Кой е най-дълго управлявалият премиер в оставка у нас?

dimitrovborisov
            Приетата на 12 юли 1991 г. от 7-то ВНС Конституция на Република България предвижда прекратяване на пълномощията на правителството да става в случай на гласуване на недоверие на  Министерския съвет или на министър-председателя; с приемане на оставката на Министерския съвет или на министър-председателя; както и при смърт на министър-председателя. Предвижда се пред новоизбраното Народно събрание, Министерският съвет да подава оставка, което е един формален акт различаващ се от останалите моменти, когато правителството губи правомощията си в рамките на мандата на парламента, от който е избран. При искан вот на доверие от страна на Министерския съвет, но такъв не е получен, министър-председателят подава оставка на правителството. Това са случаите, когато на практика имаме правителства в оставка, които изпълняват своите функции до избирането на ново или назначаването с указ на президента на служебно правителство. От 1991 г. насам имаме десет парламентарно одобрени правителства изпадали в ситуация на оставка. От тях само четири са при новосформиран парламент.

           На 5 ноември 1991 г. правителството на Димитър Попов изпълнява формалното изискване и подава оставка пред 36-то Народно събрание. Одобреното от Великото народно събрание националното правителство на мирния преход управлява от 20 декември 1990 г. след като в резултат на недоволство и протести в страната на 30 ноември второто правителство на Андрей Луканов подава оставка. Правителството на Димитър Попов е правителството с най-кратък период в оставка. Още на 8 ноември 1991 г. с подкрепата на ДПС е одобрено правителството на коалицията СДС с министър-председател Филип Димитров. Това е и най-бързо създадено правителство след като парламентът е започнал официално своята работа от 1991 г. насам. 

            На 28 октомври 1992 г. след неприет вот на доверие министър-председателят Филип Димитров подава оставка. Правителството в оставка на Филип Димитров остава на власт до 30 декември 1992 г., когато с третия мандат, който е връчен на ДПС е сформирано правителство с министър-председател Любен Беров. Така правителството на Филип Димитров се оформя като първенец с най-дълъг стаж.

            Правителството на Любен Беров след шест вота на недоверие поискани от СДС и един вот на доверие за срок от три месеца през май 1992 г. подава оставка на 2 септември, която е приета от Народното събрание на 8 септември. Правителството на Любен Беров управлява до 17 октомври, когато с указ на президента Желю Желев е назначено служебното правителство с министър-председател Ренета Инджова и са насрочени предсрочни парламентарни избори през декември 1994 г. След малко повече от три месеца на 25 януари 1995 г. управлението на страната е поето от правителството на коалицията на Демократичната левица с министър-председател Жан Виденов.

            На 21 декември 1996 г. По време на извънредния 42-ри конгрес на БСП Жан Виденов подава оставка не само като председател на БСП, но и като министър-председател. На 28 декември 37-то Народното събрание на извънредно заседание гласува ставката на правителството. В режим на правителство в оставка то управлява до 12 февруари 1997 г., когато президентът Петър Стоянов назначава служебното правителство начело със Стефан Софиянски. Социалистите несъмувят да направят второ правителство в рамките на 37-то Народно събрание. В страната се провеждат протести и се стига до предсрочни избори, който се провеждат през април 1997 г.

            Служебното правителство с министър-председател Стефан Софиянски управлява до 21 май 1997 г., когато 38-то Народно събрание утвърждава правителството на коалицията ОДС (СДС и Народен съюз) с министър-председател Иван Костов. Това е първото правителство, което изкарва пълен мандат.

            На 6 юли 2001 г. 39-то Народно събрание приема оставката на правителството на Иван Костов, което управлява като правителство в оставка до 24 юли, когато е одобрено коалиционното правителство на НДСВ и ДПС с министър-председател Симеон Сакскобургготски.

            След проведените през юни 2005 г. редовни парламентарни избори правителството на Симеон Сакскобургготски подава оставка, която е приета от 40-ото Народно събрание на 14 юли 2005 г. Това правителство държи от своя страна рекорда по най-дълго управление в режим на оставка при новосформиран парламент. То се намира в такава ситуация до 16 август 2005 г., когато с мандата на третата политическа сила ДПС е сформирано коалиционно правителство между БСП, НДСВ и ДПС с министър-председател Сергей Станишев. Оглавяваното от председателя на БСП правителство е третото и засега последно правителство, което съумява да изкара пълен мандат.

            На 22 юли 2009 г. 41-то Народно събрание гласува оставката на правителството на Сергей Станишев и остава да изпълнява функцията си до 27 юли, когато е одобрено правителството с мандата на ГЕРБ с министър-председател Бойко Борисов. За по-малко от пет месеца правителството на Бойко Борисов не съумява да изкара за пълен мандат. На 10 февруари в страната започват протести срещу сметките за електричеството. В резултат на това Бойко Борисов подава оставка на ръководеното от него правителство, която е приета на 21 февруари 2013 г. от 41-то Народно събрание. До съставяне на правителство в рамките на този парламент не се стига и на 13 март президентът Росен Плевнелиев назначава службено правителство с министър-председател Марин Райков, насрочени са предсрочни избори на 12 май 2013 г.

            Служебното правителство управлява до 29 май 2013 г., когато с мандата на втората политическа сила в 42-то Народно събрание се съставя коалиционно правителство между БСП и ДПС с министър-председател Пламен Орешарски. След злополучното решение депутатът от ДПС Делян Пеевски да оглави ДАНС на 14 юни 2013 г. правителството е поставено под силен политически и обществен натиск.  Резултатът от проведените европейски избори през май 2014 г. служат на председателя на ДПС Лютви Местан като формален повод да оттегли подкрепата си от правителството, изключвайки възможността в рамките на тогавашния състав на парламента да има ново. Пламен Орешарски подава оставка, която е приета от парламента на 24 юли 2014 г. и остава да изпълнява задълженията си до 6 август, когато властта е поета от служебното правителство с министър-председател Георги Близнашки. Изключвайки правителствата, които подават оставка пред новосформиран парламент (на Попов и на Станишев), правителството в оставка на Пламен Орешарски е с най-кратка продължителност. В случая трябва да се има предвид, че неформално правителството е в този режим от началото на юни.

            Второто служебно правителство назначено от президента Росен Плевнелиев управлява до 7 ноември 2014 г., когато в рамките на 43-то Народно събрание с мандата на ГЕРБ е избрано правителство начело с Бойко Борисов. За разлика от първото правителство на Бойко Борисов второто е създадено след продължителни преговори и в него освен ГЕРБ участват Реформаторския блок и АБВ, чиято програма за управление е парламентарно подкрепена от Патриотичния фронт.

            Бойко Борисов е не само единственият министър-председател, който в рамките на действащата Конституция от 1991 г. заема за втори път този пост, но и двата пъти не изкарва мандата до край. Лично обвързва съдбата на коалиционното правителство с резултата от изборите за президент и вицепрезидент на страната на 6 и 13 ноември 2016 г., спечелени от Румен Радев и Илияна Йотова. В изпълнение на поетото обещание Бойко Борисов подава оставка, която е приета на 16 ноември 2016 г. от 43-то Народно събрание.

            България върви към поредните трети предсрочни избори в рамките на близо четири години. От назначението на следващото служебно правителство ще зависи дали Бойко Борисов ще бъде най-дълго управлявалия министър-председател в оставка или като такъв ще остане Филип Димитров. Разковничето е в това дали президентът Росен Плевнелиев ще назначи следващото служебно правителство преди Коледа, което ще бъде негово трето, или ще се изчака това да направи Румен Радев след като встъпи в длъжност на 22 януари 2017 година. Независимо от това Бойко Борисов повежда в класацията с това, че два пъти е министър-председател в оставка без да е изкарал пълен мандат.  Трудно може да се приеме, че това е признак за гордост, а пък какво остава за стабилност.

 

Borislav Angelov Борислав Ангелов (политолог)

8 декември 2016 г.

Общество.нет (цитирането на автора, изданието и активните линкове са задължителни)

Мненията на редакцията и на автора/ите могат да не съвпадат.

        

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=13391

Posted by on Дек. 8 2016. Filed under Актуално. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.30921 лв
 CHF =  1.79237 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.26204 лв
100  RUB =  3.08703 лв
 USD =  1.74394 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.