ЙОРДАН ЕФТИМОВ: МЕЖДУ НАШАТА И ЗАПАДНОЕВРОПЕЙСКАТА НАГЛАСА ЗА КУЛТУРА ИМА БЕЗДНА

Йордан Ефтимов е роден през 1971 г. в Разград. Поет, литературовед. Старши асистент по теория на литературата в Нов български университет, София. От 1993 г. с прекъсвания е редактор на независимото седмично издание за култура “Литературен вестник”. Автор е на стихосбирките “Метафизика на метафизиките” (1993), “11 индиански приказки” (1997), “Африка/Числа” (1998), “Опера нигра” (2001) и “Жена ми винаги казва” (2005), а също и на научнопопулярните книги “Антична литература” (2001) и “Модернизъм” (2003).

Редактор е на “Увод в литературната теория” на Тери Игълтън (2003) и на сборника “Литературни култури и социални митове” (ч. I – 2003, ч. II – 2005). В момента освен на академичните си задължения се отдава и на радиожурналистика – автор и водещ първо на предаването “Книжни тигри” по Radio France International (2001-2005), а от февруари 2005 – на “Студио “Хеликон” в програма “Хоризонт” на Българско национално радио.

 

Едно интервю на Александра Дерон

 

За какво служи изкуството днес?
За каквото винаги – да създава моделни светове, да бъде ролева игра. Заблуда е, че съществува ангажирано изкуство и че то се противопоставя на изкуството за самото изкуство. Не съществува такова разделение, такава разлика. Следователно изкуството преди всичко е контраполитическо, критика на реалното. Примерно, когато една литературна творба уж просто е посветена на любовта. Не, тя никога не представя единствено любовта, а взима отношение към политическото. Би могла да е политическа, съпротивляваща се на политическия ред чрез уж аполитичността си, както е с любовната лирика на Иван Радоев от 1950-те или на сирийския поет Адонис в наши дни. Би могла обаче да подкрепя режима, въпреки че уж е само за любовта.
И все пак в политически план изкуството най-вече е съпротива на репресивните системи.
Къде е пресечната точка между литературата и обществото?
Обществото използва различни медии. Една от тях е литературата. Разбира се, не е тайна за нито един социален мислител, че много общества могат практически без литература. Нашето е с толкова слаб интерес към медиата литература, че спокойно може да се каже, че между нашата културна нагласа и онази на западноевропейците наистина е изкопана бездна. Нашето общество е по-скоро зависимо от устните медии.
А между литературата и политиката?
За да задълбоча казаното по-горе, ще дам няколко примера.
На пръв поглед литературните награди трябва да отличават добрите писатели. Проблемът е, че не можем съвсем наивно да кажем какво значи един писател да е добър. Добър е Орхан Памук, добър е и Филип Рот. Но именно първият стана носител на Нобелова награда тази година, докато вторият вероятно няма да я спечели никога (макар с последния си роман, “Заговорът срещу Америка”, да навлезе отново в територията на голямата история). Защо ли? Ами защото Нобеловата награда се връчва на писатели, смаяли света с гражданската си позиция. Със скучно релефна, политически коректна позиция. Докато Рот е ироник. Трудно, трудно ще му бъде да се пребори за Нобел. А Памук направо си изработи нобела – не само с романа “Сняг”, но и с интервюто за Нойе цюрхер цайтунг миналата година.
Да вземем “Време разделно” – един прехвален български роман. Би ли имал тази щастлива съдба при цялото майсторство, с което е написан, ако не вършеше работа на комунистическия режим, загрижен за интеграцията на помаците в Родопите?
Подобен е случаят с “Диви разкази” на Хайтов – блестяща книга, най-яркият пример за възможностите на похвата, наречен “сказ”. Но и тази книга бе лансирана първо заради родопските си планински герои, второ – заради възхвалата на селския живот изобщо.
Какво значи думата интелектуалец в България според вас?
Както и на други места, както и при почти всички думи, трябва да посочим контекста, в който думата важи с определено значение. Специално в научните среди предварителното договаряне на понятията заема по-голямата част от една дискусия. Какво ще разбирам под това или онова определение.
Думата “интелектуалец” значи едно в масовите медии, друго – за социолозите, следващи Макс Вебер, трето – за възпитаниците на Пиер Бурдийо, четвърто – за последователите на Едгар Морен, и т.н. В началото на ХХ век, малко след аферата Драйфус, която се сочи като съществен момент в раждането на съвременния интелектуалец, Дюркем отбелязва, че ако напоследък известен брой художници и учени се смятат призвани да подкрепят някои публични оценки и мнения, то това не означава, че в качеството си на тесни специалисти те си приписват някакви особени привилегии или право на контрол. Според него това означава единствено, че тези интелектуалци се стремят да упражнят всичките си права на хора, които се явяват носители на разума. А фактът, че в тази насока те се оказват по-ревниви от всички останали, се обяснява с обстоятелството, че като следват своите професионални навици те взимат по-присърце проблемите и същевременно по-трудно отстъпват пред увлечението на тълпата или пред престижа на авторитета.
Що се отнася до връзката с политиката, социологията обикновено стига до извода, че става дума за проблем, който се намира извън нейните компетенции. Ето как това бие на очи в един български текст – на големия ни учен, комуто не е чужд и определен опит в администрирането на обществото, проф. Иван Стефанов. В една своя книга по темата за интелектуалеца той пише: “На важния въпрос коя линия на интелектуално поведение е за предпочитане при днешните условия – тази на еманципацията между сферите на културата и политиката или тази на своеобразната, но много ефикасна интеграция на същите тези две сфери, не може да се даде еднозначен отговор.” Аз бих казал, че става дума за две поведенчески нагласи, за две процедури, не за два процеса.
Как изглежда през вашия поглед съвременната българска литература на фона на това, което са ни завещали класиците?
Твърде битова, твърде камерна, твърде снишена. Съвременната българска литература не успява да вдигне летвата на своите теми. Що се отнася до писателското умение, то бе лишено от значение – способността да разказваш интересно, да градиш убедителни герои, да правиш виртуозни описания за дълго отиде на втори план.
А на фона на съвременната европейска и световна литература?
Кажете ми кой български писател достига до дълбоката нежност на Казуо Ишигуро? Кой е способен да предаде живота като смес от вяра и сетивност, дисфункцията на сетивата като Харуки Мураками? Има ли български писател, който да може да разказва субтилно за света на съвременните учени, лекари, политици като Йън Макюън? Ами политическите разрези на Виктор Пелевин и Дон ДеЛило? Оставам си с тези реторични въпроси.
Младите и литературата?
На младите винаги е принадлежала силата да се впускат без да мислят в рисковани предприятия. Затова те експериментират с езика. “Мартина” и “Невръстни убийства” не можеха да бъдат написани от възрастен писател. Проблемът е, че експериментите също могат да бъдат оценявани по своята успешност, а у нас това не става.
На кои герои от българската литература можем да оприличим “героите” от политическия живот – Станишев, Сакскобургготски, Първанов, Борисов, Стоянов, Костов или Ахмед Доган?
Бих обърнал въпроса, понеже споменатите герои на днешната политическа сцена са си изградили имидж благодарение на масмедиите, които не са нищо друго освен ерзац на литературата. Т.е. всеки от споменатите от вас всъщност вече е литературен герой. Следователно по-точно би било да се попита какви стратегии използват създателите на техните образи и имат ли те нещо общо със стратегиите на класическите български автори. Според мен имат твърде малко общо.
Какви книги четете?
Освен специализираната литература, която чета по професионални съображения, чета и художествена литература за чисто удоволствие. През лятото това бяха три романа на Агата Кристи и един чудовищен сборник с творби на Джонатан Суифт. В момента чета “Кафка на плажа” на Харуки Мураками.


ПОСЛЕДНИТЕ 5:

ПИТЪР ПРЕСТЪН: ВЕЛИКОТО НА ОБРАЗОВАНИЕТО Е, ЧЕ ДАВА ЖАЖДА ЗА ОЩЕ ЗНАНИЕ. 

ПЛАМЕН АТАНАСОВ: ДС БЕШЕ РАЗБИТА ОТ ЛУКАНОВ, ЗА ДА ОСИГУРИ ИКОНОМИЧЕСКА СИГУРНОСТ ЗА ХОРАТА СИ 

ПРОФ. МИТЕВ: ПАРАДОКС Е, ЧЕ ВЛИЗАМЕ В ЕВРОПА ПРЕДИ ХЪРВАТИЯ 

Красимир КАРАКАЧАНОВ: ИСЛЯМСКИЯТ ФУНДАМЕНТАЛИЗЪМ У НАС Е ВЪПРОС НА ВРЕМЕ 

ИСКРА БАЕВА: Българското общество си загуби алтернативата в политиката  

 

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=190

Posted by on окт. 20 2006. Filed under Интервю. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.30232 лв
 CHF =  1.68883 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.19534 лв
100  RUB =  2.90021 лв
 USD =  1.66595 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.