КОЙ КОЙ Е В ПРЕХОДНИЯ НАЦИОНАЛЕН СЪВЕТ НА ЛИБИЯ?

Опитите на либийската опозиция да създаде паралелно правителство доведоха до формирането на 1 март в източната част на страната т.нар. Преходен национален съвет /ПНС/, първото заседание на което се състоя на 5 март.
В състава на ПНС са 31 души. Те представляват градовете от Киренайка, намиращи се под контрол на въстаниците, както и – както се твърди – от градовете от Триполитания, намиращи се под контрол на силите на Кадафи. В Съвета също са има няколко души, които по различно  време са заемали министерски постове в либийското правителство, а така също деятели на опозицията, успели да се върнат в страната от изгнание.

Към настоящия момент са известни 13 члена на ПНС. Имената на осталите не се разгласяват, както се твърди – поради опасение, че това може да създаде проблеми на техните близки, намиращи се в зоните, контролирани от силите на Кадафи.
Начело на ПНС стои бившият министър на правосъдието Мустафа Абдел Джалил. Фактически той живее в полулегално положение заради многочислените заплахи по негов адрес. Либийският режим обеща на 9 март да заплати почти половин милион долара на този, който  издаде Абдел Джалил на властите.
59 годишния шейх Абдел Джалил е родом от град Ал-Байда от източната част на Либия. Специалист по ислямско право. Поста министър на правосъдието е заемал от 2007 г. Насам. Бидейки в изпълнителната власт се е отказал от редица привилегии на министрите /служебна вила, охрана, личен шофьор/. Ползва се с репутацията на защитник на правосъдието, но именно при него, в частност се провеждаше скандалния съдебен процес над българските медецински сестри. Към "Революцията от 17 февруари" се присъедини на петия и ден. До неотдавна се обявяваше категорично против възможността за присъствие на чуждестранни войски на територията на Либия. Той още на 8 март обеща, че опозицията няма юридически да преследва Муамар Кадафи в случай, ако той се откаже то властта и напусне страната. Наистина, по-късно той измени своята позиция по този въпрос, заявявайки, че „след победата на опозицията” Кадафи ще бъде изправен пред либийския съд.
Вторият човек в ПНС и негов официален представител се явява Абдел Хафиз Гуга.
ПНС е сформирал редица комитети, които осъществяват текущото управление в градовете, намиращи се под контрол над въстаниците. Тези комитите, в частност успяха да осигурят изплащането на заплатите и помощите на либийците през март.  Засега не е сигурно, че те ще могат да направят същото през април.
Един от комитетите се занимава с взаимодействието с медиите. Както смята един от активистите на този комитет Мустафа Гериани, ПНС се явява повече структура, имаща законодателни функции. "Изпълнителен орган ще стане преходното правителство, което ще бъде създадено веднага след падането на Триполи или по-рано” – предполага той. Засега много от участниците в ПНС се обявяват срещу преждевременото формиране на преходно правителство, за да не се създаде впечетлението, че то се явява регионално и представлява само Киренайка (източната част на Либия).
Именно Гериани от името на ПНС категорично отхвърли предложението за посредничество от президента на Венецуела Уго Чавес. Трябва да се отбележи, че това предложение бе възприето положително, както от либийските власти, така и от Лигата на арабските държави (Арабската лига).
При все това се смята, че преходното правителство може да се оглави от бившия университетски преподавател Махмуд Джибрил. В качеството си на представител на въстанниците той вече се срещна с държавния секретар на САЩ Хилъри Клинтън и президента на Франция Никола Саркози. Поста министър на отбраната в преходния кабинет е тъкмен за Омар ал-Харири, министър на външните работи – бившия министър на икономиката и дипломацията Али Исауи. Исауи до неотдавна заемаше поста посланик на Либия в Индия и един от първите сред либийския дипломатически корпус отказали да служат на Кадафи. Икономистът вече се занимава с въпросите на икономиката, финансите и нефта на територията под контрола от въстаниците. Заради това не е трудно да се предположи, че с тези въпроси ще се заеме и в състава на преходното правителство. Именно той, конкретно, повери на катарската държавна компания Qatar petroleum да се заеме с продажбите на нефт, добиван на територията контролирана от въстаниците. Той също така твърдеше (27 март 2011), че въстаниците контролират територията на Либия, способни са да добиват от 100 до 130 хиляди барела нефт на ден /до началото на  събитията в Либия тя ежедневно добиваше 150 хиляда барала. По негова оценка, експортът на либийски нефт, чрез пристанищата, контролирани от въстанниците може да започне след "по-малко от седмица".
На 12 март ПНС поиска от Арабската лига да бъде призната като единствената „законна” власт в Либия. Едновременно той поиска от Арабската лига да даде съгласието си за установяването над страната на зона забранена за полети на либийската авиация. Тези искания бяха предадени в Кайро на председателя на Арабската лига Амри Муса на делегация на ПНС начело с Тахани Слиман Мбарек.
Що се отнася до Каддафи, той ясно определи, че базиращия се в Бенгази ПНС "управлява на вълната на подема на ислямизма". "Ако тези терористи един път победят, те по никакъв начин няма да се ръководят от идеалите на демокрацията", – заяви на 7 март полковника в интервю за френския телеканал "Франс 24".
На 29 март лидерът на ПНС в интервю за италианския телеканал Rai Uno увери Рим, че в случай, че дойде на власт новото либийско ръководство има намерението да съблюдава всички  споразумения, подписани по-рано с Италия, както и че ще продължи борбата с нелегалната емиграция през територията на Либия.
На 29 март, по-време на работата на международната контактна група по Либия в Лондон, ПНС обеща, че вземе властта ще проведе "свободни и справедливи президентски и парламентарни избори". Обещаха също така да приемат конституция чрез провеждането на референдум. Новият основен закон ще "гарантира свобода на създаване на политически партии, изразяване на мнения и мирни манифестации". ПНС също обеща "защита на интересите и правата на чуждестраните компаний", работещи в Либия.
В близко бъдеще може да "изплуват" и да получат някакво отношение към ПНС още двама бивши министри – изменници.  Към 31 март бившия министър на вътрешните работи на Либия генерал Абдел Фатах Юнис командваше формированията на въстаниците в Бенгази. Бившия министър на външните работи Муса Куса, който, до назначаването си на този пост, ръководеше либийските спецслужби (1994 до 2009). Той  сега се намира в Лондон и все още не е излязъл от сянката си. Обаче, за да бъде върнат в политиката западните съюзници – в по-малка степен Франция –е необходимо да решат, какво да правят с обявената му задочна присъда по делото за взривения самолет на компанията UTA в 1989 г. в небето над Нигерия. Не може да се изключи, че той изпълнява някаква мисия, възложена му от Триполи, от типа на тези, които в своето време изпълняваше небезизвестния Хес. Възможно е, тази мисия по някакъв начин да е свързана с очевидното намаляване на активността на авиацията на страните от анти-либийската коалиция в последните дни на март, което позволи на силите на Кадафи да коригира ситуацията на източния "фронт".
Възможността за такава мисия косвено показва и това, което стана известно на 30 март. В същия ден представител на академията на ВВС на САЩ  в Колорадо-Спринг призна, че Хамис Кадафи /именно неговата 32-ра бригада се явява най-боеспособното съединение на либийската армия, което редовно нанася чувствителни удари по въстаниците/ не по-късно от 7 февруари е посетил това учебно заведения.
Що се отнася до международния статус, то към 4 април ПНС признато общо от три страни – Италия, Франция и Катар.
Засега се открояват три основни сили сред въстаниците. Първите две са – ислямистите от всичките видове, включително привържениците на „Ал Кайда” и регионалистите. И двете групи активно използваха антиизраелски и антиеврейски лозунги, с което доведоха до немалко объркване в активния им лобист във Франция – Бернар Анри Леви.
В последно време стана видима  и третата сила на либийските бербери. Кадафи – арабски националист – винаги им е отказвал правото да бъдат такива каквито са, твърдейки, че племената на амазигите /едно от названията на берберите, което в превод от берберски звучи като  "свободни хора"/ "са изчезнали и повече не съществуват”. Междувременно, според някои твърдения, те заедно с живеещите в крайната южна част на страната туареги /едно от разклоненията на берберите/ са до 10 % от  населението. Изглежда, че именно с тях ще бъде най-лесно да се договорят страните от анти-либийската коалиция.
Още в началото на март в планинския район Джебел ал Гарби /това е един от районите с относително компактно живеещи бербери в северозападна Либия/ въстанниците завзеха градовете Налут и Зентен, разположени на юг от крайморския град Завия /на 40 км западно от Триполи/. Според тях те са убили „десетки войници от батальона "Ас-Сахба", останали верни на Кадафи".
В средата на март верните на Кадафи формирования се хвърлиха да щурмуват берберските градове. От една страна, те се оказаха географски по-близо до столицата, отколкото Бенгази, от друга – не е изключено Кадафи да е сметнал техните "владетели" за по-опасни съперници.

Институт за Близкия изток – Русия
Превод на български – политолога Борислав Ангелов

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=3800

Posted by on апр. 7 2011. Filed under Айсберг. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.26158 лв
 CHF =  1.68475 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.20226 лв
100  RUB =  2.83669 лв
 USD =  1.66468 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.