КАМЕН ВЕЛИЧКОВ: ПАПАТА ДАВА СИМВОЛИЧЕН ЗНАК ЗА РАЗБИРАТЕЛСТВО МЕЖДУ ЗАПАДА И МЮСЮЛМАНСКИЯ СВЯТ

ДЕМОКРАТИЧНАТА ПЕРСПЕКТИВА ПРЕД ИРАК НЕ СЕ Е ПРОВАЛИЛА И БЪДЕЩЕТО НА СТРАНАТА ЩЕ ЗАВИСИ ВСЕ ПО-МАЛКО ОТ АМЕРИКАНЦИТЕ И ВСЕ ПОВЕЧЕ ОТ ИРАКЧАНИТЕ


Камен Величков е роден в Пловдив. Завършил е английската гимназия в града и Института за международни отношения в Москва. В Министерството на външните работи е работил в отдел “Арабски страни”. От 1990 до 1992 г. е бил на дипломатическа служба в Израел. През 1992-1996 г. е съветник на президента Желю Желев по външнополитическите въпроси. Бил е  посланик в Нидерландия. Преподавател по  международни отношения в СУ “Св. Кл. Охридски”, в НБУ и в Дипломатическия институт.  Бил е лектор в Европейския колеж в Брюж. Специализирал е във Военна академия “Г.С.Раковски”, Военно-морска академия на САЩ в Монтерей и др. В момента е началник на отдел “Политически въпроси“ в Дирекция “ООН и глобални въпроси“ към МВнР.

 

Едно интервю на Калоян Методиев

 

Как виждате бъдещето на Европейския съюз? Най-богатите европейски страни – Исландия, Швейцария и Норвегия упорито отказват да се присъединят към него.
Двата най-остри въпроса, на които европейските политици трябва да намерят ефективни и креативни отговори са: как да се реформира европейският икономически и социален модел и как да се съхранява и доразвива националната идентичност на държавите-членки. Това е мнение на Романо Проди в неговата книга “Европа такава, каквато я виждам”. Напълно го споделям. От тези цели се задават и параметрите на бъдещите европейски институции – по-голямата власт на Европейския парламент, ограничаване на правото на вето, реорганизацията на Комисията. Търсейки отговори на тях, европейската Конституция  сякаш остави встрани големия въпрос за националните превъплъщения на европейския дух, които търсят своята изява. А това е другото голямо предизвикателство пред ЕС.
Големите разделения и колизии в различни исторически периоди пораждат все по-единна Европа – Втората световна война създаде Европейския съюз, краят на студената война доведе до неговото разширяване, а бъдещото преодоляване на сегашното недоверие спрямо съседните региони може (отново) да приближи Средиземноморието към обединена Европа.
Възходът на Европейския съюз е доминиращата тенденция на континента. Изключенията само потвърждават правилото за привлекателната сила на Европейския съюз. За Норвегия например експертите твърдят, че е напълно интегрирана в  Европа в икономически план, но предпочита да съхрани контрола си върху своите нефтени находища и по-точно приходите от тях. От дипломатическа гледна точка възниква и един неочакван ефект – поради привидната си необвързаност Норвегия е много предпочитан международен посредник  – в Шри Ланка, по-рано в отношенията между Палестина и Израел и в много други случаи. Оставайки „извън” Европейския съюз, Норвегия всъщност най-удачно играе европейска роля по отношение на международните конфликти.
Какво ще е  мястото и ролята на България в съюза?
Толкова много бе изговорено и написано за тази роля, че на човек му се иска да остави бъдещето да покаже каква част от националния си интерес България действително ще успее да реализира чрез членството си в евросъюза. По отношение на общата външна политика на ЕС, сигурно имат основание онези, които очакват България да донесе със себе си експертиза за районите в непосредствена близост – Западните Балкани, Черноморския регион,  Кавказ.
Интересно обстоятелство е, че новата Политика на съседство на ЕС и правилата за прилагане на съпътстващите я финансови инструменти всъщност заличиха една невидима граница. По-рано тя разделяше европейските програми като ФАР, например, насочени към Източна Европа, от програмите МЕДА, предназначени за Средиземноморието. Сега тази граница, която образно казано минаваше през Босфора вече я няма и България би могла да се възползва от своето разположение – средищно не само в географски смисъл. Като споменах за граница обаче, има и една не особено благоприятна перспектива – България да се превърне за дълги години в новата граница на ЕС, призвана да спира миграцията и трафика на хора и престъпност.
Победата на демократите на последните избори в САЩ ще доведат до неминуеми промени в американската политика в Ирак. Провали ли се опитът за налагане на демокрация там?
Когато миналата седмица празнуваше своя успех – повторно преизбиране в Ню Йорк – сенаторът Хилъри Клинтън заяви: “Днес започнахме да си възвръщаме страната обратно!”. Очакваните промени във външнополитически план действително са най-вече свързани с Ирак, но те едва ли ще настъпят бързо, а по-скоро ще са постепенни, като резултат от компромисното съжителство между републиканския президент и доминираните от демократите Сенат и Конгрес.
Какво означава това за бъдещото управление на Ирак? Както и другаде по света, в Близкия Изток можем да различим два паралелни, но различни процеса – либерализацията  на политическия живот протича успоредно с лансирането на проекти за постепенна демократизация. В повечето случаи по-големите политически и граждански права се предоставят по инициатива на управляващите режими, на свой ред подтиквани от външен натиск. За да се случи автентична и необратима демократична промяна в Ирак,  необходимо е усилие и от върховете, и от корените – от една страна чрез развитие на конституционализма и на новата политическа система, а от друга – чрез зараждащото се гражданско общество. Такива впрочем са препоръките в поредицата експертни доклади на ООН, озаглавени: „Арабски доклад за човешкото развитие”.
Може да са верни констатациите за неочакваните обрати в Ирак, но демократичната перспектива пред страната не се е провалила – тя винаги ща бъде възможен избор. Бъдещето на Ирак ще зависи все по-малко от американците и все повече от иракчаните.
Възможно ли е Великобритания да остави Съединените щати сами да се оправят там?
Трудно е човек да си представи такъв развой на събитията. Партньорството между Вашингтон и Лондон по отношение на Ирак, а и целия широк Близък изток, може и да не е на паритетна основа, но в концептуален план е равнопоставено и синхронизирано. Премиерът Тони Блеър наскоро отново декларира важни цели на съвместните действия в Ирак и в региона. Това той направи по сателитна връзка и пред американската комисия Бейкър-Хамилтън – същия орган, в чиито рекомендации се вслушва и Белият дом.
В търсенето на изход от иракската ситуация се правят опити да бъдат привлечени към конструктивно сътрудничество Иран и Сирия. Към тях председателят на сенатската комисия по външна политка Дж. Байдън добави и свое предложение – Турция.  Не е трудно да се открият очертанията на търсения баланс между влиянието на Иран върху шиитите, на Сирия и арабските страни – върху сунитите, а и на Турция с нейните специални интереси по отношение на Кюрдистан. Схемата е напълно в традициите на школата на реализма в теорията на международните отношения.
Възможно ли е екзекуцията на Садам Хюсеин да отключи нови вълни от тероризъм и насилие не само там, но и в целия свят?
Съдейки по относително сдържаната реакция на новината за присъдата над Саддам Хюсеин, може да се предполага, че едва ли тази одиозна личност е в състояние да „вдъхнови” привърженици и последователи по-далеч от Тикрит и околностите, камо ли по целия свят. Прочее, далеч не е ясно как ще се развие апелативната фаза на процеса, пък и постановената присъда е само по едно от повдигнатите многобройни обвинения срещу багдадския диктатор. Струва си да се отбележи и акцентът в реакцията на ЕС, припомнящ принципната европейска позиция срещу смъртното наказание.
Казват, че конфликтите в Близкия изток никога няма да спрат. В момента отношенията между Ливан и Израел са особено изострени.  Вашето виждане за процесите там?
Интересни имена подбират израелските въоръжени сили за своите антитерористични операции – „летен дъжд” в  Ливан, „есенни облаци” – в Бейт Ханун, Газа. В този смисъл прогнозата на мнозина наблюдатели е, че ситуацията е толкова мрачна, че всяка промяна би могла да бъде само към по-добро.
В Южен Ливан вече е факт масираното и респектиращо военно присъствие на силите на ООН, съставени предимно от европейски контингенти. ЮНИФИЛ помогна на ливанското правителство да възстанови контрола върху границата си с Израел, макар да остават открити проблемите с ре-интегрирането на Хизбулла в политическия живот на страната и нейното управление. Еволюцията на шиитското движение от „държава в държавата” към нормална политическа сила е сложен процес, който изисква постоянство от международните фактори, способни да окажат положително въздействие. 
Добър знак в това отношение е напредъкът на посредническата мисия на ООН за освобождаване на заложниците и пленниците. Разбира се, те все още не са се увенчали с успех, за което напомни израелският представител в ООН преди няколко дни. На заседението на в Съвета за сигурност миналия петък, когато се обсъждаше ситуацията в Близкия изток, един от членовете на израелската делегация бе съпругата на отвлечения от Хизбулла офицер Голдвасер, която със своето присъствие напомняше за поетия от ООН ангажимент
Трагичните събития в Бет Ханун, Газа, поставиха Палестина отново в центъра на вниманието на Съвета за сигурност, на главните комитети и на Общото събрание на ООН, което реши да възобнови работата на своята Десета специална извънредна сесия по палестинския въпрос. В Палестина положителна промяна възнамерява да постигне президентът на палестинската админинстрация Махмуд Абас чрез тежки преговори с премиера Исмаил Хания за формиране на правителство на националното единство. Ако е съдено то да възникне в близките седмици, вероятно ще се открият възможности за преодоляване на палестинската  изолация и началото на диалог. Всички външни фактори, и особено членовете на Квартета (САЩ, ЕС,  ООН и Русия),  заявяват, че работят за такъв сценарий. Подновената инициатива на Великобритания по отношение на израело-палестниския конфликт е съзвучна с искането на Арабската лига за международна конференция с участието на постоянните членки на Съвета за сигурност на ООН. За такава конфренция отдавна се застъпват и Франция и Русия.
Ядреният клуб на света постепенно се увеличава. Към него се присъединяват Иран и Северна Корея. До какво ще доведе това?
След края на Студената война някак неусетно многостранната дипломация изостави броенето на унищожените и съкратени ядрени ракети и касетъчни глави. В края на 90-те години обаче, кулминацията на надпреварата във въоръжаването между Пакистан и Индия ги отведе в групата на държавите, разполагащи с ядрено оръжие. Ако тяхната мотивация е регионалното съперничество, обаче, съвсем други са подбудите на Северна Корея, а вероятно и на Иран, принадлежащи към т. нар. „ос на злото”. Ето какво обяснение дава Кенет Полак на страниците на изследването: „Полумесецът на кризите: Стратегията на САЩ и на Европа в широкия Близък изток” – „за всеки режим, изпитващ страх да преживее насилствена промяна чрез външна интервенция, ядреното оръжие е гаранция, че това няма да се случи”.
При  всички обстоятелства става дума за тревожно явление,  доколкото ядреното оръжие се превръща в своеобразен пропуск за клуба на избраните или пък в индулгенция за „непростими” грехове. Нараства потенциалната опастност от най-ужасяващия сценарий – ядрено оръжие да попадне в ръцете на терористи.
Католическата църква и новият папа са особено активни на политическата сцена. Обявиха се срещу убийството на Садам Хюсеин, срещу световния ред и бедността, до която той води. Нараства ли ролята на Ватикана?
Без съмнение Светият престол има огромен авторитет и то не само сред изповядващите католическото вероизповедание. Завидни са дипломатическите умения на представителите на Ватикана по цял свят. Неотдавна, в Ню Йорк имах възможност да срещна отново постоянния наблюдател при ООН монсиньор Бернадито Ауза, който преди време оглавяваше нунциатурата в София. Той сподели за старателната подготовка на предстоящото посещение на папата в Турция, от което се очаква да се превърне в символичен знак за разбирателство и взаимно уважение между Запада и мюсюлманския свят. Впрочем именно в Истанбул през миналата седмица бе оповестен и докладът на ООН  по инициативата  „Алианс на цивилизациите”, съдържащ препоръки как да се преодолеят натрупаните предразсъдъци и стереотипи в това общуване. Струва си да се спомене и още едно съвпадение между посланията на папата и призивите на Световната организация – за борба срещу бедността и недоимъка. Именно днес в София е премиерата на книгата на професор Джефри Сакс „Краят на бедността”, посветена на Целите на хилядолетието за развитие. Те са общочовешки цели, валидни за последователите на различни религии и светски идеологии.
Какви книги четете? Имате ли любим автор?
В момента на нощното ми шкафче стоят купчина книги, но най-често в последните седмици посягам към „Войната за мюсюлманските умове” на Жюл Капел, който неотдавна гостуваше в София, а така също към „Глобализираният ислям” на Оливар Рой, с когото имах възможност да беседвам по време на една международна конференция. Най-новата си книга – „Етническият конфликт” ми изпрати Щефан Волф от университета Бат, Великобритания. От художествената литература – чета „Сняг” на Орхан Памук, за когото се радвам, че бе отличен с Нобелова награда. 
Трудно ми е да подбера едно единствено име на любим автор, но ако все пак трябва да го направя, бих посочил Едуард Саид.


ПОСЛЕДНИТЕ 5:

В ДЯСНО ТРЯБВАТ ХОРА БЕЗ КОМПЛЕКСИ, НО НЕ БЕЗ КОМПЛЕКСИ, – Мария Капон 

Георги Табаков, председател Георги Табаков, председател на Български икономически форум 

САНДРА ХЕТГЕР, ЧЛЕН НА ШВЕЙЦАРСКАТА НАРОДНА ПАРТИЯ:БЪЛГАРИЯ ВСЕ ОЩЕ НЕ Е ГОТОВА ДА СЕ ВЪЗПОЛЗВА ОТ С 

ЙОРДАН ЕФТИМОВ: МЕЖДУ НАШАТА И ЗАПАДНОЕВРОПЕЙСКАТА НАГЛАСА ЗА КУЛТУРА ИМА БЕЗДНА 

ПИТЪР ПРЕСТЪН: ВЕЛИКОТО НА ОБРАЗОВАНИЕТО Е, ЧЕ ДАВА ЖАЖДА ЗА ОЩЕ ЗНАНИЕ.  

 

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=198

Posted by on Ное. 16 2006. Filed under Интервю. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.30423 лв
 CHF =  1.69865 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.20368 лв
100  RUB =  2.89847 лв
 USD =  1.65706 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.