И като независима държава, Косово ще продължи да бъде протекторат на ЕС

Антон Панчев е политолог. Роден на 28 декември 1978 г. в гр. Пирдоп. Завършва политология в СУ “Св. Климент Охридски” със специализация “Външна политика и национална сигурност”, магистър по Балканистика. Докторант по Политология (Межународни отношения) в СУ. През последните две години участва в международни семинари в Косово.

Наблюдава ли се сериозен научен интерес у нас към албанския въпрос на Балканите?
Може напълно отговорно да се каже, че албанистиката е много добре развита в България, поне що се отнася до езикознанието и литературата. Ние имаме специалисти на световно ниво, което се признава и от албанските научни институции, и от световната албанистика. Не така обаче стои въпросът от гледна точка на политическите и икономическите изследвания. В България продължава да битува мнението, че албанците са незначителен фактор в политическите отношения на Балканите. Това съвсем не е така. Напротив, те играят и ще продължат да играят все по-голяма роля за стабилността на целите Балкани. Дори да вземем само демографския показател – те са почти колкото нас, а да не говорим, че 50 % от албанското население е под 24 години. Това ясно показва, че имаме голяма нужда от добре подготвени специалисти и експерти, които да осигуряват нужната информация и анализи на нашите държавни институции, а и на българските стопански субекти, защото Албания се развива бързо във всички сфери.   
Накъде вървят преговорите за окончателния статут на Косово? Ще стане ли областта независима държава?
До края на годината ще се стигне до решаване на този въпрос. Албанското население на Косово желае независимостта повече от всичко и няма да се задоволи с половинчати решения. Страните от Контактната група също поддържат тезата, че е опасно и вредно за целия регион това решение да се отлага във времето. Мисля, че дори държавното ръководство на Сърбия е узряло да приеме идеята за независимо Косово. Това ще е много болезнено решение за сърбите, но те нямат друг изход, защото разиграването на поредната националистическа карта ще доведе само до нови страдания на сръбското население в областта. В момента във Виена текат преговорите по конкретните проблеми, които трябва да бъдат разрешени преди се реши окончателния статут на Косово. Сръбският преговарящ екип се опитва да получи колкото се може повече права за сръбското население в областта – повече общини, по-голяма степен на самоуправление, по-тесни връзки със Сърбия, завръщане на бежанците, опазване на културното и историческото наследство. Косово дефакто ще стане независима държава, а деюре ще продължи да бъде протекторат на ЕС и няма да може да взима самостоятелни решения в областта на външната политика, финансите и др. Мисията на ЕС в Косово ще има за задача да следи за изпълнението на стандартите, наложени от международната общност за развитието на областта и ще се ангажира особено силно с въпросите за правата на човека.    
Каква е българската позиция за бъдещето на Косово?
Най-общо може да се каже, че българската позиция плътно следва тази на ЕС във всичките й аспекти – за преговорите, за изпълнението на стандартите и т.н. Моето мнение е, че заемаме прекалено пасивна позиция и изчакваме развитието на събитията. По този начин не печелим уважението на нито една от страните.   
Какво е икономическото състояние на Косово?
 Противоречиво. От една страна, почти не може да се говори за съществуването на някакво по-значимо производство. Със сигурност над 90 % от потребителските стоки се внасят от чужбина – от страните на бивша Югославия и от ЕС. България е един от най-значимите инвеститори в областта с участието на български фирми в металургията, но има много голям потенциал за развитие на търговските връзки и по-специално на българския експорт. От друга страна, Косово е привлекателно поради немалките си залежи от полезни изкопаеми. Засега, областта оцелява благодарение на чуждестранната помощ (около 2,5 млрд. евро за последните 7 години)  и на парите, които изпраща албанската емиграция (40-45 % от БВП на Косово). Безработицата също е огромна – над 40 % от икономически активното население. Пред Косово стоят серизони икономически трудности, но като се вземе предвид твърдия ангажимент на международната общност, областта има нелоши икономически перспективи.
Ще има ли още конфлкти в Западните Балкани с участието на албанските малцинства? Ще се създаде ли “Велика Албания”?
   Албанците са доста витален народ и трудно могат да се примирят с положението, че над тях се упражнява някаква чужда национална власт. Най-заплашените държави са Черна Гора и най-вече Македония поради големия процент на албанското население в тези две малки и не особено стабилни републики. Албанците получиха това, което желаят в политическата област, а и държат доста сериозни икономически лостове и в двете страни. Смятам, че няма да има сериозни въоръжени надигания, макар че, не е изключена възможността някой албански клан да се почувства недоволен от разпределянето на благата и да поиска “своето” с оръжие в ръка. По-скоро македонците и черногорците трябва да се страхуват от албанската експанзия, отколкото албанците за правата си. “Велика Албания” в стария, балкански смисъл на думата няма да се създаде. Най-малкото международната общност няма да го позволи, а и между самите албанци има немалко различия. Може да се предполага, че продължаващата интеграция между албанските общности ще доведе в едно по-далечно бъдеще до много тесни контакти между тях, но това ще се слее с общата европейска перспектива на региона.
6. Наблюдава ли се умиротворяване на Косово и стихване на етническото напрежение?
   Статистиките сочат спад на етнически мотивираното насилие, но този проблем все още стои пред Косово. Международната общност взима редица юридически и други мерки за намаляване на напрежението, но главните усилия трябва да ги положат самите граждани на Косово и най-вече албанците.
7. Какви са заплахите за българската национална сигурност с оглед на албанския фактор?
   Преки заплахи не съществуват. Те идват главно от организираната албанска престъпност изградена на кланов принцип, която със сигурност протяга своите пипала и към България, и е в контакт с нашите мафиотски структури. Но най-голямата заплаха, би дошла от създаването на структури на терористични организации и включването на албанските екстремисти от бившите паравоенни организации в някаква по-глобална терористична мрежа. Тази заплаха е обща не само за целите Балкани, но и за Европа. За предотвратяването на подобна опасност ще бъдат насочени и главните усилия на международната общност.
 Какви книги четете?
  Чета само специализирана литература. И интересите ми, и липсата на време го налага.

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=345

Posted by on сеп. 7 2006. Filed under Гледна точка. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.26158 лв
 CHF =  1.68475 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.20226 лв
100  RUB =  2.83669 лв
 USD =  1.66468 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.