КРАСИМИР РАЙДОВСКИ: С ВСИЧКИ НЕ МОЖЕШ ДА ИГРАЕШ

НИЕ СМЕ ДЖУДЖЕ В ГЕОПОЛИТИЧЕСКИ СМИСЪЛ; ВСЕКИ ГОВОРИ ЗА ОБРЪЧИТЕ, ЗА ФИНАНСОВОТО СЪСТОЯНИЕ, НО ЕДИНСТВЕНИТЕ, КОИТО С ЧИСЛА, С ФАКТИ И ОБСТОЯТЕЛСТВА ПОКАЗАХА ТОВА, КОЕТО СТАВА, БЯХА “ТРУД”; ПРАВИТЕЛСТВОТО ЩЕ ДОЖИВЕЕ ЧЕТВЪРТАТА СИ ГОДИНА

Красимир Райдовски е роден през 1946 г. в Пловдив. Завършил е Висшето военно училище  "В. Левски" във В елико Търново и Висшия икономически институт в София. Работил е в София прес, БНТ и в Министерството на външните работи. Кадрови служител на І-во главно управление на ДС (Външното разузнаване). Ръководител на пресслужбата на Министерския съвет в кабинета на Жан Виденов. Днес е пенсионер.
 

Господин Райдовски, кои геополитически фактори определят днес нашата външна политика?
Убеден съм, че има сериозни геополитически фактори, които определят външната политика на страната през последните двадесет години. Но и преди, и сега  България никога не е провеждала самостоятелна външна политика. Това е според мен, аз все пак не съм последна инстанция. И преди, и сега България е имала винаги своя голям брат. Но разликата е съществена и тя е материална. До преди двадесет години големият брат даваше и получаваше. През последните 20 г. обаче в зависимост от управляващите  партии ние няколко пъти сменяхме големия брат.

Биг брадъра…
Биг брадърът само наблюдава, има едно пасивно участие. А има и още един друг фактор, резултат на политическата грамотност. 90% от тези, които ни управляваха бяха политически неграмотни. Те не можаха да се ориентират. По тази причина, който в момента ни подлъже, че дава повече, се ориентираме към него. Това е основният фактор.
След като нашата страна вече е изчистена от идеологически атаки, което беше най- силния фактор преди 20 г., когато съществуваха два идеологически лагера, от там нататък вече няма за какво да се говори – който дава, отиваме при него. Лошото е, че дават само обещания. До момента не сме получили нищо, от което положението на нашия български народ, на всеки от нас, да стане по-добро. И по-рано ни минаваха, от време на време,  на фона на отношенията на Съветския съюз с Югославия. Това е основното според мен.

Какво би трябвало да ни е отношението с Турция и Гърция например?
На мен ми е трудно да говоря по отношение на Турция и Гърция, защото през тези 20 г. нямам необходимите познания за отношенията на двете страни спрямо България. На базата на религията нормално е да имаме много по-близки отношения с Гърция. И на базата на куп общи интереси, които сме имали в миналото до великия прелом  през 1989 г., а имаме и сега. Никой днес не може обаче да си мисли, че ние сме в състояние да се противопоставяме на Турция – било икономически, било то и силово. Защото ние сме едно джудже, ние сме като Давид и Голиат. Не че по-рано не бяхме, но по-рано имахме голям братко, който стоеше зад нас. Никой няма и не е в състояние да пренебрегне и да забрави 1974 г. – конфликта между Гърция и Турция, две страни членки на НАТО. Колкото и най-различни политически задници да се напъват да ни убеждават, че НАТО била само отбранителна система, то това няма нищо общо с истината Даже наскоро един глупак каза, че в НАТО имало и политически кабинет, но не бил политическа организация. Само един малоумник може да каже такова нещо. Както и да е. Но и с двете страни трябва да имаме отношения на фона на нашите геополитически и национални интереси. Естествено, което е най-лошото, ние не може да не се съобразяваме с указанията ”от горе”, каквото и да значи това.

Кой ни ги дава?
Дава ни ги големият брат, как кой? Дава ги генерал-губернаторът, щатският посланик, който в продължение на 20 г., независимо как се казва, винаги се е държал като такъв. Винаги, когато нещо се случва на Балканите, и ние трябва да имаме позиция, последната дума има той и ние се съобразяваме с него. То не може да бъде и по друг начин. Лошото е друго. Лошото е, че някой се опитва да идентифицира Европейския съюз с НАТО.
Основното все пак е кой как чете Евангелието. Така че ние, когато се заиграваме с великите САЩ не бива да хапем ръката /има се предвид Русия/, която години наред е хранила България. И в един определен момент, аз съм убеден в това, пак ще се случи същото. Не бива да затваряш вратата никому. Ние сме прекалено малки, ние сме джудже в геополитически смисъл. И никога не сме печелили през последните 20 г., когато сме отваряли вратата на един, а другият сме оставали в килера. Но това пак е въпрос на мислене, въпрос на характер на управляващите, въпрос на познание, на философия.

Най – добре би било да играем с всичките…
Не да играем с всичките, а да не бъдем срещу никого. Защото едно е да играеш с всичките, а друго е да не бъдеш срещу никого, според мен. С всички не можеш да играеш! Но не бива да бъдеш срещу всички. Защото България има и национални интереси. Външно политическата й позиция се определя основно на националния й интерес. А в последните 20 г. националният й интерес е хвърлен в кръглото чекмедже, т.е. в кошчето за боклук. Всеки злоупотребява с този въпрос, гони свой интерес. Малко бяха хората, които защитаваха националния интерес на България. Може да звучи смешно, но според мен срещу нездравите интереси на Русия, неадекватните интереси на Русия, кой министър-председател, кой председател на партия застана, мислейки за националния интерес на България? Застана Жан Виденов, колкото на неговите политически и партийни опоненти това да не се харесва. Такава е истината. От руска страна искаха да получат газопреносната мрежа безплатно, даром, и човекът , който каза, че няма да стане, беше той. За разлика от Иван Йорданович, който и до ден днешен продължава да плюе срещу Русия, т.е. срещу вятъра. Той обвини един от съветниците на Виденов, че неговата съпруга е акционер в “Лукойл” и по този начин той иска да ликвидира “Плама” за да бъде приватизирана от “Лукойл”. А той самият даде “Нефтохим”  на “Лукойл”. При това нещата бяха несравняеми. “Плама” беше пред фалит, от нея са крали всички. Сега ми идва една много еретична мисъл – Костов се държа така може би защото неговата съпруга получаваше масла от “Плама”, които изнасяше за Македония. Много хиляди тонове! Може би затова имаше сантименти към “Плама” и не я даде на “Лукойл”, още повече, че тя се беше сринала и кой ли не крадеше от нея, най-вече котилото около Андрей Карлович, наречен още Луканов. Аз имам документи, които показват как Андрей Райчев получавал огромни пари, правейки реклама на същата тази “Плама”, когато тя беше вече на дъното. А Костов даде “ Нефтохим”, което беше единственото свястно нещо в България по онова време.
Наскоро четох интервю с Иван Костов, в което той обвиняваше българските, т.н. “мутри”, за нарушаване на югоембаргото. Тук се пропуска един много важен момент, че по това време в България имаше наблюдатели на ООН  и може би 90% от тях участваха в югоембаргото, съдейки  от обстоятелствата, че всички тези хора си купиха къщи и останаха да живеят тук.

Спор няма, в момента изживяваме много тежка финансова и икономическа криза. Може ли тя да се сравни с тази през 1996?
За кризата през 1996 г., доколкото може да се говори за такава,  факторите бяха други. Те бяха политически и вътрешнопартийни, позитански. За това, което в момента става в България, то става, а не се случва, факторите са геополитически, геополитическофинансови. В известен смисъл и до едно ниво /не съм финансист, нито икономист/ има значение и това, което вече целенасочено е станало, осъществявано от предишното правителство
Един човек, наречен Любен Гоцев, преди няколко месеца каза, че ако 30% от това, което се пише за правителството на Станишев е вярно, то тези хора са за наказателно преследване. Колкото и да не ми е приятно, защото през последните 20 г. аз преосмислих отношенията си с този човек, което навремето беше изключително позитивно, в случая той има право.
И онзи доклад на комисията, наречена “Анти Станишев” е една своеобразна бяла книга на правителството на Бойко Борисов. Аз съм убеден, че ако не 100 %, над 80% от изнесените факти и обстоятелства са верни. За съжаление, разбира се, но точно това е мечтата на една категория хора в България, които по един или друг начин се стараят да влияят на политическия, икономическия и финансов живот на страната, за размиването на политическата, на партийната отговорност, т.н. многопартийна система, защото двуполюсният модел носи своята морална, финансова, наказателна и всякаква друга отговорност.
По времето на Жан Виденов нещата бяха съвсем разллични. Единствената социално ориентирана партийна програма  на правителството, което управляваше по онова време България в последните 20 г., това е програмата на БСП от 1995 г. Много по-лесно за нея беше, ако тя не беше социално ориентирана  политическа структура, не беше лява партия. Тогава това, което направи управлението на Иван Костов, можеше да бъде осъщестено от политическа структура наречена БСП. Но това щеше да бъде за сметка на 95 % от българския народ,  т.е. това което се получи по време на управлението на СДС. Защото, който и както и да опитва  да говори, няма друго освен онова правителство, което действително беше социално. Говоря за  правителството на онази партия, която носеше много от белезите на предишното правителство. Това беше партията на хората, но хората бяха излъгани. Бяха излъгани от Луканов, от котилото на Луканов, с това което се случи през 1989 г. Защото, ако ние знаехме какво става по онова време, че България тръгва по един път наречен див, варварски капитализъм, тогава тези хора щяха да бъдат обесени с главите надолу като Мусолини. Защото тези, които посрещнаха с радост промяната, колкото и смешно да звучи сега, очакваната промяна, всички те бяха излъгани. Те останаха с пръст в устата и с празни джобове.

Жан Виденов ще се върне ли в политиката?
Този въпрос трябва да бъде отправен единствено и само към него. Аз на негово място никога не бих се върнал.

Сегашното правителство се радва на медиен комфорт, докато това на Жан Виденов , като че беше смазано от медиите. Така ли е?
Медиен комфорт има от 1997 г. назад. Всяко правителство може да каже, че се е радвало на такъв по това време, особено в първите години след 1989 г. Спомнете си само какъв медиен комфорт ползваше правителството на Костов, а не правителството на СДС. Много по-голям от правителството на БСП, Жан Виденов. Щото онова беше действително партийно правителство, а другото – на индивида г-н Костов. А пък, ако трябва да сравнявам медийния комфорт на сегашното правителство с това на БСП – 1995 г., съвсем нормално е  това правителство да се ползва с в пъти по-голям медиен комфорт. Но за да живее в този медиен комфорт има нещо друго, той бе подготвен. Тази среда, като средата , в която живее микробът. Ако един микроб попадне в една неподходяща среда, той умира. Малко гадно звучи, но е така. Тази среда беше подготвена персонално от министър председателя Бойко Борисов още по времето , когато беше главен секретар. Така, че други са факторите, които влиаят.
Съвсем нормално е правителството на БСП, само 4 г. след извършения дворцов преврат, да няма никакви предпоставки, никакви условия да живее в медиен комфорт. В продължение на 40 г. се е нагнетявало някакво напрежение. В един момент идва онзи отдушник, наречен промяна, и само след някакви си 4 г. идва отново правителство на социалистическата партия, пряк наследник на комунистическата. А политиката на медиите се определя от хората, които са зависими по една или друга причина, по един или друг начин от тези, които формираха, които предизвикаха осъщетвяването на онзи преврат. И трябва човек да е пълен идиот, за да си мисли, че онова правителство е трябвало да се радва на медиен комфорт. Самият вестник на БСП “Дума” водеше най-, бих казал, курвенската политика спрямо своята партия и държа на тази дума. Защото политиката на този вестник се определяше не от когото и да било, а от идеолога на дворцовия преврат – Андрей Карлович, който беше в близки отношения с Продев.
Има и един друг много важен момент, който ние пропускаме, но е известен на много хора. През последните години, след 1997 г. много хора, членове на правителството на която и да е управляваща партия, използвайки финансовите възможности, които им дава служебното положение, си осигуряваха персонален медиен комфорт.

Какво се случва с ДПС?
ДПС никога не ме е интересувало, защото човек когато говори за него, трябва да разбира Ахмед Доган. Зад Доган трябва да разбира една група, една малка групичка от хора на БКП, от Политбюро. Така че, когато говорим за  ДПС, разбираме Доган,когато говорим за Доган, разбираме превратаджиите от БКП.
Много е вредно да се идентифицира ДПС с жизнения стандарт, с присъствието на турското население в България. С тази струна – нежна, тънка, чувствителна заиграват всичките български импотентни политици, или както ги нарече преди време Вежди Рашидов – пингвини.

Как ще коментирате медийният скандал Валерия Велева, Тошо Тошев – Ахмед Доган?
Защо да е скандал? Напротив. Това според мен е логичното развитие на взаимоотношенията  на една политическа структура и най-голямата медия в страната. Не можеш ти на базата на някакви стари взаимоотношения, създадени във времето, да разчиташ, че каквото и да правиш, както и да го правиш тези хора все пак няма да извадят истината наяве. Че те утре как ще погледнат себе си? Трябва да им благодарят за това, че извадиха истината, истината, която се знаеше в продължение на много години. Те бяха първите, които я изразиха графично. Всеки говори за обръчите, за финансовото състояние, но единствените, които с числа, с факти и обстоятелства показаха това, което става, беше “Труд”. Вместо да кажат “браво”, едни започнаха да ругаят, други да злорадстват. Но такива сме си хората…

Според Вас ще мине ли отстраняването на президента?
Импийчмънтът, както се изразяват маститите български политици, някои от които едва ли знаят какво означава думата. Отстраняването на президента според мен няма да мине, защото то е породено, предизвикано единствно и само от лични, идентифицирани с партийни и политически интереси.
Представете си какво би станало, ако президентът Първанов беше публикувал стенограмата, от която става видно, ясно и на Калчо Слепеца, какъв умен, неотразим човек е финансовият министър. Тогава какво щеше да стане? Къде щеше да бъде причината за импийчмънта? Просто нямаше да има такава. Не е виновен президентът, не е виновен Дянков. Виновен е този, който е наложил Дянков. Убеден съм, че Дянков не е личен избор на Бойко Борисов, той няма от къде да го знае. За него, поне аз затова, че падна синът му от балкона и цялата държава се занимаваше в продължение на два-три месеца със състоянието му, нищо друго не може да се каже. Обаче тук отново не мога да не отдам заслуженото на г-н Костов. Той отново се възползва от своя опит, от своята политическа и партийна рутина. Той е единственият човек в парламента, който може да бъде наречен политик през последните 20 г. Единственият политически играч в момента е само Костов! Но той използва други оръдия. В момента насъсква  своите подчинени и хората от ГЕРБ, които мислят, че работят ръка за ръка, а всъщност ги ползва за маши, за да си разчиства личните отношения с Първанов. Той е като една изтъркана грамофонна плоча. Извади едни обстоятелства, които нямат нищо общо с това, което става на политическата сцена на България.
Г-н Костов освен да говори с теменужките си, нищо друго не може да прави. Той винаги е използвал други средства , за да реализира своите политически и партийни стремежи. Лошото е, че той използва тези  средства, след това ги прехвърля в сандъчето с инструментите и след време отново ги вади, излъсква ги, мислейки, че може да ги използва отново, но не винаги става това.
Ако трябва обективно да говорим, убеден съм, че Конституционния съд няма да намери нито една съществена причина за отстраняване на президента, както и да се казва този президент.
 В България всичко е много бутафорно, автентичността в последните 20 г. липсва, няма автентични политици, с много редки изключения, едно от които е Иван Костов. Всичко е бутафория, ние сме като декори на една голяма сцена.

В последните дни г-н Цветан Цветанов твърде много критики отправя към съдебната система. Прав ли е?
Съдейки по това, което се случва в продължение на 20 г. г-н Цветанов и има, и няма право. Има право дотолкова, доколкото ведомството ръководено от него, предоставя годни в досъдебна зала доказателства във всяко едно отношение и те биват игнорирани на базата на някакви лични взаимоотношения, предизвикани от някакви външни сили. И няма право, когато професионалистите не са си свършили работата така, както трябва. Защото мина онова време, когато съд, следтвие и прокуратура бяха едно. След 1990 г. тези  три институции бяха разделени от държавата. Обстоятелство, което само по себе си  би трябвало да мобилизира, да активира именно специалните служби, полиция и всички останали да работят ефективно и по-професионално.
За обективността на българският съд мога да ви дам два примера. Единият е този, който споменах в началото за “Плама”-“Лукойл”. Независимият съд, който по времето на г-н Костов не прие безпорните доказателства, свързани със дело на съветника на Жан Виденов срещу Иван Костов, които по друго време, на друго място щяха да бъдат приети. Вторият пример за обективният , безпристрастен български съд е случаят с унищожаване агентурното дело на банкера Тилев от страна на бившия началник на НРС Бриго Аспарухов. Там имаше изготвен обвинителен акт и цялото това дело мина в архив, което от мои приятели, добри юристи, беше квалифицирано като престъпление срещу правосъдието в България. От тук нататък няма какво повече да говоря.

Ще бъде ли осъден Алексей Петров?
Не съм в състояние да правя прогнози и оценки, нямам необходимата информация.
Чисто теоретически, за когото и да беше, ако има необходимите доказателства, нормално е за случай, за който се ангажира цяло правителство, да бъде доказана вината на този човек. Но, ако в съдебната зала всичко се срути, негативите къде отиват? Случаят е тежък, сложен и никога не бива да  казваш хоп преди да си прескочил трапа.

Според Вас правителството ще приключи ли успешно мандата?
Да. Сигурен съм, че ще доживее четвъртата си година. И ако то съумее да реализира тази своеобразна бяла книга – доклада “Анти Станишев”, със съдебни дела и ефективни присъди, тази политическа структура, която се крепи  може би единствено и само на раменете на Бойко Борисов, ще съумее да спечели втори мандат. Защото ние сме зажаднели за реализация на тъй наречената справедливост, каквото и да значи това. 

 


ПОСЛЕДНИ
ИНТЕРВЮТА:

ДИМИТЪР БЪЧВАРОВ: ОТ КРИЗА СЕ ИЗЛИЗА ВИНАГИ С НОВИ ПРАВИЛА

СТОЯН АЛЕКСАНДРОВ: БЪЛГАРИНЪТ НЕ ОБИЧА НЯКОЙ ДА ПОЛУЧАВА
ПАРИ, МАКАР
ДА ГИ ЗАРАБОТВА

ГИНКА ЧАВДАРОВА: КРИЗАТА Е НАВСЯКЪДЕ – НА НАЦИОНАЛНО И НА
МЕСТНО
НИВО

ПЕТКО ОГОЙСКИ: ПРОБЛЕМЪТ НЕ Е ЛИПСАТА НА ЗАКОНИ, А НА ВОЛЯ
И ГРАЖДАНСКА ДИСЦИПЛИНА ЗА СПАЗВАНЕТО ИМ

ПРОФ. МАРИН ДЕВЕДЖИЕВ: ДО 10 ГОДИНИ БЪЛГАРИТЕ МОЖЕ ДА
СТАНАТ МАЛЦИНСТВО

АНТОН ТОДОРОВ: РАЗПОЛАГАНЕТО НА ПРОТИВOРAКЕТЕН ЩИТ Е ШАНС
ЗА БЪЛГАРИЯ

ВАЛЕНТИН ВАЦЕВ: БЪЛГАРСКИЯТ ПРЕХОД Е ДЪЛЪГ СКОК ВСТРАНИ

ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: ВИСШИЯТ СЪДЕБЕН СЪВЕТ НЕ МОЖЕ ДА
РЕШИ ПРОБЛЕМИТЕ НА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ

БОЙКО СТАНКУШЕВ: ПОВЕДЕНЧЕСКИ ВСИЧКИ ПАРТИИ ПРЕЗ
ПОСЛЕДНИТЕ 12 -13 Г. СА ДЯСНО ОРИЕНТИРАНИ

ПРОФ. ДРАГОМИР ДРАГАНОВ: ВИНАТА СИ Е И В САМИТЕ НАС

ПРОФ. МАЙЯ ГРЕКОВА: НЕ МИСЛЯ, ЧЕ БЪЛГАРИТЕ СА ТОЛЕРАНТНИ
КЪМ МАЛЦИНСТВАТА

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=3083

Posted by on мар. 30 2010. Filed under Интервю. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.30371 лв
 CHF =  1.68824 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.21649 лв
100  RUB =  2.83363 лв
 USD =  1.64286 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.