КАК ГЛАСУВАХА БЪЛГАРИТЕ В ЧУЖБИНА НА ИЗБОРИТЕ ЗА ЕВРОПЕЙСКИ ПАРЛАМЕНТ

Интервю с проф. Венелин Цачевски, заместник-председател на партия „Другата България”

 

Какво показват данните за участието и разпределението на гласовете на българските граждани в чужбина на изборите за Европейски парламент?

Преди всичко, в сравнение с изборите за Европейски парламент (ЕП) през май 2007 г., броят на гласувалите българи в чужбина се е увеличил значително: от около 4300 на почти 12500. Въпреки това, като се има предвид извънредно ниската изходна база, избирателната активност бе много ниска. По официални данни числеността на българите в ЕС е около половин милион, а в действителност близо два пъти повече. Така че в изборите са взели участие между 1.5 и 2.5 % от общия брой на българите, които пребивават на територията на общо 31 страни, където бе проведено гласуване.
За сравнение ще посоча, че избирателната активност в България бе 37.5 % или близо 20 пъти по-висока, отколкото в чужбина.

Как си обяснявате тази ниска активност ?

 Всъщност тя бе прогнозирана от партия „Другата България”. Причините за това са липсата на гласуване по интернет, много малкият брой на избирателните секции, затрудненията и формалностите за голям брой българи да упражнят правото си на глас.
Народното събрание не прие въвеждането на гласуването по интернет, а поправката към изборния закон за разкриването на допълнителни секции по местоживеене при изявено желание на поне 100 души фактически не бе приложена, поради късното й влизане в сила. Решаващо влияние обаче оказа проявената пасивност, а в редица случаи нежеланието на българските дипломатически представителства да предоставят необходимата информация на българските граждани и да съдействат за откриването на допълнителни избирателни секции по местоживеене.
В действителност в практически всички страни членки на ЕС живеещите там българи бяха поставени в дискриминационни условия. Общият брой на избирателните секции бе едва 53, като в пет страни членки на ЕС – Финландия, Словения, Литва, Латвия и Естония въобще не бяха разкрити секции за гласуване и живеещите там българи бяха фактически лишени от правото да участват в изборите.
В отговор на исканията на български граждани да бъдат разкрити нови или допълнителни избирателни секции това бе направено само в Кипър, Белгия и Холандия. Това бе крайно недостатъчно, за да се осигурят нормални условия за участие на изборите.

Какви са резултатите в отделните страни?

Най-много българи са гласували в Испания, където имаше най-много избирателни секции – 12. В резултат на това там са гласували близо 2500 души, което представлява почти една пета от числеността на участвалите в изборите българи в чужбина. Но като се има предвид, че броят на българите в Испания е над 250 хиляди, всъщност в изборите за европарламент са участвали едва 1 % от тях.
В останалите страни сравнително по-голям е броят на гласувалите българи в четирите секции в Белгия – общо 1932 или 15.6 % от всички гласоподаватели зад граница, Германия – също в четири секции, където правото си глас упражниха 1159 души или 9.3 %, Гърция – в две секции с участието на близо 1100 души и др.
Посочените четири държави са единствените, където броят на гласувалите българи е превишил 1000 души във всяка една от тях. Близко до тази граница е броят на гласувалите във Франция (876) и Великобритания (838). Общо делът на участвалите в изборите в тези шест страни възлиза на над 67 % от всички гласували извън България. В процентно отношение към броя на живеещите българи във всяка от страните, този дял обаче е също, както н Испания, много малък – така например в Гърция пребивават около 300 хиляди българи,  в Италия – над 80 хиляди, в Германия – над 50 хиляди, от които 11000 са студенти и т.н.

Как се разпределиха гласовете на българите в чужбина за отделните партии?

Резултатите от гласуването на българите в чужбина са близки до тези на вота в България. Шестте партии, които са получили най-много гласове в страната, заемат челно място и в предпочитанията на българските емигранти. Партия „Герб” е получила най-високо доверие, като разликата в подкрепата за нея от двете групи българи е по-малка от 2 %. 
Втората най-предпочитана партия за българите в чужбина е ДПС, като най-силна е подкрепата за нея в Белгия с почти 50-процентов дял от всички гласували. Чувствително по-слаб е резултатът за „Коалиция за България”, която се нарежда едва на пето място в електоралните предпочитания на българите в чужбина. „Синята коалиция” пък е на трето място, което е доста по-добър резултат от шестото й място в България.

Какво бе влиянието на гласовете в чужбина върху крайните резултати на изборите в България за Европейски парламент?

Гласуването извън България оказа много слабо влияние върху крайните изборни резултати. Това е така, тъй като броят на гласувалите в чужбина е по-малко от половин процент от числеността на всички участвали в изборите български граждани. Така че гласовете извън България практически не са повлияли върху представянето на различните партии. Между водещите партии сравнително най-висока е подкрепата на емигрантския вот за „Синята коалиция”, но той е под 1 %.
Това е поредно потвърждение на оценката на партия „Другата България”, че българските граждани са фактически изолирани от решаването на проблемите на страната и че съществуващото положение трябва да бъде променено. Постигането на тази цел изисква от държавните институции да улеснят и да стимулират изборната активност на българите в чужбина.
Необходимо е също да бъдат създадени законодателни и политически условия тази част от българската нация да е пряко представена в Народното събрание, така както е в редица други държави. Това е една от приоритетните цели на партия „Другата България”, която е първата национална партия, поставила си за цел да осигури представителство в законодателната власт на българите в чужбина.

  


ПОСЛЕДНИ СТАТИИ:

ЕВРОПЕЙСКИ ИЗБОРИ ПО БЪЛГАРСКИ – Любима ЙОРДАНОВА

ПОТЪПКВАНЕТО НА СИМВОЛИТЕ ИЛИ ЗА ПОЗОРА НА ДЪРЖАВНОСТТА У НАС – Калоян МЕТОДИЕВ

ХОРАТА ИСКАТ… – Калоян МЕТОДИЕВ

ЧАШАТА ПРЕЛЯНиколай ГЕОРГИЕВ  

БОРИСЛАВ АНГЕЛОВ: ИЗКУСТВОТО Е ДА НАПРАВИШ СТАБИЛНА ПАРТИЙНА СИСТЕМА, КОЯТО ДА НЕ Е ЗАТВОРЕНА

ЛИЦЕМЕРИЕТО НА ОСТАТЪЦИТЕ ОТ СДС?

ИМА ЛИ ПОЛИТИЧЕСКАТА КУЛТУРА ПОЧВА У НАС?Турхан АПДУЛА   

ПРЕХОДНИ БЕЛЕЖКИ ЗА ПРЕХОДА. ПОЛИТИКАТА НА ТЪРПЕНИЕВладимир ШOПОВ

БЛОГЪРИТЕ В БЪЛГАРИЯ – СОЦИАЛНИ АСПЕКТИ Любима ЙОРДАНОВА и екип

БСП Е НАЙ-ГОЛЕМИЯТ ВРАГ НА БСП Борислав АНГЕЛОВ 

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=2317

Posted by on юни 14 2009. Filed under Анализ. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.30659 лв
 CHF =  1.69556 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.20694 лв
100  RUB =  2.81388 лв
 USD =  1.63367 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.