Колко гласа са необходими за влизане в Европарламента?

В България на 26 май ще се проведат четвъртите избори за членове на Европейския парламент от Република България. Един от въпросите, който неименуемо интересува политическите партии, коалиции и независими кандидати е необходимият брой гласове за да се премине бариерата за влизане в Европейския парламент. С изключение на първите избори от 2007 г., предизборната бариера в изборите за Европейски парламент е 5,88%, като в зависимост от броя на действителните гласове се определя и прагът от точен брой избиратели. Предизборната бариера през 2007 г. беше по-малка или 5,56%, тъй като тогава се избираха 18 евродепутати, а не 17. Колкото по-голяма е активността на изборите или по-точно броят на действителните гласове, толкова е по-висок необходимият брой гласове за да се премине прагъг и обратното при по-ниска, прагът за попадане в Европейския парламент е по-малък.

         Най-ниска избирателна активност се наблюдаваше в първите европейски избори в страната, който бяха произведени на 20 май 2007 г. От 6 691 080 избиратели гласуваха 1 955 296 или 29,22 %, действителните гласове бяха 1 937 696 гласа, като бариерата или националната избирателна квота беше от 107 650 гласа.

         На състоялите се през 2009 г. на 7 юни втори избори за Европейски парламент у нас се наблюдаваше най-голямата избирателна активност. Тогава от 6 672 274 избиратели правото си на глас упражниха 2 589 181 гласоподаватели или 38,81%, като действителните гласове бяха 2 576 442, а националната избирателна квота е 151 566 гласа. На тези избори резултатите бяха изчислявани с 17 мандата, макар по-късно представителите от страната да станаха 18. Това стана след като Европейския съвет прие решение броят на членовете на Европейския парламент за мандата 2009-2014 г. да бъде приведен в съответствие с Договора от Лисабон за изменение на Договора за Европейския съюз и на Договора за създаване на Европейската общност. Този мандат се даде на формацията с най-голям неоползотворен остатък.

         На 25 май 2014 г. се произведоха третите избори за Европейски парламент у нас, като от 6 543 423 избиратели гласуват 2 361 943 или 36,10%, като действителните гласове са 2 239 430, а националната избирателна квота е 131 732 гласа.

         В изборите на 26 май 2019 г. според данните на Централната избирателна комисия избирателите са 6 355 633. От различните социологически проучвания се очаква избирателна активност да бъде около 35 % или близо до тази от 2014 г. Тоест при 35% ще гласуват 2 224 472, което означава, че националната избирателна квота е 130 852 гласа. Ако избирателната активност бъде по-ниска например 34% ще гласуват 2 160 916, с национална избирателна квота от 127 113 гласа. При още по-ниска избирателна активност от 32%, което е малко вероятно, въпреки трите почивни дни ще гласуват 2 033 803, като национална избирателна квота ще бъде от 119 636 гласа.

         При сценарии да имаме избирателна активност от 36%, както на изборите през 2014 г. ще гласуват 2 288 028 и националната избирателна квота ще бъде от 134 590 гласа.

         В случай, че имаме избирателна активност по-висока като процент и брой гласували, както през 2009 г., тоест между 38 и 40% ще имаме по-голяма избирателна квота. Този сценарии с оглед проведената кампания е трудно осъществим, това означава, че има скрит протестен вот, който не е уловен от социологическите проучвания. При активност 38% броят на гласувалите ще бъде 2 415 141 и националната избирателно квота ще бъде от 142 068 гласа. При 40% активност ще гласуват 2 542 253, като националната избирателна квота ще бъде 149 545 гласа.

Трябва да се има предвид, че броят на действителните гласове е по-малък от броя на гласувалите, което драстично не променя националната избирателна квота. В заключение, ако една формация иска със сигурност да има представителство в Европейския парламент в мандата 2019-2024 г., то трябва да си е поставила за цел да има поне 137-142 000 гласа. Тоест нейните сметки да се изчисляват при по-голяма прогнозирана активност от 35%, където един процент е закръглено 22 245 гласа. Това е един вид застраховка, а не да разчита на ниска избирателна активност, силна мобилизация на нейните избиратели, а другите да ходят за гъби и на море в съседна Гърция.

Борислав Ангелов

политолог

24 май 2019 г.

Общество.нет (цитирането на автора, блога и активните линкове са задължителни)

Последвайте блога за свободни теми Общество Нет във Фейсбук;  Туитър и Телеграм

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=16350

Posted by on май 24 2019. Filed under Анализ. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.