КРАЯТ НА ЕДНА ЕПОХА

Такава е историята – набраздена от епохи. Една свършва и започва друга. Всяка със своите особености и предизвикателства. Всяка има своите герои, своите силни личности и лидери. Всички те имат претенции за уникалност и гледат на света през призмата на своето време. Реалността за тях е времето,в което са били значими и овластени.


1989 година е вододелна в българската история. Тя бележи края на една и началото на друга епоха. Краят на една провалена политическа и икономическа система и началото на хаос и несигурност,наричани преход. “Мътната вода” на прехода изхвърли голяма част от предишния елит на страната и го замени с нов. Той се зае със задачата да промени България към по-добро. Някои успяха, други се проваляха в това нелеко начинание. Създаде се нов елит – елитът на прехода! Той управлява и днес страната.

Големият въпрос в този контекст е: имат ли бъдеще политиците на прехода, когато настъпи неговият логичен завършек? Обществените настроения от последните избори по недвусмилсен начин показват, че имаме изчерпване на доверието в т.нар. политически елит. Анти-партийното и анти-системно говорене са в своя апогей. Доверието в политиците намалява прогресивно и отчаяните залитания на избирателите водят до извода, че има нужда и се търси промяна.

Личностите са най-дефицитното в българската политика. Проблемът е най-видим в дясно. Старите лица, старите отношения, старият стил, а със стари политици, нова политика не се прави. От една страна за това вина носи политическата класа, която отказва да проумее, че обществото и България се променят и е време тя да отстъпи на заден план, за да се съхрани. От друга страна е системното й нежелание да подготви нови кадри, които да я заместят или ако подготвя такива, се стреми да са послушни, малодушни и зависими. Дясното винаги е залагало на личностите, а не толкова на програмите, затова и проблемът е толкова наболял.

А на България повече от всичко и е необходима нова и подготвена политическа класа. Именно подготвена за отстояването на дадена политика, а не просто, за да смени едни герои с други. Бихте ли поверили на международен шофьор да ви направи хирургическа операция или на детска учителка да проведе военни маневри? Еднозначният отговор е НЕ. Защото за всяка професия се изисква квалификация, опит, образование, показани резултати и създадени умения. За да станете президент, министър, депутат, кмет или общински съветник не се изисква нищо. Необходим ви е само достатачен брой гласове. Това е един от големите проблеми на демокрацията. Политиката се възприема толкова негативно, не само защото е изключително публично занимание, но и защото се прави от случайни хора. По време на българския преход те бяха правило, а не изключение. Разбира се, доброто образование и теоретична подготовка не са предпоставка, за да имаме добри депутати например, но са добра основа за надграждане на нещо необходимо и качествено.

Смешно звучат модерните изказвания на различни кандитати за кметове, депутати, министри – “Аз не съм политик!”. Ако си кандидат за политически пост ти вече си политик. Не може да твърдиш, че си нещо друго. И като политик трябва да имаш определени знания и качества, за да си тежиш на мястото и да управляваш добре. Необходима е селекция на всички, които искат да се занимават с политика. Въпросът е как точно да става това. Една от първите стъпки е абсолютното сваляне на депутатския имунитет. Така голяма част от намиращите се в парламента или стремящи се да попаднат там ще загубят интерес към депутатските банки.

Със сигурност политиците на прехода много трудно ще се приспособят към новите реалности. Всеки от тях се стреми да се върне и да докаже себе си. Големи завръщания в политиката може и да има, но когато става въпрос за една и съща епоха. У нас идва нова епоха с нови реалности и предизвикателства. Всички наслагвания от миналото, било то политически, личностни или икономически, тежат като воденичен камък на врата на притежателя си. Много трудно човек може, с това което носи, да премине на другия бряг. Може да има изключения разбира се, но за това трябват изцяло нова визия, нов екип, нов имидж и стъпка назад.

Лидерите на прехода принадлежат на своето време! Приемането на страната в ЕС няма с магическа сила да промени живота ни, но ще отбележи края на една епоха от българската история или най-малкото началото на нейния край. А краят на една епоха бележи, както края на тези, които я олицетворяват, така и началото на нова.

Политическата класа на страната е обременена с идеите и проблемите на прехода. Тя е част от своето време и мисли с неговите категории и винаги в неговия контекст. Независимо дали иска или не, вотът на избирателите ще я изхвърли от политическата сцена и само от нейните представители зависи дали ще го направят достойно или покрити с позор.

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=4

Posted by on ян. 5 2006. Filed under Анализ. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.30371 лв
 CHF =  1.68824 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.21649 лв
100  RUB =  2.83363 лв
 USD =  1.64286 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.