КАКВО Е ПОСРЕДНИК? БЕЗПОЛЕЗЕН ИНСТРУМЕНТ ЗА ПОЛИТИЦИ, КОИТО ИСКАТ ДРУГИТЕ ДА СИ МИСЛЯТ, ЧЕ ПРАВЯТ НЕЩО

Чарлз Крауфорд е работил във Външно министерство на Великобритания. Посланик в Сараево (1996-1998), Белград (2001-2003) и Полша (2003-2007). Днес е пенсионер. Поддържа собствена уебстраница с коментари и анализи на външнополитически теми.

Бившият генерален-секретар на ООН Кофи Анан продължава да се бори в ролята си на „посредник” в сирийския проблем. Но какво точно означава посредник в подобен контекст?

Посредничеството има дълга история, но в основата му стои идеята за неутралитета. Не изглеждаш правдоподобно ако те заподозрат във фаворизиране на една от страните,  или че имаш предварителна идея какво ще се случи с конкретния конфликт.

Това е мястото, където международното посредничество често изпада в неприятности. Колкото по-влиятелен и известен е посредникът, толкова по-вероятно е, че идва с някакъв вид друг дневен ред. Не на последно място да запази репутацията си на посредник.

Квакерът-миротворец Майк Яроу го е казал добре: „Изисква се определена смелост да се намесиш в една сложна, опасна ситуация… за да я поддържа омиротворителят се нуждае от известно усещане за удовлетворение.  Всичко това с лекота води до чувството, че индивидът е най-важният за разрешението на конфликта, или дори, че той или тя знае решението. Подобни чувства са фатални при този род неофициално усилие”.

Това се отнася, малко или много, за един бивш генерален-секретар на ООН.  Като привнася  властта на своята оранизация в проблема, посредникът  увеличава риска за всички засегнати, както и за самия себе си. Това дава нова възможност на страните в спора да вменят отговорност за изхода от ситуацията на всеки друг, но не на тях самите. Бившият британски дипломат лорд Ханней прави напразни усилия да разреши кипърския проблем от името на Обединените нации: „С ползата от човек, който се връща назад към събитията, вярвях че тези от нас, които идват отвън на острова ще играят значителна публична роля в последното голямо усилие да се постигне споразумение. Това позволи на кипърците, особено кипърските гърци, да обвинят външните участници за всичко, което не харесваха в плана на Анан, дори, когато компромисите всъщност бяха тези договорени от техните собствени лидери”.

Казано с други думи, много високопоставени международни посреднически усилия са нищо повече от игра на световните сили, които са успеят на наклонят ситуацията в дадена посока, може би да я успокоят, но без да я разрешават.

Бивша Югославия дава два класически примера. Успехът на американският дипломат Дик Холбрук за края на войната в Босна често е цитиран като класическо посредническо усилие. Повече, от това, което направи Холбрук, обаче, беше движено от програмата за кампанията по преизбирането на Бил Клинтън. Поради това сделката постигната в Дейтън беше несръчно зачената в редица ключови аспекти. Много от колосалната международна инвестиция направена в Босна след това беше пропиляна.

Вторията пример е опитът за решаване на Косовския проблем, от бившия финландски президент Марти Ахтисаари, като представител на ООН. Той не криеше своето собствено виждане, че изходът трябва да бъде независимо Косово. Той продължаваше да дава препоръки в тази посока. Това доведе до странната ситуация, която имаме днес. Повечето (но не всички) членки на ЕС и САЩ плюс порядачна група страни признаха Косово за независима държава. Глобални тежкоатлети като Китай, Русия, Индия и Бразилия не го направиха. Сериозна бъркотия.

Сирия? Разбираемо е, че мнозина добрнонамерени външни наблюдатели, както и сирийци искат „да спрат кръвопролитието”.  Все още няма готов начин това да стане. Това повтаря „ефекта на наблюдението” от науката: как да изследваш нещо без някак си да му въздействаш? Всяка сериозна и ясна международна посредническа намеса като сегашната на Анан започва да дефинира проблема със свои собствени термини (които не изглеждат сирийски) преди още посредникът да е тръгнал обратно за вкъщи.

С кого се срещна господин Анан? Кой следователно получава легитимация или е изключен? Решение което да насърчава рушителите – местни фракции или дори други държави да причиняват повече неприятности, да налагат своя начин върху процеса и да печелят своя собствена гнусна легитимност. Преди да знаем къде сме, Анан прекара повече време в пазарлъци с руснаци, турци, амреиканци и иранци, отколкото в разговори със сирийците.

Друг проблем идва от нуждата високопоставеният посредник да иска безпроблемно решение на ситуацията. Кофи Анан пред март: „ Особено важно е всички да приемем, че трябва да има един процес на посредничество. …Когато имате повече от един, и хората поемат собствени инициативи, страните си играят с посредика. Нуждаем се от един единствен общ процес при който международната общност говори в един глас.”

Това добре подхожда на посредника. Но което му дава право да определя така процеса? Съвпада ли това с позициите на страните? Някой питал ли ги е? Между другото кои са страните? Заключение?

Нещата стават все по-сложни. Ужасно и обезпокоително е да виждат сирийските зверства онлайн и без цензура в интернет. Обществената врява да се „направи нещо” е тежко бреме за политиците, които ровят в диплотическата чанта с инструменти за нещо подходящо. Предполагам че високопоставеното посредничество винаги в ръчен инструмент. Изглежда положително и печели време. Кой знае, може и да доведе до нещо. Най-често обаче не го прави.

Странно е, че знаем от историята, че най-ефикасният начин за спиране на една война е някой да я спечели и да наложи новите условия. Мирът създава известно пространство за разтеж и вероятно за малко справедливост. За разлика от порочно заченатата външна намеса, която може просто да проточи агонията или дори да влоши конфликта. Би ли могъл един сериозен посредник на Лигата на народите да бъде успешен като снове напред-назад между Чърчил, Хитлер и Сталин?

Текстът в публикуван на блога на автора.

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=4889

Posted by on юли 16 2012. Filed under Анализ. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.26158 лв
 CHF =  1.68475 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.20226 лв
100  RUB =  2.83669 лв
 USD =  1.66468 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.