КАМЕН ГЕОРГИЕВ: ЗА АНГЛИЙСКИТЕ ФЕНОВЕ ВСЕКИ МАЧ Е ПРАЗНИК

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ НА КЛУБА НА ЗАПАЛЯНКОВЦИТЕ НА „АСТЪН ВИЛА” И БИВШ ФУТБОЛИСТ В АНГЛИЯ В ЕДНО ОТКРОВЕННО ИНТЕРВЮ ПРЕД ОБЩЕСТВО.НЕТ

Камен Георгиев е председател на българския фен клуб на английския футболен отбор „Астън Вила”. Роден е в Русе през 1971 година, на 13-и април. Завършил е Техникум по машиностроене, а след казармата започнал работа в местен СОТ. През това време играл футбол в различни отбори. За Англия заминава през 1994-а година и се връща окончателно през 2004-а. В момента Камен работи като охрана в русенско училище и не спира да набира фенове на „Вила” и популяризира английския футбол у нас. На 25 февруари той е бил един от 91-хилядната публика на стадион „Уембли” в Лондон, за да подкрепи любимия „Астън Вила” с капитан Стилиян Петров срещу отбора на Митко Бербатов „Манчестър Юнайтед”. За впечатленията му от двубоя, мутренските години преди животът в Англия, общото и различното между нашите и английските фенове и магията на футбола с Камен Георгиев разговаря Мария Иванова.
 
 
Камене, какво те накара да заминеш за Англия преди толкова време?
Сестра ми се омъжи там, затова заминах и аз. Истината е, че година по-рано, през 1993-а, аз и един мой приятел създадохме футболен клуб „Раковски”в родния ми Русе. Това е нещо, което малко хора знаят. С много труд започнахме да играем от „Б” окръжна група и когато влязохме  във „В” група се случи нещо типично за онова време. При мен дойдоха няколко яки момчета и буквално ме заплашиха, че ако не им дам отбора, ще ми се случи нещо лошо. Бях принуден от тази групировка да го дам. До днес ми е много болно и мъчно като прочета в медиите, че други си приписват заслугите по създаването на отбора, а всъщност това не отговаря на истината. Искам цяла България да разбере, че всъщност аз съм създал „Раковски”.

Любовта ти към футбола явно по-късно се прехвърля и на Острова…
Моментът, когато за пръв път стъпих на „Хайбари” – тогава стадиона на „Арсенал”, за да ги гледам с „Астън Вила” беше най-великото ми преживяване. Това ми беше първи мач на живо. Видях легенди като Тони Адамс, Иън Райт, Пол Мърсан, както и Дийн Сондарс, Дейлиян Аткинсан и Пол Маграт от „Вила”. Те останаха в съзнанието ми за цял живот…
В същото време започнах работа в един хотел като готвач и се чувствах много добре. През свободното време играех футбол в местната конференция. Играех за отбора на Уокингам и изпитвах невероятно удоволствие от английските терени. Така продължих да работя и играя близо 6 или 7 години. После за кратко се прибрах в България и отново се върнах в Англия. Работих още 3-4 години и се прибрах окончателно през 2004 година. 

В коя дивизия игра футбол там и това на коя от нашите групи съответства?
В Англия играх в т.нар. конференция. Това се равнява на нашата „В” група.

От кога си официално фен на „Астън Вила”?
Станах член на фен клуба още през 1997 година, но тогава бяха други президентът и председателят. Центърът се намираше във Велико Търново. Ходихме от град на град да събираме фенове за клуба. Президентът бе англичанин, но се разболя и тогава се отказа. Така закрихме фен клуба. През 2007-а година с един мой приятел Димитър Бонев, които сега е съпредседател заедно с мен открихме нов фен клуб на територията на град Русе. Той  е специално оторизиран от „Астън Вила” в Англия и в него членуват около 100 души от цялата страна. Имаме си и официален сайт, който е http://www.aston-villa.dir.bg/.

А на каква възраст приблизително са членовете на клуба?
От 18 до 50 години. Най-малкият всъщност е едва на 5… и това е Марти Нанов от София.

Защо стана фен точно на „Астън Вила”, а не на „Манчестър юнайтед” например?
Фен станах на „Вила”, когато гледах паметния мач-финал срещу „Баерн Мюнхен”. Тогава взехме Купата на Кеш през далечната 1981 година, а аз бях само на 10.

Ти познаваш ли се с капитана Стилиян Петров лично? Би ли го описал. Що за човек е той?

Със Стенли се познаваме, но не чак толкова отблизо. Това, което съм видял от него е само хубаво. Мога да кажа, че е много земен човек, изключително отзивчив и внимателен, много културен и възпитан човек. Готов е да ти помогне за всяко едно нещо. Говорили сме по много теми, напр. готов е веднага да помогне за болни деца, за деца сираци, няма никакъв проблем от финансова гледна точка да го направи на момента.
Мъчно ми е, че след мача в Полша говориха много против него. Знам, че в България има  отрицателно мнение за играта му в националния отбор, но смятам, че незаслужено. Като председател на клуба, на който той е капитан, искам да защитя името му, всички фенове заставаме твърдо зад него. За съжаление в Англия го боготворят, а тук е точно обратното.

Освен Стилиян кои други футболисти от „Астън Вила” познаваш?
Със Саво Милошевич съм близък приятел. Познавам се още с Мартин Онил, Габриел Агбонлахор, Гарет Бари, Зат Наит и Мартин Лауренсен.

Според твоите наблюдения каква е разликата, ако има такава, между нашите запалянковци и английските?
Разликата е много голяма. Там за феновете всеки един мач е празник. Държат се по-културно и възпитано и най-важното е, че подкрепят отбора до последно, независимо дали губят или побеждават. Това в България не може да се види изобщо, на светлинни години са преди нас.

На последния мач, на който ти присъства, например колко бяха зрителите?

Това беше финалът с „Ман Юнайтед” и на мача имаше 91 000 души. Така поне изписаха на информационното табло.

Вероятно атмосферата не прилича по нищо на тази по нашите стадиони. Всъщност какво е чувството да си част от такава огромна публика?

Нещо неповторимо, нещо фантастично… Заобиколен си от хора, които живеят с футбола. Този финал и това, което видях ще останат завинаги в моето съзнание.

Toва, че фенклубът, на който ти си председател е признат официално от клуба, носи ли ви някакви привилегии?
Разбира се, че носи. Ние членовете на клуба си плащаме членски внос и е нормално да имаме преференции. Например клубът два или три пъти в годината ни кани на „Вила парк” да гледаме мачове напълно безплатно. Преди мач обядваме в ресторанта на клуба и се срещаме с бивши футболисти на клуба. Говорим си с тях, правим си снимки.

Ти лично с кого си обядвал?
С легенди като Тони Морли, Гари Шоу, Питър Уаит, Пол Макграт и др. Освен това пропуснах да отбележа, че ползваме 20 процента намаление при пазаруване в магазина на „Астън Вила”, който се намира близо до стадиона.

След всичко, което чух се чудя защо реши да се върнеш от Англия и да работиш тук като охрана в русенско училище?
Всъщност работя като охрана, но не към училището, а към общинска полиция и не мога да се оплача. Реших да се върна в България, защото получих постоянна работна виза за  Англия, която по принцип се вади изключително трудно. Сега мога да ходя по всяко време, когато  искам. Другото по-важно е, че за толкова години съм се устроил добре финансово и имам добри приходи в България.

Като каза България, на кой наш отбор си фен?
На сърцето ми е „Дунав”- Русе и ще се радвам, ако тази година влязат в „А” група, но съм и фен на „Локомотив” – София от дълги години.

И последно, кой от следващите мачове на „Астън вила” искаш да гледаш на живо?
Надявам се да видя още един финал на „Уембли”, но ако това не стане ми се гледа едно дерби между градските съперници „Вила” – „Бирмингам”.

 
 

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=3022

Posted by on мар. 12 2010. Filed under Айсберг. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.30659 лв
 CHF =  1.69556 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.20694 лв
100  RUB =  2.81388 лв
 USD =  1.63367 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.