КЛЕТВИ ОТ КРУШКА С ОПАШКА

Близкото звучене на  Хипократ и хипокрит изкушава човек да надникне в речника. Има и по-важна причина – паронимите често ни вмъкват в досадни недоразумения, а тяхната безгрижна употреба създава съмнения в езиковата компетентност на разказвача.

Хипо, първата част на тези и много други думи, ни предупреждава: умната, имате работа с количество или качество, което е под обичайното, редното, приемливото.

В такъв случай името Хипократ означава „ под властта, под силата” на някого. Може би на боговете?  Или на моралния закон и вътрешната съвест?

Както и да е, това са само благонамерени спекулации, ние не избираме имената си, други ни ги пришиват още при раждане. Прозвища и прякори обаче сами си печелим, някои от тях – въздигащи или унизяващи – хващат дълбоки корени, стават нарицателни, предават се от поколение на поколение; хипокрит е едно от тях.

Няма да се съмняваме и в светостта на Хипократовата клетва, нищо че лекарите я изповядат пред Аполон, Асклепий, Хигия и Панацея – все низвергнати от християнството езически божества.

Нека мъжете и жените, които са положили или ще полагат тази клетва, бъдат спокойни. В своята безкрайна доброта Бог позволява на отделните племена и всеки човек да го възхвалят и молят с различни имена. Земята се върти, измислените от човека имена на Единствения се променят. Това няма как да стане без неговото съгласие.

Важното е, че Хипократовата клетва свързва трайни ценности от раздалечени исторически епохи и е в служба на Човека – мъж и жена, беден и богат, роб и господар. Правото на здраве и здравни грижи заема основно място и в Конституцията на страната ни, все пак сме част от цивилизования свят!

Знам, всичко това ви звучи твърде красиво и е трудно за вярване, но тъкмо тъй е написано черно на бяло в книгите. Друг е въпросът, че в наше време болниците и лекарските практики са си откровени търговски дружества. Тъй са нагласени нещата, че лекари и аптекари служат и на Мамон – също езическо божество, но никой не е посегнал на неговата власт откак свят светува.

Болните пък вече не са молещи за помощ пациенти, те са пълноправни клиенти. Досущ като в ремонтната работилница на ъгъла – плащаш и  ще ти извършат услугата; нямаш ли пари, сърди се на себе си, може и да не си достоен за новото време.

Тази пресметливост на държавата засяга нe само болните, а и лекарите; традиционното и дължимо уважение към тяхната работа прекалено често е поставено на изпитание. В Интернет открих с изненада няколко страници мнения на тема Хипокритова клетва – не, не става дума за неграмотно изписване на думата, а за умишлени саркастични конструкции.

Общо взето, наблюденията и споделеното недоволство са основателни, макар че съдържат неточни адреси, несправедливи  присъди и обобщения. Може да не е простимо, но е разбираемо – боли ли те душата, можеш да прокълнеш и Бога.

Не бива да забравяме обаче нещо друго – човекът на Хипократ е просто човек и нищо човешко не му е чуждо; кои сме ние, за да му отнемаме правото да греши? Защо демонизираме една дейност, от която имаме нужда всички и всеки един от нас? Нима има една единствена професия, в която не се допускат грешки?

Друг е въпросът, когато става дума за небрежност или зла умисъл, но тогава нямаме работа с професионален, а с общочовешки грях и престъпление. Подобни действия са извън обсега на моралните норми.

Слава Богу, Хипократ не е завещал името си на хипокритите. Имал късмет човекът, неговото добро име не е пострадало и през вековете след това, никой не го свързва с тази особена порода индивиди. Ако пък някой го прави, той търси противопоставяне, а не наследство на морални завети.

Май напразно се тюхкаме, старите и съвременни последователи на школата на хипокритите крият ревностно своето преклонение пред нейните принципи; не поради някаква свещена клетва за тайнственост, просто техните помисли и деяния не са за пред хората. Знаем от друг древен мъдрец – някои неща се правят спокойно и без угризения на съвестта, но за тях не е прилично да се говори.

Кои са те, хипокритите? Откъде идва тяхното име? Имат ли си бог, или пият абсента си в компанията на стария дявол?

В латинските езици думата хипокрит е запазена марка за лицемери и двуличници, тя е проникнала и в други езици. Тези хора претендират на висок глас, че са избрани носители на достойнства, каквито всъщност не притежават. Присламчат се към тях, защото те се котират високо в общественото мнение и са важни за възхода им; твърде често опитите им са успешни.

Въпросните индивиди идват от всички класи, раси, професии, степени на образованост и религиозни изповедания; те са граждани на света, в който живеем. Лековерието е тяхната хранителна среда, нашето простодушие често слиза на нивото на овчедушието и им позволява да господстват безметежно над нас.

Предисторията и на тази дума ни води към древна Гърция, но не очаквайте да намерим в нея нещо срамно.

Там хипокритите са действащи лица на сцената, актьори. В превод името им означава разказвачи, те отговарят в стихове на хора, който пее дитирамби и поставя трудни въпроси. Хористите реагират с ритмически движения, с болезнени стонове или възторжени викове, с отчаяние или с надежда. Тези публични представления на интимни преживявания са началото, от което се развива драматическият диалог.

Тъй като актьорите носят кози маски, старите критици наричат действието трагедиятрагос на гръцки означава козел. Лаикът в тази област разбира с изненада, че внушаващата страхопочитание дума трагедия идва от нещо примитивно. Независимо от това, новата форма за прослава на боговете става част от Дионисовите празненства, а по-късно и на целия театър.

Трагическият герой се лута в безуспешни опити да се отскубне от ноктите на съдбата. Зрителят не остава безучастен, той е въвлечен в интригата и преживя чуждото страдание като свое. И чудото става, той се пречиства от греховете на трагическия герой.

Вероятно изпада в резонанс с неговата душевност; разбира – тези грехове са присъщи и на него, удобно му е да се увери, че не е единственият грешник на този свят, олеква му на душата.

Животът обаче продължава, след пречистването той е готов за нови сладки грехопадения; няма нищо страшно, идва ново представление. В ония времена изкуплението излиза къде по-евтино от индулгенциите през по-късните векове. Не му е времето и мястото да отваряме дума за хонорарите на съвременните психотерапевти.

Важно е да забележим: „отговарящият” в дитирамбите не е отговорен за изявленията си, той просто изпълнява дадената му роля с информираното съгласие на зрителите; те знаят предварително, че той играе.

Драмата няма как да стане, ако актьорът не се вживява в перипетиите и душевността на героя си; ако не успее да заблуди временно публиката, че на сцената живее и страда истинският герой. Той прави всичко това с добронамерена, терапевтична цел.

Спомняме си как дори играта на набедените актьорите на Иван Вазов в Под игото завладяват и възпламеняват необиграната още публика в защита на правдата и Многострадалната Геновева.

Всичко това е естествено и необходимо условие за успеха на актьора и пречистващата сила на драмата. Истинската трагедия обаче се разиграва вън, в реалния живот; на сцената ни показват само нейните бледи сенки.

Цялото общество, всеки негов слой, сегмент и клетка са огромен театър с безброй достъпни и закрити зали, храмове, кабинети, спални. И тук за актьорите е предвиден богат реквизит, златни корони прикриват уши и рога, опашките са навити под златни пояси или се въртят свободно под раса, фусти и кринолини.

Знае се от памтивека – за всеобщо нещастие, професионалните актьори в реалния живот страдат от СНН – Синдром на Нравствена Недостатъчност. Предразположеността към това състояние обикновено е наследствена, но неговите носители го култивират в престижни лицеи и професионални школи. Практикуват го хиперактивно в ежедневните си контакти и с успехите си в живота го правят заразителен за околните.

Науката не е успяла да откритие у носителите на СНН скрупули, зачатъци на нравствено съзнание. Опитите в тази област са изоставени поради хилядолетната липса на резултати, за удобство някои изследователи свеждат хипокритинията до най-обикновена демагогия. Разбира се, тя е гарнирана богато и с други сродни качества.

Извън всяко съмнение обаче е доказано нещо друго – наличието на скрупули у някои индивиди е противопоказно за успешна кариера в  области като политика, бизнес и журналистика. Статистиката е категорична – хора със съвест не могат да растат в корпоративната, партийна и държавна йерархия. Ако имат такива намерения, те трябва да потърсят квалифицирана помощ и да се изчистят от нея.

Подобно на хипокритите от древните мистерии, политиците говорят с апломб за съвест, съзнание, откритост, отговорност. Това не им пречи след новите избори да проклинат вчерашните си идеи и партийни другари, да прегръщат бившите си противници.

В Говорилнята с рекламен надпис Съединението прави силата, министри отговарят на питания на избраници на народа. Последните са единни в стремежите си, но общото благо не стига за всички. Възникват кавги, които за парлама наричат парламентарни дебати.

Разказвачите са добри  играчи, вживяват се в ролята на отговорни и загрижени за държавата и простолюдието страдалци.

Да, казват те, има някои проблеми, но не ние сме отговорни за тях; те са наследени от миналото, от вашето управление. Ние работим с реалности, чудеса не можем да правим, някои неправилно са разбрали нашите предизборни обещания. Въпреки това – заключават те – народът живее добре, но ще се оправи; стига да получим още един мандат.

Ако не се дърлят, представителите на Народа дремят или четат вестници. Зрителите пък вече са врели и кипели, не тръпнат и не чакат изцеление от гьонсурати.(1) И други да им предложат за избор, пак ще са от същия сой – на хипокритите.

С театъра около нас някак си се справяме, просто затваряме телевизорите, нощните бдения и още едно пиянството на цял народ вече са в забвение. Остана ни само махмурлука. Многото цветове на политическия спектър навяват само скука, преливат и се сливат в неблаговонна сивкава утайка. Вече не знаем какво гледаме – трагедия или комедия.

Може би е добре да се дръпнем настрана и – ако успеем да забравим хала си – да се посмеем. За малко поне. Ще поуспокоим и духовете на нашия вътрешен театър. Там постоянно гастролират актьори от различни трупи, приканват ни да се съгласяваме или да спорим с тях; объркват ни, чудим се в коя посока да тръгнем. Ако спрем да разчитаме на принципа за по-малкото зло, можем да смълчим поне нашия доморасъл хипокрит.

Тъй или иначе, изборът ни не е голям. Програмите за спектаклите у нас се изготвят извън България, на потайни срещи на постановчици, режисьори и спонсори. Те са толкова зависими от нас, колкото е и времето. Достатъчно е да чуем прогнозата за деня, за да знаем какво да вземем на излизане – чадър или слънчобран.

(1) Някои турски думи са хванали такъв як корен в нашия език, че не сме почувствали потребност да създадем наши. Твърде много обяснения са необходими, ако се опитаме да ги избегнем. А можем да ги използваме и нарочно, те придават ирония и дори сарказъм на изказа ни.

Гьонсурат е една от тези думи – това е човек, който лъже безобразно, безочливо и безцеремонно; хич не му пука, че лъжата му е съшита с бели конци. В тези случаи често се използват и думи като кьорсурат, тепегьоз. Най-близката до тях дума в нашия език е дебелоок, но тя не покрива цялото съдържание и вложеното отношение в изброените чуждици.

Рафинираният хипокрит се различава от тези нагли от пръв поглед типове. Той е школуван, знае от Макиавели – за да постигнеш целите си, трябва да се прикриваш.

Естествено, той си запазва правото да бъде безогледен, има си и „морално” оправдание: целта оправдава средствата, всички правят така. При нужда е галантен и угодлив, служат му специалисти по връзки с обществеността. Не е стиснат, поръчва си рекламни клипове, плаща и на вестникари.

Автор: Петър Доков

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=5696

Posted by on Дек. 1 2012. Filed under Култура. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.27151 лв
 CHF =  1.67609 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.21616 лв
100  RUB =  2.81397 лв
 USD =  1.65664 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.