КОЙ КАК ГЛАСУВА?

Стандартните методи за проучване на различните групи чрез предлаганият на аудиторията общоприет като норма обобщителен социологически инструментариум,  с типичните му категоризации, акцентиращи върху образователен ценз, възраст, пол и прочие, не позволяват маркирането на главните разделителни линии, очертаващи границите между специфичните социални групи. Това води до пренебрегването на съществени, дори често определящи характеристики на българското общество, преминало през няколко етапа на трансформация и стратификация през 16-те години мъчителен разпад на социалистическия егалитаризъм.

Дълбочинното разбиране на този процес изисква и наличието на един по-различен поглед, насочен към социалните структурни промени и характера на произтичащото от тях поведение на различните типове политически активни граждани. В случая той е фокусиран върху получените от анкетирания данни за начина му на живот; състоянието на жилището, което обитава; обзавеждането му; семейната среда, изградените навици и начин на мислене.

С подобен подход е възможно да се търси отговор на въпросите, които повдига все по-парадоксалния характер на електоралното и политическо поведение на големи групи избиратели. Например, все по-често хора, които по принцип биха се числили към средната класа или по-точно тези които би трябвало да не желаят резки промени и промяна на статуквото, гласуват на избори за радикални, националистически или носещи революция в посланията и действията си партии и групи. Едновременно с това избиратели с по-нисък социален статус, които по презумпция би следвало да искат рязка социална промяна, с цел подобряване на начина им на живот, гласуват за консервирането на статуквото.

Първата група може да бъде условно наречена включва БЕДНИТЕ. Това не са хората, които имат ниски доходи, а хората, които по времето на социализма са били бедни и след 1990 г. отново са останали бедни, тоест – при тях реално няма абсолютно никаква промяна на социалния им статус. Сред тях има представители на почти всички възрасти, пол и образование с изключение на младите разбира се. По-голяма част от тази група /над 50 % / са възрастните. 

Тези хора по-принцип гласуват за този, който им покаже, че ще мисли за тях, ще им помага и дава нещо. Ако се разгледа как са гласували от 1990 год. насам ще се види, че този тип хора, в мнозинството си през 1990/1991 са гласували за първото СДС, през 1994 год. за БСП, през 1997 г. за СДС на Костов, през 2001г. за Симеон и през 2005 г. са се разпръснали между Атака и БСП или не са гласували. Те обаче са неспособни за произвеждане на натиск върху правителства и парламент, те най-често не участват в митинги и шествия, поради това, че живота ги е научил се “скатават”. Те са силни на думи и действия само по домовете си, но при едни избори, ако разпознаят човека или партията, която ще моделира бъдещето им вместо тях самите, масово отиват и го подкрепят.

На  второ място това са ОБЕДНЕЛИТЕ. Това са хората които преди 1990 г. са имали по-добро заплащане и най-вече са имали някакъв по-висок социален статус. Това са предимно местните ОФ-деятели, партийните и профсъюзните деятели по места, о.з. офицери с по-нисък чин, хора от така наречената художествено творческа интелигенция, съкратени чиновници и работници. Тази група в голямата си част е в пенсионна или предпенсионна възраст, и е електорат основно на БСП. От тези хора също трудно може да се очаква някакви радикални действия, въпреки определеното им недоволство срещу сегашната коалиция. Това се дължи на факта, че те са обърнати към миналото и независимо от недоволството им срещу БСП и правителството, няма за кой друг да гласуват. За тях е важна организацията, а не някаква идеология. Най-големия им капитал е “верността към организацията”. Затова винаги гласуват за Партията, както и да се казва тя /БКП, БСП и т.н./ и независимо от това кой я представлява.

Третата група са НОВОБОГАТАШИТЕ. Това са хората, които успяха да използват промените по най-добрия за тях начин, натрупвайки капитали и активи чрез меко казано съмнителни, дори престъпни методи. Тази група не е особено внушителна в числово изражение, но е значима поради финансовата си мощ и възможностите, които тя разкрива, за осигуряване на политическо влияние. Тези хора по принцип не смятат за престижно да гласуват, а когато го правят вота им е в подкрепа на за тази партия, която очакват да им отговори с разкриването на нови перспективи за обогатяване. Обикновено по време на кампанията имената им изплуват сред донорите, т.е. вложили са и очакват възвращаемост на вложените инвестиции. Друго, с което те са важна група е тяхното поведение, защото останалите ги наблюдават и копират.

Четвърта група – това са така наречените АМБИЦИОЗНИ или ХОРА С ПЕРСПЕКТИВИ. Това е групата, която се състои основно от хора на възраст между 25 и 35 години, завършили са висше образование и са в търсене на или упражняват престижна според тях професия. Техните мечти са свързани с работа на Запад или в западни компании. Може да се каже, че лелеят да бъдат като Милен Велчев, т.е. да работят в Мерил Линч, Световна банка, МВФ и подобни международни компании и институции. Сред тях има най-много привърженици на НДСВ, тъй като те се отъждествяват с така наречените “преуспели на Запад юпита”. Изцяло са погълнати от мисълта да заемат позиция в престижна компания, и всяко занимание с протести, шествия и сваляне на правителства е загуба на време и пари.

Пета група – това са МЛАДЕЖИТЕ на възраст между 18 и 25 години. Като цяло неориентирани политически, неработещи и неучащи, или неработещи и студенти. Повечето от тях все още не са попълвали самостоятелно данъчна декларация. Тази група е като цяло политически неактивна. Гласуващите за първи път обикновено гласуват масово, най-вече мотивирани от любопитство. Гласът им отива обикновено там, на където е насочен от родители или политически активни приятели.

За останалите може да се каже, че са опозиционно настроени към всички  и всичко.  Дори и да декларират одобрение за някой политик трудно биха отишли да гласуват, защото не ги интересува. За каквито и да е организирани действия срещу статуквото не може да се говори, защото като цяло те са индивидуалисти.

Следващата шеста група е изцяло ЖЕНСКА. Това са жени на възраст между 25 и 40 години, които не работят и не отглеждат малки деца и са домакини. Тя е интересна с това, че се състои от две видимо несъвместими части. Едната част е жени, чиито мъже са богати, т.е. над средното равнище на доходите и заниманията им минават в гледане на телевизия, ходене по магазини, в шикозни заведения, където могат да ги видят, по фитнес зали и маникюр. Другата част от тази група е бедна, т.е. мъжете им са със средни или под средните доходи. Това са предимно жени на строителни работници и занаятчии. Могат да се срещнат пред всeки блок в по-големите градове. Единственото им занимание е гледането на телевизия, пиенето на кафе и клюкарстването пред блока. В тази група влизат и много стари моми и разведени жени. Това което обединява тези две части е възприемането на политиката единствено от телевизията, жълтата преса и слуховете. Те, ако изобщо гласуват, го правят защото са харесали някого по външния вид, начина на говорене или някой слух. Когато гласуват вота им крайно разнороден поради начина им на възприемане на политиката. Абсолютно неспособни за участие в каквито и да е граждански инициативи.

Седма група – това са СРЕДНИТЕ ХОРА. Хората, които имат средни доходи, на средна възраст, с неособено големи мечти и перспективи в живота си, обикновено с образование средно или висше. Те могат да се разделят на две подгрупи: политически активна и политически пасивна.

Първата е тази част, която се интересува ежедневно от политическите събития. Тези хора не са пропуснали митинги и шествия от години. В тази група основно попадат гласуващите за ДСБ. Те са готови да излязат и да се организират за протести срещу правителството и парламента.

Политически неактивната част е тази, която се интересува от политика, но не ежедневно. Те ходят на митинги и протести изключително рядко. В тази група е типичния гласоподавател на СДС, ССД или други подобни десни формирования.

Обединяващото е, че и двете части при никакви обстоятелства не гласуват за БСП на парламентарни избори. Тези хора са гласували винаги традиционно вдясно от началото на промените.

Всъщност сред негласуващите на избори в България може да се каже, че вече има една голяма група от точно тези средни хора.

Осмата група са АУТСАЙДЪРИТЕ или местни пияници, безработни от дълго време, млади пенсионери, клошари и т.н. Тези хора могат да се наблюдават в абсолютно всички градове и села на България. В последните осем години /т.е. при финансовото стабилизиране като цяло на държавата/ тяхното количество непрекъснато расте. Разликата между тях и обикновените бедни е че: имат много свободно време, най-често нямат семейни задължения, по-голямата част са в иначе активната средна възраст и са мъже между 35 и 55 години. Обикновено обичат чашката и са много агресивни.

Тази група почти изцяло са привърженици на “Атака” или друга радикално говореща политическа група или партия, независимо че гласуващи за Атака има и от абсолютно всички горепосочени групи. Тази група е активна в гласуването против нещо.

Тази картина очертава тенденцията на продължаваща политическа летаргия, проточване на кризата на политическото представителство, и то – от долу на горе, (вместо обратното), ирационален избор и парадоксално политическо поведение. Тя рисува един механичен сбор от конфронтиращи се светогледи. Погледната от страни съвкупността от тези социални групи по-скоро е далеч по-близо до определението “маса”, отколкото до гражданско общество.

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=705

Posted by on сеп. 13 2007. Filed under Анализ. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.31114 лв
 CHF =  1.6916 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.2241 лв
100  RUB =  2.8732 лв
 USD =  1.64813 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.