КРАСИМИР ДАЧЕВ: СЕГА СЕ РАБОТИ ПО ФОРМУЛАТА – КЪРПЕЖ КЪЩА КРЕПИ

ЗАПОЧНАХМЕ МНОГО ДА ЖИВЕЕМ НА КРЕДИТ, ЗАПОЧНАХМЕ ДА ЯДЕМ ДЕСЕРТА НА ДЕЦАТА, НА ВНУЦИТЕ, ЧЕ И НА ПРАВНУЦИТЕ СИ

БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛНА ПАМЕТ Е МНОГО КЪСА, КАЗВА ОЩЕ ЗАМ – ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ НА БЪЛГАРСКАТА ТЪРГОВСКО ПРОМИШЛЕНА ПАЛАТА

 
Красимир Дачев е роден на 22 февруари 1950 г. в Свищов. През 1974 година завършва висшето си юридическо образование в СУ "Св. Климент Охридски" – София. По-късно специализира "Американско право и правни институции" в Залцбург, Австрия. Свободно владее английски, италиански и руски език. Професионалната му кариера стартира през 1977 година. Преди 10 ноември 1989 г., повече от 12 г. е главен юрист-консулт в "Национален комитет за използване на космическото пространство". Създава Група „Технология на металите "А. Балевски". Собственик на няколко предприятия: "Вапцаров" –  Плевен; “Алуком" – Плевен; "Метаком" – Плевен; "Центромет" – Враца; "Осъм" –  Ловеч, Свилоза" АД – град Свищов. От ноември 2004 г. е зам.-председател на Българската търговско промишлена палата.

 
Г-н Дачев, с днешна дата какво е състоянието на родната икономика, през вашия поглед на бизнесмен?
Картината е тъжна и става все по-тъжна. За съжаление кризата не ни отмина. Станахме, като опълченците на Шипка – борим се да оцелеем с всички възможни, дори и нелицеприятни средства. Симптомите за случващото се, за себе си усетих още преди месеци по една от фабриките ми – за производство на машини. Обикновенно имаме заявки за производство на 120-130 преси годишно. Заявките през първо и второ тримесечие на 2008 г. не надхвърлиха 50-60 броя за годината. Та още тогава усетихме, че май има нещо гнило в Дания, както се казва.
Повече поръчки нямате ли?
Няма. Само завършваме заявеното. Когато имаме икономическа криза първо се  спира производството на инвестиционните машини. Това са машините, които правят машини. Парите се ограничават, всички казват – няма да правим нови разширения, няма да строим цехове… Накратко – новите неща спират. Обръщаме се към ремонти, резервни части. В момента малките ми фабрики, леярни работят без проблем. Резервни части се търсят за автомобилната, хранително-вкусовата промишленост, ВиК. Кърпеж къща крепи – по тази формула се работи сега.
Колко лошо е това?
Лошо е, защото след еуфорията, в която бяхме изпаднали и реализираните големи чуждестранни инвестиции, анализът показва, че тези инвестиции са излезли от България обратно, умножени по две и по три, защото са били инвестиции за строителство на апартаменти, на молове, на търговски обекти, които сами по себе си не  генерират пари. Така че някой, който е вкарал 1 млн. в България е изкарал 2 и 3. Напрактика остава само това, което е инвестирано в индустрията – социални ефекти, които започват да генерират съвкупен обществен продукт и ангажират работни места.
Ние се радвахме на ангажиментите за работни места, че хората са заети в строителството. То беше обаче мимолетно, за малко. В еуфорията, разбира се, тези неща не се забелязват, но сега ще започнем да се вглеждаме и да търсим отговор на въпроса защо е станало така. Това в България почти не се случва и затова повтаряме едни и същи грешки много често. Българската социална памет е много къса. Примерно, гледам някой некадърник, не става за нищо, но гласуваш за него. Той пък от своя страна мине през една партия, влезе в друга, трета и т.н. Няма социална памет – иначе защо гласуваме за хора компрометирани, нелоялни. Тъжно е това.
Статистиката отчита за България икономически ръст от 1.8 %, а за Гърция е 0.2 %, всички останали страни в ЕС са под чертата, т.е. в рецесия. Как ще коментирате това?
За България ръст на икономиката от 1.8 е обясним, има един инерционен момент, т.е. тя не тръгва изведнъж, от нула. Тръгването става постепенно, спирането – също. Просто нашата скорост беше по-висока и много хора залаг на нея, че тя ще продължи, ще останем над нулата, което за мен вече е трудно постижимо. Виждате, че условията се сменят много бързо, мине седмица-две и обстановката не е същата.
В национален ефир казахте, че до март ще спрат работа 30% от фабриките. Така ли е?
Според мен, да.
Това само средни и дребни предприятия ли са?
И едри, големи. Никой няма да бъде заобиколен от кризата. Тук ще се покажат негативните на компаниите, които са експортно ориентирани. В момент на възход подобни компании са с предимство, защото българския пазар е малък. Но в момент като сегашния, кризата ги удря най-напред. Защото у нас кризата е привнесена отвън. И тя естествено ще покаже нашите недъзи, защото не сме безгрешни, започнахме много да живеем на кредит, започнахме да ядем десерта на децата, на внуците, че и на правнуците си.
Във вашите предприятия има ли вече съкращения?
Засега не. Ако се наложи обаче, ще направим едно профилактично, едно санитарно съкращение. Ще огледаме хора, които са на ръба, от човещина сме ги държали – трябвало е да си отидат, но ги държим по социални причини.
Може би пенсионери?
Голяма грешка е да се съкращават хора пенсионери ако са работоспособни. Имам предприятия, в които, ако няма пенсионери няма кой да пусне пещите. Младите не могат, нямат опит.
Винаги съм бил против насочването на съкращенията към определен тип хора – на етнически принцип, сексуален (в смисъл мъже или жени), по възраст, това е супер грешка. Не трябва да се лишаваме от добрия работник. Така е и по света. Неправилно е всички да се подвеждат под един знаменател.
Защо у нас е толкова нисък жизнения стандарт?
Защото всеки мисли за увеличаване на заплатата, но не и как да се повиши производителността на труда. Ние сме с най-ниската производителност в Европа и това като се събере с най-ниския процент безработица всичко си отива на мястото. Най-много хора, ангажирани в най-малко производство. Давам един елементарен пример – в България БВП, който произвеждаме е 6200 лева на човек за година, като се раздели на 12 става 510 – 520 лева на месец. С тези пари пари заплата ли да платиш, за инвестиции ли да отделиш, стари дългове ли да плащаш? Пенсии ли? Да вземем за сравнение една Словения, страна която не е много по-различна, не развива нанотехнологии, супер-хай технологии и незнам още какво. Словения има 37 млрд. евро БВП, което означава 64 млрд. български лева. Но тя създава продукти – ония ден си купих мотика, кирка произведени в Словения. Нейният основен износ са консерви и кухненска бяла техника. Но… като разделиш 65 млрд. лева БВП на 2 млн. население се падат 32 хил. лева на човек. Около 6 пъти по-висока производителност на човек! За нещата, които Словения изнася ние имаме 5 пъти по-големи възможности. И защо ние не ги използваме? Не мога да си отговоря на този въпрос.
Какво става с Кремиковци?
Кремиковци ли? Кремиковци е един мъртвец, но всички очакват да се случат някакви промени с него и го гримират, пудрят, докарват бузките му червени, правят го да изглежда също като жив. Обаче, той е самоизяден още преди 5 г. и стои на системи, изкуствено се поддържа. Това е само театър и защо се играе не мога да разбера.
Неможе ли да го продадем като труп?
Незнам кого лъжем. Трябваше да го закрием преди години, когато почти нямаше безработица и 5-6 хил. работници можеха да се влеят в софийските предприятия без да се усети напрежение. Трудността щеше да бъде за 50-60 висококвалифицирани металурзи.
Кремиковци няма никакъв шанс. И ако има все пак някакъв шанс то той се казва малшанс. Не виждам защо трябваше да се захванем с хора, 100% частна компания, с дългове по целия свят?
Каква е основната дейност на вашите фабрики?
В „Свилоза” – производство за целулоза, хартия, в другите машиностроене, леене на чугун, производство на хидро оборудване, резервни части. Суровините са и български и внос от Украйна, Русия. Важното е, че данъците си плащаме редовно, погасявам и кредитите си.
Пострадахте ли от газовата криза?
Малко. Най-много от предприятията, които управлявам пострада „Вапцаров”. С газ започва разкрояването на стоманата в него. Заварките също стават с газ. При заявка 450 – 460 куб. газ на час ни се подаваха едва 10 куб. За 15 дни бяхме сложени на колене с преки загуби от 800 хил. лева.  Сега ще започнат и рекламации. Не сме спазили срокове за доставка. Ще се прибавят още 200-300 хил. лева. Булгаргаз, обаче ми праща на 10 януари фактурата, която аз съм длъжен да изплатя 50% , на 15 януари идва втората фактура за останалите 50%, които не ми е доставил. Така е по договор и ако не платя, независимо от обективната даденост текат лихви. Това е то, управлението на държавния монопол – на газа, електричеството и водата. Тези монополисти не се държат пазарно, а имперски.
Големите в бизнеса, богатите хора, по принцип почтени ли са? В случая с газа дали не се преувеличиха загубите?
Най-голямата част са почтени, с факта, че те инвестират тук в България. За мен това е основният критерий. Защото всичко, което правиш е пред лицето на хората. Моите предприятия основно са в провинцията, в малките градчета, села. Създал съм много работни места. Разбира се на никой от бизнеса не е направен паметник за заслуги. Залагаме имущество, залагаме чест, но понякога хората, като мен са низвергнати. Богатите хора не са обичани. Априори. Тъжно е това – мъчиш се да направиш нещо добро, а в същото време те мразят.
Колкото до сметките с газа, може да има някъде преиграване, но питам се каква е ползата. Аз дори мисля, че преиграването би ми навредило. Не бих искал конкуренцията да види, че съм на колене. Напротив – аз се пъча, гледам да не показвам загуби, независимо по каква причина. Защото ако не стоиш стабилно на краката си, не си надежден партньор, за кого ще произвеждаш?
Другият сериозен аргумент срещу тезата ви  за преиграването със сметките, е че никой отникъде нищо няма да даде. Ние това кино сме го гледали. Нали помните югославската криза? Правихме сметки всеки какви загуби има и какво от това? Заради паднилия мост корабите спряха, автотранспорта понесе загуби, износителите също, нямаше компенсации. С  думата компенсации сега само упражняваме сладкодумие.
Според вас бизнесът трябва да заиграва с политиците?
Твърдо не. С бизнеса… това е проблем, при който каруцата е обърната пред коня. Защото у нас политиката я направиха бизнес. И хората, които правят бизнес, си казват „Абе аз ако съм там сигурно ще направя по-добър бизнес, защото си знам урока.”.
Вие как направихте кариера?
Започнах от нулата. Не съм имал имоти от реституция, не съм бил член на никоя партия. Завършил съм право в Софийския университет. Работих в кантора, чрез която се продаваха предприятия с големи задължения. Видях как стават сделките и реших да се пробвам. Първото предприятие, което купих беше задлъжняло с 27 млрд. лева от старите пари. Купих го за 1 млн. с кредит разбира се. След това постепенно се сдобих с останалите, които са в холдинга "Група Технология на металите”. Не съм кредитен милионер, погасявам си задълженията и банките ми имат доверие. Затова се чувствам свободен, не се притеснявам, ходя без охрана. С една дума корназ съм.
Лошото е, че у нас много са високи лихвите, докато по време на криза е редно те да падат. В Япония, например лихвата е отрицателна.
Вие сте заместник-председател на Българската търговско промишлена палата (БТПП). Каква роля играе тя за бизнеса?
Силата на палатата е в нейната еволюция. Като доброволна организация тя е на пазара вече 110 г. Ръководството е обърнато към членската маса и помага за решаване на проблемите. То безвъзмездно изпълнява един вид трудова повиност за хората.
Участваме в тристранния съвет наред със синдикатите. Трудностите обаче идват от това, че наред с палатата има още 6-7 работодателски организации и в много случаи гласът на бизнеса не звучи еднозначно, не можем да формираме единна позиция. То всъщност няма единна позиция и в държавата ни. Да вземем за пример тръбата „Бургас – Александруполис”. Тези, които навремето най-много протестираха срещу нея, сега когато стана кризата с газа, питат защо още я няма.
Липсва ни единомислие по най-съществени въпроси.
 


 

ПОСЛЕДНИТЕ 5 ИНТЕРВЮТА:

АЛЕКСИ ПОПОВ: НАУКАТА И КУЛТУРАТА СА НА ЕДНО ОТ ПОСЛЕДНИТЕ МЕСТА ПО СРЕДНА РАБОТНА ЗАПЛАТА У НАС

ЕДВИН СУГАРЕВ: КРАЙНО ВРЕМЕ Е ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ДИНОЗАВРИ ОТ НАЧАЛОТО НА ПРЕХОДА ДА СИ ОТИДАТ

ВЕЖДИ РАШИДОВ: СТРАШНО Е, ЧЕ БЪЛГАРИНЪТ НЕ ИЗЛИЗА ДА ГЛАСУВА

ИВАН ГАРЕЛОВ: БИХ КАЗAЛ НА НАШИЯ ПОЛИТИЧЕСКИ ЕЛИТ: ЗАСРАМЕТЕ СЕ!

ДИАНА ВАПЦАРОВА: УЧИЛИЩЕТО ТРЯБВА ДА ВЪЗПИТАВА НА ГРАЖДАНСКА И ДОБРОВОЛЧЕСКА КУЛTУРА

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=1960

Posted by on ян. 29 2009. Filed under Интервю. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.24417 лв
 CHF =  1.69998 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.22405 лв
100  RUB =  2.81625 лв
 USD =  1.59023 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.