Как действа една сериозна държава във връзка с нейния исторически интерес? Примерът на София с ветото към Скопие и мълчанието като мумия на нашата дипломация със съседите

Проф. Шабан Мурати е журналист, дипломат от кариерата, посланик на Република Албания в Скопие (1993-1997), посланик на Република Албания в Швеция (2002-2007), автор на над 10 книги по международни отношения. Официален носител на титлата „Майстор на дипломацията”. Текстът е преведен и публикуван с неговото любезно съгласие.

Посланик Шабан Мурати

На 17 ноември се проведе срещата на външните министри на ЕС, която съдържаше в дневния си ред установяването на дата за откриване от ЕС на преговорите за членство със Северна Македония. Външният министър на България, Екатерина Захариева, обяви българското вето за определянето на дата за първата междуправителствена конференция на ЕС със Северна Македония. Тъй като решенията, взети на Съвета по общите въпроси на ЕС, изискват единодушие, ЕС се провали да определи дата на Скопие за първата междуправителствена конференция.

Обяснявайки позицията на българското правителство, външният министър Захариева декларира на 17 ноември,, че предложеният проект от Европейската комисия за вземането на решение за Северна Македония „не отразява българските искания и не може да бъде подкрепено в настоящата форма”. Министърът обаче подчерта на европейската среща, че България подкрепя преговорната рамка за определяне на дата за междуправителствената конференция с Албания.

Фактически, настоящият провал на Съвета по общите въпроси на ЕС беше предизвестен от провала на Срещата на върха ЕС – Западни Балкани в София на 10 ноември за постигането на компромис между България и Северна Македония, въпреки че двете съседни балкански държави бяха съорганизатори на тази среща.

Провали се и личната среща в София през същия ден между българския министър-председател Бойко Борисов със северномакедонския (така е в оригиналния текст – б. пр.) министър-председател Заев. На прага на срещата на външните министри на ЕС българският външен министър обясни официалната българска позиция, че: „Скопие трябва да признае историческата истина. Ако Република Северна Македония приеме българските корени на своята нация и език, това ще сложи край на напрежението в нашите отношения”.

Непримиримостта на правителството в Скопие беше сигнализирана два дни преди срещата на ЕС от Академията на науките на Северна Македония, която публикува на 15 ноември един меморандум, в който поиска интеграцията на държавата в ЕС да уважава нейния държавотворен статут и националната, историческата, културната, езиковата и номиналната идентичност.

Ситуацията изглежда без изход, защото правителството на Северна Македония, след срещата на външните министри на ЕС, препотвърди своята непримиримост на 17 ноември с една декларация, където според агенция „Макфакс” се декларира, че „позицията на България е провал на ЕС. Македонската идентичност и език не са обект на преговори”.

В центъра на дипломатическия и политическия конфликт между България и Северна Македония за членството в ЕС стои историята. Известни са позициите на България, която не признава нито историята, нито езика и нито идентичността, които се претендират от Северна Македония от 1991 г., тя винаги е изразявала своите резерви във връзка с езика, историята и идентичността на новата северномакедонска държава, които София ги смята с български корени и част от българската история, език и идентичност.

България не се превърна в пречка в началото на 2020 г., когато Северна Македония се присъедини към НАТО, защото нейното членство беше от незабавен геополитически, стратегически и военен интерес на всички страни членки на НАТО, включително и България, срещу руската заплаха. Но сега България е решила да не продължава повече толерантността спрямо своя западен съсед, който чака датата за междуправителствената конференция с ЕС, както демонстрира в случая с членството на Северна Македония в НАТО.

Сега София е решила да прилага своето вето в процедурата за членството на Скопие в ЕС, актуализирайки по-силно натиска Скопие да приеме историческата истина за произхода от България на македонския език, култура, нация и идентичност. София предупреждаваше много пъти през цялото време, още от членството на България в ЕС през 2007 г., че тя ще използва правото на вето, за да накара Скопие да приеме историческата истина за българския произход на македонската нация, език и идентичност.

В интерес на истината трябва да се каже, че българската дипломация се показа толерантна и търпима към Скопие, макар че предупреждаваше от много години, че трябва да разреши откритите проблеми с България. През 2012 г. подчертах българските „червени линии” пред вратата на европейската интеграция на Скопие: „Българската червена линия, която се поставя пред Скопие, със заплахата за затварянето на вратата към ЕС, е едно сериозно негативно развитие в двустранните отношения между България и Македония, което може да има своите последици в динамиката на интеграцията на Македония в ЕС, но и върху междубалканските отношения” (“Shqiptarët e Maqedonisë-prioriteti i çështjes shqiptare” (Албанците от Македония – приоритет на албанския въпрос), Тирана, 2016, с. 203).

Сега се вижда, че въпросът е стигнал до една точка на насищане, като Северна Македония има нуждата да предприеме стъпки, които изпълняват исканията на България. Изглежда, че решимостта на София този път е по-голяма, защото тя отказа не само документа, изготвен от Европейската комисия за рамките на преговорите със Северна Македония за членство, но и намесата и натиска на Германия като пореден председател на Съвета на ЕС.

Правителството в Скопие отхвърли исканията на България и освен това стимулира един антибългарски дух в своята политика и медии. Северна Македония, като република и като държава, е една нова политическа и геополитическа реалност, създадена от идеологически интереси и фактори в обстоятелствата след Втората световна война и няма никаква научна база да претендира, че е историческа реалност.

Официалното подхранване на историческите митове е продължение на същата сръбско-съветска комунистическа стратегия, която създаде Република Македония през 1945 г. Изкуствеността на историческите претенции на Северна Македония го доказва и фактът, че по време на 30-те си години като независима държава, Северна Македония, създадена през 1991 г., заради своя исторически вакуум промени знамето, химна, Конституцията и самото име на държавата.

Именно, за да се откъсне от мегаломанския сън на историческото наследство, в тази рамка Скопие трябва да осъществи нови настройки във функцията на приоритета на политическата и геополитическата идентичност, без да застрашава европейската си интеграция със сюреалистични претенции за античното и историческото наследство.

Отвъд двустранните ефекти на настоящия сблъсък между България и Северна Македония във връзка с българското вето от 17 ноември, отново се проявява задачата да се извадят няколко урока от държавата за верността към интереса, наследството и националните исторически и дипломатически ценности. Историята е имала и има голяма роля в международните отношения и в днешната дипломация, особено със съседните държави.

Проблемът на България със Северна Македония е започнал още, когато се създаде „Република Македония” през 1945 г. от Югославия, която се смята от сериозната историческа наука като едно създание на Сърбия, за да намали влиянието на България сред южнославянските народи, включени в Югославия.

Лингвистичната наука смята и „македонския език” за едно политическо инженерство на Сърбия, която през 1945 г. създаде една Държавна комисия за създаването на една македонска азбука. Един от членовете на тази държавна комисия на Сърбия е бил писателят Венко Марковски (1915-1988), който по-късно щеше да декларира, че „етническите македонци и македонският език не съществуват и са резултат от плановете на Коминтерна за Балканите”.

Когато Северна Македония се обяви за независима държава през 1991 г. и се подкрепи и от западните държави, България беше първата, която призна като политическа реалност тази държава, но никога не прие официалната рамка на Скопие за македонския език, за македонския народ и за македонската идентичност. Българският външен министър Захариева декларира на 16 ноември, че „ако България си затвори очите спрямо факта, че Северна Македония се придържа към идеологията, изработена от Сталин и Тито, това ще бъде в полза на Москва”.

Фактически, защитата на историята от българската държава и дипломация в двустранните отношения достигна до кресчендо, защото Северна Македония, като държава без реални лингвистични, национални корени и такива на идентичността, следваше грешния път на отричането на реалната история на произхода, а се потопи в присвояването на историята на съседните народи и истории.

Тя следваше грешния път на „македонизирането” на българската история и личности, опитвайки се да създаде един фалшив исторически национализъм. Скопие следва грешния път на присвояването на античната история на Гърция, претендирайки за Александър Велики, въпреки целия официален абсурд, защото Александър Македонски е живял 1000 години преди славяните да слязат и да завладеят Балканите. Скопие присвоява и албанската история и личности, още от известния византийски композитор Йоан Кукузел от Дуръс, до Майка Тереза и братята Манаки.

Наистина историята не трябва да възпрепятства днешната дипломация в хода напред, но не е дипломация това, което забравя или изтрива историята на собствения народ. Затова позицията на българската дипломация е един съвременен пример как се защитават интересите на нацията и на нейната история.

В тази актуална дипломатическа ситуация в региона не импонира още повече неприемливата позиция на албанското правителство и дипломация срещу натиска на съседните държави, които искат да ни изтрият исторически спомен и историческото наследство. Може да отбележим тук, че Албания даде своя глас за приемането на Северна Македония в НАТО без да иска нищо, свързано с историческите права на албанския народ в тази държава да бъде държавотворен и взимащ решения в ръководството на държавата.

За съжаление, Албания се държеше с несравнимо лекомислие във връзка със защитата на своите исторически истини в отношенията със съседните държави. През 2017 г., когато започнаха официалните преговори между Албания и Гърция по т.нар. пакет от въпроси на албанско-гръцките отношения, Албания прие алогичното гръцко искане и се отказа от включването в това преговорно досие на Чамския въпрос (става дума за албанското население, прогонено през 1944 г. от своите компактни територии в днешна северозападна Гърция– б. пр.). Албания извърши самоубийствен дипломатически акт, като прие на преговорите даже да не се споменава нито Чамският въпрос, нито думата „Чамърия”.

Албанската дипломация потъпка историята на собствения си народ и нация. Чамският въпрос, който е част от националната история и от все още неразрешения национален въпрос и този на албанската национална идентичност, се изостави от албанската дипломация по най-унизителен начин. Това е гръцката линия на налагането за изтриването на един важен клон от нашата история, народ и идентичност, какъвто е Чамърия.

Това е една антиисторическа линия, която във втория мандат на правителството на Еди Рама имаше за резултат скандалния акт от премахването на Чамския въпрос от програмата на социалистическото правителство, който въпрос то самото беше включили в правителствената програма през 2013 г. Това е линията на гръцкото налагане за изключване от парламента на Албания на председателя и депутатите от Партията за справедливост, интеграция и единство.

Но жалката и сервилна албанска позиция спрямо Гърция не е инцидентна. Защото такава унизителна позиция спрямо тези, които крадат нашата история, албанската държава и дипломация са държали и спрямо Сърбия. През октомври 2013 г. Сърбия представи своя официален проект „Миланският едикт 313-2013, Сърбия”, където по нагъл начин присвояваше знаменития акт и дело на император Константин Велики, роден в земите на Дардания, и го представяше пред света със сръбска принадлежност. Сърбия организираше дипломатическо-държавния проект по присвояването на Константин Велики, който е живял 400 години преди славяните да слязат и да завладеят Балканите.

Но албанската държава, албанското правителство и албанската дипломация мълчат като мумия и не правят никакво дипломатическо и медийно усилие из европейските канцеларии и правителства, за да осветят истината, че Константин и неговото дело не е имало никаква връзка със Сърбия и сръбската история, а имат връзка с историята на албанския народ.

Лекциите, че дипломацията не трябва да гледа към историята, са приказки за космополитите от малките държави. Всички държави в света уважават своята история, наследство и исторически ценности в отношенията с другите държави и не позволяват засягането на линията на националния исторически интерес. София и Скопие днес спорят за историческата принадлежност, но днешна Албания продава безплатно своята история.

Преводач: д-р Антон Панчев

Оригиналът на статията: Si vepron një shtet serioz me vijën e interesit të tij historik? Shembulli i Sofjes me veton ndaj Shkupit dhe heshtja si mumje e diplomacisë sonë me fqinjët, публикувана на 18 ноември в „Газета Дита”:http://www.gazetadita.al/si-vepron-nje-shtet-serioz-me-vijen-e-interesit-te-tij-historik-shembulli-i-sofjes-me-veton-ndaj-maqedonise-se-veriut-dhe-heshtja-si-mumje-e-diplomacise-shqiptare-me-fqinjet/?fbclid=IwAR28Ifia5it4J4foj8N8tReBJ3TOU8y8rX0ngKdwjIRVAASzNRuai1aTRAU

Общество.нет (цитирането на автора, блога и активните линкове са задължителни)

Последвайте блога за свободни теми Общество Нет във Фейсбук;  Туитър и Телеграм

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=16826

Posted by on ное. 21 2020. Filed under Анализ. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

  AUD =   лв
  CHF =   лв
  EUR =   лв
  GBP =   лв
  RUB =   лв
  USD =   лв

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.