КОНСТАНТИН РАНГОЧЕВ: ТЕЖКИЯТ ЖИВОТ ВОДИ ИЛИ ДО ПЪЛНА МОРАЛНА ДЕГРАДАЦИЯ, ИЛИ ДО МОРАЛНИ ВИСОТИ

ДЕСЕТИЛЕТИЯ НЕ НАЙ-КАДЪРНИТЕ СЕ ИЗДИГАТ ДА УПРАВЛЯВАТ БЪЛГАРИЯ, А „НАЙ-ПРАВИЛНИТЕ”

КАКТО КАЗВА ЛЮБИМИЯТ МИ ЛИНГВИСТ, ФИЛОСОФ И ДИСИДЕНТ НОАМ ЧОМСКИ: ПРОПАГАНДАТА И МЕДИИТЕ ЗА ДЕМОКРАТИЧНАТА ДЪРЖАВА СА ТОВА, КОЕТО Е ТОЯГАТА ЗА ТОТАЛИТАРНАТА

ОТ ТОЗИ СВЯТ СИ ОТИВАМЕ С ПО ЕДНО КОСТЮМЧЕ, АКО ЩЕ КОВЧЕГЪТ ДА БЪДЕ ОТ ЗЛАТО, КАЗВА ОЩЕ ДОКТОР РАНГОЧЕВ

Константин Рангочев е роден в Самоков. През 1985 завършва българска филология в Софийския университет.  Доктор, главен асистент в Института по математика и информатика към БАН. Секретар на Асоциация за антропология, етнология и фолклористика “Онгъл”.

 

Д-р Рангочев, безспорно с неизчерпаемата си тематика, фолклорът е национално богатство за всеки народ. Да се спрем на темата за героичното в българския фолклор…
Една много голяма тема, която всъщност е свързана с това как я е възприемал българинът и какво през годините е считал за героично. Ако вземем за пример, безспорно нашия най-голям  герой, Васил Левски. Забележете как в съвремието има едни опити за неговото десакрализиране, опитват се да изкарат, че е бил убиец, едва ли не, защото е извършил постъпки, които са били наказуеми от тогавашното османско законодателство. Безумно и нелепо! Тези хора, много меко казано, не са прави. Най-малкото, за това, че в народното съзнание той остава като Апостол на свободата и за него пеят песни. Тоест, когато някой извърши нещо, което българският народ счита за достойно, правилно, светло, героично, той пее за него.
Ножицата между онова, което върви в медиите, и това, което мисли народът е огромна. Просто огромна. Това, което медиите и политическият елит смятат за героично, представително, добро и пр., няма нищо общо с това тук долу, хората от селата или градовете, мислят за това

Това означава ли, че в днешно време липса героичното?
Не, напротив. Аз мисля, че героичното го има, но във всяко време то е с различен облик. Днес то не се изразява в това един човек да грабне оръжието и да превземе общината, да изгори данъчните архиви и да спаси десетки хиляди столичани от безумно увеличените данъци, както се случи в началото на годината. Може би героичното в днешното време означава да се съхраниш морално, да пазиш в себе си доброто. Наскоро четох за един банкер, който като го попитали: „Вие корумпиран ли сте?” той отговорил:  „А бе, до 100 хиляди са ме пробвали. Издържах.” Тоест неговият морал стига до 100 хил., нагоре, след тях е нещо друго. Затова казвам, че да оцелее моралът на един индивид е не по-малко героично в днешните времена, в които медиите възпитават на това, че човек трябва да е богат, да има коли, да кара „Бентли”, а пък в същото време, ако е собственик на някакъв завод, работниците му да получават минимална работна заплата. Трябва да има малко срам от Бога. Имайки такъв срам, човек става герой не е в собствените си очи, а пред едни други, висши морални стойности.
Знаете ли, има едно прекрасно село Югово, в Средните Родопи, в него през последните години става нещо много интересно. Селото непрекъснато нямалява – преди 14 години там имаше 110 гласоподаватели, сега са 30, на средна възраст, може би, 75 години. Слава на Бога, че в Родопите се живее малко по-дълго. И през последните петнайсетина години хората в Югово всяка година възстановяват по един параклис. Най-важното е, че те не се бият за това в гърдите, не се хвалят, просто искат след тях да остане нещо. За тях искрената, човешката, християнската радост е в това да възстановиш нещо, което е било порутено през годините. Дали човек е герой е днешно време, изборът е морален. Винаги съм казвал на младите хора, моите студенти – тежкият живот води до две неща, до два възможни изхода: или пълна морална деградация, или до морални висоти.

Какво ще стане с нашите фолклорни песни?

Това е един много труден въпрос, на който не се наемам да отговоря, защото виждате, че българската фолклорна песен е в период на една тежка трансформация. Някои казват, че тя ще се разруши, и след години няма да има кой да запее песен. Аз съм по-скоро разумен песимист и мисля, че някои типове песни ще изчезнат, но някои ще останат. Виждате, че песните от македонския регион вече се пеят като градски и заемат голяма част от българското музикално пространство, това важи и за родопските песни. За съжаление шопския двуглас започва да се губи, но в годините се нагледахме на специалисти, които обявяваха българския фолклор за мъртъв, а той продължава да ни радва.

Чалгата ли удари фолклорните песни?
Да, удари ги, разбира се. Но чалгата, как да кажа, е пиянството на един народ или може би хулиганско детство. Вероятно тя е неизбежен елемент от нашата около-фолклорна култура. Разбира се, ако не бяха милионите, изсипани в този бизнес, тя нямаше да е на това място, което заема, но…  Слава Богу, лека полека, чалгата започва да се свива. А топката винаги остава у тези, които държат медиите. Защото, както казва любимият ми лингвист, философ и дисидент Ноам Чомски: пропагандата и медиите за демократичната държава са това, което е тоягата за тоталитарната.

Сред днешните политици, как мислите, има ли кандидати за герои?
Огромно количество от тях са кандидати за герои, но отрицателни. Що се отнася до положителните герои… вижте, ако се върнем с вас 20 и няколко години назад аз не мога да се спра на един човек и да кажа: Да, той беше такъв. Всъщност аз не мога да сетя за и за министър-председател, за който да кажа: „Да, той беше герой”. Героят, освен всичко друго, трябва да бъде и мъж, не в своите полови, възрастови и други такива белези, а в мъжкото поведение. Мъжът трябва да може да каже: „НЕ”. Аз не съм чул за един такъв български политик, който да може го направи. А на Балканите имаше – един път той постъпи като мъж – Любчо Георгиевски, по времето, когато беше министър-председател на Македония. Като такъв той изгони американския посланик от своя кабинет. За да направиш това се изисква да бъдеш мъж. И това е единствения случай, за който аз знам, че балкански политик е постъпил като мъж.

Липсата на мъжки постъпки в резултат на манталитета на българина ли е?
Не съм много склонен за всичко да обвинявам манталитета на българина – винаги има такива и такива хора. Нашият манталитет е много труден за дефиниране. По-скоро това се дължи на негативния подбор, който целенасочено е провеждан в България поне през последните 70 години. Десетилетия не най-кадърните се издигат да управляват България, а „най-правилните”. Големият проблем на нашия народ е, че ние сме още млади като етнос и хората, които успяват да станат известни, богати и наричат себе си елит, не разбират едно основно нещо – много по-добре се живее богат сред малко по-бедни от теб, а не богат сред много бедни. Трябва да отгледаш хора, които да продължат тебе, твоето дело, а не с мен свършва всичко, или с моите деца.

Днешният елит мисли, че светът свършва с него…
Не, не свърша. Да не дава Господ, но на мнозина се налага да отидат в болница. Колко много хора има там, които биха дали цялото имане, което имат на този свят, за да бъдат здрави. Ние от този свят си отиваме с по едно костюмче, ако ще ковчегът да бъде от злато. Всичко остава тук. И е много важно да се употреби богатството за нещо смислено, а не да си купиш скъпа пушка и да гръмнеш едно екзотично животно за 100 хил. лева! Пари, с които могат да се спасят няколко човешки живота …

В началото на прехода, а и по-късно нашите политици казваха, че културата е визитната ни картичка пред света…

Това е така, но всъщност е едно чисто провинциално мислене. Няма култура без силна икономика и динамичен социален живот. На практика в големия свят, в глобалния свят, ние сме трудно забележими, малки сме. А и има нещо друго – светът не се интересува от нас, защото ние не умеем да се представим. Не акцентираме върху това, което у нас е уникалното – българския фолклор. Докарахме се до дереджето младите да мислят, че чалгата е фолклор! Колко са фолклорните предавания по разните телевизии? И колко от тях представят автентичния български фолклор, а не разни сурогати на недоучили композитори … Да не говорим за държавната подкрепа или за подкрепата от „големия” български бизнес – тях просто ги няма! Всичко е оставено на самотек, на доизживяване. Някога българските богаташи и чорбаджии са давали пари за училища, читалища, черкви, манастири, стипендии за бедни деца  – неща, коита са от полза за всички. Печелиш от и в това общество – връщаш част от парите за общо благо. А днес, какво правят днес българските богаташи?

Кажете нещо за работата ви в ИМИ – БАН?
Българската наука и в частност БАН се намират в жестока криза – тази година бюджета на БАН е отново съкратен до 70% от минимума и дали ще ни има след месец септември не е ясно. А и заплатите ни са под средните за България, картината е доста тъжна. Да не споменавам за отношението на българските правителства към българската наука – ние сме единствената държава от „новите” в ЕС, която не е предвидила нито една евро от присъединителните фондове към ЕС за образование и наука. Изобщо, войната срещу БАН и българската наука продължава с пълна сила.
Въпреки кризата и мизерното финансиране ние продължаваме да се мъчим да създаваме неща, които са полезни за всички. В нашата секция „Математическа лингвистика” е завършена една дигитална библиотека за българските икони и иконографски школи. С колеги от Института за етнология и фолклористика с етнографски музей разработваме друга дигитална библиотека за български фолклор, където ще се представят значими колекции от нашето фолклорно наследство. А с колеги от СУ „Св. Кл. Охридски” започваме да правим дигитална библиотека за славянските светци. И всички тези дигитални библиотеки се създават като свободни и on line достъпни, с англоезични варианти. Целта ни е те да имат читатели от глобалната врежа, не само от нашата страна. А това е една реклама на България! Изобщо инвестициите в такива дигитални библиотеки са направо смешни в сравнение с рекламни кампании от типа на „България – магията живее тук”, още повече това е реклама, насочена към една по-образована и респ. по-богата публика. Изобщо, развитнието на българското интернет пространство е оставено на самотек, а това е глупост. Например нашите балкански съседи (а те са ни конкуранти!) отдавна работят и инвестират интензивно в Интернет! А у нас, общо взето се мисли, че ако сложиш нещо свободно в Интернет, то изчезва и го губиш. Моя позната, собственичка на книжарница, твърди, че ако една стойността книга се появи в книжарницата и в Интернет, нейните продажби се покачват и печалбите на издатели и книжари нарастват –  тоест едното помага на другото, а не вреди. Но за подобни неща у нас малко хора мислят …


ПОСЛЕДНИ ИНТЕРВЮТА:

ЮЛИЙ ПАВЛОВ: НЕТОЛЕРАНТНИТЕ НИКОГА НЯМА ДА СТАНАТ МНОЗИНСТВО

ОТЕЦ СТЕФАН: ДА СЕ ДАВА ПРИОРИТЕТ НА НЕЩО, КОЕТО, ОПРЕДЕЛЕНО, НЕ Е НАЙ-ВАЖНОТО Е ПРИНЦИПНА ГРЕШКА

ВЕСЕЛИНА РАШЕЕВА: ИМАМ ТРЕВОЖНОТО УСЕЩАНЕ, ЧЕ ДЪРЖАВАТА Е НА АВТОПИЛОТ

ПРОФ. ЕМИЛ ХОРОЗОВ: УПРАВЛЯВАЩИТЕ НЯМАТ ВИЖДАНЕ ЗА ПРОЦЕСИТЕ В НАУКАТА И ОБРАЗОВАНИЕТО

ВАСИЛ ПЕНЕВ: КАНДИДАТ ПРЕЗИДЕНТСКИТЕ ДЕБАТИ СА НЕНАВРЕМЕННИ, РАЗФОКУСИРАНИ И ПРИНИЗЕНИ

ИВАН ЧАЛЪКОВ: НЯКЪДЕ ЕДИН МИЛИАРД ЛЕВА ОТИВАТ ЗА НЕЛЕГАЛНИ ПЛАЩАНИЯ В ЕНЕРГЕТИКАТА

ПЕТЯ ШОПОВА: ПРОБЛЕМЪТ ЗА ПАРТНЬОРСТВОТО И ДО ДНЕС СТОИ В ПОЛИТИЧЕСКИЯ НИ ЖИВОТ

МАРТА СУГАРЕВА: В БЪЛГАРИЯ НЯМА ДОРИ И ИНСТИТУТ, КОЙТО ДА СЕ ЗАНИМАВА СЪС СЕМЕЙСТВОТО

ПРОФ. РАЛИЦА КОВАЧЕВА: БЪЛГАРСКАТА НАУКА Е ИЗПРАВЕНА ПРЕД СЕРИОЗНО ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО

РЕФАТ ЧУБАРОВ: ПРИЗНАНИЕТО ЗА КРАХА НА МУЛТИКУЛТУРАЛИЗМА Е ПРОЯВА НА БЕЗПОМОЩНОСТ

ЛЮБОМИР СИРКОВ: ДНЕС ОТНОВО НИ Е НУЖНА НОВ ТИП СПОЙКА

ПРОФ. ЦАЧЕВСКИ ЗА РИСКА ОТ ПОВТОРЕНИЕ НА „КОСОВСКИЯ СЦЕНАРИЙ” НА БАЛКАНИТЕ

ОГНЯН МИНЧЕВ: ПОНЯКОГА ЛИЦЕМЕРИЕТО Е ПО-ОТБЛЪСКВАЩО ОТ АРОГАНТНОСТТА

Д-Р ИВАН ГЕОРГИЕВ: КИТАЙСКАТА КУЛТУРНА РЕВОЛЮЦИЯ СЕ ПРЕХВЪРЛИ ТУК

МОМЧИЛ ДОЙЧЕВ: ПОЛИТИЧЕСКАТА КОРЕКТНОСТ Е НЕТОЛЕРАНТНА ИДЕОЛОГИЯ, СЪЗДАВАЩА НОВИ КЛИВИДЖИ НА ОМРАЗА

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=3935

Posted by on юни 13 2011. Filed under Интервю. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.29912 лв
 CHF =  1.6865 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.18229 лв
100  RUB =  2.88182 лв
 USD =  1.65496 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.