ИСТИНАТА ЗА КОНКУРЕНТОСПОСОБНОСТТА НА БЪЛГАРСКАТА ИКОНОМИКА

Автор: проф. Иван Ангелов (член-кор. на БАН)

Според Уикипедия конкурентоспособността показва способността на една фирма, сектор или национална икономика да функционира, като доставя и продава продукти и услуги на пазара, в сравнение със способността на друга фирма, сектор или национална икономика да прави същото на този пазар. В теорията и практиката най-често се говори за фирмена и национална конкурентоспособност.

Фирмената конкурентоспособност се проявява във фирмите и предимно на продуктово ниво. Фирмите се конкурират помежду си на пазара чрез своите продукти и услуги. Когато се предлага даден продукт или услуга, потенциалните купувачи се интересуват преди всичко от неговото качество и цена (за по-сложните продукти, като автомобили, домакинска техника и други подобни – и от наличието на траен сервиз и резервни части), а не от макроикономическата и макрофинансовата среда в която е произведен (инфлация, бюджетен баланс, платежен баланс, държавен дълг, национални спестявания, кредитен рейтинг на страната и т.н.)

Конкурентоспособността на отделния продукт или услуга зависи в някаква степен от макроикономическата среда, най-често – косвено и далечно. Пряка връзка между тях почти няма. Затова те могат да се променят еднопосочно и разнопосочно. Продуктовата конкурентоспособност е в основата на националната конкурентоспособност. Тя е най-важна и с оглед на влиянието върху качеството на живота на хората.

            През последните години концепцията за конкурентоспособността се очертава като нова парадигма в икономическото развитие. Глобалният доклад на Световния икономически форум (СИФ) по конкурентоспособността, който се появява всяка година в началото на септември, я определя като „мрежа от институции, политики и фактори, които обуславят нивото на производителността на дадена страна.”

            Националната конкурентоспособност, изчислявана от СИФ и изразявана с обобщаващ показател, характеризира в най-агрегиран вид и поради това – недостатъчно прецизно, нивото на социално-икономическо развитие на всяка страна. При включването на аналитични показатели за разшифроване на макроикономическата и микроикономическата среда при изчисляване на обобщаващия показател за конкурентоспособност се стига до сложни еднопосочни или разнопосочни взаимодействия между тях. В крайна сметка се получава величината на обобщаващия показател, като измерител на националната конкурентоспособност, нерядко с противоречиво съдържание. Националната конкурентоспособност се използва повече в теоретични и в практически ориентирани общи научни изследвания за груба оценка на икономическия потенциал на дадена страна, а не като пряк оперативен измерител на качеството на живота на хората. За това има по-подходящи конкретни показатели.

Националната конкурентоспособност има плюсове и минуси и поради това – привърженици и противници. Още през 1994 г. сегашният нобелов лауреат Пол Кругман не без основания заяви, че в контекста на страните най-важна е производителността и че държавите не се състезават пряко по национална конкурентоспособност. Той предупреждава, че мисленето за конкурентоспособността, изчислявана по начина прилаган от СИФ, може да води до нерационални разходи, протекционизъм, търговски войни и погрешни политики. И други учени по света споделят подобни съмнения.

Обобщаващият показател за конкурентоспособност се изчислява от СИФ въз основа на 111 аналитични показателя. Значителна част от тях се базират на официални статистически данни и затова са по-надеждни. Друга немалка част се основават на интервюта със специалисти и поради това са по-малко надеждни. Неслучайно първите се наричат „твърди”, а вторите „меки” данни. Един от най-големите дефекти на обобщаващия показател е, че съдържа висока доза субективизъм, понеже стъпва на лични оценки на стопански и други деятели. В случая много важен е подборът на интервюираните.

За всички аналитични показатели и за групи показатели се определят относителни тегла с помощта на които се съизмерват и обобщават в единен показател, с неизбежните условности при определянето на теглата. То също внася допълнителни изкривявания на обобщаващия показател в една или друга посока. Всичко това го прави опростен, еднозначен и привидно лесен за разбиране, но пълен със скрити условности и дори уловки. Поради това той трябва да се тълкува и използва предпазливо. На негова основа не бива да се правят категорични важни заключения. Повече доверие заслужават аналитичните показатели, особено на фирмено и продуктово ниво.

Равнището на конкурентоспособност на страните се определя чрез нисходящото им подреждане по място. В челото на класацията са най-конкурентоспособните (в последния годишен доклад на СИФ: Швейцария, Сингапур и Финландия), а в опашката – най-слабо конкурентоспособните (Хаити, Сиера Леоне и Бурунди). Мястото на всяка страна се определя чрез сравнения с мястото на другите страни. Като се каже, че България е на 62-о място (непосредствено пред нас е Перу, а след нас – Руанда) от общо 144 обхванати страни в последния доклад на СИФ, може да се помисли, че това класиране не е толкова лошо, защото след нас има 82 други страни, без да се казва кои са те. Такъв извод, обаче е подвеждащ.

Трябва да се проникне по-дълбоко, за да се установи истината. Класацията на СИФ обхваща 34 високо развити и развити страни членки на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). България не може да се сравнява с тях. Класацията включва 12 държави членки на Организацията на страните производители и износители на петрол (ОПЕК). България едва ли може да се сравнява и с тях. Тя включва и десетина други средно развити нови пазарни икономики. България трудно може да се сравнява и с тях.

Всяко класиране след 50-55то място означава принадлежност към слабо развитите страни, които се делят на три групи: напреднали, умерено изостанали и най-изостанали. Класиране по обобщаващия показател на 60-о-80-о място е типично за напреднала и умерено изостанала слабо развита страна. А класиране по отделни аналитични показатели след 100-ото място поставя съответната икономика в групата на умерено изостаналите и най-изостаналите слабо развити икономики. Приятно или неприятно, такава е позицията на днешна България по общата конкурентоспособност и по аналитичните показатели на СИФ. Това хвърля допълнителна светлина върху нашето реално място в световната карта по конкурентоспособност.

Класирането на дадена страна на някакво място не трябва да се разбира механично и буквално. През 2009 г. България беше на 76-о място, през 2010 г. на 71-о, през 2011 г. на 74-о и през 2012 г. на 62-о. От класирането ни през 2009-2011 г. не могат да се правят категорични изводи за промени, освен че оставаме стабилно с ниска конкурентоспособност. Промяната с няколко места нагоре или надолу, може да се дължи на случайни фактори, а също и на посочените недостатъци на методиката за изчисляване на обобщаващия показател.

Промяна от 74-о на 62-о място, обаче може да се приеме като съществено придвижване към по-висока конкурентоспособност. Това е добър първи признак, но не е достатъчен за категорични важни изводи. Подобрението или влошаването следва да продължи поне няколко поредни години, за да се установи трайна тенденция, въз основа на която да се правят изводи. Не е изключено, например, класирането ни през следващата година да се влоши с няколко места. И още нещо, важно е да се направи задълбочен анализ на факторите, допринесли за една или друга промяна. Не е все едно дали решаваща роля са изиграли екстензивни и макрофинансови фактори или подобряване на ефективността и иновационни фактори. На това ще се спра по-долу.

Ще започна с най-общо сравнение между различни страни. След това ще сравнявам по-конкретни показатели, като проследявам измененията през последните две години – 2011 и 2012 г.[i] За да разкрия причините за едно или друго изменение на обобщаващия показател, ще се движа от общото към частното. Изходните данни за това са на сс. 120-121 от последния и на сс. 130-131 от предпоследния доклад на СИФ.

Първо. От 1994 г. до 2008 г. средният показател за БВП на човек от населението в Централна и Източна Европа (ЦИЕ) е по-висок от този в България и разликата се запазва, дори леко нараства в наша вреда. През кризисната 2009 г. показателят на ЦИЕ спадна рязко, поради по-дълбоката рецесия при тях и почти се изравни с българския. През 2010 и 2011 г. отново изоставаме от тях по БВП на човек. Наверно ще е така и през 2012 г. България изостава по този показател с около 40-50 години от развитите западноевропейски страни. През 1989 г. бяхме на приблизително еднакви позиции с ЦИЕ страни, с леко предимство на ГДР и Чехословакия. Сега изоставаме с 10-15 години от средния показател за ЦИЕ. Не догонваме, а по-скоро изоставаме.

Второ. Всяка година СИФ публикува кръгова диаграма за структурата на факторите, определящи общата конкурентоспособност на обхванатите страни. За България тази диаграма показва, че сме все още на началните фази на съвременното икономическо развитие. Диаграмата е несиметрична и влиянието на екстензивните и макроикономическите фактори расте, докато в ЦИЕ несиметричността намалява и се постига бавна промяна към по-равномерно влияние на различните фактори с повишаване ролята на иновациите и ефективността. У нас преобладават екстензивните фактори и макроикономическата среда – до пета-шеста степен на кръговата диаграма (което означава силно влияние), а иновациите, институциите, технологическата готовност, развитието на финансовите, продуктовите и трудовите пазари, квалификацията, висшето образование са в трета-четвърта степен, т. е. влияят по-слабо. Те все още не са основен двигател на конкурентоспособността у нас. В развитите страни диаграмата е симетрична и почти всички интензивни фактори са в пета-шеста, т.е. по-висока степен на влияние. Предстои ни да извървим много дълъг път, докато постигнем конкурентоспособност, сравнима със средната в ЕС. За това ще са нужни няколко десетилетия при максимална мобилизация на националната ни енергия и подходящи вътрешни и външни условия.

Трето. Важни са данните за най-проблематичните фактори за правене на бизнес в България. С малки отклонения в сравнение с 2011 г., през 2012 г. първите пет фактора заемат 54%. Това са: корупция, неефикасна правителствена бюрокрация, неподходяща инфраструктура, неквалифицирана работна сила, труден достъп до финансиране. Тези, а и следващите ги други фактори: нестабилна икономическа политика, престъпления и кражби, лоша трудова етика на работната сила, недостатъчен капацитет за иновации, лошо публично здраве, подсказват защо нашата конкурентоспособност сега е ниска и ще остане такава в обозримото бъдеще.

Четвърто. При изчисляването на общия индекс за конкурентоспособност авторите на доклада определят 40% тегло на така наречените основни изисквания; 50% на подобрителите на ефективността и 10% на иновационните фактори. Това, според мен, е съществен недостатък в разпределението на теглата с който се преувеличава ролята на екстензивните фактори и на макроикономическата среда и се подценява ролята на най-важните фактори – ефективността, иновациите и качеството на управление на фирмите. Това разпределение на теглата очевидно е пригодено към реалностите на по-слабо развитите страни. Независимо от субективните желания на авторите, такъв подход не дава точна представа за конкурентоспособността, като преукрасява леко картината в по-изостаналите страни. С това не се постига нищо, освен че се подхранват илюзии за относително благополучие.

По първата група – екстензивни и макроикономически фактори сме били на 74-о място през 2011 г. и напредваме до 65-о през 2012 г. Само по макроикономическа среда сме били на 46-о място, а сега сме на 31-о. По втората – подобрители на ефективността сме били на 59-о място през 2011 г. и го запазваме през 2012 г. По третата – иновации и качество на функциониране на фирмите сме били на 96-о място през 2011 г. и падаме леко до 9-мо през 2012 г. Това е тревожна сигнална лампа – постигаме повишение на конкурентоспособността с 9 места по най-маловажната и неперспективна група фактори. Запазваме местото си по средноважната и леко го влошаваме по най-важната.

Пето. Следваща крачка към конкретизация на анализа е изследването на промените в структурата на факторите по всяка от споменатите три групи:

Таблица 1. Заемано място по основните изисквания

Фактори

2011 г.

2012 г.

Промяна

Общо

74

65

+9

Институции

110

108

+2

Инфраструктура

87

76

+11

Макроикономическа среда

46

31

+15

Здраве и основно образование

57

49

+8

Източник: WEF. Global Competitiveness Report 2012-2013, pp 120-121.

WEF. Global Competitiveness Report 2011-2012, pp 130-131.

Пояснение: В колоната „промяна” знакът (+) означава подобрено класиране. Това важи за всички таблици.

            Анализът в таблица 1. налага охлаждане на ентусиазма от чувствителното повишение на общата конкурентоспособност, защото се дължи на важни, но не на най-важните фактори. Класирането ни по макроикономическа среда се подобрява с 15 места, а по инфраструктура с 11. Достатъчно е да се намали инфлацията, бюджетният дефицит, държавният дълг, да се повиши кредитният рейтинг и други подобни, така че да се подобри класирането им с 10-15 места и при относително високото тегло на тази група (40%), общият показател ще се „подобри” с 4-5 и повече места, без да се е подобрила, а може дори и да се е влошила фирмената и продуктовата конкурентоспособност. От такова „подобрение” на обобщаващия показател едва ли има полза, защото неговото „повишение” не се дължи и не се пренася на продуктовата конкурентоспособност, която е най-реална. В следващия още по-конкретен анализ ще разкрия причините.

Таблица 2. Заемано място по подобрители на ефективността

Фактори

2011 г.

2012 г.

Промяна

Общо

59

59

Висше образование и обучение

70

63

+7

Ефективност на пазара за стоки

86

83

+3

Ефективност на трудовия пазар

56

49

+7

Развитие на финансовия пазар

75

80

-5

Технологична готовност

50

52

-2

Мащаб на пазара

64

62

+2

            Източник: Същият

Пояснение: В колоната „промяна” знакът (–) означава класиране

на по-задно място, т.е. влошаване. Това важи за всички таблици.

            Както посочих по-горе, няма промяна в общото класиране по групата фактори, представени в таблица 2. В първите три подгрупи се компенсира влошаването по следващите две. По-забележими са подобренията по първата и третата подгрупа, но като пряк наблюдател на тези процеси у нас ми е трудно да видя подобренията в образованието, обучението, в пазара за стоки и в пазара на труда, докато влошаването по следващите две е очевидно. Процесите в тази важна група са противоречиви. Няма общо подобрение, което е основание за тревожна размисъл. И подготовка за неприятни изненади през следващите години. В по-конкретния анализ ще видим част от причините.

Таблица 3. Заемано място по иновации и функциониране на фирмите

фактори

2011 г.

2012 г.

Промяна

Общо

96

97

-1

Качество на фирмената дейност

96

97

-1

Иновации

93

92

+1

            Източник: Същият

В таблица 3. е представен най-важният източник на висока национална конкурентоспособност – иновациите и доброто управление на фирмите. За съжаление, тук има стагнация. Това също е основание за сериозна тревога по бъдещето на конкурентоспособността в нашата икономика. Защото без иновации, по-висока ефективност и по-рационално управление и функциониране на фирмите не е възможно трайно и съществено повишение на общата конкурентоспособност. А малка държава с открита икономика, като нашата, няма бъдеще при нарастващата конкуренция на световните пазари на която сме пряко изложени.

Шесто. В следващия анализ ще изследвам още по-конкретни аналитични показатели. Ще започна с тези, по които България е класирана по-добре (виж таблица 4.).

Таблица 4. Показатели за конкурентоспособност по които

България заема до 60-о място в 2012 г.

Показатели

2011 г.

2012 г.

Промяна

Защита на инвеститорите

36

39

-3

Железопътна инфраструктура

53

56

-3

Разпространение на мобилни телефони

20

22

-2

Разпространение на стацион. телефони

41

39

+2

Бюджетен баланс

69

54

+15

Брутни национални спестявания

48

43

+5

Годишна инфлация

59

37

+22

Държавен дълг

22

20

-2

Разпространение на спин

21

12

+9

Детска смъртност

47

56

+9

Обхват в основното образование

43

28

+15

Обхват във висшето образование

47

41

+6

Интернет в училищата

47

50

-3

Общо данъчно бреме

28

29

-1

Процедури за започване на бизнес

15

20

-5

Търговски мита

4

6

-2

Внос като процент от БВП

40

36

+4

Гъвкавост при определяне на заплатите

63

59

+4

Назначения и уволнения на персонал

55

49

+6

Разходи при съкращения на персонал

16

20

-4

Връзка м/у производителност и заплати

49

37

+12

Дял на жените в работната сила

42

37

+5

Достъп до заеми

48

40

+8

Наличие на рисков капитал

66

58

+8

Индекс на гражданските права

20

24

-4

Интернет за лични нужди

51

54

-3

Високоскоростен интернет

40

39

+1

Международ. високоскоростен интернет

18

25

-7

Мобилен високоскоростен интернет

40

58

-18

Мащаби на външните пазари

62

59

+3

Кандидатстване за патенти

30

47

-17

Източник: Същият

.

            Анализът на данните в таблица 4. показва, че от общо 111 аналитични показателя, използвани за определяне на общата конкурентоспособност, по 31 заемаме до 60-о място през 2012 г., по 24 – до 50-о място, по 19 – до 40-о, по 11 – до 30-о, по 5 – до 20-о и по един – до 10-о. Спрямо 2011 г. са подобрени 16 показателя и са влошени 15.

            Като имаме предвид структурата на заеманото място (до 60-о, 50-о и т. н.) и страните, които са пред нас може да се заключи, че потенциалът за подобрение на общия показател за конкурентоспособност (62-о място) през близките години е ограничен. Освен това, подобренията са главно по някои макрофинансови показатели и по инфлация (която при криза винаги е ниска, без да е резултат на целенасочена правителствена политика). По други показатели (гъвкаво определяне на заплатите, лесно назначаване и уволняване, минимални разходи при съкращения на персонал и т.н.) у нас има доста произвол и по-добро класиране не винаги е пример за подражание, нито пък допринася за по-висока конкурентоспособност, защото влошава социалния климат.

Тотално доминиращите до скоро консервативни икономически школи също са повлияли върху екипа на СИФ при подбора на аналитичните показатели, включвайки повече макрофинансови изисквания, за сметка на реалната икономика. Освен това, за тях лесното уволняване на работници, плащането на по-малки компенсации при съкращения и други подобни са положителни постъпки на работодателите и следва да се окуражават. Социално ориентираните икономисти и управленци са на друго мнение. Тревожи и влошаването по някои важни показатели.

Анализът показва, че България заема сравнително добро място в класацията по някои важни, но не най-важни аналитични показатели, особено от гледна точка на продуктовата конкурентоспособност. Както вече посочих, когато една стока се предлага на пазара, купувачът се интересува преди всичко от нейното качество и цена. А нашето качество много често е посредствено и срещу него получаваме посредствена цена. По силно диференцирани стокови групи, средните цени за вноса в Западна Европа от България често пъти са 2,0-2,5 пъти по-ниски от общите им средни импортни цени.

Не сме конкурентоспособни спрямо вноса и на нашия пазар, дори за традиционни български стоки. Неслучайно 80% от консумираните у нас плодове и зеленчуци са вносни. Това е доказателство за ниската конкурентоспособност на нашето земеделие (4-5 пъти по-ниска производителност от средната в ЕС), макар че имаме благоприятни природно-климатични условия и големи традиции. Дори само този пример е основание за дълбока размисъл – накъде върви България днес?

По 39 показателя заемаме от 61-о до 100-о място в класацията на СИФ (виж таблица 5.).

Таблица 5. Показатели за конкурентоспособност по които

България заема от 61-о до 100-о място в 2012 г.

Показатели

2011 г.

2012 г.

Промяна

Отклонения на публични фондове

88

87

+1

Публично доверие в политиците

95

85

+10

Неправомерни плащания и подкупи

92

76

+16

Прахосничество на правителствени разходи

88

89

-1

Правителствени помощи за подобряване функционирането на бизнеса

97

Роля на одита и стандартите за докладване

100

92

+8

Защита на инвеститорите

39

39

Качество на пристанищната инфраструктура

93

100

-7

Налични места в авиолиниите

81

78

+3

Качество на доставяната електроенергия

99

95

+4

Кредитен рейтинг на страната

67

67

Влияние на туберкулозата върху бизнеса

88

68

+20

Заболявания от туберкулоза

64

64

Влияние на спина върху бизнеса

84

63

+21

Средна продължителност на живота

69

69

Качество на основното образование

84

67

+17

Обхват на средното образование

67

70

-3

Качество на образователната система

101

98

+3

Качество на образованието по математика и природни науки

82

68

+14

Наличие на изследователски и квалификационни услуги

82

90

-8

Ниво и ефект от данъчното облагане

81

80

+1

Необходими дни за започване на бизнес

72

76

-4

Бреме на митническите процедури

110

97

+13

Ориентация на клиентите на пазара

82

69

+13

Взискателност на купувачите

89

92

-3

Финансиране чрез местния капиталов пазар

88

84

+4

Наличие на най-нови технологии

106

98

+8

Мащаби на местния пазар

67

66

+1

Качество на местните доставки

86

82

+4

Развитие на клъстъри

104

87

+17

Характер на конкурентните предимства

85

90

-5

Широчина на веригата

84

86

-2

Контрол на международните дистрибуции

94

100

-6

Сложност на производствените процеси

89

93

-4

Капацитет за иновации

82

64

+18

Качество на научните институции

78

75

+3

Разходи на компаниите за изследвания и внедряване

98

92

+6

Правителствени доставки на модерни технологични продукти

77

81

-4

Наличие на изследователи и инженери

92

98

-6

            Източник: Същият

 

            Представената с таблица 5. картина е доказателство за неблагоприятно състояние на конкурентоспособността в икономиката и натрупаните с времето сериозни проблеми. Тази група показатели ще продължава да е източник на много трудности в обозримото бъдеще, ще изисква специално внимание и големи инвестиции.

            Преобладават показателите с подобрено класиране. По 22 има подобрение, по 11 влошаване и по 6 – без промяна. Голямата част от подобрените показатели, обаче са резултат на субективни оценки. По някои има съществени подобрения за една година. Те са твърде големи, за да са верни! Това поражда съмнения в тяхната надеждност. Имам предвид рязкото подобрение на класирането по влияние на СПИН-а върху бизнеса – с 21 места; влияние на туберкулозата върху бизнеса – с 20; повишен капацитет за иновации – с 18; подобрено качество на основното образование – със 17; клъстърно развитие – със 17; ограничени незаконни плащания и подкупи – със 16; подобрено качество на обучението по математика и природни науки – с 14 и т.н. Тези показатели са силно инерционни по своята същност и подобни резки подобрения за една година едва ли са възможни. По тях по-лесно се допуска влошаване, отколкото подобряване. Опасявам се, че изброените оценки са силно преувеличени. Това може да изкриви съществено обобщаващия показател в положителна посока и да посее илюзии за благополучие.

По още 39 аналитични показателя България заема крайно неблагоприятно място в класацията на СИФ (виж таблица 6.).

 

Таблица 6. Показатели за конкурентоспособност по които България

е на 101-о и по-задно място в 2012 г.

Показатели

2011 г.

2012 г.

Промяна

Зачитане на правата на собственост

119

115

+4

Защита на интелектуалната собственост

100

105

-5

Независимост на съдилищата

104

102

+2

Фаворизиране с правителствени решения

111

106

+5

Бреме на правителствените регулации

86

109

-23

Скорост при решаване на юридически спорове

126

122

+4

Ефикасна система за оспорване на регулации

120

114

+6

Прозрачност на правителствените решения

130

128

+2

Вреди на бизнеса от тероризъм

106

113

-7

Организирана престъпност

124

127

-3

Надеждност на услугите на полицията

106

111

-5

Етично поведение на фирмите

101

107

-6

Ефикасност на корпоративните бордове

121

132

-11

Защита на правата на миноритарни акционери

115

105

+10

Качество на базовата инфраструктура

124

115

+9

Качество на пътищата

136

129

+7

Инфраструктура за въздушен транспорт

89

101

-12

Качество на училищата по управление

102

101

+1

Качество на обучението на персонала

128

118

+10

Интензивност на местната конкуренция

99

101

-2

Степен на доминация на пазара от фирми

116

106

+10

Ефективност на антимонополната политика

116

108

+8

Разходи за селскостопанска политика

136

130

+6

Преобладаване на търговски бариери

97

110

-13

Преобладаване на чуждестранна собственост

104

107

-3

Влияние на правилата за ПЧИ върху бизнеса

122

124

-2

Отношения между работници и работодатели

112

103

+9

Уповаване на професионално управление

111

106

+5

Изтичане на мозъци

127

128

-1

Наличие на финансови услуги

106

110

-4

Достъпност на финансовите услуги

119

123

-4

Стабилност на банките

101

103

-2

Регулация на фондовата борса

102

109

-7

Усвояване на технологиите във фирмите

127

125

+2

Трансфер на технологии с ПЧИ

105

106

-1

Количество на местните доставки

85

104

-19

Интензивност на пазарните проучвания

104

107

-3

Желание да се делегират правомощия

103

103

Сътрудничество между наука и практика

116

117

-1

Източник: Същият.

            Кардиналният проблем на общата конкурентоспособност на нашата икономика е опасно ниската конкурентоспособност на фирмите и техните продукти. По тези показатели сме в компанията на слабо развитите страни, а по някои от тях – между най-слабо развитите в света. Класацията на СИФ показва, че по 39 аналитични показателя сме на 101-о и по-задно място от общо 144 обхванати страни. По 19 показателя сме след 110-о, по 10 – след 120-о, по два – след 130-о. Показателите по които сме след 101-о място са повече от тези, по които заемаме до 60-о място и при правилно определени тегла ще влияят по-силно върху общата конкурентоспособност. Същото важи и за техния характер. От показателите в тази група по 17 има подобрение, по 21 – влошаване и по един – без промяна. Не можем да не се тревожим, че 21 от лошите показатели стават още по-лоши.

            По начало класиране след 100-ото място е тревожно лошо. Още по-лошо е, че през 2012 г. влошаването продължава. Тревожно е класирането по много важни, дори решаващи за конкурентоспособността показатели като: зачитане правата на собственост (115-о място), качество на базовата инфраструктура (115-о), сътрудничество между наука и практика при внедряване на новости (117-о), качество на обучението на персонала (118-о), решаване на юридически спорове (122-о), достъпност на финансовите услуги (123-о), усвояване на технологиите във фирмите (125-о), наличие на организирана престъпност (127-о), прозрачност на правителствените решения (128-о), изтичане на мозъци (128-о), качество на пътищата (129-о), разходи за селскостопанска политика (130-о), ефикасност на корпоративните бордове (132-о). С такава класация по толкова важни показатели перспективите на нашата конкурентоспособност за следващите 10-15 години не са добри. Трябва да се инвестират огромни средства и да се мобилизира националната енергия с активна държавна политика, особено в образованието, науката и иновациите, за да се постигне значим обрат. Ако продължава сегашната тесногръда икономическа политика, във фокуса на която е балансираният бюджет и минималният държавен дълг, а здравеопазването, образованието, науката и иновациите се пренебрегват, не ни чака нищо добро.

Ако трябва да обобщя: по 78 аналитични показателя (от общо 111) сме на 61-о и по-задно място до 132-о, от обхванати 144 страни. При такова разположение на тези особено важни показатели и при правилно определяне на относителните им тегла може да се предполага:

Първо, 62-о място по обща конкурентоспособност е по-скоро случайност и/или резултат на сериозни недостатъци на методиката за нейното изчисляване, която отдава прекомерно голяма тяжест на макрофинансовите показатели, пренебрегва реалната икономика и съдържа много други условности. Наложителна е ревизия на показателите, като се включат допълнителни: за икономическия растеж, за структурата на износа (високотехнологични, среднотехнологични, нискотехнологични, суровини и материали), за структурата на вноса (инвестиционни, потребителски и луксозни стоки), за заетостта, безработицата, доходите, потреблението, делът на разходите за храна в домакинските бюджети, социалната поляризация, отпадане на деца от училището в основното образование, процент на неграмотност, опазване на околната среда и други подобни;

Второ, през близките няколко години трудно ще се запази 62-о място в класацията на СИФ и няма да е изненада ако паднем отново между 65-о и 75-о място, особено ако се включат предлаганите от мен допълнителни показатели;

Трето, в обозримото бъдеще не може да се очаква подобрение на общата конкурентоспособност под 60-о и приближаване към 50-о място.

Заслужава внимание още едно важно обстоятелство. У нас много и с основание се говори за лошото макроикономическо управление. По-малко, дори нищо не се казва за управлението на фирмите. Това е забранена територия за обективните анализатори. Ръководителите на частните бизнес организации често се изказват назидателно за положението в здравеопазването, образованието, науката, иновациите, енергетиката, железниците, пенсионното дело и т н., но като че ли не виждат изключително тежките проблеми в своя двор. Вместо да насочат главните си усилия към рационализиране на стопанската си дейност, те се борят активно за още повече реверанси на държавата към тях. Прекалено чести са нарушенията на законите в данъчната дисциплина, трудово-правните отношения, условията на труд, редовното изплащане на заплатите и други подобни. Българският частен сектор все още не е доказал своите предимства пред държавния в повишаването на конкурентоспособността на фирмено и продуктово равнище.

Причините за ниската конкурентоспособност на фирмено равнище са много. В основата, може би, са две: Първо, посредственото, дори лошо управление на фирмите от неквалифицирани собственици. Това важи предимно за малките и средни фирми. Второ, криминалните методи на зачеване на немалка част от българския частен сектор през последните двадесетина години. Много собственици, изглежда смятат, че тези методи с които са започнали преди години могат да се прилагат и сега, та дори и в бъдеще. Това, обаче ще става все по-трудно.

След като тези хора нямат сили или желание да въведат ред в своите стопанства и не допускат други да го направят, държавата следва да помисли за намиране на решения. Някой може да възрази, че това е недопустимо, защото частната собственост е свещена и неприкосновена. Това не е вярно, защото първо, във всички цивилизовани страни частната собственост има както права, така и задължения пред обществото и второ, защото предстоящите фалити на такива частни фирми ще засегнат не само техните еднолични собственици и/или акционери, но и широк кръг заинтересовани групи: държавата чрез бюджетните приходи; осигурителната система чрез осигурителните вноски; обслужващите банки и банките кредитори; екологичната среда чрез нарушаване на държавните стандарти; общините, където действат фирмите и техните клонове; работещите във фирмите и техните семейства; други фирми доставчици на суровини, материали, компоненти, ремонтни, транспортни и други услуги; потребители на компоненти или крайна продукция на въпросните фирми и т.н. Известно е, че по сегашните световни и европейски стандарти добър бизнес е само този, който работи както за интересите на акционерите, така и за заинтересованите групи от населението.

По-нататъшно повишение на националната конкурентоспособност на България не е възможно без повишение на фирмената и продуктовата конкурентоспособност. Повишаването на фирмената конкурентоспособност не е частен проблем и грижа само на собствениците и ръководителите на фирми. То е и фундаментален национален проблем, от който държавата няма право да се дистанцира. Количествен израз на изброените и други проблеми е квази бюджетният дефицит – натрупаните огромни междуфирмени и други задължения, които вече превишават двукратно годишния ни БВП. По-нататъшното натрупване на верижна задлъжнялост може да предизвика тотален срив в националната икономика с непредвидими последствия.

            Описаната до тук картина не оставя място за успокоение и още по-малко за бодрячески настроения. Наскоро министър-председателят изрази задоволство от класирането ни по конкурентоспособност и заяви, че България вече не е най-бедната страна в ЕС. Такова некомпетентно изявление е достойно за съжаление! Пак наскоро президентът заяви: „Това, което Световният икономически форум… показа на целия свят, е повод за гордост…България се изстреля с 12 места напред”. Това още по-некомпетентно и напудрено с оптимизъм изявление също е достойно за съжаление! Не станаха ли твърде много достойните за съжаление изказвания, действия и бездействия на най-високопоставени лица в нашата държава, които обиждат честта на България и на българите?

25 септември 2012 г.



[i] Още по-прецизно би било да се изследва класирането, примерно за десетина и повече години. Това, обаче е невъзможно, защото през този период СИФ ежегодно разширява броя на обхванатите страни. В началото са били включени 50-60 страни, за да достигнат през 2012 г. 144. Сравненията с 2011 г. са достатъчно надеждни от тази гледна точка, понеже обхванатите тогава страни са били 142.

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=5355

Posted by on сеп. 28 2012. Filed under Анализ. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.27151 лв
 CHF =  1.67609 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.21616 лв
100  RUB =  2.81397 лв
 USD =  1.65664 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.