ИСКРА БАЕВА: Българското общество си загуби алтернативата в политиката

Доц. Д-р Искра Баева е родена през 1951 г. в София.Завършила специалност история в Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Специалист и преподавател по съвременна история в СУ. Автор на десетки статии, книги и учебници по въпросите на съвременната историческа наука.


Предрешени ли са наистина президентските избори?Страхувам се, че да и това не ме изпълва с радост. Защото онова, което става в тази кандидат-президентска кампания, не се е случвало досега в България. До този момент винаги е имало остра борба за президентския пост, а сега тази борба отсъства. Дори от страна на така наречения обединен кандидат-президент на десните (казвам “така наречения”, защото той не е обединен, не всички десни партии го подкрепят) Неделчо Беронов, и едната, и другата десни партии, които го издигат, ДСБ и СДС, си поставят за цел да достигнат до втория тур. Това означава, че те предварително са наясно за шансовете му. Действително стигнахме до там, че евентуалната кандидатура, която може да се противопостави на Георги Първанов е на Волен Сидеров. Но това не изглежда сериозно. Това изглежда като фалшиво повторение на френския модел, при който на последните президентски избори балотажът беше между Жак Ширак и националиста Льо Пен. Но нали знаете, че когато историята се повтаря, обикновено се превръща във фарс. Страхувам се, че ако това стане, България ще добие фарсови измерения. И наистина ми се струва, че тази кандидат-президентска кампания показа дълбоката криза в политическия живот на България. Това ли е единствената причина кампанията да изглежда безалтернативна? Непрекъснато се говори, че цялата държава работи за преизбирането на Първанов.То така изглежда, защото няма други сериозни кандидатури. Но по същия начин преди пет години изглеждаше, че цялата държава работи за преизбирането на Петър Стоянов. И социолозите до един се надпреварваха с прогнозите, че той няма противници. Само че при тези прогнози все пак имаше няколко кандидати, от които единият оспорваше дясното пространство – Богомил Бонев, а вторият беше представител на най-голямата партия в политическото пространство – Георги Първанов. Това даваше все пак възможност за различен изход от изборите. Това, което става в момента в България наистина е доста безалтернативно и никак не е хубаво. То означава, че нито политическите партии, нито българите виждат някаква особена причина да се борят за този пост. Моето обяснение е, че програмите на политическите партии твърде много започнаха да си приличат. След като беше реализиран този основен разделителен елемент – членството в НАТО и присъединяването ни в Европейския съюз, вече почти няма за какво да се спори. Точно заради това Волен Сидеров излиза като по-ярка фигура, защото успява да се представи като човек, който се противопоставя. Не на европейската ориентация, а на начина, по който е извършена тя. Той все пак е видим. Между останалите кандидати на практика няма разлики. Единственото, което всички оспорват на Първанов, особено тези в дясно, е съставянето на правителството. Но нима имаше друга конфигурация за това правителство? Аз много се съмнавям, че е имало шанс да се създаде друг кабинет. А това отгоре на всичко не е основната функция на президента. Българското общество си загуби алтернативата и липсата на такава алтернатива поражда популистки тенденции. Това е и причината една такава популистка фигура като тази на Бойко Борисов да има толкова голяма подкрепа. Той обаче не се кандидатира и лиши кандидат-президентската кампания от всякаква интрига.Очаквате ли президентската институция да девалвира след лесната и предрешена битка, която се очаква?Не. Президентската институция още по конституция не е много значителна. До момента тя имаше значение чрез своя символен характер, защото първите президентски избори бяха в началото на 1992 г., когато беше избран президентът Жельо Желев. Срещу него имаше една полускрита лява кандидатура на Велко Вълканов с Румен Воденичаров. Там битката беше голяма. Никой не се интересуваше от функциите на президента, а от символния характер за това коя тенденция ще победи. При следващите избори през 1996 г. битката беше още по-остра, защото ставаше дума за съществуването на лявото правителство, а победата на обединения кандидат на десните Петър Стоянов символизираше нежеланието на обществото да продължава лявото управление. И то така и се получи в крайна сметка. През 2001 г. президентските избори бяха също така в една много подгрята политическа атмосфера заради неочакваната изборна победа на НДСВ и въпросителните около участието им във вота за държавен глава. Сега такава интрига няма и това вече извежда на преден план функциите на президента. Те не са особено големи, но и по-рано не бяха. Спечелването на тази институция има по-скоро характер на символ за това накъде върви България. Георги Първанов до голяма степен олицетворява това, което общо взето всички политически партии искат да се случи във външната политика. Затова оспорването на неговата личност от претендентите за неговия пост е свързана само с вътрешната политика и то единствено и само с подкрепата на това правителството. Други противопостовяния, колкото и да се вслушва човек в предизборните послания на кандидатите, не може да намери.Защо според вас Бойко Борисов се отказа да щурмува президентския пост?Бойко Борисов още миналата година заяви, че няма да се кандидатира за президентските избори. И общо взето удържа на това свое обещание. Дълбокото обяснение на този негов ход е в това, че той нито се чувства подходящ, нито пък иска да заема една такава функция, каквато е президентската, която е по-скоро представителна, отколкото действаща. Той иска да е действащ лидер и ми се струва, че неговата цел е премиерския пост – да оглави правителството, където може наистина да се прави нещо. Както най-големият кметски пост е този в София, който той с лекота спечели, така ми се струва, че това е неговата крайна цел. От стратегическа гледна точка той затова не участва в президентските избори. Не защото няма да ги спечели, а защото този пост не му е необходим. А това, което разигра – “ще се кандидатирам-няма да се кандидатирам, ще подкрепя кандидат на едните, на другите, на общите” – ми се струва, че беше една тактическа игра, в която показа колко малко значение имат множеството малки десни партии в българския политически живот и как може да ги разиграва. Мен лично това не ме радва, защото това е поредният сигнал за кризата в политическата система. Традиционната парламентарна демокрация преживява дълбока криза в България. Разбира се, че тази криза не е само българска, тя е криза на парламентарната демокрация изобщо. Можем да я забележим в САЩ, където Арнолд Шварценегер проведе победоносна кампания в Калифорния. Някои от успехите на президента Буш също са проява на тази тенденция. Това, което става в Западна Европа също е ярка проява на тази тенденция. Така че проблемът не е само наш и това като че ли е още по-тъжно, по-обезпокоително. Защото, ако това беше само наша тенденция, щяхме да имаме надеждата, че това е поредното залитане както беше например с Жорж Ганчев през 1992 –1993 г. и то отминава. Но това е обща тенденция и това са дълбоките ми опасения, защото никой досега не е изобретил по-добра система за партийно-политически живот от парламентарната демокрация от западноевропейски тип. А основите й в момента се рушат и Бойко Борисов го демонстрира много ярко в този един месец на различни сигнали, които даваше на десните партии, за да каже накрая – “Аз ви помогнах като не се кандидатирах”. Той просто демонстрира силата на популисткия лидер пред политическите боричкания.Влизането на България в ЕС как ще рефлектира върху политическата система?ЕС е една свободна конфигурация на съюз, който дава относителна свобода на политическия живот. Вярно, че тази относителна свобода е по-голяма за големите държави. Погледнете Силвио Берлускони, който е много ярък представител на популистката тенденция, как беше оставен в крайна сметка да прави каквото си иска и позицията на Европа спрямо също така спечелилия изборите Йорг Хайдер. Австрия тогава беше изолирана, отнесоха се към нея като към виновна държава и принудиха Хайдер да се откаже от влизането си във властта. Така че малките държави имат по-малка възможност да правят каквото си искат в ЕС. Но това, което става в България е отражение на това, което става в Европа, така че не виждам как ще се промени политическата ни система. Няма никой да ни наложи колко партии да имаме, какви да бъдат, какво да пише в техните програми. Това е право на самоопределение на българския народ.Възможна ли е идеята за президентска република в България?Ако се върнем към българската историческа традиция, тя е на парламентарна република или на парламентарна монархия, а не на президентска. Имаше смисъл от силна централна власт в първите години на прехода, когато беше много важно да има такава власт, която да осигури силното движение по посока към реформите. Това вече е зад гърба ни, не виждам смисъл да се връщаме към това положение. По-скоро недоразумението според мен е в това, че имаме президент без правомощия, който се избира с пряк избор. Повечето от президентите в парламентарните републики като Чехия, Словакия, Унагрия се избират от парламента, което ми се струва по-отговарящо на общия конституционен дух. Някои правят извода, че след като е пряко избран, президентът трябва да има повече функции. На мен ми се струва, че нашият модел трябва да е този, който имат малките централноевропейски държави. Големите държави почти задължително трябва да имат силен президент. Примерите са ясни – Полша е такава, Украйна, Русия, Франция… Докато малките европейски държави са по-скоро с модела на парламентарната република, чийто президент се избира от парламента.Десните лидери и по-специално Иван Костов съзнателно ли заложиха на непечелифша фигура за кандидат-президент?Иван Костов е един ярък представител на политиците-водачи. Той всеки път е убеден в това, което прави. Той, ако си спомняте, беше убеден, че Светослав Гаврийски ще спечели изборите за кмет в София, той беше убеден, че на последните парламентарни избори ще вземе гласоподавателите на останалите десни партии. Сега също е убеден, че Неделчо Беронов ще успее да пребори президента Георги Първанов. Най-силното умение на Иван Костов обаче е след като всичките тези прогнози не се реализират, той да намери призма, през която да докаже, че са реализирани. Намира я, разбира се, в рамките на дясното пространство. И затова ми се струва, че той отново ще е победител и на тези президентски избори, но с това, че е наложил кандидатурата на Неделчо Беронов и че тя ще получи сравнително добър изборен резултат. Но не толкова добър, че да оглави президентската институция.Неучастието на НДСВ в президентските избори ли е последният пирон в ковчега на партията на Сакскобургготски?Тази партия изглеждаше, че може да напусне политическата сцена още при миналогодишните избори. Тя обаче успя да се удържи по някакъв начин. Това, че над 5 години се задържа на власт, може би й дава някакъв шанс да продължи да съществува като малка дясноцентристка или центристка формация, но нищо повече. Съществуват какви ли не малки партии, защо да не съществува и тази? При нея големият проблем ще настъпи, когато няма да си има този харизматичен лидер при всичките уговорки на термина “харизматичен”. Така че ако лидерът й отсъства, тогава можем да зададем въпроса каква ще е съдбата на тази партия. Това е свързано и с нейното наименование. Какви книги четете?Трябва да призная, че страшно обичам художествената литература. И трябва да призная също, че колкото повече се занимавам с моята наука – съвременна история – толкова по-малко време ми остава за художествена литература. Едно време беше трудно да се намерят хубавите книги и си ги раздавахме от човек на човек, а сега при това море от литература, което има и в България, слава Богу, имам все по-малко време да чета. Обичам на първо място руската класика – големите руски писатели нот 19 в. Има великолепни руски писатели и от съветския период, но такива като Платонов, Даниел Хармс и др. Последното, което чета, още не съм го довършила, са едни от интервютата, есетата и размислите на Йосиф Бродски. Много харесвам британската литература, тя ми е любимата от западноевропейските литератури заради великолепното британско чувство за хумор. И на последно място бих поставила философската немска литература. Повечето хора се изненадват от това, но така е когато германците пишат сериозно, пишат много добре. Американската литература бих оставила по-назад, а френската определено не ми е любима. Имам увлечения по полска, чешка, словашка, унгарска литература. Това е сферата, с която се занимавам и когато човек иска да опознае историята на един народ, трябва да опознае и произведенията на духа му.


ПОСЛЕДНИТЕ 5:

ДЕЙВИД СТОУКС: Минаха два трудни периода за България, ЕС ще е голям прогрес 

Бойко Борисов е в образа на хайдутин, спасяващ селото 

ИВО АТАНАСОВ, ДЕПУТАТ ОТ БСП: ВЪЗМУЩАВА МЕ ПОВЕДЕНИЕТО “МУТРА КЪМ МУТРЕСА” В ЧАСТ ОТ БСП 

ГРИГОРИЙ КЛИМОВ: УСПЕХЪТ Е УПОРИТА РАБОТА, ДОБРО ОБРАЗОВАНИЕ И ДОБРО СЕМЕЙСТВО 

Яне Янев : Станишев представлява, Сакскобурготски дирижира, а Доган консумира?

 

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=180

Posted by on сеп. 14 2006. Filed under Интервю. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.27151 лв
 CHF =  1.67609 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.21616 лв
100  RUB =  2.81397 лв
 USD =  1.65664 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.