КОГО И КАКВО ЛЕГИТИМИРА БАН ИЛИ ЗАЩО АКАДЕМИЯТА ВСЕ ОЩЕ НЕ Е РЕФОРМИРАНА

Владимир Стойчев е роден през 1951 г. в гр. София. Завършва Френската гимназия в София. През 1976 завършва Техническия универстит в София, специалност “Техническа кибернетика”. Доктор по философия. Работи в Института по философия на БАН като ст.н.с.II степен.  Преподавал е в Софийския университет, НБУ и Техническия университет.
 
 

Две събития от последния месец – а такива е имало десетки през последните двадесет „демократични” години от историята на БАН – биха ни помогнали по-ясно да прозрем каква е връзката между легитимационния потенциал на Българска академия на науките и очевадния факт, че тя все още не е реформирана, понеже и като структура, и като форма на управление БАН все още живее във времето на Народна Република България.
Връзката между двете събития идва да подскаже защо Академията, която притежава висок легитимационен потенциал (защото се предполага, че всяка научна институция говори от името на истината и високите ценности, което по презумпция легитимира всяко нейно слово и всеки нейн жест като истинни и стойностни), продължава 20 години след 10 ноември 1989 г. да бъде нереформирана и да се управлява, съгласно принципи, чиято валидност е присъща на „социалистическия” период от новата българска история.
Първото събитие е удостояването на Георги Първанов с почетен знак с лика на Стефан Стамболов – събитие, легитимирано от присъствието на двама представители на БАН. Защо и на кого е необходима тази легитимация? Ами, в случая Академията изпълнява ролята на почтеното момиче, защото главните протагонисти на церемонията (1) могат да бъдат оприличени на момичета със съмнителен морал.(2) В отсъствието на двамата представители на БАН от тази компания процесията по връчването на този почетен знак не би имала тази тежест. Без участието на БАН в този кощунствен акт цялото активно мероприятие по фалшифициране на българската история наистина би изглеждало само като инициатива на няколко бивши ченгета, русофили по презумпция. А такива „легитимации”, както споменах в началото, БАН не веднъж е извършвала. Дори може да се каже, че това е смисълът на съществуването й и днес в този й вид. Поради това е и големият страх от реални реформи в Академията: да не би тя наистина да се модернизира, да се европеизира, да се детотализира (каквото е сегашното й управление), да се откъсне от пъпната си връв с близкото ни „социалистическо” минало и, не дай си Боже, да няма кой така „отвисоко”, от позицията на академичния авторитет, да застава зад определено тенденциозни, нерядко с антибългарска насоченост, и дълбоко неистинни и ненаучни по своя характер „мероприятия” и жестове, обслужващи интересите на сили, които всячески се стремят България да си остане Задунайска губерния и дълбока азиатска провинция на Европа. Да. Затова и червеният министър-председател Сергей Станишев (браво Сергей!) с лека ръка раздаде от джоба на българския данъкоплатец високи пожизнени възнаграждения (2100 лв. на академик и 700 лв. на член-кореспондент) на академиците и член-кореспондентите, голяма част от които са видни деятели на бившата БКП и като такива винаги са се държали като лакей към всичко съветско и руско. За да помнят добре за какво им се плаща. За да славославят ръката, която ги храни. Е, това е тъжната истина. Това е легитимиращият потенциал на българската академичност в настоящия момент, когато БАН е една архаична като структура и тоталитарна като начин на управление научна организация.
Второто събитие е израз именно на това нежелание – за съжаление подкрепяно от настоящото правителство („Ами, оставихме ги да правят каквото си искат, не че са прави, а защото някои от тях протестираха”) – Българска академия на науките най-накрая, 20 години след 1989 г. и почти 20 години след изчезването на НРБ, да се реформира и веднъж завинаги да скъса с тоталитарното си минало и да престане да подхранва с легитимационния си ресурс открито антинаучни и антибългарски позиции и действия. Това второ събитие е протичащата в момента в БАН „реформа”. Де факто става дума за псевдореформа, защото извършващото се в момента въобще няма за цел промяна в начина на управление (и в начина на структуриране) на българската наука. А този настоящ начин на феодално управление на Академията е тотално сбъркан в самата си основа. За да може да изпълнява допотопната си идеологическа роля да легитимира идеи и събития, изповядвани и организирани от хора и политически структури (3), които поставят интересите на друга страна над българските интереси (в културата, историята, науката, икономиката, политиката…), БАН трябва да продължава да съществува и да се управлява по същия начин, по който това е ставало в годините на „народната демокрация”. В момента управлението на Академията е изцяло тоталитарно (свръхцентрализирано, тотално обвързване между администриране и израстване в научната йерархия), корумпирано и антидемократично. Образно казано, днес науката в България „съществува”, за да може да съществува нейното управление. Всички учени и научни звена са вкарани в една „шапка”, която освен че е вредна за нормалното функциониране на отделните науки (физици взимат решения какви хуманитарни институти трябва да има в БАН, а философи и ентографи преценяват дали ботаниката и зоологията трябва да се слеят в един интитут… смехория, която всъщност е един „демократично” регламентиран в Устава на БАН административен произвол), се „управлява” от едно бетонирано със Закон и Устав никому ненужно самодостатъчно и самоизбиращо се централно ръководно звено. Настоящата „реформа”, както вече казах, въобще няма за цел да се модернизира управлението и структурата на БАН и на практика е сведена до едно безумно и неаргументирано сливане на институти, съчетано с една „атестация”, провеждана по критерии, които имат за цел да циментират нереформирания управленски ешалон на Академията. Псевдореформа и подигравка с духа на академизма.
Изводът – ако направим връзка между двете събития, за които говорих – се налага от само себе си. На България не й е необходима наука и съвременна модерна Академия на науките, а една наукоподобна административна структура, която да продължава, както беше през годините на „социализма”, да легитимира с научния си „авторитет” всякакви извръщения на научната и историческата истина, които са в интерес на една клика от хора и партии, все още дърпаща конците на политическия, икономическия и културния живот у нас. Затова Комитерновско-съветската БАН (като структура и начин на управление, както и като академична позиция) трябва да продължи да съществува в допотопната си тоталитарно-социалистическа форма. Реформа ли? Никаква смислена реформа не се прави в момента в БАН. Целта е БАН да остане в миналото и да продължи да съществува в идеологическия си формат на протеза на нечии и някакви си, най-често антибългарски, политически интереси. Затова науката в България умира. Всъщност тя от 20 години вече е на командно дишане. Наскоро излезлите в медиите факти за заплащането на висшия управленски ешалон в БАН на фона на унизителното заплащане на самите учени (асистент – 430 лв., доцент – 640 лв. и професор – 800 лв.) са само щрих от това, че целта е не да има наука у нас, а да бъдат добре възнаградени единствено онези, които мимикрират зад фасадата на Академията и чиято цел е да продължават да бъдат удобна маша в ръцете на хора и партии, идейно свързани със „социалистическото” минало на България.
Близко до ума е, че подобна архаична и дълбоко вредна от гледна точка на критериите за научност форма на управление на науката в България налага своя летален отпечатък върху научния живот у нас и върху самосъзнанието и духа на българския учен. Освен че са смазани от крайно недостатъчното заплащане, което получават, хората на науката у нас са демотивирани от отсъствието на пронаучна работна среда, каквато все още съществуващият модел на научно управление по презумпция не е в състояние да създаде. Когато научната кариера е алиби за израстване в административно-управленската йерархия, очевидно, че производството на наука не е самоцел или съдбовен житейски избор, а по-скоро необходима тегоба по пътя към началническото кресло. А това е така, защото настоящите Закон и Устав на БАН го предполагат: тясно обвързване между администриране и научна кариера. Тази схема на управление на науката, поставяща знак на равенство между израстването като учен и административната кариера, е пагубна за самия процес на производство на научни знания и за възпроизводството на науката като аспект от културата на една нация. Когато правенето на наука е алиби за растежа в административната йерархия – основен управленски стълб от времето преди 1989 г., върху който се гради, за съжаление, и сегашното управление на науката у нас – тогава науката умира. Именно затова настоящите управленски велможи в БАН не дават и дума да се отрони за промяна на Закона и Устава на БАН. За 20 години нито една дискусия не е проведена на тази тема. Законът и Уставът за тези хора са нещо саморазбиращото се и неприкосновено – свещена крава – като член първи от Устава на бившата БКП.
Разбира се, съществена роля в унищожаването на науката в България имат и всички правителства след 1989 г. Парите, отпускани за наука са в такъв нищожен размер, че за да просъществуват учените или една съществена част от тях са принудени да приемат сбъркания модел на управление на науката у нас („прави наука – де факто псевдонаука – за да станеш началник и да започнеш да взимаш повече пари”) и да се превърнат в едни подобия на учени, притиснати от ниските си доходи, ламтящи за научна кариера, за да се докопат до административен пост, предоставящ им едно по-добро чисто биологично просъществуване. Така науката у нас се напълни с дребни душици, с неприкрити кариеристи, с хора, за които науката е просто удобно житейско поприще, а не повеля и нагласа на духа. Все пак, в интерес на истината, трябва да се каже, че не всички учени са се превърнали в неприкрити службогонци. Мнозина мизерстват, само защото искрено и от сърце обичат своята работа и науката за тях е съдба. Именно в името на тези хора и на всички млади, които идват (отчайващо малко на брой) в науката БАН трябва модернизаторски и в унисон със световните образци да се реформира, за да има наука в България. Сегашната „реформа”, отново повтарям, е псевдореформа, имаща за цел единствено съхраняване на настоящото пагубно за битието на науката статукво.
Схемата на излизане от това блато е следната. Държавата, първо, най-накрая трябва да влезе в ролята си на естествен меценат на науката и да приведе бюджетната си субсидия за наука в хармония с европейските изисквания (Лисабонската стратегия), т.е. да увеличи поне два пъти размера на тази субсидия. Второ, тя трябва да престане да се държи като ощипана мома („ох, едните не са прави, но протестират, а другите, макар и прави, не са достатъчно гласовити, за да предприемем нещо”) и докато не е станало фатално късно да застане на страната на нормалните европейски и световни практики и без никакви угризения да сложи край на тази посттоталитарна мимикрия, наречена „научен живот” у нас. Академията трябва радикално да бъде реформирана (задължително след провеждането на дебат с научната общност) чрез нов Закон за БАН и нов Устав на БАН, променящи из основи философията на организация и управление на науката в България в духа на европейските и световните образци. Оттам нататък конкретните стъпки на новата реформа ще придобият реални контури.  


Бележки:

1. Почетният знак е учреден и се връчва от някакъв „Институт по теория и практика на лидерството „Стефан Стамболов”, от Специализираното висше училище по библиотекознание и информационни технологии (СВУБИТ) и… от БАН. Повод за връчването му е проведената на 6 юли конференция по повод 115-та годишнина от убийството на Стефан Стамболов, в която Първанов участва със своя лекция. Модератор на събитието е Димитър Иванов, някогашен вицепрезидент на „Мултигруп” и последен шеф на VІ-ти отдел на Шесто управление на Държавна сигурност. В журито, което връчва наградата, освен Валерия Фол (проф. в Института по тракология на БАН, гост-лектор в същото СВУБИТ) и член-кореспондентът на Българската академия на науките Атанас Атанасов (прононсиран застъпник за запазване на сегашното управление в БАН), участват Светлана Шаренкова (председател на форум „България-Русия”), Стоян Денчев (ректор на СВУБИТ, също някогашен вицепрезидент на „Мултигруп”, главен секретар на МС при правителството на Беров, депутат от ДПС и… също бивш сътрудник на ДС).
2. Дълбоко неморално е да декорираш човек, поставящ над интересите на собствената си държава интересите на друга държава (един такъв пример са президентските напъни в областта на енергетиката), която исторически стои зад убийството на Стамболов, с почетен знак, носещ лика на жертвата. Това се нарича гавра с историческата истина и със самосъзнанието на един народ. Друг въпрос е, че цялото „мероприятие” има за цел да изопачи историческата истина, а тя е, че зад убийството на Стамболов стои Русия, която по онова време не може да преглътне независимата, нерусофилска политика на тогавашния ни министър-председател. 
3. Голям грях на българската интелигенция е, че тя никога не е повдигала въпроса в какъв смисъл БКП (от самото й създаване до ден днешен във вида й на БСП) е българска партия. Цялата история на тази партия и съпътстващата я история на България през 20-ти век, и днес дори, изобилства от крещящи факти, че тази партия винаги е била Коминтерновска, респективно съветска и руска, политическа организация, чиито действия неизменно са били подчинени не на българските национални интереси, т.е. са били открито антибългарски. Хиляди са примерите, когато българският национален интерес е бил жертван от тази партия в интерес на Коминтерна, СССР или Русия и едва ли има дори и един единствен пример за обратното. Големият грях на българската интелигенция е, че тя страховито мълчи по този въпрос. В която и да е друга държава подобна партия не би имала конституционното право да участва в политическия живот на страната.

 


ПОСЛЕДНИ
СТАТИИ:
 

НА ОПАШКА ЗА НОВИ ДОКУМЕНТИ*

ДА ОПОНИРАМЕ НА ИДЕЯТА ЗА ГЕЙ СВАТБИ С РАЗУМНИ АРГУМЕНТИ

ВЕНЕЛИН СТОЙЧЕВ: СОЦИОЛОГИЯТА НЕ Е КАМАРА С КНИГИ

ПРОФ: СТЕФАН КАРАСТОЯНОВ: ВРЕМЕ Е ЗА ОБНОВЛЕНИЕ И НОВИ
ЦЕЛИ И ЗАДАЧИ ПРЕД БЪЛГАРСКИ
ДЕМОКРАТИЧЕСКИ ФОРУМ

КАМЕРИ В СОФИЙСКИТЕ ТАКСИТА

КМЕТОВЕ СЕ СЪБЛЯКОХА В ЗНАК НА ПРОТЕСТ

ДО БОЛКА ПОЗНАТИ НЕЩА

МАРИЯ ИВАНОВА РОДИТЕЛ НА СЕДМИЦАТА В МАРТИ-ОНЛАЙН:
РАБОТАТА Е МОЯТА
КРЕПОСТ

КЛАСАЦИЯ НА 10-ТЕ НАЙ-ДОБРИ СТРАНИ ЗА ЖИВЕЕНЕ ЗА 2009
ГОДИНА

КОСТАДИН КОСТАДИНОВ: ТУРСКИТЕ СЕРИАЛИ СА ИНСТРУМЕНТ ЗА
ВЛИЯНИЕ

КАК МЕТРО ВЛЕЗЕ В ДОМОВЕТЕ НИ

НЕМСКИ СЪД: „ОSSI” НЕ Е ДИСКРИМИНАЦИЯ

АНТИКРИЗИСНИ МЕРКИ В ШВЕЦИЯ

ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ТЕСТОВЕ ЗА НАРКОТИЦИ НА ДЕЦА

„ОМАГЬОСАНИЯ КРЪГ” НА СТАТУКВОТО В ССА

ВАТЕРЛОТО НА ВОЙВОДАТА ОТ РЗС

ПОЛИЦИЯТА В XXI ВЕК СЕ БОРИ С ПРЕСТЪПНОСТТА НА АВТОСТОП

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ РАЗРЕШИ ОЩЕ 4 ГЕННОМОДИФИЦИРАНИ
КУЛТУРИ

КАКВО ИСКАМЕ ЗА ДЕЦАТА СИ?

КОНТРОЛЪТ ВЪРХУ ОРЪЖИЯТА НАМАЛЯВА ПРЕСТЪПЛЕНИЯТА – МИТ ИЛИ
ИСТИНА?

ДЪРЖАВНИЯТ КОНТРОЛ Е ЛИПСВАЩОТО ЗВЕНО ПРИ БЕЗОПАСНОСТТА НА
ХРАНИТЕ

ШВЕЦИЯ
И
НОРВЕГИЯ
ИЗПРАВЕНИ
ПРЕД
ТИКТАКAЩА
БОМБА
НА
ИСЛЯМСКО
НАСИЛИЕ

ТОЛЕРАНТНОСТТА СИ ИМА ГРАНИЦИ: ОСКАР ФРАЙЗИНГЕР OT
ШВЕЙЦАРСКАТА НАРОДНА ПАРТИЯ ПРЕД ДАРИК РАДИО

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=3340

Posted by on авг. 13 2010. Filed under Гледна точка. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.25923 лв
 CHF =  1.68417 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.19744 лв
100  RUB =  2.82497 лв
 USD =  1.65077 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.