ИМПЕРИЯТА НА УМИРАЩИТЕ ЕЗИЦИ

Eskimoska jenaРуският, както и няколко тюркски езика, не са заплашени от изчезване в Русия. Нещата с другите езици са доста по-сложни.

Езиците на Русия са също толкова неразрешима загадката, колко и тайнствената руска душа. Загадъчен е и самият руски език. Една от водещите европейски литератури се е създала на него за рекордно кратък срок: от появата на независимата от западните образци проза (Николай Карамзин в края на XVIII век) до публикациите на първите развити модернистични произведения (Велимир Хлебников, началото на ХХ век) е минало малко повече от век. В този кратък промеждутък се вместват и Толстой, и Чехов, и много други. Такива темпове не са постигнали дори американците, опиращи се на напълно развитата английска литература.

Руският има бляскаво бъдеще – на него излизат множество публикации, щателно го изучават, интересуват се от него в чужбина, езикът се развива. Сходна е съдбата на други езици на коренни народи на Русия – татари, башкири, чуваши и якути (всички те спадат към тюркските езици). Дори якутите, около половин милион от които са разпръснати из територията на най-големия субект на Руската федерация – Якутия (3 млн. кв. км.), могат да са спокойни за своя език. На якутски се печатат книги, преподава се в училищата и университетите, съществуват всички разновидности на медии и културни колективи, активно го изследват етнографи и лингвисти.

А ситуацията с езиците на малките коренни народи (това е юридически термин, записан в документите на ООН) е драматична. И не само в Русия, такива езици умират по цялата Земя. В много случаи за това не е виновна бюрокрацията или средностатистическият шовинист, а суровата природа. Русия не е изключение. Тя е приполярна страна, значителна част от която е покрита с тайга и тундра, непроходими, като джунглите на Амазония, но много по-студени. В тези простори – от крайния северозапад (сами) до крайния югоизток (удегейци) – изгубени племена, водещи сурова и не винаги успешна борба за живот, общуват помежду си на своите безписмени езици. Тези номади преимуществено не трябва не се облагодетелстват от преселението в града. Те не могат да живеят според каноните на урбанистичната цивилизация заради особеностите на хранителния режим, непоносимостта си към алкохола и безобидните за повечето хора вируси и така нататък.

Има и друг вид смърт за езиците – мирната асимилация от преобладаващото население в гъсто населени райони. Такава е съдбата на някои карелски диалекти: „карели“ е събирателното име за остатъци от населяващи европейската част на страната угро-фински племена и потомци на православното население на днешна Финландия, избягали в Русия от преследване през средните векове. Последните карели, живеещи във Валдай (популярна курортна местност между Санкт Петербург и Москва), са се записали като руснаци при преброяването през 1897 година, а диалектът им е изчезнал дори по-рано. Карелите от отделни райони на по-затънтената Тверска област са съхранили своя език до ден днешен, въпреки че географски живеят по-близо до Москва в сравнение с валдайците. Разбираемо е, че разпространението на телевизията, Интернет и всеобщата военна служба могат само да увеличат вероятността за отмиране на езика.

Никой не знае точния брой на езиците в Руската федерация: както пише в последното преброяване от 2010 година, тук се говори приблизително на 250 езика. Има две обяснения за такава неточност. Първото е материално: докато подготвяш експедиция до местообитанията на изследваното от твоите предшественици племе Х, последните носители на езика Х минават на родствения език на племето Y или измират. Второто е теоретичното: много езици отначало получават самостоятелен статут, а после биват разжалвани до диалекти и обратно. За пример ще вземем най-малобройния народ, според последното преброяване от 2010 година, кереките от Чукотка (всичко на всичко 4 човека). Последният теренен запис на керекски текст е направен през 70-те години, а при преброяването през 2002 година, хората, идентифициращи се като кереки, са били 8 човека. Към началото на хилядолетието нито един от тях не знае своя език, останал е само запас от пасивна лексика. Кереките са почти асимилирани от чукчите – още един малоброен народ, сред който те живеят. Накрая, някои лингвисти определят керекския като корякски диалект, още един от малко говоримите езици (9 хиляди души, като от тях само 2 хиляди знаят своя роден език).

Държавата се опитва да се грижи за малобройните народи от Севера, Сибир и Далечния изток: техните младежи са освободени от военна служба, ловците и риболовците – от данъци и т.н. Но в Русия има един регион, където с носителите на безписмени езици се върши истинско безобразие. Това е Дагестан в Северен Кавказ. Още древните араби са наричали Кавказ „Планината на езиците”. Но дори на този лингвистично богат фон Дагестан е уникален: на сравнително малка и достъпна територия се говорят приблизително 50 езика. Съгласно конституцията на тази разкъсвана от тероризъм и безработица република, всички нейните езици се считат за официални, но само 14 писмени, включително руския, фактически са такива. Говорещите на останалите, които могат да населят малко село или даже част от село, по традиция биват прикачвани към по-силни народи (най-многобройните – аварите) и не им се дават данъчни, културни и прочие преференции.

Местната власт не извършва лингвоцид (унищожение на езика без физическо унищожение на говорещия на него народ) в чист вид. На учените от федералния център и в самата република се разрешава изучаването на местните езици, за тях се издават малотиражни пособия и се разработват варианти на писменост. Но може да се говори напълно за хладен или пълзящ лингвоцид. Примерът е съдбата на ботлихците. Независимо от неколкократните събрания, проведени в залата на село Ботлих в Дагестан, и огромния брой петиции с искане за предоставяне на автономия на ботлихците и на техния език от андийската група на аваро-андо-цезките езици от нахско-дагенстанското семейство, те продължават да бъдат причислявани към аварите, както са започнали да го правят през 20 –те години на ХХ век, когато съветски комисар по националните въпроси е бил самият Сталин. В резултат на всичко това от 6 хил. ботлихци своя роден език знаят около двеста.

Забележително е, че в края на януари 2013 година ръководителят на Дагастан е доведен в централното правителство да надзирава междунационалните отношения.

Автор: Дмитрий Суходолски

http://ruskidnevnik.com/

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=6106

Posted by on февр. 5 2013. Filed under Пътешествия. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.25494 лв
 CHF =  1.67882 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.1946 лв
100  RUB =  2.81593 лв
 USD =  1.64674 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.