Колкото могат да се съединят счупените парчета на стъклото, толкова могат да се обединят разпокъсаните албански земи

Milazim Krasniqi

Убеден съм, че няма никакви реални вероятности за някаква мобилизация за един успешен проект за национално обединение. Не изключвам, че могат да се правят опити, авантюри, експерименти от анархистки и екстремистки групи, но те не само ще се провалят, но ще катастрофират, колкото катастрофална е промяната на първоначалната програма на националното движение.

Aвтор:Милазим Красничи

Отношенията между разделените единици на албанските земи най-добре могат да се разберат, ако се сравнят със счупените парчета на стъклото след един силен удар. Счупените парчета в този случай са от различна големина, където едното от тях, най-голямото, може да се държи като „парче майка”, някое отчупено парче има по остри ръбове от другото, докато между няколко парчета може да се е създало и несъгласие, докато някое парченце сред тях е толкова раздробено, че не позволява повече даже слепването. Независимо в какви връзки ще бъдат счупените парчета, стъклото, което веднъж е раздробено, не е повече единна цялост, колкото и да се правят опити да се съедини отново. Дори, в случай на невнимателни опити, може да се случат нови разтрошавания или счупвания, увеличавайки фрагментаризацията и дори и причинявайки рани на невнимателния играч.

Разпокъсването се случи и заради нашите грешки

След това шокиращо сравнение на разпокъсването на нашите албански земи със счупеното на парчета стъкло, се връщам накратко към историята на трагичното счупване на целостта на албанските земи и към реалното състояние на тези разпокъсани единици, за да изследвам как те функционират днес, как комуникират между себе си, за да помислим накрая дали те могат да преодолеят закона на счупеното стъкло. Първо, разпокъсването на албанските се случва без обявената воля на албанците, но и заради нашите грешки. Раждането със закъснение на албанското национално движение по отношение на другите балкански нации, има своите логични причини, но резултатът е болезнен. И отношението на албанското национално движение с Османската империя, в последните фази на борбата за независимост, е непоследователно и дори в противоречие с първоначалната доктрина, изработена от Пашко Васа и Сами Фрашъри и поддържана предварително от Призренската лига. Фактически, основателите на нацията смятат, че Османската империя трябва да се използва като щит по отношение на балканските съседи до пълното засилване на албанската нация. Става дума, че Пашко Васа настоява за тази формула: „…да се обедини Албания в един единствен вилает, да ѝ са даде една опростена, компактна и силна организация, да се даде на местния елемент едно широко участие в публичната администрация и да се създаде един период на обединение, разбирателство и братство за всички вярвания и за всички религии”.

Докато, Сами Фрашъри допълва така тази алтернатива: „Единствената цел на албанците е да запазят Албания да не се разпокъса от чужденците, да запазят своя език и народност, да се противопоставят на интригите на техните врагове и да спрат разпространението на езиците и идеите на гърците и на славяните, които рушат основите и изваждат корените на Албания и албанците”.

Но, във финалната борба за национална държава, в началото на ХХ век, движението приема една друга стратегия, според която трябва да се постигнат приятелства и съюзи с балканските нации, сърбите, гърците и българите и да се обяви враждебност и въоръжена борба срещу Османската империя. Следователно, има една пълна промяна на първоначалната програма на албанското движение. Изменението на програмата се конкретизира с постигането на тайни споразумения с гърците и с въоръжаване от сърбите за въстания срещу Османската империя. Резултатът от тази изменена програма и от въстанията, където тази програма се опитва (1910-1912), е една национална катастрофа. Разпокъсването на албанските земи между балканските съседи, сърбите, гърците, българите и черногорците, разрушава всяка възможност за формирането на албанска национална държава в земите, където живеят като мнозинството от населението. Лондонската и Версайската конференция не правят нищо друго, освен да легитимират положението, което е създадено на терен през двете Балкански войни и след Първата световна война, естествено с някои незначителни модификации. Следователно, казано просто, разпокъсването на албанските земи дойде като резултат от триумфа на имперските проекти на балканските съседи, на Сърбия, Гърция, България и Черна гора (и от помощта, която им предлагат най-вече Русия и Франция). Техният триумф се улеснява и от слабостта и объркването на Османската империя в тази фаза. Но, не трябва да се крие фактът, че в основата на това състояние е и погрешната програма на албанското движение. Както констатира Елена Коцачи-Леванти, „целта на балканските сили е дестабилизирането на Турция посредством албанците и след това завземането на техните земи. Тези сили нямат ясни политически цели и като всяко нещо, което се финансира от съседите, то не е полезно за целостта на Албания, защото подпомага нейното разпокъсване”. По-ясно няма как да се каже. Следователно, може да се вярва, че докато е на крака Османската империя, макар и отслабена и объркана политически от нейните вътрешни кризи, албанските земия щяха да са компактни под един владеещ, неизложени на геноцид и на насилствена демографска промяна на населението. Тази теза вече се приема широко от албански и чужди историци, с изключение на тези с марксистка ориентация, със славянофилска и гръкофилска и ислямофобска наклонност. Следователно, твърденията със славянофилска, гръкофилска и ислямофобска наклонност, че положението на албанците е лошо под османското владичество, не помагат да се скрие фактът, че това положение, макар и лошо под османско владичество, при завоеванията на балканските „съюзници” се превръща в катастрофа.

Приемането на този факт може да ни помогне да разберем не само къде е сгрешено от изработващите политиките на албанците в началото на ХХ век, но и къде може да се сгреши днес и за в бъдеще.

Перманентната нестабилност отваря пътя на чуждите влияния

Това, което се каза дотук, като започване на критичен поглед към историята на разделянето на албанските земи през 1912 г., ни открива възможността да разберем и настоящето състояние на отделните единици, на двете държави Албания и Косово, но и на Македония, Черна гора, Гърция и Сърбия, където живеят автохтонни албанци. Без да се задълбочаваме в някакъв анализ, е лесно разбираемо, че държавните или териториалните единици, които днес могат да се идентифицират като албански земи, са разделени ефективно и се опитват да реализират отделни проекти. Става дума, че Армията за освобождение на Косово се принуди да промени своята първоначална програма, от програмата за национално обединение в програма за независимостта на Косово. Това поведение се последва и от Армията за освобождение на Прешево, Медведжа и Буяновац и от Армията за национално освобождение в Македония. Следователно, не само стандартните политически проекти, но и въоръжените опити, имаха печата на ранното разпокъсване. От друга страна, ненормалността на политическите отношения между самите тези единици, особено между Албания и Косово, нищо не го илюстрира по-силно от посещението на Еди Рама в Белград и Ниш през месец октомври 2016 г. Неговото посещение беше без никаква официална консултация с Прищина, без никаква консултация със Скопие (където албанците формално участват в управлението). Още повече, посещението се съпътстваше с една вулгарна патерналистична намеса (министър-председателят на Албания даваше нареждания за Трепча по времето, когато Конституционният съд на Косово разглеждаше този проблем). Посещението имаше и подчертани елементи на сърбофилия (цитирането на Иво Андрич, оценката за Емир Кустурица и Горан Брегович), което беше обидно за албанците в Косово, а и за техните сънародници, които живеят в Сърбия и в Македония. От друга страна, този министър-председател на Албания не се зае изобщо с тежкото положение на албанците в Македония, не им изпрати съобщение само за тях в периода, когато те се сблъскват с големи дилеми. Наистина, играта на правителствата на Албания в очите на международната общност да се представят като фактор на стабилност (игнорирайки албанците в Македония), е стара и много подла. Тази подла игра реално отслабва албанския фактор в Македония, увеличавайки и неразбирателството между разделените части на албанските земи. Игнорирането на албанския фрагмент в Македония го представя най-добре изцяло деалбанизираната Битоля и сенилният рахатлък на Албания, която не си е мръднала пръста, за да защити поне спомена за този важен град за формирането на албанската нация. Докато, Косово от своя страна, все още изпробва изграждането на държавата и не преминава теста на една функционална държава. Следователно, Косово все още няма възможност да се прояви като реален помощен фактор за албанците в Македония, в Сърбия и в Черна гора. Напротив, в някои случаи, като в случая с паметника в Прешево и при инцидента в Куманово, повече навреди, отколкото донесе полза за своите сънародници, защото, нямайки капацитети да държи под контрол параполитическите и криминалните групи, фактически позволи да се изнесат там авантюризми и провали (Естествено, наивни участници в тези вредни авантюри са и албанските сънародници в Прешево и Македония, от групи, които искат да работят на своя глава или са просто параполитически или криминални групи).

Преразглеждане на отношенията?

По причина на тази горчива реалност, в която Албания и Косово не играят ролята, която реално им принадлежи като държави, албанците в Македония трябва да се фокусират като субект, способен да защитава себе си и своите интереси в славомакедонската държава. Най-малкото, което трябва да се направи е да не се позволяват по-нататъшни манипулации на техните интереси от Албания, която ги уврежда играейки ролята на „стабилизиращ фактор” за своя сметка. Но трябва да засилят своята организация и по посока на Косово, за да не преминат отвъд дестабилизиращите линии, уж в името на някакъв патриотизъм.

Имайки предвид това състояние на отношенията между Албания и Косово и позицията на двете спрямо другите части на нашата нация, съм убеден, че няма никакви реални шансове за някаква мобилизация в един успешен проект за национално обединение. Не изключвам, че могат да се правят опити, авантюри, експерименти от анархистки и екстремистки групи, но те не само ще се провалят, но ще катастрофират, колкото катастрофална е промяната на първоначалната програма на националното движение. Ако днес или в близкото бъдеще, се влезне в такива авантюри, увреждайки така и отношенията с нашия главен спонсор, Съединените американски щати, които не одобряват в никакъв случай проекта за развалянето на целостта на Македония и Сърбия (а още по-малко на Гърция и на Черна гора, които са и държави членки на НАТО), последствията могат да бъдат фатални.

Не може да се прави аналогия между Високата порта в началото на ХХ век и днешните САЩ, но може да се направи една асоциация, защото днес, извън американската подкрепа и чадъра на НАТО, бихме били изложени на заплахата, както в началото на ХХ век, когато враждебността с Високата порта ни оставя лошо изложени спрямо балканските съседи и техните съюзници. Следователно, нито историята на разпокъсването на албанските земи, нито настоящето положение и нито днешните отношения между самите разделени албанци, не дават никакъв шанс за някакъв успешен проект за обединението на албанските земи. (Това, което тъкмо казах, не е персонално желание, а логична констатация за реалността). Това, което може да се направи днес, е да има движение към засилването на двете съществуващи държави, на Албания и на Косово, и ако станат успешни държави, и към някаква форма на тяхното асоцииране, паралелно с процеса на членството в Европейския съюз. Но, без да се засягат с нищо Македония, Гърция и Черна гора. Формите на сътрудничество на Албания и Косово с албанците в другите държави, Македония, Гърция, Сърбия и Черна гора, ги виждам само под чадъра на НАТО и в процеса на членството в Европейския съюз (ако ЕС не се разпадне същевременно). Дори, след нарастването на опасността от екстремизъм в религиозна ислямистка опаковка, след страховитото засилване на Русия на Балканите, след излизането на Великобритания от Европейския съюз и след победата на Доналд Тръмп в САЩ, ние, албанците, трябва да внимаваме повече, за да не влезнем в схемите на нашите врагове. Нашите врагове, Русия и Сърбия особено, вече мечтаят да ни вкарат в своите схеми и да ни използват като примамка, както се използват албанските лидери на албанските въстания в годините 1910/1912. Лично се страхувам, че може да ни се повтори тази горчива история, истината за която не сме готови никога да изучаваме до края. Най-малкото, да учим като едно просто сравнение със счупеното стъкло и невъзможността да се възстанови някога цяло, така както е било преди да стане на парчета и парченца.

Милазим Красничи

27 ноември 2016 г.

Общество.нет (цитирането на изданието и активните линкове са задължителни)

Мненията на редакцията и на автора/ите могат да не съвпадат.

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=13383

Posted by on Ное. 27 2016. Filed under Анализ. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.38928 лв
 CHF =  1.81955 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.24143 лв
100  RUB =  3.10671 лв
 USD =  1.83422 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.