ИСПАНСКОТО ПРЕДСЕДАТЕЛСТВО НА ЕС ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ПОЛИТОЛОГА ВЛАДИМИР ШОПОВ

НАЙ-ВАЖНАТА ЦЕЛ НА БЪЛГАРИЯ Е ВЛИЗАНЕТО В ЕВРОЗОНАТА, КАЗВА ОЩЕ ШОПОВ

Владимир Шопов е роден на 1 април 1970 година в София, политолог, възпитаник на СУ „Свети Климент Охридски” и Лондонското училище по икономика и политически науки . Специализирал е в Оксфордския университет, Лондонския университет, Калифорнийския университет в Сонома и Ново училище за социални изследвания, Ню Йорк. В момента управлява набиращата скорост Sophia Analytica.

 

Г-н Шопов, от 1 януари 2010 година Испания пое председателството на Европейския съюз. Какви проблеми наследи от шведските си предшественици?
Най-важното наследство от предходното председателство е влизането в сила на Лисабонския договор. Ако на Швеция се падна тежестта да го докара до финалната права, то Испания има още по-трудната задача да формулира новия модел на отношения между институциите. Много от разпоредбите в този договор са общи и сега започва „попълването на кутийките” и празните пространства, което е много важно за самия съюз. Например, сега предстои да се създаде като институция така наречената Европейска дипломатическа служба, но там все още има доста спорове и битки за влияние, има спор до каква степен да участва Европейския Парламент в контрола върху нея. Цялата тази работа сега трябва да бъде свършена от ротационния председател и новите фигури на външния министър и председателя на европейския съвет. Аз мисля, че все пак Испания ще бъде внимателна и ще остави ван Ромпуй и Аштън да изпълняват задълженията си спокойно без непременно да се опитват да ги изместват по някакъв начин. Има и още нещо. Дългата ратификация на договора от Лисабон караше всички да обръщат внимание на новостите, на новите елементи. Но реалността е, че този договор не променя всички баланси вътре в съюза. Ротационните председателства запазват много от своята важност, те ще продължат да ръководят заседанията на съвета, когато той не се занимава с външна политика, ще ръководят важните заседания на посланиците в Брюксел, където се правят много от важните компромиси. Ще има нов модел на отношения вътре в ЕС, но и доста неща се запазват.

Какви ще са испанските приоритети за следващите 6 месеца?
Има доста дълъг списък от приоритети, които бяха представени, но аз лично бих обърнал внимание основно на две теми. Първата е икономическата криза и по-скоро подготвяната нова програма за развитие, която ще бъде наследник на провалилата се Лисабонска стратегия. Тази стратегия бе приета още през 2000-на година и трябва до 2010-а да направи Европа най-силното и конкурентно място за правене на бизнес. Това се провали и сега до юни трябва да бъде приета нова програма, която изцяло сега е формулирана като анти-кризисна мярка. Тук ще има ангажименти за повече инвестиции в иновации, развитие на предприемачеството, „зелената” икономика, образование. Но това е програма „без зъби”, тя е по-скоро препоръчителна, няма ясни критерии и санкции при неизпълнение, така че надали ще има голям ефект върху излизането от кризата. Втората голяма задача е свързана с външната политика на съюза. Най-големите задачи тук са още организационни, напасване на отношенията между новите фигури и страните-членки и комисията, самото създаване на дипломатическата служба. Краят на 2009-а бе лош за ЕС в това отношение. В Копенхаген видяхме в действие една комбинация от света на Г-2 (САЩ и Китай) и Г-20, но в цялата дипломатическа игра ЕС остана в периферията. По други ключови въпроси няма особено съгласие – Иран, Афганистан, Русия. Не мисля, че през идните 6 месеца ще видим съществено движение по тези теми. По-скоро, ЕС ще продължи да си „подрежда къщата” с надеждата, че съгласията по същество ще дойдат сякаш под силата на обстоятелствата и на ентусиазма от новия договор. Друго нещо, което обикновено се случва е, че различни кризи възникват, които разместват старателно уточняваните приоритети. Никое председателство не е застраховано от подобно нещо. Както е казвал британския премиер, Харолд Уилсън, събитията са тези, които винаги променят политическите планове и кроежи.

Какво по-особено като манталитет, препочитания, стил на работа  ще покажат испанците за времето на мандата си, според вас?
Европейското председателство е преди всичко цяла административна задача и за ротационния председател не остава кой знае колко пространство за собствен стил. Испания успя да вмъкне в дневния ред за следващите шест месеца немалко теми, които са „южни” или доста специфични за нея. Например, предстои среща на върха със страните от Средиземноморието, с Латинска Америка, Мексико, Мароко – все територии, към които Испания има интерес и влияние. Същото се отнася и до въпросите на борбата с тероризма, там страната предвижда засилване на обмена на информация. Големите срещи на върха ще бъдат в Испания, така че домакините ще имат достатъчно възможности да представят своята култура, но това няма да е решаващо за работата на съюза. Ако възникнат някакви непредвидени събития, които изискват вниманието на ЕС можем да видим някаква специфика, в такива моменти най-ясно се виждат способностите и културата на дадена държава.

Какво може да донесе на България именно това председателство?
Няма някаква единична, конкретна полза, към коята да се цели България по време на това председателство, но има няколко важни по-дългосрочни цели, които сега трябва да се преследват по-целенасочено. Най-важната е влизането в еврозоната и тук е важно да не се допусне постоянното увеличаване на критериите за членство, защото освен формалните, Маастрихтски критерии постепенно се явяват и нови – развитие и съвпадение на бизнес циклите, структурата на икономиката на присъединяващата се страна и други. Остава и въпроса с продължаващия мониторинг върху страната по отношение на правосъдието и вътрешните работи, там критериите за оценка са ясни, но след отпадането на предпазните клаузи трябва да се върви и към отпадане на този механизъм, макар това да зависи предимно от българската страна. Испания, както и други държави от европейския юг и Франция искат ЕС да развие силна икономическа политика и координация. България трябва да внимава в това отношение, за да не загуби някои сравнителни предимства, които има като по-ниски данъци.

 


ПОСЛЕДНИ СТАТИИ:

НА РЪБА НА ФИНАНСОВА СМЪРТ ЛИ СА СЪЕДИНЕНИТЕ ЩАТИ? -Ричард РЪН

ИВАН ИВАНОВ: ТОВА, НА КОЕТО МОЖЕМ ДА РАЗЧИТАМЕ Е ФИНАНСИРАНЕ ОТ ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

МЕЖДУНАРОДНАТА ОЦЕНКА НА БАН Е ОГРАНИЧЕНА И ЕДНОСТРАНЧИВА -Сергей ИВАНОВ

ВОДНИТЕ РЕСУРСИ НА БЪЛГАРИЯ КАТО ПОЛИТИЧЕСКИ ПРОБЛЕМ – Любомир ВЪЛКОВ

ЗА ПОРЕДЕН ПЪТ БАНКОВОТО ЛОБИ НАДДЕЛЯ НАД ИНТЕРЕСА НА НАРОДА – Лъчезар ПОПОВ

РУСЛАН СЕМЕРДЖИЕВ: “БАЛКАН” БЕШЕ БИСЕРЪТ В КОРОНАТА НА БЪЛГАРИЯ

СВЕТОСЛАВ МАЛИНОВ: НИЕ СМЕ ПРИЧИНАТА ЕС ДА ПОМИСЛИ КАК ДА СТАНЕ ПО-ЕФЕКТИВЕН

БЪЛГАРСКАТА ДЕСНИЦА – МИНАЛО, НАСТОЯЩЕ И ПЕРСПЕКТИВИ ЗА БЪДЕЩЕТО – проф. Димитър ЛУДЖЕВ

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=2830

Posted by on ян. 5 2010. Filed under Анализ. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.25213 лв
 CHF =  1.67108 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.2346 лв
100  RUB =  2.80804 лв
 USD =  1.66567 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.