История ,география и геополитика в косовския проблем

САЩ, РУСИЯ И ЕС В СХВАТКА ЗА НАДМОЩИЕ

Obshtestvo.net препоръчва преди да прочетете настоящата статия да разгледате подробно географската карта на Балканите.


Областта Косово е разположена северно от Шар планина и западно от Моравската долина до границата с Албания. Тя има площ от 10,9 хил. кв. км или 1/8 от площта на Сърбия. До 1969 г. се е наричала автономна покрайнина Косово и Метохия, а след това от1969 г. до 1989 г. – автономна покрайнина Косово.


 

Двете области представляват котловини, оградени от високи и средновисоки планини с преходноконтинентален климат. Западната част на покрайнината е заета от Метохия – просторна котловина, оградена на запад от планината Проклетия, а на юг от Шар планина. Нейната източна част чрез хълмистата област Дреница се свързва с Косово. Метохийската котловина е една от най-плодородните в бивша Югославия.


Косовската котловина се простира в меридионална посока на 84 км дължина, а най-широкото й място стига до 15 км. Средната надморска височина е 510–570 м (по-висока е от Метохия със 100–150 м). Котловината се отводнява от р. Ситница, приток на Ибар. Практически историческите области са Голямо Косово, Косовско Поморавие и Метохия. Същинско (Голямо) Косово се състои от общините Лепосавич, Косовска Митровица, Подуево, Вучитрън, Прищина, Липлян, Урошевац, Качаник. Трябва да се направи уговорката, че територията на съвременно Косово е определена след 1945 г., което не кореспондира с историко-географските и политикогеографските особености на тези геопространства. Например с ранния османски санджак Шкодра (към него са части от сегашната Западна Метохия с Печ), санджака Вучитрън (с Прищина и Вучитрън) и санджака Призрен. В късния османски вилает Косово са включени територии от Санджак, Печ, Прищина, Призрен и значителна част от Македония (Скопие, Куманово, Велес, Щип).
Определено трябва да се признае, че Косово има много силна географска идентичност. Освен това, когато се говори за Косово, не може да не се засегне Новопазарският санджак, долината на Горна Морава, планините на Северна Албания. При геополитическия анализ на такава териториална единица трябва задължително да се изоставят създадените изкуствено национални митове поради редица причини. На първо място това е едно от културните кръстопътища на Европа, което играе изключителна роля за съхраняването на албанския език, този район (за определен период) е сърцето на сръбското средновековно кралство, и не на последно място – там се заражда модерното албанско национално движение.


По безспорен начин е доказано, че най-древните жители на Балканския полуостров са траките и илирите. Границата между тях приблизително минава по долината на Морава и на юг по източната част на Косово. Самото Косово е част от племенната територия на дарданите, които принадлежат към илирийската група.


Албаните са древно илирийско племе, което населява територията на съвременна Албания, Черна гора, части от Босна и Херцеговина, Косово, Македония, както и от сегашна Сърбия. Албанците не са успели да създадат своя държава и попадат под владичеството на Рим, Византия, България, Сърбия и Турция. През Средновековието в албанските етнически територии се налагат две политическо-културни тенденции, свързани с Рим и Византия – католическия и православния свят. В тази сложна ситуация се развива албанският национален елемент. През VI и VII в. в отделни райони на територията, населявана от албанците, се заселват славяни и прабългари.


По време на славянското нахлуване една част от албанското население се премества в планинските и полупланинските райони. От т.нар. сърбо-хърватска славянска група най-многобройни са сърбите, които се заселват между горните течения на реките Лим, Ибър и Дрина. Изолирани в своите мъчнодостъпни планини, сръбските племена закъсняват с образуването на държава до края на ХІІ в. Периодът 850–1170 г. минава в укрепване на сръбските племена под върховенството на Византия, която след покръстването на българите покръства и славянските племена в Рашка (Сърбия) и Зета (Черна гора) и Източна Босна. На запад от тази линия славяните приемат християнството от Рим. За начало на сръбска държава може да се говори едва от времето на Стефан Неман (1169–1196).


Важно е да се види какъв е бил териториалният обхват на средновековната сръбска държава. Някои сръбски историци считат, че сърбите са населявали земите между Лим и Ибър. Други смятат, че сръбската държава е образувана в горните склонове на Югоизточна Босна и Северозападна Херцеговина. Според тях сръбското проникване в Моравската долина започнало едва през ХІІ в. Тогава сърбите започнали да се спускат от своите динарски склонове в долината на Косово. Историческото ядро на ранната сръбска държава обхваща сегашния Ибаро-Капаоникски край и Старовлашката–Рашка височина с обща територия около 11–12 хил. кв. км. Първата официална столица на тази държава е Рас (Раш, на 7 км от съвременния град Нови Пазар). По името на този град и първата сръбска държава е наречена Рашка. Косово е завоювано през 1216 г., а през 1219 г. в западнокосовския град Печ се настанява центърът на автокефалната сръбска църква. В Косово се заселва сръбско население.


Средновековната сръбска държава достига своя най-голям разцвет при Стефан Душан (1331–1355). И до днес сърбите лелеят за т.нар. Душанова Сърбия. Столицата на държавата е първоначално в Призрен, а впоследствие в Скопие. Душановата държава съществува само 24 години. Със смъртта на Стефан Душан сръбската държава се разпада на отделни самостоятелни владения.
След прословутата битка при Косово поле през 1389 г. Сърбия се превръща във васално княжество с малка територия около Белград и Смедерево. То попада под турска власт през 1459 г. Историческите области Косово и Метохия претърпяват значителни промени в етническия си състав – сърбите намаляват за сметка на бързо увеличаващато се албанско население. Вследствие турско-австрийските войни през ХVІІ в. друга част от сръбското население на Косово и Метохия се преселва във Войводина. Обособяването на независимо сръбско княжество през 1829 г. предизвиква ново преселване на сърби от Косово и Метохия, сега вече в Шумадия.


Още през 40-те години на по-миналия век Сърбия пристъпва към формиране на своя национална политика, в основата на която заляга великодържавната идея – насочена към създаването на голяма и силна сръбска държава. Държава, която да има териториалния обхват на Душановата Сърбия. Нещо повече, според „Начертанията“ на изтъкнатия сръбски държавник Илия Гарашанин около Сърбия трябва да се обединят всички южнославянски народи. Поставя се началото на пансърбизма.


Албанците успяват да създадат държава едва през ХІV в. Албанският феодал Скендербег упорито отстоява албанската независимост. Едва след неговата смърт (1468) турците успяват частично да завоюват албанските територии. Ислямизира се и част от албанското население във високопланинските райони, но албанците практически съхранили своята независимост. Панислямизмът не хваща дълбоки корени. По време на руско-турската война от 1877–1878 г. се заражда движение за национално освобождение на Албания. През 1878 г. в Призрен се създава лига, която си поставя за цел да защити националните права на албанците от аспирациите на съседните им Сърбия и Черна гора. Косово става люлка на албанското национално възраждане.


Полагат се основите на идеята за „Велика Албания“
Най-активни във въоръжената борба срещу Турция са албанците от Косовския вилает. Косово е освободено през 1912 г. по време на Балканската война, когато въстаналите албански сили побеждават превъзхождащата ги турска армия. Според Букурещкия мирен договор Косово и Метохия влизат в състава на Сърбия. Настъпва истински терор над албанското население в Косово. Немалко са избити, други бягат към новосъздадената държава Албания. В периода между двете войни тотално се нарушават човешките права на албанското население. Социална и културна изостаналост – това е картината на албанското население в Косово. По време на Втората световна война Албания заедно с Косово и Западна Македония е превърната в италиански протекторат, наречен Велика Албания.


В годините след Втората световна война комунистическият режим в Югославия принуждава значителна част от населението на Косово и Метохия да се изсели. Независимо от това етнографският състав в Косово и Метохия се характеризира със значително превъзходство на албанския етнически елемент (над 90% от 2 млн. население). Става абсурдно да се говори за албанско малцинство. Този факт принуждава югославското ръководство с Конституцията от 1974 г. да даде известна автономия на областта. Автономия – отнета 15 години по-късно.


Този ход на Слободан Милошевич е в основата на гордиевия възел Косово. Ответната реакция не закъснява – през 1991 г. в Косово се провежда референдум, който обявява Република Косово. Изборите от 1992 г. създадоха паралелни албански институции в Косово. Албанската пасивна съпротива, под силното влияние на репресивните мерки на сръбските власти, постепенно прераства във въоръжена. През 1996 г. се създава Армията за освобождение на Косово (АОК). През есента на 1998 г. Милошевич дава тайна директива, съдържаща два момента – пълен разгром на АОК и цялостно прочистване на албанците от областта. Операцията получава кодовото название „Подкова“. От средата на януари 1999 г. акцията е в пълен ход. Срещу косовските албанци е хвърлена 50-хилядна армия. До май 1999 г. от Косово и Метохия са прокудени повече от 800 хил. албанци. Днес тенденцията е точно обратна. Сърбите са изтласкани в малки анклави и представляват по-скоро болен на командно дишане, който безпомощно чака развръзката. Новото правителство в Косово е изцяло доминирано от партии на косовски албанци, които спечелиха изборите с една единствена точка – обявяване на независимост. Тя най-вероятно ще стане факт до средата на 2008 година.


Естествено големите геополитически играчи подкрепят една или друага от страните. САЩ твърдо стоят зад албанците и независимостта на Косово. Руснаците подкрепят сърбите. И двете суперсили търсят верни протежета в Европа, защото и на Дядо Иван и на Чичо Сам силен и обединен Европейски съюз не им е нужен. Свързаната със САЩ Албания и със Русия Сърбия ще премерят сили в Косово. Европейският съюз е разделен по въпроса за независимостта на размирната провинция. Най-добре в такива случаи България да следва собствения си политически интерес, а не да изпада в положение на евтин слугинаж.


ПОСЛЕДНИТЕ 5:

“Интересно защо чиновникът Васил Киров не подели заместничеството в ДАНС

БОРИСЛАВ АНГЕЛОВ: 2008 ЩЕ Е ГОДИНАТА НА ИСТИНАТА ЗА ПРАВИТЕЛСТВОТО

ПРИ ПРЕДСРОЧНИ ИЗБОРИ ГЕРБ ЩЕ ИМА АБСОЛЮТНО МНОЗИНСТВО

БЛИЦ НА ОБЩЕСТВО.НЕТ: ДЯСНОТО ДНЕС И УТРЕ

ТВЪРДА ТОЛЕРАНТНОСТ

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=756

Posted by on ян. 17 2008. Filed under Анализ. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.30232 лв
 CHF =  1.68883 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.19534 лв
100  RUB =  2.90021 лв
 USD =  1.66595 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.