КОЙ НАТРУПА ДЪРЖАВНИЯ ДЪЛГ В АМЕРИКА И ЕВРОПА?

ПАЗАРНИТЕ ФУНДАМЕНТАЛИСТИ ПРИЧИНИХА НАСТОЯЩАТА КРИЗА, А СЕГА ОБВИНЯВАТ СВОИТЕ ОПОНЕНТИ, КОИТО РАБОТЯТ ЗА ИЗЛИЗАНЕ ОТ КРИЗАТА

Темата за лъжите на пазарните фундаменталисти, изброени е много широка, за да бъде обхваната сериозно в такава статия. Поради това ще се огранича само в една лъжа, може би най-грандиозната между изброените. Това е лъжата, че държавните разходи в Америка и Европа през 2008-2010 г. за спасяване на финансовите институции и стимулиране на вътрешното търсене по време на икономическата криза били главната причина за сегашната дългова криза.
Ще започна с Америка. Консервативните икономисти в самата Америка и частично в Европа, проглушиха света, че политиката на президента Обама за спасяване на финансови и нефинансови компании, помощи за някои щати, за безработни и за стимулиране на вътрешното търсене, довела до сегашната дългова криза в тази страна, че това била некомпетентна политика. Твърдят, че държавата не е трябвало да се намесва, а да остави пазара да вземе своите решения, така както постъпиха в началото на 1930-те президентът Хувър и неговият финансов министър Мелън, довели до Голямата депресия. На тях послушно пригласят и нашите пазарни фундаменталисти.

 

А какви са фактите? – виж таблица 1.

Трайна е тенденцията към повишение на публичния дълг в САЩ. От 1980 до 2010 г. той нарастна почти 15 пъти, докато лихвените плащания по дълга нарастнаха 5,5 пъти. По-бавният растеж на лихвените плащания личи и от последните години. От 2008 до 2010 г. дългът нарастна с 35,3%, докато лихвените плащания спаднаха с 8,3%. Тук не е мястото да обяснявам причините. Важното е, че противниците на сегашната политика на американското правителство злоупотребяват с дълговите проблеми на САЩ като се позовават само на размера на дълга, а не и на неговата структура и други характеристики, на лихвите на паричния пазар и т.н.
    През октомври 2009 г. Конгресната бюджетна служба на САЩ публикува анализ на причините за увеличението на дълга през бюджетната 2009 в сравнение с увеличението му през 2008 г.: намаление на данъчните приходи с 320 млрд. дол. поради рецесията; пропуснати приходи от 100 млрд. дол. от намаление на данъци за стимулиране на потреблението от бедните и средните слоеве; изразходвани 245 млрд. дол. за спасяване на финансови институции и подпомагане на икономиката; изразходвани допълнително 185 млрд. дол. за здравеопазване, помощи за безработни, за социално осигуряване, за отбрана и т.н.
Средногодишното повишение на публичния дълг за предкризисните 2003-2007 г. при добра стопанска конюнктура е било 556 млрд. дол, а за кризисните 2008-2010 г. – 1519 млрд. дол. През пролетта на 2008 г. президентът Буш задели 300 млрд. дол. за спасяване на финансови институции и за стимулиране на търсенето, а през есента на 2008 г. – още 700 млрд. дол. През пролетта на 2009 г. при президента Обама бяха заделени 787 млрд. дол за същите цели, през 2010 г. – почти 500 млрд. дол. за новата програма по здравеопазването (която ще спести около 2 трил. дол. до 2019 г.), а през 2011 г. – около 450 млрд. дол за стимулиране на заетостта. Тези средства ще се изразходват в продължение на няколко години.
В резултат на това, при спад на БВП през 2008 г. с 0,4% и през 2009 г. с 3,5%, настъпи бърз обрат и през 2010 г. растежът в САЩ беше 3,0%, т. е. повече от растежа в ЕС. Спадна и безработицата. Бързото съживяване на икономиката донесе ефект 3-4 пъти по-голям от направените разходи по нейното подпомагане. С възстановяване на мнозинството на републиканците в долната камара на Конгреса от началото на 2011 г. започна натиск от тяхна страна за големи бюджетни съкращения, особено по социални програми, за намаления на данъците за богатите, обструкции във връзка с повишаването на тавана за публичния дълг. Настъпи блокаж във вземането на най-важни решения по икономическата политика, който продължава и сега. Това, заедно с други фактори, води до спадане на очаквания растеж до 1,6% за 2011 г. Ако сегашният блокаж в Конгреса продължава и ако кризата в Европа се задълбочава, растежът в САЩ през 2012 г. ще бъде още по-нисък. Не е изключено да настъпи и нова рецесия.
Всички анализи показват, че ако не бяха направени тези допълнителни разходи от около 2,0-2,5 трил. дол. от президентите Буш и Обама Америка (а и световната икономика) щеше да потъне в дълбока депресия с многократно по-големи икономически загуби, социални страдания и непредвидими политически последствия. И днес ние нямаше да водим този разговор! Американското правителство избра по-малкото зло – временно увеличение на дълга с оглед да се предотврати много дълбоко потъване, да се ускори съживяването на икономиката, да се постигне висок растеж, по-голяма заетост, по-високи доходи, по-големи данъчни постъпления и безпроблемно обслужване на дълга. Цинично е тези, които предизвикаха световната криза – този огромен пожар за човечеството и за американския народ и го оставиха като наследство на президента Обама, сега да наблюдават отстрани и да го обвиняват, че не гаси бързо пожара! Това е и една грандиозна лъжа!
    А сега да се обърнем към Европа. Консервативните икономисти проглушиха света, че политиката на европейските правителства за спасяване на финансови и нефинансови компании, помощи за безработни и за стимулиране на вътрешното търсене през 2008-2010 г. довела до сегашната дългова криза.
    
Да се обърнем към фактите и да размислим над данните в таблица 2.

Таблица 2. Публичен дълг в ЕС – % от БВП

Тези данни позволяват да се направят следните изводи:
    Първо, Страните от Европейския съюз отдавна имат висока публична задлъжнялост. През 2008-2010 г. тя нарастна поради намалени данъчни приходи вследствие на рецесията, увеличени разходи за подпомагане на безработни, спасяване на финансови институции и стимулиране на вътрешното търсене. Стимулите за икономиката обаче не са единствената причина за сегашната обща задлъжнялост от 80-85% към БВП. В огромната си част тя е наследство от предкризисните години. Нещо повече, при спад на БВП в разгара на кризата в ЕС през 2009 г. с 4,2%, през 2010 г. беше постигнат растеж от 2,0%. Ефектите от този растеж превишават значително разходите по спасяване на финансови институции и стимулиране на икономиката през предходните години. Растежът щеше да продължи с по-високи темпове, ако не беше преждевременният обрат на десните правителства в най-големите европейски страни към силно рестриктивна политика, в резултат на който се очаква само 1,6% растеж през 2011 г. и рецесия през 2012 г. ЕС е изправен пред ново потъване не заради разходите в помощ на икономиката, а поради преждевременното им прекратяване и затягане на ограниченията.
    Второ, най-задлъжнелите страни (Гърция, Ирландия, Португалия, Италия, Белгия, Франция, Унгария, Великобритания, та дори и Германия) имаха висока задлъжнялост далеч преди кризата – средно за еврозоната 70,1% в 2005 г., 68,5% в 2006 г. и 66,3% в 2007 г. Разходите за спасяване на финансови институции и за стимулиране на вътрешното търсене съвсем не са главната причина за сегашната висока задлъжнялост на тези страни.
    Трето, въпреки частичното прилагане на стимули някои страни (Белгия, Дания, Холандия, Финландия, Швеция) намалиха задлъжнялостта си в сравнение с 90-те години на миналия век. Това показва, че спасяването на финансови институции и стимулирането на вътрешното търсене по време на кризата не води непременно до опасно висока задлъжнялост. Обратното, чрез по-гъвкава политика се запазва финансовата система, производственият апарат на индустрията и по-рано се възобновява растежът, заетостта, доходите, постъпленията в бюджета, решаването на дълговия проблем.
    Четвърто, ако се анализира задлъжнялостта общо за ЕС-27 и еврозоната за кризисните 2008-2010 г. ще се установи повишение с 10-15 процентни пункта. Както вече посочих, то не се дължи само на разходите за спасителни и стимулиращи мерки. Много силно е влиянието на намалените бюджетни постъпления и увеличените помощи за безработни поради рецесията. Циклично изгладеното първично салдо на бюджета (без лихвите по обслужване на дълга) общо за ЕС при излишек от 0,5% в 2007 г. има малък дефицит от 0,4% в 2008 г., дефицит от 2,5% в 2009 г., 2,6% в 2010 г. и очакван дефицит 0,9% за 2011 г. В резултат на това при бюджетен дефицит 0,9% от БВП през 2007 г., той нарастна на 2,4% в 2008 г., 6,9% в 2009 г. и 6,6% в 2010 г. Лихвените плащания по обслужване на дълга през тези години обаче остават стабилни – 2,7-2,8% от БВП. Това показва, че обслужването на увеличения дълг не е повлияло върху бюджетните дефицити през текущите години. Който твърди обратното съзнателно заблуждава неосведомените.
    Пето, голям принос за сегашната дългова криза в Европа имат и трите американски рейтингови агенции, които истеризират обстановката. В моменти, когато някои страни след огромни усилия за стабилизиране на своите финанси постигат първи резултати, веднага, уж случайно, се появяват негативни прогнози на тези агенции, които наливат масло в тлеещия огън и сриват цели държави. На 28 ноември 2011 г. Moodis предупреди, че може да намали рейтинга на всички страни от ЕС и че се очакват все повече фалити. Няколко дни преди заседанието на Европейския съвет от 9 декември, без още да се знае точно какви решения ще се вземат, същото направи и Standard & Poor’s, предупреждавайки страните членки на ЕС, ако участват в подготвяните реформи. Това е открит призив за паника и финансова дестабилизация на цялата европейска общност.
Питам: кой е дал право на чисто меркантилни, при това вече дискредитирани частни агенции, които обществото не контролира, да диктуват една или друга икономическа и финансова политика на ЕС? Те дори се намесиха във вътрешната политика на САЩ през миналото лято, подкрепяйки републиканската партия, против президента Обама и демократите. На кого служат тези агенции? Те стават все по-опасни за световната икономика и за живота на хората. Представяте ли си накъде се движи светът ако такива частни агенции изтласкват легитимните национални и наднационални институции в управлението на икономиката!
Ръководителите на тези агенции си играят със съдбата на стотици милиони хора в Европа и извън нея. За такива призиви трябва да се носи углавна отговорност. Паразитният финансов капитал търси реванш за 2007-2009 г. и си отмъщава. Не случайно в Европейската комисия се надигат гласове на комисари, които се съмняват в обективността на тези рейтингови агенции, достатъчно дискредитирали се през 2008-2009 г. с неверните си предкризисни оценки и предлагат мерки за контрол върху тяхната дейност. Както вече съм предлагал неколкократно още от миналата година, нужна е независима Европейска рейтингова агенция, работеща под обществен контрол. Време е също да се прецени целесъобразността от съществуването на такива дискредитирани агенции.
    Шесто, с договора от Маастрихт беше определена максимално допустима публична задлъжнялост до 60% от БВП. През 2010 г. 14 страни членки превишиха тавана. Това прави дори и Германия с нейните 83,2%. То пък подсказва, че освен единна парична политика, ЕС и особено еврозоната се нуждаят и от единна бюджетна политика, защото установеният в същия договор максимално допустим бюджетен дефицит от 3% от БВП се нарушава масово. Необходима е симетрична координирана обща парична и бюджетна политика на Общността, включително и създаване на общо Министерство на финансите с ясно определени функции и начини на взаимодействие с министерствата на финансите на страните членки. И още по-важно – взетите решения трябва да се изпълняват!
Единната бюджетна политика е необходима по икономически причини. Тя обаче може да се окаже опасен инструмент в ръцете на десните сили, които управляват ЕС сега и налагат поголовна ограничителна политика на страните членки. Затова тук трябва много да се внимава – какво печелим и какво губим от такава централизация на бюджетната политика в Брюксел.
    Седмо, почти всички страни членки на ЕС провеждат гъвкава бюджетна и дългова политика. В трудните кризисни години те не се поколебаха да допускат бюджетни дефицити (често пъти и над 3%) и да повишават размера на публичния си дълг (дори над 60%), за да смекчат остротата на кризисните последствия върху живота на хората, като се ръководеха от принципа на Кейнс „По време на криза умереният бюджетен дефицит е не само допустим, но и необходим”. Някои страни обаче прекалиха с високите си бюджетни дефицити и публични дългове в продължение на много години. И сега ще трябва да си понесат последствията.
     Осмо, всички анализи показват, че ако не бяха направени тези допълнителни разходи от няколко трилиона евро европейската (а и световната) икономика щеше да потъне в дълбока депресия с многократно по-големи икономически загуби, социални страдания и непредвидими политически последствия. И днес нямаше дори да водим този разговор! Да не забравяме, че погрешната политика на европейските правителства през 1930-те години докара Хитлер на власт! Европейските и световните лидери през 2008-2009 г. избраха по-малкото зло – временно увеличение на дълга с оглед да се предотврати много дълбоко потъване, да се ускори съживяването на икономиката, да се постигне висок растеж, по-голяма заетост, по-високи доходи, по-големи данъчни постъпления и безпроблемно обслужване на дълга. За съжаление, в криза лесно и бързо се влиза, но трудно и бавно се излиза. Очакват ни 5-10 много трудни години на икономическа стагнация.

 
12 декемри 2011 г.
 


ПОСЛЕДНИ СТАТИИ:

ВАЛЕНТИН КАТРАНДЖИЕВ: ЕС ПРЕДСТАВЛЯВА ПАЛИТРА ОТ СПЕЦИФИЧНИ НАЦИОНАЛНИ ИНТЕРЕСИ

БОРИСЛАВ АНГЕЛОВ: МОРАЛНИТЕ ПОБЕДИТЕЛИ НЕ ОСТАВАТ В ПОЛИТИЧЕСКАТА ИСТОРИЯ

ПРЕГРЪДКАТА НА МАРИН ЛЬО ПЕН С ЧАЕНОТО ПАРТИ Е АКТУАЛЕН ВЪПРОС ЗА АМЕРИКАНСКАТА ДЕСНИЦА – Дж. Гизи

АРАБСКАТА ПРОЛЕТ ДОНЕСЕ ШЕРИАТ А – Франк ГАФНИ
  

ФРЕНСКИТЕ ПРЕДГРАДИЯ СЕ ОТДЕЛЯТ ОТ ДЪРЖАВАТА И СЕ ОБРЪЩАТ КЪМ ИСЛЯМА

ИЗБОРИ 2011: ПОЛИТИЧЕСКАТА МАНИПУЛАЦИЯ В МЕДИИТЕ ПРЕДИ ГОРЕЩАТА ФАЗА – доц. Любима ЙОРДАНОВА

ЛИБИЙСКИ СЦЕНАРИИ ЗА СИРИЯ?Алексей БАЛИЕВ
 
 

ЗАЩО ДРАЗНИМ РУСКАТА МЕЧКА? -Пат БЮКЯНЪН

В БЪЛГАРИЯ ИМА ПРЕКАЛЕНО МНОГО ТЕЛЕВИЗИИ – НЕКА ОСТАНЕ САМО ЕДНА – Калоян МЕТОДИЕВ

ЛЕГАЛИЗИРАНЕТО НА ОРЪЖИЯТА МОЖЕ ДА НАПРАВИ НОРВЕГИЯ ПО-БЕЗОПАСНО МЯСТО – Майкъл РЕЙГЪН

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=4189

Posted by on Дек. 16 2011. Filed under Анализ. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.31237 лв
 CHF =  1.71474 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.14943 лв
100  RUB =  2.80839 лв
 USD =  1.67022 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.