите действия и в значителна степен подпомага на идването на власт в тази страна на радикалните ислямисти.  Нека сега да разгледаме действията на настоящата администрация в разрешаването на кризата в Египет.
Създава се впечетление, че след няколко дни на масови демонстрации в Кайро и други градове в Египет с искания за оставка на президента Мубарак и  изявлението на егпетската армия за неутралитет, във Вашингтон решиха, че дните на Мубарак са  преброени. В резултат на това администрация на Обама счита, че няма от необходимост да се подържа повече съюзника, какъвто се е явявал 30 години, и най-добре да се огледа на приятел в опозицията, излизащ под лозунгите за демокрация и политически свободи, в надежда да се сдобие с бързя смяна на власта,  вярвайки, че в резултат на  изборите в Египет на власт ще дойдат политици, приятелски настроени по отношение на САЩ и Израел. Под тяхното ръководство Египет както и по-преди ще бъде надежден съюзник на САЩ в осигуряването на стабилност в региона и вборбата с международния тероризъм и радикалния ислям. С тази цел администрацията на Обама поиска от Мубарак да се въздаржи от употребата на сила и по-мирен път да се осъществи сформирането на ново правителство чрез свободни и демократични избори. Както президента, така и членовете на неговата администрация не  са удовлетворени от изявлението на Мубарак, че той няма да участва в следващите избори за президент, но ще запази власта си до септемврийските избори. Както Обама, така и неговия говорител Гибс (който от 12.02.2011 г. напуска Белия дом – б.р.) заявиха, че прехода на властта е длъжен да се осъществи незабавно. Администрацията повтори сенато Маккейн, който направи категорично изявление за необходимостта от незабавна оставка на Мубарак с прехвърлянето на властта в ръцета на „временна администрация, където да има представители на египетската армия, на действащото правителство, на гражданското общество и продемократическите сили, които да осигурят в страната свободни и признати от международната общност избори през тази година, като необходим елемент от реалния преход към демокрация”.
Изявлението на Маккейн привлече вниманите на политиците и анализаторите и заради това, че много от американските СМИ съобщиха за това, че то е направено след срещата на сенатора с Обама в Белия дом и едва ли не представлява официалната позиция и на самия президент. Развитието на вътрешнополитическата ситуация в Египет дава основание да се предполага, че администрацията на Обама, политиците от типа на Маккейн и многобройните коментатори в американските вестници, радиа и телевизии са се объркали в оценката си на ситуацията.
Мубарак направи точно обратното. Вместо да подаде оставка, той мобилизира своите подръжници, които със своите масови изявления в подкрепа на деястващия президент са длъжни да докажат както на египетското общество, така и на международната общност, че действащият президент се ползва с широка подкрепя в страната. Демонстрацията на масова подкрепа трябва да убеди армията и другите силови структури да запазят лоялността си по отношение на своя президент. Свидетелите на на сблъсъците межуд привържениците и противниците на Мубарак отбелязват, че армията не е попречила на привържениците на Мубарак в опититеси да изгонят опозицията отплощад Тахрири, и че на самата армя и е писнало от уличните безредици и не подкрепя радикалните искания за незабавна оставка на президента и смяна на режима.
По-този начин, ако Мубарак съумее да консолидира значителна част от обществото в своя подкрепа, да запази лоялността на армията и спецслужбите, ще съумее самият той да стабилизира ситуацията в страната и до септември да проведе реформи и да осъществи обновлението на властите, изхождайки отпотребностите и политическите реалности в страната. Това ще означава много голямо външнополитическо поражение на администрацията на Обама не само в очите на египетската общественост и политически елит, но и в целия арабски свят. Особено това важи за страни, като Йордания и Саудитска арабия, където политическите елите и управляващи в продължение на много години действаха в ролята на надеждни съюзници на САЩ. Сред елита и управляващите в тези страни ще се подрони доверието към настоящата администрация на САЩ и те най-вероятно ще престанат да гледат на САЩ като надежден партньор, на който може да се разчита в условията на каквато и да вътрешнополтическа криза.
Нека се да разгледаме, какво ще се случи, ако под натискана вътрешните и външни сили Мубарак бъде принуден незабавно в рамките на дни или дори седмици да подаде оставка. Презпоследните дни колумниста на „Ню Йорк таймс” Томас Фридман на няколкопъти припомни старата истина за това, че като правило, соицално-икономическите и особено политическите преобразования към либерална демокрация се осъществява при наличие на силна власт в страната. Тя сама избира времето, последователността на стъпките, определя съюзниците, които трябва да мобилизира за подкрепа на тези преобразования, противниците, които трябва да неутрализира. Но когато е слаба, а в Египет днес е такава, нейната легитимност е поставено под съмнение от исканията за радикални реформи отпротестиращите на улицата и даже от изявленията на съюзниците, и то при условието за незабавна оставка на лидера, които е бил гръбнака на режима, в такава ситуация радикалните политически реформи могът да доведат до краха на държавната власт. Ситуацията може да излезне извън контрол, страната може да се потопи в хаос и да е под заплахата за начало на широкомащабна гражданска война.
Много хуманните и благородни искания на Вашингтон към  египетските власти да се откажат от употребата на сила по отношение на протестиращите на улиците може да се превърне в катастрофа за страната. Когато опозицията, особено опозицията в лицето на масите, протестиращи на улиците е убедена в това, че властта няма да посмее да използва  сила в такъв случай те действат в съответствие с закона на играта с нулев резултат и не съгласяват на разумни остъпки и компромиси. Както показва опита на царска Русия, отказа на царя и отхвърлянето на използването на сила от страна на власта доведе до разпадането на държватата.
При сегашните условия в Египет липсват сериозни  институционално организирани политически сили извън властващия режим, слаби са институциите на гражданското общество, няма културни хоризонтални огношения, когато политическите и обществени сили са готови да тръгнатна взаимни остъпки и компромиси. При тези условия незабавното провеждане на свободни, демократични избори означава крачка по пътя на предаване на власта на „Мюсюлманските братя”. Както показва опита от провеждането на свободни избори в този региони от случаите с Палестинската автономия и Ливана на власт идват не либералните демократи, които са незначително малцинство н тези страни, а партии от типа на ХАМАС и Хизбула, които повече съответстват на очакванията и духът на улицата.
По този начин, при така случилата се ситуация има три възможни сценария и всичките три могат да бъдат плачевни за администрацията на Обама. Първият: въпреки исканияна на официалния Вашингтон, Мубарак да запази властта и през септември да проведе изборите и  да либерализира режима. Вторият: ако кризата не се окаже ълга и армията съхрани своя морален авторитет на спасител на страната, тя самата да установи военна диктатура с неясни последствия, все пак, според мнението на специалистите, египетската армия няма опита и необходимите навици за осъществяване на политическо управления на страната. Третия: в уславията на продължаващата се криза Мубарак в най-близко време под натиска на демонстрантите и Вашингтон подава оставка. Вероятно е страната да потъне в хаос. В резултат на изборите щесе сформират слаби междинни институции на властта със силно представителство на религиозните радикали от организацията на „Мюсюслманските братя”, които при продължване на хаоса в страната и неутарлност на армията установяват собствен монопол на властта, по този начин създават приниципно нова ситуация не само за Египет, арабския и ислямския свят, но и за цялата системата на международните отношения.
Очевидно е, че този външнополитически провал неименуемо ще окаже своето негативно въздействие и рязко ще намали шансовете на дейдстващия президент на САЩ да бъде преизбран на изборите през 2012 г.

Превод от руски: политолога Борислав АНГЕЛОВ


ПОСЛЕДНИ СТАТИИ:

ИЗПОЛЗВАНЕТО НА ОБЩЕСТВЕН ТРАНСПОРТ ВМЕСТО КОЛА Е ДОБРО ЗА ГРАДСКАТА СРЕДА

ДОКЪДЕ МОЖЕ ДА СЕ СТИГНЕ?

МНОГО ОТ ВИДОВЕТЕ РИБИ И СКАРИДИTE ЩЕ ИЗЧЕЗНАТ КЪМ 2100 ГОДИНА ОБЯВИХА НА СРЕЩАТА В КАНКУН

ЕФИМ КУШНЕР: ПРЕЗ 2012-2013 ВСИЧКИ ХОРА ЩЕ ЖИВЕЯТ В СЪВСЕМ ДРУГ СВЯТ

БОРЯНА ТОТЕВА, ЖЕНАТА СКЕНЕР: ГЕРБ ЩЕ УПРАВЛЯВА ИДНИТЕ 9 ГОДИНИ, ТОЛКОВА ЩЕ Е В УПАДЪК И БСП

УСТРЕМНАТА ПЪРЗАЛКА КЪМ КРАЯ

ИЗТОЧНА ГЕРМАНИЯ БАВНО НАСТИГА ЗАПАДНАТА ЧАСТ ДОРИ 20 ГОДИНИ СЛЕД ОБЕДИНЕНИЕТО

МЛАДИТЕ, СТАРИТЕ И КНИГИТЕ

ЖЕНИТЕ ЗАВЛАДЯВАТ МЪЖКИТЕ ПРОФЕСИИ

ВСЕ ПОВЕЧЕ МЛАДИ ИТАЛИАНЦИ СА ПРИНУДЕНИ ДА ЖИВЕЯТ С РОДИТЕЛИТЕ СИ

АНКЕТА НА ОБЩЕСТВО.НЕТ ПОКАЗВА, ЧЕ МНОЗИНСТВОТО ЧИТАТЕЛИ НА ИЗДАНИЕТО БИХА НАПУСНАЛИ БЪЛГАРИЯ

КАМЕРИ ВЪВ ВСЯКО ТАКСИ

ПЪТУВАНЕ ДО МАРС

АНЕКДОТ ЗА БАРАК ОБАМА И ГОРДЪН БРАУН ПРЕД МАШИНАТА НА ВРЕМЕТО

РИЧАРД БРАНСЪН: ПЕТРОЛЪТ СВЪРШВА ДО 5 ГОДИНИ

2010 ГОДИНА ЩЕ БЪДЕ РЕШАВАЩА ЗА УПРАВЛЕНИЕТО НА ГЕРБ

ДНЕШНИТЕ БЕБЕТА ЩЕ ЖИВЕЯТ СРЕДНО ДО 100 ГОДИНИ

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=3670

Posted by on февр. 12 2011. Filed under Утре. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.30659 лв
 CHF =  1.69556 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.20694 лв
100  RUB =  2.81388 лв
 USD =  1.63367 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.