ИНТЕРВЮ С НАСЕР МОХАМЕД ЕХТАИБА ОТ МИЗУРАТА ЗА ВОЙНАТА В ЛИБИЯ

НИЕ НЕ СЕ НАДЯВАМЕ ПРОСТО НА ЕДНО ПО-ДОБРО БЪДЕЩЕ, А РАБОТИМ ЗА НЕГО, КАЗВА МЛАДИЯТ ЛИБИЕЦ

Познавам Насер от две години. Винаги, когато се сетя за него идват спомените от Перуджа (Италия), учехме италиански в един клас. Първоначално правеше впечатление, че е тих и почти не говореше. Не споменавам за онази дръпната затвореност, която гледа нервно през вежди всичко и всички. По-скоро ми изглеждаше колеблив отвън човек, който обаче в себе си е изпълнен с доброта и човечност. Ето затова не бе трудно да станем приятели. Вежлив и затворен, все пак си остана и след като езиковият курс свърши. И аз така ще го запомня.
Ние никога не бихме могли да предположим, че само няколко месеца след онова хубаво лято светът ще се разтърси, като една от земетръсните зони ще бъде именно градът на Насер. (На 11 март в буквалния смисъл на думата бе японското земетресение и цунами).

За щастие японските приятели също имаха късмет. Но какъв късмет може да се назове, когато страната ти е понесла подобна картина, все едно гледаш края на света в кадрите разпространени от „Си Ен Ен“ веднага след природния катаклизъм и сякаш прогнозата на маите се бе родила в реалността избързала преждевременно?
Говорехме за Насер от Мизурата. Когато бомбардировките започнаха той престана да влиза в Интернет, и тъй като следях заинтригувано събитията от Абарската пролет и бях зает да ги описвам за „Общество“, реших че е бил изгубен телефонния и Интернет сигнал. Новинарските емисиии го потвърдиха. Това е най-малкият проблем по време на война. Наистина това бе война, не само бурни протестни течения. Армията на народа воюваше с останалата си част, със себе си до известна степен, онази: верната на режима на Кадафи. Надявах се и се молех съученикът и останалите либийски приятели да бъдат добре, ала бях забравил за Мизурата на Насер. Предполагах, че е някъде в Либия, но по-далеч от сраженията. Нищо че всеки ден информационните източници се състезаваха да бълват нови и нови заглавия, нови и нови числа на жертвите от тази част на северноафриканската страна. При поредните новини, сякаш точно за втори път чувах думата „Мизурата“, първият случай – от Насер, макар че не беше съвсем така. И тъй, веднага станах от стола и грабнах големия речник по италиански език със зелени корици, защото си спомних: той ми написа на вътрешните му страни на арабски и италиански своето име и града, в който живее. И като видях очите ми все едно получиха попарване от коприва. Въпреки че съм му приятел, не можех да му помогна виждайки тъмно синьото и леко разтечено от един дъждовен ден на връщане от университета в Италия мастило на листа. И все пак мина се не мина време и за щастие намери начин да влезе в социалната мрежа – същата, която направи Арабската пролет възможна по време на здрави, сраснали се нездравословно с времето тоталитарни устои, по мое мнение, защото са издържали с десетилетия. Да, точно защото са издържали с десетилетия се раждаше цялата абсурдност на ситуацията. Зарадвах се, че е добре. Поне така твърдеше на трети август миналата година. Каза ми също: „Благодаря, братко, ще се видим, когато Либия бъде освободена!“. На двадесет и шести август го помолих, след като вече има достъп до Интернет да направим едно кратко интервю, стига наистина да има тази възможност. Беше ми изпратил в мрежата снимка в разрушена сграда, където е сниман той, а отгоре на стената приковаваше надписът „Искаме само свободата на Мизурата“. Насер не изглеждаше по начина, както си го спомнях. Ние така и не изпратихме кореспондент да следи събитията. Имах и друга причина да го помоля да разкаже. Вече бяхме чули мнението на друг приятел либиец, който бе на страната на Кадафи, а сега имаше нужда да видим именно другата страна на медала. За съжаление след една седмица отново изчезна от Интернет. Появи се в средата на септември. „Здравей, Насер! Как си?“. „Добре съм, а ти?“. Отговорих да не пита за мен, защото тъй или иначе в България няма война. В чата потекоха сричките в отговор: „Ха-ха-ха!“. Появи се и ново съобщение. „В Египет съм от три дни.“. „Вярно ли? И какво имаш да правиш там?“. „Заминах с приятели да сменя малко обстановката. След седмица изглежда войната ще е свършила.“. „Браво – подкрепих го на мига с усмихнат емотикон – Направил си правилен избор!“. Но отдолу на прозореца мигом се появиха следващите думи, не беше привършил изречението, а аз явно съм избързал с отговора. „Защото загубих свой брат. Бе убит в Триполи преди две седмици.“. Какво можех да кажа след това? Откровено си признах, че нищо не мога да кажа. Посъветвах го да бъде силен и да не мисли за загубата. Бързо се окопитих, успях все пак да напиша, че бъдещето със сигурност ще бъде по-добро. Нещо в което иначе не съм сигурен. Насер обаче се съгласи с моята благородна лъжа или просто ми написа благородно: „Прави си!“. Накрая ми се извини, че още не е отговорил на въпросите за интервюто, а аз му казах да не мисли и за него, да си почива.
След малко повече от месец отново си пописахме. Сподели, че е загубил още много приятели. Единственото хубаво, имащ да ми каже е, че най-накрая войната е към своя привършек. Постоянно вярваше, че този път времето е на страната на народа. Това бе единствената чакана новина в Либия, аз пък не знаех какво да мисля. Песимистично настроен бях в статията си скоро след този разговор, когато научих че Кадафи е убит. До колкото си спомням тогава изразих съмнение, че държавата просто може да се снабди с нови грабители, и това, че няма да бъде един в лицето на лидера, най-дълго управлявалият с четиридесет и две години във властта лице в арабския свят, не означава че лошото автоматично ще бъде по-малко за обикновените хора. Все пак всичко е в техните ръце и вече наистина имат избор. Те го направиха всъщност преди една година.
Поприказвахме си, че отново на странични теми и изведнъж: „Моите братя са ранени.“. „Как така твоите братя са ранени?! Сериозно ли са ранени?!“. „Не, всичко е наред. Единият ми брат до сега беше ранен цели три пъти, а другият – веднъж.“ Сподели ми, че Сирт (родният град на Кадафи) няма вече възможност да удържи на опозицията. По-късно въпросът за Кадафи в интервюто отпадна. („Имаш ли прогноза за свалянето на Кадафи. Например – за колко време става въпрос според теб: за дни, за седмици или за повече време?“). Говорихме и за посещението на Хилари Клинтън, което бе главна тема онези дни.
Най-накрая, след дълго забавяне, Насер ми изпрати въпросите придружени с отговор на деветнадесети януари. На следващия ден копирах интервюто, за да го преведа прибирайки се у дома, и днес съсредоточено отново го прочетох, за да го изпратя готово за Общество.нет, прикрепено с горните редове. Те са нужни, защото дооцветяват ситуацията, която се разигра не далеч от моята страна. И не далеч от миналото.

Представи се с няколко думи?
Либиец съм от Мизурата. Казвам се Насер Мохамед Ехтаиба. На трийсет години.

А къде се намираш сега?
Именно в Мизурата.

Защо си войник от опозицията?
Не съм войник от опозицията, но трябваше да бъда. Не съм отишъл нито веднъж в армията. Участвах в протестите. Моите братя обаче бяха част от нея.

Ще ми бъде интересно да разбера от къде идва твоят важен личен избор, който си направил. Не просто, за да ми кажеш причината да бъдеш срещу Кадафи, ами и защото за такъв избор трябва да бъдеш силен и смел. Все пак не всички хора си рискуват живота, но ти… да.
Живеейки живота си, никога не са ми харесвали войните. Но когато започна революцията в Либия и излязохме от своите къщи без да протестираме със сила, видяхме че всъщност имаме нужда от такава, тъй като Кадафи започна да убива, да употребява оръжие срещу нас. Ето затова излязохме и участвахме в бунтовете.

В една част на твоя фотография на стената е написано „Искаме само свободата на Мизурата“, град с голяма важност тези месеци, защото там стават непрекъснати размирици. Поне това казват всекидневните новинарски емисии. Дай ми да разбера какво наистина става там? Какво знаеш за броя на жертвите, твоята фамилия също ли остана в града?
Да, моята фамилия остана в Мизурата. А броят на жертвите от самото начало до края са около хиляда и шестотин. Мизурата днес е по-добре от преди. Ние получихме това, което искахме: Свободата!

Какво те посъветва семейството, когато им каза – „От днес ще бъда част от тази война!“?
В началото майка ми не беше съгласна, но после се примири, когато разбра, че съм го решил окончателно.

Насер, някои казват: „Това не е истинска война за свободата. Това е война на ООН, НАТО и Северната Лига единствено заради петрола!“.

Според нас това изобщо не е вярно. Всички видяха, целият свят, какво се случи още първите дни от започването й с изтребителя, който беше изстрелян срещу протестиращите. Не съм съгласен с твърдения от този род.

Защо Кадафи трябвашв да напусне поста си? Вярно ли е, че животът в Либия е труден?
Животът в Либия е много труден. За останалото, политиката, няма как да говорим, защото не разбирам много от нея.

(На въпросът за прогнозата за свалянето на Кадафи)

Въпросът е остарял. И все пак нека да кажа, че ние бяхме сигурни, че той един ден ще бъде свален. Имахме причина да не го желаем повече. И сега, когато той вече не е жив, смятам, че се дължи на нашата вяра, вярата в Бог.

Как виждаш бъдещето за твоя роден край?
Ние не се надяваме просто на едно по-добро бъдеще, а работим за него. Работим за едно по-светло и добро утре.


Какво е за теб свободата?
Свобода! Тя е едно превъзходно качество. Ох, чел съм много за свободата, но повярвай ми, не е това, което се казва. Тя е огромен сантимент! Не може да се каже нищо за нея, ако не си преживел моментите да я загубиш. Благодаря на Господ!

Искаш ли да кажеш нещо друго, което съм забравил да те попитам?
Искам да благодаря на целия свят поради интереса за ситуацията в Либия и да благодаря на моя приятел, който търпеливо изчака да отговоря на въпросите. Благодаря също така на читателите на „Общество.нет“.

15.08.2011 – 20.01.2012  

 


ПОСЛЕДНИ СТАТИИ:

ИКОНОМИЧЕСКИ ЗАСТОЙ СЛЕД ПРАЗНИЦИТЕ

2012 – ТЕЖКА ГОДИНА ЗА ЕВРОПА И ОЩЕ ПО-ТЕЖКА ЗА БЪЛГАРИЯ – проф. Иван Ангелов

ТРОВЕНЕТО НА НАЙ-ВАЖНИЯ ЗА ВОДОСНАБДЯВАНЕТО НА СОФИЯ ВОДОИЗТОЧНИК – РЕКА ИСКЪР Е ТЕРОРИЗЪМ

НОВА ИНТРИГА НА ПРЕЗИДЕНТСКИТЕ ИЗБОРИ ВЪВ ФРАНЦИЯ

ПЕТЪР ХРИСТОЗОВ: С ЛЪЖИ И КУХИ ОБЕЩАНИЯ ВЛАСТТА Е КРАТКА

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=4252

Posted by on ян. 22 2012. Filed under Актуално. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.30102 лв
 CHF =  1.69468 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.17762 лв
100  RUB =  2.86869 лв
 USD =  1.65272 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.