КОГАТО УМИРАМ – РАЗКАЗ

Усетих силна болка. Първо ме преряза сърцето, после главата и накрая не си усещах пръстите. Сякаш всичко се бе изключило и аз безнадеждно се опитвах да го почувствам, но дали всичко около мен бе замряло или по-скоро бях аз? Нищо не виждам, няма я светлината, няма ги и ангелите, но и дяволите също. Тъмно е, страх ме е.

За първи път през живота ми ме е страх от тъмното, но чакай- това вече не е живот?!Оглеждам се в тъмата, май очите ми виждат, но няма какво, търся друг като мен, но не- няма никой такъв. Сам съм, Боже, сам самичък съм на този свят! Ама това свят ли е? И сега как ще живея или по-скоро как ще съществувам?

            В главата ми спомени, спомени- дано един подир един да избледнеят. Така поне няма да има за какво да тъжа. И тук съм сам- когато бях жив,  и сега. Като бях жив поне виждах хора около себе си, а сега? Протягам ръце, но няма какво да докосна, стъпвам напред, но сякаш съм във въздуха- нозете ми не вървят по твърда повърхност, всъщност няма никаква повърхност. Сам съм насред нищото- безкрая е толкова плашещ. Като се замисля това колко прилича на живота ми до сега, просто не съм го осъзнавал. Имах приятели, много хора ме познаваха, но никой не ми беше истински другар. Моята любима, тя ми е в главата. Да можеше поне да й кажа , че я обичам , преди да попадна тук. Да можеше един път само да я погаля, да погледна в черните й очи, толкова дълбоки и потайни. Как искам пак да я видя да се усмихва, да я усетя как ми шепне на ухо “Искам те”, да подържа ръката й, да си поиграя с малките пръстенца. Липсва ми. Аз дали  й липсвам? Дали й тя изпитва същото като мен? Няма да разбера, не няма. Чувствам се така изгубен, малък, подплашен. С какво съм го заслужил, Господи, че дори и в ада не ме прати, може и мъки да търпях и грехове да заплащах с кръв и пот на гърба си, но поне щях да усещам. Вече дори болката я няма. Не чувствам сърцето си, няма ли го? Но как? Как е възможно? Искам си сърцето! То е мен и аз съм него!

Тъмата е все така бездушна, както й аз. Дали този живот не бях бездушен, може би не бях достатъчно състрадателен, предан и съпричастен. На колко хора можех да помогна, дори и с нещо малко. Дали бях полезен на някого? Дали бях полезен на себе си? Винаги съм търсел онова , което другите описват- силната любов граничеща с лудост, любовта без граници, в която има място само за теб и за мен. Но моите граници бяха  повече от ясни- особено в края на месеца, като преброях заплатата си. Парите винаги са ме ограничавали във всичко- свободата ми, независимостта ми, любовта и приятелството. Не открих съвършения приятел, готов да се жертва за мен, разбиращ ме, любящ и предан, както аз към него. Кой е написал, че това е възможно? О, дали не бях аз?

А!…И тук, отново…а…сякаш нещо ме прониза!Уф…Главата ме боли, а сърцето ми, сърцето ми бие по-лудо от всякога! Но какво? Нима ги имам? Нима сърцето ми не бе спряло да бие? Отварям очи и две черни зеници са се вторачили тревожно в мене. Усещам как ръцете ми са обгърнати от нейните.

Живея!  

 

 Боряна Йосифова   

 



 

ПОСЛЕДНИТЕ 5:

 

БОРИС ДЕРМЕНДЖИЕВ: МЛАДИТЕ ТВОРЦИ ПРОБИВАТ ПОВЕЧЕ В ЧУЖБИНА

„МОМИ И ЗВЪНЦИ”

НАПИСАХ “DE PUTA MADRE” ОТ РАЗ

ПРОФ. РАДКО РАДКОВ СТАВА КРАЕВЕД СЛЕД ЗАВЕТ ОТ ПОКОЙНИЯ СИ БАЩА

ЧЕШКА ФОТОГРАФКА ОТКРИ ЛИЦЕТО СИ В КАРТИНИ НА СТАРИ МАЙСТОРИ

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=1149

Posted by on юни 5 2008. Filed under Култура. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.30659 лв
 CHF =  1.69556 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.20694 лв
100  RUB =  2.81388 лв
 USD =  1.63367 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.