ЙОРДАН ВАСИЛЕВ: ДНЕШНА ЕВРОПА СТОИ НА КОБИЛИЦАТА НА ВРЕМЕТО

ПАЗАРНИЗМЪТ ПРЕДСТАВЛЯВА НОВАТА ФОРМА НА ТОТАЛИТАРНАТА ИДЕОЛОГИЯ

ПЪРВО ИДВАТ СТОКИТЕ, ПОСЛЕ ОБИЧАИТЕ И ВПОСЛЕДСТВИЕ КОЛОНИАЛИЗМЪТ КАТО ФОРМА НА НАЛАГАНЕ НА ЧУЖДА ИДЕНТИЧНОСТ

ЕС ОТ БЛЕСТЯЩ И МИТИЧЕН В ПОСЛЕДНИТЕ ГОДИНИ СЕ ПРЕВЪРНА В БЮРОКРАТИЧЕН

ДНЕС НАЦИОНАЛНАТА ДЪРЖАВА ВСЕ ОЩЕ ПРИТЕЖАВА КОНТРОЛА ВЪРХУ ТЕРИТОРИЯТА СИ, НО БОГАТСТВОТО СЕ Е ИЗПЛЪЗНАЛО ОТ ОГРАНИЧЕНИЯТА НА НАЦИОНАЛНИЯ СУВЕРЕНИТЕТ

ЗА ДА СЕ ПРЕБОРИМ С КРИЗАТА Е НЕОБХОДИМ ДУХ И ПОЛИТИЧЕСКА ВИЗИЯ, КОИТО ДА БЪДАТ ЗАХРАНВАНИ ОТ ЦЕННОСТИТЕ И КОРЕНИТЕ НА НАШАТА ОБЩНОСТ, КАЗВА ОЩЕ ЙОРДАН ВАСИЛЕВ

Йордан Василев е завършил УНСС специалност „Маркетинг и мениждмънт”, в момента работи върху втората си магистратура по „Политически мениджмънт”в катедра Политология на СУ. Съ-председателн на софийската колегия на ПП „Българска демократична общност”. Преводач и съ-издател на книгата на проф. Джулио Тремонти – "Страхът и надеждата".

 

Г-н Василев, пред какви основни предизвикателства е изправена Европа днес?
Европа днес е изправена пред сериозна криза и дълговата криза е само крайният ефект от една политическа верига, съставена от причини и следствия, пораждащи други причини и нови следствия. Причините за кризата на Европа са съставени от липса на идеи и визия за бъдещето, за оценка на социалните, политически и икономически промени в света, на които сме свидетели през  последните 15-20 г. и в крайна сметка от липса на идентичност. Днешна Европа стои на кобилицата на времето.  Това е физиономията на духовната криза, която е поставила пазара преди демокрацията, толерантноста преди ценностите, технологията преди политиката. В Европа продължава да битува тезата, че всичко може да се регулира от механизмите на пазара и всъщност от само себе си. Новият термин за тази подмяна се нарича пазарнизъм – обратната странана  медала на комунизма. Това е една погрешна и обричаща ни дългосрочен упадък визия. Европа престана да генерира революции, защото какво друго освен революция може да бъде наречено наднационалното политическо формирование ЕС. Паралелите със САЩ могат да бъдат само повръхностни, защото ако в САЩ националноста се идентифицира с гражданството, то в Европа хилядолетната история на националните идентичности, които са я формирали, припознават първо националното и после гражданското. Липсва завършек на упражнението по идентичност на Европа, състоящо се от невъзможността за формиране на действащи институции, които да поемат, обединявайки интересите на националните държави,  управлението на процесите в политиката и да превърнат във фактор Съюза. Това е и основната причина финансовите пазари да атакуват една по една страните членки. Събитята от последните дни, касаещи емитирането на ДЦК от страна на Франция доказаха, че и големите няма  да бъдат пожалени. Всъщност това е атака срещу социалния модел на Европа – нейният Welfare State. Но не срещу принципите му, а срещу механизмите му на финансиране, които са изчерпани. 

Кажете накратко какво означава понятието пазарнизъм?
Пазарнизмът представлява новата форма на тоталитарната идеология и механизъм за управление на социалнте, политически и икономически процеси през ХХI в. Най-общо можем да го илюстрираме посредством политиките, които наблюдаваме през последните 20-30 години,  характеризиращи се с една догма –  безграничната вяра в абсолютната безпогрешност на пазара като екзклузивна матрица на нашето съществуване. Позарът, който доминира посредством своите тотеми, знае всичко, прави всичко и ръководи всичко. Един вид симбиоза между комунизъм и консумизъм. Ако комунизмът определяше и налагаше на подвалстните си общества един единствен закон за развитието и съществуването на човечеството, то днес идеологическата догма е заменена с „рационалността” на пазарните решения, които посредством своето единоначалие са се превърнали в безалтернативен път за развитие. Този модел се провали с гръм и трясък през 2007 г., но последиците върху социалните и икономически процеси ще бъдат дългосрочни. Тук не става дума за отхвърляне на пазара, а напротив: за неговата защита – завръщане към класическия модел на либерализма,  в който преди пазара стои етиката и чак след това идва правото, за да постави рамката на тези отношения.

Как може да се борим с тази нова форма на колониализъм?
Важно е да се отбележи, че този път колониализмът е с обратен знак за Западните общества. Технологичното развитие, революцията в информационните технологии, глобализацията и отпадането на множеството бариери пред икономическата активност, предпоставени от разделението на света преи 89-та година, доведоха до ерозиране на фундаменталната политическа верига: държава-територия-богатство. Днес националната държава все още притежава контрола върху територията си, но богатството се е изплъзнало от ограниченията на националния суверенитет и се е превърнало в наднационално. В последните няколко десетилетия светът претърпя множество трансформации, които са продукт на икономическото  развитие и революцията в комуникациите. Днес огромни финансови потоци се движат в непрекъснат 24 часов ритъм и сме свидетели на изменение на класическата концепция на Адам Смит, при която все по-ясно забелязваме, че „богатството на народите” мутира  в  „богатсвто без народи” и „народи без богатство”. Свидетели сме на нахлуването на глобалния пазар на труда на една армия от близо 2 милиарда души евтина работна ръка и този факт няма как да не окаже влияние върху Западните общества, защото представлява авто-дъмпинг на икономическите модели на Welfare State. Днес вече не се движат масите от наемни работници, а за това се грижат капиталите. Колониализмът на XXI век , в който Западът изнасяше производствата си извън пределите на националните си държави, в страните с евтина работна ръка, днес се връща като бумеранг под формата на стоки и услуги, в пъти по-евтини от произвежданите в Европа и САЩ. Това се дължи не само на обстоятелството, че жизненият стандарт на тези страни е нисък, а и защото тази армия от евтина работна ръка не е обект на регулациите на държавата. При това положение западните индустрии са поставени в състояние на авто-дъмпинг – продукцията им е натоварена с всички онези разходи за издръжка на Welfare State, които отсъстват в новите производствени центрове на света като Китай и Индия. Исторически погледнато, първо идват стоките, после обичаите и впоследствие колониализмът като форма на налагане на чужда идентичност.

Италия  е заливана от емигрантски лодки от Африка, Южна Франция става все по-малко френска, Лондон и Брюксел губят идентичност, в Ротердам холандците вече са малцинство. До какво ще доведе  неконтролируемата емиграция от Азия и Африка?
Както твърди Франсис Фукуяма в своето произведение „Краят на историята и последния човек”: ежегодно милиони хора гласуват с краката си за демокрацията, като изоставят родината си. Общият ефект за Европа винаги е бил еднозначен – Европа изнася богатство и внася бедност. Аз обаче бих искал да обърна внимание върху един факт, който не е свързан толкова с икономическата страна на емиграцията. Огромният проблем, който вече всички в Европа забелязват е, че приемайки безкритично емигрантските общности не като хора, които идват в Европа, защото приемат ценностите на стария контитент, а като икономически емигранти, лека полека в последните 25-30 г. статута на гражданина беше изместен от статута на емигранта. Този социален статус предопределя изграждането на една паралелна социална действителност, съставена от специфични права, които не са обвързани със задължения. Да, Европа трябва да остане отворена към емигранти, но хората, които идват при нас трябва да искат и да приемат нашите ценности и правила, които между другото са основната причина за благоденствието на стария  континент. Погледнете дори интерпретацията на договора от Шенген на днешното правителство на България. Според всеобщо наложеното мнение, това е един „договор за охрана”, състоящ се от  камери за видонаблюдение, бодлива тел и автоматични бариери. Но истинската същност на този европейски договор е неговата социална насоченост – страните, които са част от него спазват определени социални норми, които са  заложени и обърнете внимание: прилагани от националните законодателства, касаещи системите за социални услуги, пенсионните и трудовите отношения,  защитата на правото на труд или най-общо казано нормите на  съвременната правова държава. Не юридическата, а правовата!

Повече плюсове или минуси ни носи глобализацията днес?
Да се говори „за” или „против” глобализацията е повече от ненужно, защото така продължава историята. Коловозите са сменени, правилата са променени и всеки, който не отчита тези нови обстоятелства е обречен, ако не на изчезване, то на маргиналност. Част от първоначалната форма на глобализация- експоненциалното налагане на западния модел на обществени отношения посредством „износ” на демокрация, претърпя своето фиаско и това най-ясно проличава в  „Арабската пролет”. Днес все още доста малко анализатори обръщат внимание на факта, че ислямистките политически фромирования, които дойдоха на власт в северна Африка, претендират за управлението не на Министерството на отбраната и на вътрешните работи, а на тези на образованието и младежта. Това е сигурен блег, че тези общества се стремят да възвърнат своята идентичност посредством традиционните си ценности. Доколко този модел ще бъде позитивен в световен мащаб предстои да видим. От друга страна осите на политическо влияние, започват да се изместват на изток и то в Далечния изток. Когато настъпват такива промени, те никога не са безболезнени. Задълбочаването на финансовата криза е следствие на тези процеси, защото ако кризата започна от един сектор на икономиката: финансовия и от една държава: САЩ, то днес със сигурност можем да твърдим ,че тя обхваща целия свят и се простира върху всички сектори на икономиката.

Как дълговата криза в Европа ще преформулира Европейския съюз?
Кризата оголи неспособността на настоящите политически елити на Европа да предприемат стойностни политически действия. Институционалното несъвършенство на Съюза показа своите дефекти. ЕС от блестящ и митичен в последните години се превърна в бюрократичен. Отказът от християнските ценности, създали основата и формирали цивилизиационния код на стария контитент и тяхната подмяна с ценност,  измервани единствено в евро монети, конформизма и релативизма на бюрократите в Брюксел, рязко контрастираха с променената глобална среда. Със сигурност Европа ще претърпи институционални трансформации, които ще преодставят повече и по-конкретни правомощия на евроинституциите. 

Има ли надежда за общо европейско бъдеще днес?
За Европа няма друго бъдеще. Различното от общоевропейското е равнозначно на упадък, социални и национални конфликти. Този филм сме го гледали твърде скоро, за да си позволим повторение.

Каква може да е мечтата за едно нова Европа и бедна България?
За да имам мечта, трябва да има обща визия. Визия на една общност, която проектира своето бъдеще, уверена в социалната си стабилност, в икономическата си способност и в ценностните си измерения. В този смисъл е необходимо да се редефинират целите, да се реформират институциите и това може да стане само, ако се действа общностно. Що се касае до нашата страна, възхода или упадъка на България е свързан преди всичко с преборването на  духовната бедност – родителят на нищетата. Повърхностното и автоматично приемане като добро на всичко което идва „отвън”, само защото идва „отвън” е сигурен белег на политическа безпътица. Митът за технократското решение на проблемите пред които сме изправени, след неколкократните вълни на „внесени” от „елитните” европейски пиаци експерти, е на път да се сгромоляса, завличайки голяма част от националното ни богатство За да успеем да продължим напред, за да се преборим с кризата е необходим дух и политическа визия, които да бъдат захранвани от ценностите и корените на нашата общност. Ето защо трябва да се завърнем към онези непреходни български ценности, които исторически и духовно съвпадат с цивилизационния код на християнска Европа, да ги осъвременинм и изпълним с ново съдържание.

 


ПОСЛЕДНИ ИНТЕРВЮТА:

ВАЛЕНТО ВАСИЛЕВ: ВСЯКО НЕЩО В ЖИВИЯ ЖИВОТ СИ ИМА СВОЯ АРХИТЕКТ

МАРИН ЛЬО ПЕН: ФРАНЦИЯ ЩЕ ИЗЛЕЗЕ ОТ НАТО

ДЖАМАЛ ХАМРУНИ: НА ЕВРОПА КАДАФИ Е НЕУДОБЕН, ЗАЩОТО ИСКАТ НАШИЯ ПЕТРОЛ

ЗУЗАНА ПИПТОВА: СОФИЯ НЕ Е САМО ТАМ КЪДЕТО ИМА МЕТРО

НЕЛИ АНДРЕЕВА: ЕВТАНАЗИЯ ЗА ВСИЧКИ УЛИЧНИ КУЧЕТА ЗА 6 МЕСЕЦА

ПРОФ. ДИМИТЪР ЧАВДАРОВ: МОНОПОЛЪТ Е ЖЕСТОК, ТИПИЧЕН БЕЛЕГ НА АГРЕСИЯ

АКАД. АНГЕЛ ГЪЛЪБОВ: БЪЛГАРИТЕ СА ЗАПАДНИ ЕВРАЗИЙЦИ

ПРОФ.ГЕОРГИ ВАСИЛЕВ: КЪДЕТО ИМА РЕФОРМАЦИЯ – НЯМА РЕВОЛЮЦИЯ

ПРОФ. АТАНАС ТАСЕВ: НИКЪДЕ В СВЕТА НИКОЙ НЕ ОБИЧА ЕСТЕСТВЕНИТЕ МОНОПОЛИСТИ

ПРОФ. ДОНКА БАЙКОВА: ПОЛИТИКАТА ВЛИЯЕ КОСВЕНО ВЪРХУ ХРАНЕНЕТО

ПРОФ. РАЧКО ПОПОВ: ПРИ БЪЛГАРИТЕ ТАЗИ ЧЕРТА ОТ МИНАЛОТО – НЕЧИСТОТИЯТА, ОЩЕ СЪЩЕСТВУВА

ПРОФ. ЙОРДАН ВЕДЪР: ОТ БЕДЕН ЕЗИК, БОГАТИ МИСЛИ НЕ ЧАКАЙТЕ И ОБРАТНО

ПРОФ. ТОДОР ТАНЕВ: ДЪРЖАВНОСТТА ПРОДЪЛЖАВА ДА СЕ РУШИ

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=4150

Posted by on Ное. 21 2011. Filed under Интервю. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.30102 лв
 CHF =  1.69468 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.17762 лв
100  RUB =  2.86869 лв
 USD =  1.65272 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.