ЙОВО ВУКЕЛИЧ: „ЕВРОПЕЙСКАТА ОПЦИЯ” В СЪРБИЯ ОТИВА НА ВТОРИ ПЛАН

СТРАНАТА СЕ НАМИРА НА ГОЛЯМ ПОЛИТИЧЕСКИ И ИКОНОМИЧЕСКИ КРЪСТОПЪТ, КАЗВА ОЩЕ ПОЛИТИЧЕСКИЯТ АНАЛИЗАТОР

Йово Вукелич е политически анализатор и журналист, бивш редактор на политическата рубрика „Погледи” на в. „Политика”, понастоящем главен редактор на списанията и изданията в Издателска къща „Службени гласник”. През 70-те и 80-те години е активен участник в студентските протести против гоненията на Титовия режим срещу университетски професори и в акциите за по-широки политически свободи и човешки права. В началото на 90-те години е един от основателите на Демократическата партия. Вукелич е търсен от изследователски институти по балканската проблематика като   опитен и обективен анализатор. Г-н Йово Вукелич бе любезен да отговори на поставени от нас въпроси, свързани с положенито в нашата съседка Сърбия.

Едно интервю на Мaрко Марков специално за Общество.нет

Гергьовденската смяна на президента, законодателната и изпълнителната власт в съседна братска Сърбия е съпроводена от безпокойство за тежкото наследство в областта на икономиката и финансите. Доколко положението е действително такова, че – според някои изявления – заплашва нормалното функциониране на самата държава?

След изборите на 6 май т.г. новото правителство на Сърбия е избрано на 27 юли. То има 7 министерства по-малко от предишното, ръководено от Демократическата партия. Съставено е от 19 члена и 17 министри: 8 от Сръбската прогресивна партия /СПП/, 4 от Социалистическата партия на Сърбия /СПС/, 3 от Обединени региони на Сърбия /ОРС/, 1 от Социалдемократическата партия на Сърбия /СДПС/, 1 от партията на демократичното действие /ПДД/ и 2 безпартийни. Ивица Дачич /СПС/ е министър-председател и министър на вътрешните работи, а Александар Вучич /СПП/ е първи зам.-председател на правителството, министър на отбраната и отговаря за сигурността и борбата против организираната престъпност и корупцията.

 В началото на август т.г. двамата заедно с министъра на финансите магистър Младжан Динкич /ОРС/ съобщиха на гражданите, че „държавният бюджет е на огромен минус и че Сърбия има пари да изплати пенсии, заплати в здравеопазването, просветата, държавните органи и полицията само за още един месец”. Пред обществеността бе обявено, че предишното правителство е натрупало дефицит от 3 милиарда евро и държавата трябва спешно да вземе заем, да търси пари на всички страни, за да не банкрутира като съседна Гърция. Правителството на Сърбия не може да си позволи да не изплати пенсиите и заплатите в публичния сектор и затова трябва да вземе заем, макар задлъжнялостта на страната да е много висока.

Премиерът И. Дачич съобщи кратко и ясно на сръбската общественост, че „Сърбия е заплашена от дългова криза и дългово робство, от невъзможност да изплати заплати и пенсии и нормално функциониране на държавата”. Преценява се, че сегашната степен на задлъжнялост е 50 % от БВП и отива към 60 %, което е над позволеното равнище от 45 процента. По-точно: дефицитът в републиканския бюджет възлиза на 6.4 % от БВП вместо планираните 4.25 процента.

Това означава, че нормалното функциониране на държавата е застрашено, а вече започна и още продължава трескавата борба за получаване на нови кредити от МВФ, Световната банка, ЕБВР и други международни финансови институции, от Русия, Китай, Азербайджан, Швейцария…

     В същото време правителството на Сърбия започна спешно и всеобхватно изработване на баланса по тазгодишния бюджет и програма за фискална консолидация. Целта на програмата е да допринесе за икономии в бюджета и разходите на държавата в размер на около 1 милиард евро за 2013 година.

     Успоредно с тази дейност бе обявена най-остра борба против корупцията, стигнала до самия държавен връх, при която – по думите на вицепремиера Вучич – „никой няма да бъде пощаден”! Във всеки случай, сръбското стопанство и икономика са в колапс и ще бъдат нужни доста години да се възстанови при условие, че се повиши производителността на труда, че се намалят държавните разходи, че се създаде по-ефективно селско стопанство и бъде намален вносът.

Обществеността в България с внимание следи развитието на събитията в Косово. Какви са шансовете за успех на диалога Белград – Прищина като имаме предвид официалните изявления, че Сърбия не може да участва в преговори, които ще укрепят независимостта на Косово?

Новият президент на Сърбия Томислав Николич с екип от сътрудници подготвя нова политическа платформа за преговори с Косово. В близките дни платформата трябва да бъде приета в правителството, а след това и в парламента. Николич веднага поиска от Европейския съюз, който е посредник, продължаването на преговорите с Прищина да се издигне на високо, на най-високо политическо равнище и че той е готов да участва в тези преговори. Изявлението му, че „Сърбия не може да участва в преговори, които биха укрепили независимостта на Косово” се аргументира от факта, че Сърбия не признава отцепването на своята област нито пък независимостта на Косово. Шансове за успех в диалога Прищина – Белград  съществуват в решаването на конкретни проблеми в областта на телекомуникациите и енергетиката, които са теми на предстоящите разговори. Но Сърбия иска да се разговаря и по статута на Косово под егидата на ООН, което ЕС, САЩ и по-голямата част от международната общност /без Русия, Китай и още някои държави/ не приемат.

Преди няколко дни в правителството на Сърбия и политическата общественост предизвикаха истински шок най-новите искания на управляващата партия в Германия, съобщени на  сръбските власти в Белград от шефа на парламентарната група на ХДС в немския Бундестаг Андреас Шокенхоф. Германия иска „Сърбия и Косово да подпишат задължаващо споразумение за добросъседски отношения преди да започнат преговорите за ЕС”. ХДС, чийто лидер е Ангела Меркел, поставя пред Сърбия седем трудни искания като условие за продължаване на преговорите за членство в ЕС. Поледното от тези искания е споменатото споразумение за добросъседски отношения с Косово. Всички сръбски официални лица веднага отговориха, че „това условие е напълно неприемливо за Сърбия, защото по този начин Сърбия би признала независимостта на Косово, което на нея и през ум не й минава”.

След тези седем условия шансовете на Сърбия да продължи пътя към европейска интеграция намаляват, а със самото това се намаляват и шансовете за успех в предстоящите преговори с Прищина.

Нека припомним, че преди два месеца, на 15 юни т.г. след като се върна от Брюксел Николич заяви: „Чух ясно, че ЕС никога няма да иска Сърбия да признае Косово и аз им вярвам. Ако е така, исканията на Европа във връзка с Косово могат да бъдат изпълнени”.

Наистина, позицията на ХДС все още не е позиция на ЕС. Но, ако стане –  от пътя на Сърбия към ЕС няма да излезе почти нищо!

Като говорим за Косово, спомняте си предишната формула, предлагана от Сърбия – „повече от автономия, по-малко от държава”. Сега, когато положението в Косово повече или по-малко прилича на такова, как би изглеждала новата сръбска платформа за Косово, която е в своя заключителен етап?

Докато до десетина дни не бъде обявена новата платформа на Сърбия за Косово, официалната сръбска позиция е: „Сърбия е за диалог с Косово на най-високо равнище, но против решение без съгласието на ООН. Това становище бе съобщено в края на август т.г. от премиера И. Дачич на заседание на Съвета за сигурност на ООН, посветено на Косово. Той тогава каза: „Новата власт в Сърбия, новото правителство и президентът на държавата възнамеряват да изпълнят всички договорени до сега споразумения като настояват това да направи и Прищина. Сърбия е готова за диалог на най-високо равнище. Не могат да се избягват преговори по който и да било нерешен въпрос. Трябва да се настоява и двете страни да проявят политическа воля за компромис: не може Белград постоянно да дава, а Прищина постоянно да взима. Такъв подход никога няма да доведе до легитимно и устойчиво споразумение, защото не се основава на договаряне, а на налагане. Сърбия смята, че СС на ООН е единствената институция, която има безспорна и универсална легитимност да прави каквито и да било промени. Никакви промени в Косово без одобрението на СС нямат стойност, тъй като не са в съответствие с Резолючия 1244.

Новата платформа за Косово сигурно ще съдържа следните елементи: Сърбия е за преговори с Косово под егидата на ЕС, но и на ООН; Сърбия настоява да се реши статутът на Косово чрез преговори; Сърбия не признава т.нар. държава Косово; Сърбия търси решение на въпроса за северната част на Косово и положението на сърбите.

Медиите в България не отразиха подробно посещението на президента Николич в Русия и резултатите от разговорите Путин – Николич. Дали Сърбия, както твърдят или спекулират някои наблюдатели, не се обръща повече към Русия, докато „европейската опция” отива на втори план?

Новото правителство, съставено от коалиция от партии, в която стожерът са СПП, СПС и ОРС /бившата Г-17/ се ориентира към по-интензивно сътрудничество с Русия. Пътят на Демократическата партия и на доскорошния президент на Сърбия Борис Тадич, че „Европа няма алтернатива” е отчасти променен в „концепция за сътрудничество с ЕС, но и с Русия, Китай и другите държави”. Откакто е съставено новото правителство, тази промяна в курса на политическо, икономическо, търговско и културно сътрудничество с Русия доминира.

Върху интензифициране на сътрудничеството с Русия оказа влияние и липсата на пари в държавната хазна. Защото ЕС, МВФ и Световната банка, както и ЕБВР не могат да запълнят огромната дупка в бюджета за 2012 и 2013 година.

Затова на 11 септември т.г. Томислав Николич отиде в Сочи да укрепи сръбско-руските отношения, да договори по-прецизна обща политика на Сърбия и Русия по Косово и накрая да получи необходимата финансова помощ за спасяване на сръбската икономика. Наред с това Сърбия очаква голяма полза от прокарването на газопровода „Южен поток”, както и от идването в Сърбия на най-мощната руска „СБЕРБАНК”. Укрепва сътрудничеството във военната и отбранителната промишленост, почти замразено в предишните години. Договорени са значителни проекти в тази област.

 Като се имат предвид почти невъзможните условия, които се поставят от ЕС пред сръбското правителство още от съставянето му, става ясно, че „европейската опция” отива на втори план, тъй като до лятото на 2013 година не се очаква нищо по въпроса за получаване дата за започване на преговорите на Сърбия с ЕС.

Може да се направи изводът, че Сърбия се намира на голям политически и икономически кръстопът. Предстоят месеци на големи решения за посоката на външната политика на Сърбия, за икономическа консолидация, за борба против корупцията, която е стигнала до самия държавен връх, политиката на военен неутралитет, както и по отношение на Косово.

От всичко това в много голяма степен ще зависи и продължаването на пътя на Сърбия към ЕС, както и отношенията и сътрудничеството със съседите.

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=5338

Posted by on сеп. 18 2012. Filed under Интервю. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.31981 лв
 CHF =  1.79714 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.21323 лв
100  RUB =  2.93876 лв
 USD =  1.7342 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.