ИМЕТО НА МАКЕДОНИЯ

КОГА ЩЕ БЪДЕ РЕШЕН СПОРЪТ МЕЖДУ ГЪРЦИЯ И РЕПУБЛИКА МАКЕДОНИЯ ЗА ИМЕТО НА МАКЕДОНСКАТА ДЪРЖАВА?

Проф. Венелин Цачевски, бивш посланик на България във Финландия и Естония

 

Един от най-продължителните и трудни за решаване проблеми, които възникнаха след разпадането на СФРЮ е спорът между Република Македония и Гърция за името на македонската държава. Република Македония се отдели от бивша Югославия и стана самостоятелна страна на 8 септември 1991 г. В пределите на сегашна Гърция са 55 %, докато в Република Македония са около 35 % от територията на географска Македония. Около 9 % от този район са в България (Благоевградска област), а по-малко от един процент е в Албания.
Македония се нарича най-големият по площ и вторият по брой на населението район в Гърция. Тя е разположена в северната част на страната, обхваща 26 % от територията и над 23 % от нейното население. И по двата показателя районът е по-голям от Република Македония (Вж. картата). Към края на първото десетилетие на века в гръцката част на Македония са живеели около 2.5 млн. души, които според държавните институции в Гърция „от незапомнени времена се наричат и самите те се чувстват македонци”(1). Бившият премиер на Гърция Константинос Караманлис също окачестви себе си като македонец (2).

ПРИНЦИПНИ ПОЗИЦИИ НА ДВЕТЕ СТРАНИ ПО ВЪПРОСА ЗА ИМЕТО НА МАКЕДОНСКАТА ДЪРЖАВА

Според официалната гръцка позиция името Македония е „гръцко”, „отнася се за държавата и цивилизацията на древните македонци” и „без съмнение е част от гръцкото национално и историческо наследство.”  Твърди се, че то „няма никаква връзка с жителите” в сегашната Република Македония (наричана в Гърция с възприетото в ООН през 1993 г. временно наименование бивша Югославска Република Македония – БЮРМ), „които по произход са славяни и са се установили много по-късно в района на древното македонско царство”. 
Гръцкото становище е, че въпросът за името на Република Македония „е възникнал след Втората световна война, когато ръководителят на възникналата Съюзна Федеративна република Югославия (СФРЮ) Йосип Броз Тито е отделил от Сърбия район, известен като Вардарска Бановина (съставляваща територията на сегашна Република Македония) и й предоставил статут на република в новата федерална държава с името Социалистическа република Македония”. Оттогава „води началото си доктрината за съществуването на отделна македонска нация, която противоречи на географските реалности и историята на по – обширния географски район Македония. Според Гърция основната причина за възприемането на тази доктрина е било „желанието да се осигури достъп до Егейско море  на основата на идеята за обединяването на всички македонски територии”.
 Така че  според гръцките държавни институции въпросът за името на     Република Македония „не е просто спор за исторически факти и символи. Той е проблем с регионални и международни измерения, тъй като БЮРМ провежда политика на иредентизъм и териториални претенции, които са подхранвани от фалшифицирането на историята и узурпирането на гръцкото национално и историческо наследство”(3). Според министерството на външните работи на Гърция използването на държавното наименование Македония би могло да доведе до отправяне на претенции за изключителни права върху цялата географска територия на Македония и да стане основа за провеждането на политика в противоречие с установените от ЕС стандарти и поддържането на добросъседски отношения.
Тази гръцка позиция се отхвърля от Република Македония като неоснователна. Основен аргумент в македонската политика по този въпрос е, че всяка държава има право сама да определя своето име, което да съответства на националната идентичност на нейните граждани. Всъщност това се отнася за славянското мнозинство в страната, което съставлява над 65 % от нейното население. Тези жители се самоопределят като македонци, а според официалната държавна политика  Република Македония е исторически наследник на древната македонска държава.
Официалната позиция на държавните институции в Република Македония по този въпрос съдържа следните три основни пункта.
Първо, древните македонци са били отделен европейски народ, който е осъзнал и се е гордеел със своята национална идентичност, обичаи, език и име. Същото важи за съвременните македонци.
Второ, древните македонци са се отнасяли към древните гърци като към свои съседи, но с които не са имали еднакъв родствен произход. Отношението на гърците към македонците е било като към чужденци, наричани от тях „варвари” и чийто роден език е бил македонски, а не гръцки.
Трето, Македония никога не е била район на Гърция. Напротив, древна Гърция е била подчинена на Македония. В 1913 г. съвременна Гърция и нейните съюзници са разделили Македония. Сега част от Македония принадлежи на Гърция, но това е било следствие на незаконното разделяне на цяла Македония и окупирането на част от нейната територия (4). Независимо от това в Конституцията на Република Македония е записано, че страната няма териториални претенции към нито една от съседните на нея държави (5).

          РЕПУБЛИКА МАКЕДОНИЯ И ОБЛАСТ МАКЕДОНИЯ В ГЪРЦИЯ

НАЧАЛОТО НА ПРОЦЕСА НА ПРИЗНАВАНЕ НА РЕПУБЛИКА МАКЕДОНИЯ С КОНСТИТУЦИОНОТО Й ИМЕ       

Спорът между Република Македония и Гърция за името на македонската държава продължава вече 20 години. През този период той бе главният проблем във взаимните отношения и оказа силно влияние върху външната и вътрешната политика на двете страни. Негативният му ефект бе значително по-силен за Република Македония. Той се изрази в затрудняване и забавяне на нейното международно признаване, което започна през 1992 г., но това направиха първоначално малък брой страни. България бе първата държава в света, която на 15 януари 1992 г призна Република Македония с конституционното й име. Поради исторически и културни причини това бе трудно решение, тъй като в България македонците се считат за принадлежащи към българската нация, а македонският език за диалект на българския език. До лятото на 1992 г. Република Македония бе призната с конституционното й име от още няколко държави (Хърватска, Турция, Словения, Литва и др.)
Мнозинството страни в света решиха да се въздържат от признаване на новата държава в очакване да бъде намерено решение на въпроса за нейното име. Това се оказа трудно постижимо, поради различните позиции на Гърция и Република Македония. Първоначално гръцкото противопоставяне на конституционното име на Република Македония имаше преобладаваща международна подкрепа. В края на 1991 г. страните членки на ЕС приеха обща декларация за условията, при които ще признаят новата държава – отказ от нейни териториални претенции към съседна страна членка на ЕС (под което се разбираше Гърция) и от използването на пропаганда, както и наименование, които съдържат или предполагат териториални претенции към други държави. 
През пролетта на 1992 г. основните гръцки политически партии постигнаха съгласие при решаването на проблема да не се допуска използването на думата „Македония” в името на македонската държава. Това допълнително затрудни постигането на компромисно споразумение между двете страни. На 30 юли 1992 г. Република Македония подаде молба за членство в ООН, чието удовлетворяване изискваше да бъде разрешен спора за нейното име. Активна роля за постигането на тази цел изиграха страните от ЕС и САЩ, които считаха, че оставането на Република Македония извън ООН ще породи риск за нейната вътрешна стабилност и така ще се влоши обстановката в и без това конфликтния тогава район на Западните Балкани.
Временен изход от тази ситуация се съдържаше в представеното компромисно предложение на три страни членки на ЕС – Франция и Великобритания, които са със статут на постоянни членове и Испания, която тогава бе непостоянен член на Съвета за сигурност  на ООН. През януари 1993 г. те предложиха Република Македония да бъде приета в ООН с името „бивша югославска република Македония”. Това предложение бе първоначално отхвърлено от Гърция и Република Македония, но впоследствие тяхната позиция се промени. Решаваща роля за тази еволюция изигра преобладаващата международна подкрепа, включително от ЕС и НАТО, за по-бързото приемане на Република Македония в ООН. За да избегне политическа изолация на страната по този проблем, гръцкото правителство, ръководено от Константин Мицотакис, възприе по-умерен подход и през март 1993 г. се съгласи с предложения от западните страни вариант за временно име на Република Македония. По същия начин постъпи и македонското правителство. То желаеше Република Македония да бъде приета колкото се може по – бързо в ООН, което щеше да означава фактическо международно признаване на страната. 
На 7 април 1993 г. Съветът за сигурност на ООН прие резолюция № 817, с която бе препоръчано на Общото събрание на ООН да приеме Република Македония за член на световната организация. Резолюцията бе одобрена на следващия ден (8 април 1993 г.) от Общото събрание на ООН. Текстът на резолюция № 817 бе формулиран в съответствие с постигнатата договореност за използването на временно име на македонската държава. В документа бе записано, че се удовлетворява молбата на страната да стане член на ООН, тъй като са изпълнени необходимите критерии, посочени в член 4 на Хартата на ООН. Същевременно бе отбелязано, че е „отчетено възникналото различие по името на страната, което трябва да бъде преодоляно в интерес на поддържането на мирните и добросъседските отношения в региона”. Отправен бе призив към Република Македония и Гърция да продължат сътрудничеството със съпредседателя на Управителния съвет на Международната конференция за бивша Югославия, за да бъде постигнато бързо разрешаване на проблема за името на македонската държава.
Във втора точка на резолюцията бе заявено, че Съветът за сигурност препоръчва на Общото събрание да приеме кандидатстващата страна за член на ООН като тя „временно ще се назовава за всички цели в рамките на световната организация като „бивша югославска република Македония” (БЮРМ)”. Наименованието на английски е „the former Yugoslav Republic of Macedonia”(FYRM). Това наименование отчиташе факта, че страната е била част от бивша Югославия. Съгласно резолюцията то не е задължително да се използва извън ООН. Временното име не започва с главна буква, тъй като в противен случай би означавало, че е собствено съществително. Република Македония бе поставена в списъка на страните членки на ООН, чиито имена започват с английската буква „Т” (първата буква от началото на наименованието на английски език), което бе съобразено с временното наименование на македонската държава. Заявено бе, че това наименование ще бъде използвано до разрешаването на възникналия спор по името на страната (6).
 Така че с резолюция № 817 от 7 април 1993 г. на Съвета за сигурност на ООН бе постигнато временно, а не окончателно решение на проблема с името на македонската държава. Очакванията бяха, че това ще стане в скоро време. Това показа съдържанието на приетата малко повече от два месеца по-късно (18 юни 1993 г.) нова резолюция (№ 845) на Съвета за сигурност на ООН по същия въпрос. В нея бе отправен призив към двете страни да продължат усилията за бързото решаване на проблема с името на македонската държава под егидата на тогавашния генерален секретар на ООН Бутрос Бутрос – Гали, който трябваше да информира Съвета за сигурност за постигнатия прогрес. Целта бе разрешаването на проблема да стане до 48-та сесия на Общото събрание на ООН през септември 1993 г., т.е. за по-малко от тримесечен период (7). Тя обаче се оказа неизпълнима.
С приемането й в ООН, Република Македония постигна важен външнополитически успех. В период от няколко месеца след встъпването й в световната организация тя бе призната от десетки държави и бе приета под същото наименование в различни международни институции. До края на 1993 г. с временното й име Република Македония бе призната от всички страни членки на ЕС, с изключение на Гърция. През декември 1993 – януари 1994 г. страната бе призната от четири от общо пет държави, които са постоянни членове на Съвета за сигурност на ООН. Две от тях (Китай и Русия) признаха също конституционното й име, а другите две (САЩ е Великобритания) направиха това по – късно. Това бе възприето в Гърция като провал на правителството и бе основната причина за поражението на ръководената от К. Мицотакис управляваща партия „Нова демокрация” на проведените през октомври 1993 г. парламентарни избори.

ВРЕМЕННОТО СПОРАЗУМЕНИЕ МЕЖДУ РЕПУБЛИКА МАКЕДОНИЯ И ГЪРЦИЯ ОТ 1995 Г.

Първи положителен резултат във водените между Гърция и Република Македония преговори за името на македонската държава бе постигнат в средата на 90-години на миналия век. С посредничеството на американския дипломат Сайръс Ванс (в качеството му на специален пратеник на генералния секретар на ООН) на 13 септември 1995 г. в Ню Йорк тогавашните външни министри на двете страни – Каролос Папуляс (Гърция), който бе назован като представител на първата страна, и Стево Цървенковски (Република Македония), назован като представител на втората страна, подписаха Временно споразумение, което доведе до нормализирането на взаимните отношения. Съгласно член първи на Временното споразумение Гърция призна Република Македония за независима суверенна държава с нейното временно име, като двете страни решиха да установят дипломатически отношения.
Република Македония и Гърция декларираха, че съществуващата между тях граница е трайна и ненарушима (член втори). Те се ангажираха да зачитат суверенитета, териториалната цялост и политическата независимост една на друга (член трети). В съответствие с целите и принципите в Хартата на ООН, те ще се въздържат от използването на заплаха или сила във взаимните отношения (член четвърти). Двете държави ще поощряват развитието на приятелски и добросъседски отношения, както и ще разширяват сътрудничеството в икономиката и други области (член четиринадесет). Република Македония официално декларира, че нито една клауза в нейната конституция няма да бъде използвана като основание за отправяне на териториални претенции или за намеса във вътрешните работи на Гърция (член шести). Тя пое задължението да не използва символът (звездата от Вергина – б.а.) на своето национално знаме (член седми).  
В замяна на това съгласно член 11 на Временното споразумение Гърция се ангажира да не се противопоставя на използването в международните отношения на наименованието, което ООН възприе за македонската държава. Тя няма да възпрепятства бъдещото членство на Република Македония в която и да е международна организация, ако, без да е постигнала договореност с Гърция по въпроса за нейното име, страната не настоява да бъде приета с конституционното й наименование (8). Договореността в член единадесет от Временното споразумение позволи на Република Македония да бъде приета в Съвета на Европа и Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), както и да започне нейното интегриране в НАТО и ЕС. През есента на 1995 г. страната стана член на програмата на НАТО „Партньорство за мир”. През март 2004 г. тя подаде молба за присъединяване към ЕС, а в края на следващата година (2005 г.) получи статут на кандидат член на ЕС.

 ПРЕГОВОРИТЕ С ПОСРЕДНИЧЕСТВОТО НА СПЕЦИАЛНИЯ ПРЕДСТАВИТЕЛ  НА ООН МАТЮ НИМИЦ

Съгласно Временното споразумение от 1995 г. Гърция и Република Македония се ангажираха да продължат преговорите за името на македонската държава под егидата на ООН. Първоначално те се водеха с посредничеството на бившия държавен секретар на САЩ Сайръс Ванс, който бе назначен като специален пратеник на тогавашния генерален секретар на ООН Кофи Анан. От ноември 1997 г. тази функция фактически изпълняваше от американския дипломат Матю Нимиц. В качеството му на заместник на С. Ванс той ръководеше преговорите между Република Македония и Гърция. След оттеглянето на С. Ванс, от декември 1999 г. М. Нимиц стана несменяем посредник в преговорите като специален представител на генералния секретар на ООН (първоначално Кофи Анан, а впоследствие Бан Ки Мун) срещу символичното заплащане от един долар.
Обект на обсъждане станаха редица предложения на М. Нимиц за име на македонската държава. Сред тях бяха Нова Македония (New Macedonia), Горна Македония (Upper Macedonia), Славянска Македония (Slavo-Macedonia), Македония (Скопие) – Macedonia (Skopije). Тези предложения бяха отхвърлени от Гърция, тъй като съдържаха думата „Македония”. В замяна Гърция предложи имената Република Вардар (Vardar Republic) или Република Скопие (Republic of Skopije), които бяха неприемливи за Република Македония.
През април 2005 г. М. Нимиц предложи името „Република Македония (Скопие)” – „Republika Makedonija (Skopije)”, което да бъде официално използвано. Гърция не прие предложението, но въпреки това заяви, че то може да служи като основа за преговори. Правителството на Република Македония също го отхвърли, а в замяна предложи т. нар. „двойна формула” в следния вид: конституционното име да бъде използвано в страната и в международните отношения, включително международните организации, а названието БЮРМ в двустранните отношения с Гърция. От своя страна, Гърция се отказа от изискването думата „Македония” да бъде изключена от бъдещото име на македонската държава. Тя прие, че решение може да се търси чрез съставно име, в което думата „Македония” да бъде съчетана с друга дума, която да й дава по недвусмислен начин географско определение, което да разграничава Република Македония от района в Гърция със същото име (9).
През октомври същата година М. Нимиц направи ново предложение – името „Republika Makedonija” да бъде  използвано от страните, които са признали страната с конституционното й име. В отношенията между Република Македония и  Гърция да се използва наименованието „Republika Makedonija (Skopije)”, а „Republika Macedonia” с латинска транскрипция да се използва в международните отношения и организации. Това предложение бе окачествено от Гърция като неприемливо (10), докато в Република Македония го оцениха като представляващо „сериозна база за постигането на взаимно приемливо споразумение” (11).

ГРЪЦКОТО ВЕТО НА ГЪРЦИЯ НА КАНДИТУРАТА НА РЕПУБЛИКА МАКЕДОНИЯ ЗА ЧЛЕНСТВО В НАТО

По-нататъшният развой на преговорите за името на македонската държава бе повлиян от приближаващата се дата, на която Република Македония очакваше да получи покана за членство в НАТО, както и за започване на преговори за присъединяване към ЕС. Това са приоритетни цели в нейната външна политика, но едно от условията, което Гърция постави, за да не се противопостави на тяхното постигане, бе решаването на проблема за името на македонската държава. Първият тест в това отношение бе срещата на страните членки на НАТО в Букурещ в началото на април 2008 г., на която трябваше да бъде решен въпросът за получаването на покана на Република Македония (заедно с Албания и Хърватска) за членство в алианса.
В НАТО нямаше единство по въпроса дали Република Македония трябва да получи покана за членство в алианса, ако до срещата в Букурещ македонско – гръцкият спор не бъде преодолян. Преобладаваща бе позицията, че името на македонската държава е проблем в двустранните отношения и неговото решаване не трябва да бъде условие за членството на Република Македония в алианса. Такава бе тя и в ЕС, който, след 2005 г., когато страната получи статут на кандидат член, трябваше да вземе решение по въпроса за започването на присъединителните преговори.  През лятото на 2007 г. Европейският парламент прие с голямо мнозинство доклада на холандския евродепутат Ерик Майер за напредъка в подготовката на Република Македония за членство в ЕС, в който бе заявено, че всяка страна има право сама да определя своето име (12).
Същевременно продължи да се увеличава броят на страните, които признаха Република Македония с конституционното й име. До срещата на върха на НАТО през април 2008 г. това направиха почти 120 държави членки на ООН. Важно значение за Република Македония имаше решението на администрацията на президента Джордж Буш от 4 ноември 2004 г., с което САЩ признаха конституционното име на Република Македония. По този повод тогавашният македонски президент Бранко Цървенковски заяви, че това е „голям ден за Република Македония” (13).
Положителна бе позицията на САЩ за приемането на Република Македония в НАТО, което предизвика раздразнение в Гърция, още повече, че тя бе съчетана с критика на Вашингтон към гръцкото правителство, че не признава съществуването на македонско малцинство на нейна територия. През април 2008 г. тогавашният помощник – държавен секретар на САЩ Даниел Фрийд заяви, че признаването на Република Македония с нейното конституционно име означава също признаване на македонската национална идентичност и на македонския език (14).
В съответствие с подписаното през 1995 г. Временно споразумение Гърция бе задължена да подкрепи Република Македония за членство в НАТО. Но при продължаващото нерешаване на проблема за името на македонската държава, тя обяви, че ще преоцени поетия ангажимент: първоначално условно, но с течение на времето все по-категорично започна да заявява, че няма да спази поетото изискване. Според управляващите гръцки политици тяхната страна е подкрепила през 2005 г. предоставянето на Република Македония на статут на кандидат член на ЕС, но това не е било безрезервно. Те заявиха, че тогава ЕС е призовал Република Македония да поддържа добросъседски отношения със съседните държави в региона, което е едно от условията за продължаване на нейната евроинтеграция, както и за приемането й в НАТО. Така че Гърция обвърза заплахата да наложи вето на македонската молба за членство в НАТО с неизпълнението от Република Македония на един от критериите за участие в европейската и евроатлантическата интеграция – провеждането от страната на политика на добросъседски отношения.
За пръв път Гърция обяви, че може да наложи вето на присъединяването на Република Македония към НАТО през пролетта на 2007 г. Това заяви премиерът К. Караманлис на 23 май с.г. През октомври 2007 г. тогавашният външен министър Дора Бакояни декларира, че тази позиция на Гърция е ясна и няма да бъде променена (15). Такъв бе смисълът на посланието, което тогавашният гръцки премиер К. Караманлис отправи през октомври 2007 г. до македонските ръководители (16). Един от поводите за тази оценка на Атина бе взетото през есента на същата година решение на правителството на Република Македония да преименува летището в Скопие на името на Александър Македонски. В отговор на използването от македонските власти на конституционното име на страната в документи, отнасящи се за използването на фонда от гръцкия план за възстановяване на Балканите, правителството на Гърция реши да преустанови действието на плана по отношение на Република Македония (17).
Възприетият подход на Гърция не доведе до отстъпки от Република Македония в преговорите за името на македонската държава, но увеличи нейните дипломатически възможности в усилията да получи по-голяма международна подкрепа по този въпрос. В опит да противодейства на гръцката политика, в края на 2007 г. македонското правителство обяви, че се стреми към подобряване на взаимните отношения. То предложи да бъдат провеждани редовни срещи на министерско равнище, включително поне веднъж на две години между премиерите на Гърция и Република Македония. Друго македонско предложение бе създаването на обща комисия от водещи експерти в научната област и от неправителствени организации, която ще има за цел изясняване на спорни въпроси от исторически и друг характер (18). В същото време Република Македония предупреди, че може да преустанови преговорите за името, в случай, че Гърция изпълни заплахата си да наложи вето за нейното приемане в НАТО, тъй като по този начин тя ще наруши договореностите във Временното споразумение между двете страни от 13 септември 1995 г. (19). 
До срещата на върха на страните от НАТО през април 2008 г.  посредникът на ООН М. Нимиц прояви активност да бъде постигнат прогрес в решаването на спора за името и направи няколко нови предложения за името на Република Македония. В началото на ноември 2007 г. той предложи като един от критериите да бъде възприемането на име за международна употреба, което да се различава от конституционното име на Република Македония. Предложението бе неприемливо за македонските ръководители. Премиерът Никола Груевски заяви, че страната му никога няма да приеме вариант, при който да се откаже от конституционното име (20).
На 19 февруари 2008 г. М. Нимиц направи следното ново предложение: Признава се, че територията на Гърция (която в предложението на М. Нимиц бе назована „Първата страна”, подобно на използваното название във Временното споразумение от 1995 г.) обхваща част от географска Македония. Признава се също конституционното име на Република Македония (назована в предложението „Втората страна”), чиято територия обхваща част от географска Македония.
Освен конституционното й име, „Втората страна” ще има име за международно използване (официално международно име), което ще бъде избрано между следните пет названия:
•    Конституционна Република Македония (Constitutional Republic of Macedonia);
•    Демократична Република Македония (Democratic Republic of Macedonia);
•    Независима Република Македония (Independent Republic of Macedonia);
•    Нова Република Македония (New Republic of Macedonia);
•    Република Горна Македония (Republic of Upper Macedonia);
Официалното международно име ще замени в ООН името „бивша югославска република Македония”. То ще се използва като име на „Втората страна” в международните договори, конвенции и организации, както и в международните паспорти на македонските граждани. Предлага се официалното международно име на „Втората страна” да се използва също при други официални международни срещи на многостранно и двустранно равнище. Думата „Македония” не трябва да се използва като официално име на „Втората страна”, както и на която и да е било друга държава. Всяка една от страните се отказва от изключителни политически и икономически права върху името „Македония” или определението „македонски”. Република Македония и Гърция няма да имат териториални претенции една към друга (21). 
От направените от М. Нимиц пет предложения, някои от които  бяха обсъждани и по-рано на преговорите, по нито едно не бе постигнато съгласие между Гърция и Република Македония. Не даде резултат засиленият международен натиск от НАТО и ЕС за намирането на решение на проблема. Но в изявленията на ръководни представители на двете организации пролича, че от Република Македония се очаква да направи по-големи отстъпки. В началото на март 2008 г. тогавашният генерален секретар на НАТО Яп де Хоп Схефер заяви, че македонската страна „държи ключа” за намирането на компромис, за да се избегне гръцкото вето на кандидатурата на страната за членство в НАТО (22).
В опит да бъде намерено взаимно приемливо решение за името, за да може Република Македония да получи покана за членство на НАТО на предстоящата среща ръководителите на страните членки на алианса в Букурещ, на 21 март 2008 г. в Брюксел  бе проведена среща между външните министри на Република Македония (Антонио Милошоски) и на Гърция (тогава тази длъжност се заемаше от Д. Бакояни). Срещата бе организирана с посредничеството на САЩ като на нея присъства тогавашният помощник държавен секретар по европейските и евроазиатските въпроси Даниел Фрийд. Тя не доведе до конкретен резултат, въпреки че двамата външни министри декларираха, че са ангажирани да бъде намерено решение до срещата в Букурещ.
На 25 март 2008 г. М. Нимиц направи своето последно предложение преди срещата на върха на НАТО в румънската столица: В Република Македония да се използва конституционното име на страната, изписано на кирилица. Международно име  на страната да бъде Република Македония (Скопие), изписано на английски език – Republic of Macedonia (Skopije). В двустранните отношения да се използва международното име на страната. На държавите, които са признали конституционното име на Република Македония, се препоръчва да използват международното име, но без то да е задължително за тях.  
Названието „Македония” няма да бъде използвано като официално име на която и да е било държава. Думите „Македония” и „македонски”, когато са самостоятелни, могат да използват от двете страни, но без претенции за изключителни права. Република Македония и Гърция се задължават да поддържат добросъседски отношения. Гърция ще подкрепи приемането на Република Македония в НАТО и ЕС. Македонските власти ще преразгледат решението си за наименованието на летището в Скопие. Изпълнението на договореностите ще започне веднага, а те ще бъдат одобрени с резолюция на СС на ООН (23).
По това предложение на посредника на ООН също не бе постигнато съгласие между преговарящите страни. На 1 април 2008 г. гръцкото правителство прие решение да наложи вето на молбата на Република Македония за членство в НАТО (24). От своя страна, македонският премиер Никола Груевски заяви, че Република Македония няма да отстъпи от своята позиция, преживявала е  много по-тежки ситуации, ще продължи напред и без НАТО и ще чака друг шанс за получаване на покана за членство в алианса (25).
Върху този подход не оказа влияние изтъкнатата от тогавашния президентът Бр. Цървенковски необходимост от намирането на компромис с Гърция. Държавният глава не одобри също оповестените намерения на управляващата в Република Македония ВМРО – ДПМНЕ (Вътрешна македонска революционна организация – Демократическа партия за македонско национално единство) евентуално постигнато споразумение с Гърция за името на страната да бъде подложено на национален референдум. От изявленията, които Бр. Цървенковски направи по-късно, стана ясно, че Република Македония фактически е била приела предложеното през март 2008 г. от М. Нимиц официално име на страната, но пречка за постигането на споразумение е била неотстъпчивата гръцка позиция по названието „Република Скопие (Македония)” (26).
При това положение през април 2008 г. Република Македония не получи покана за членство в алианса. Позицията на Гърция бе подкрепена то редица други страни членки. В обявеното официално становище на НАТО като причина да няма покана бе посочена липсата на решение на проблема за името на страната (27). Към Република Македония бе отправен призив да продължи преговорите с Гърция с посредничеството на ООН. Заявено бе, че тя ще бъде приета в алианса, веднага след решаването на този проблем.
Преди срещата в Букурещ тогавашният председател на Народното събрание на България Георги Пирински заяви по време на посещението си в Скопие, че страната не поставя условия за получаването на покана от Република Македония за членство в НАТО (28). Но на срещата на върха на страните членки на алианса България бе между онези от тях, които не се противопоставиха, но и не подкрепиха отправянето на покана за членство на Република Македония в алианса.
С тази позиция тя фактически се солидаризира с отправените от Гърция обвинения, че македонското правителство не провежда политика на добросъседство. В същото време, България официално не взе страна в спора за името на македонската държава. В началото на март 2008 г. тогавашният външен министър Ивайло Калфин заяви, че „България внимателно следи диалога Скопие – Атина за името на македонската държава и се надява да не се стигне до вариант на решение, който би открил аналогичен проблем между България и Македония”. Констатацията на И. Калфин бе, че „засега такава опасност по-скоро няма” (29).

ПРЕДЛОЖЕНИЯТА НА М. НИМИТЦ ПРЕЗ 2008 – 2009 Г.

 През пролетта на 2008 г. международният посредник за разрешаването на спора между Гърция и Република Македония направи допълнителни предложения, включващи няколко варианта на съставно име, съдържащо думата „северна” – Република Македония (Северна), Северна Република Македония и Република Северна Македония. Първоначално реакцията към тях на македонското правителство начело с премиера Н. Груевски, чиято партия спечели внушителна изборна победа на състоялите се изборите през юни същата година извънредни парламентарни избори, бе отрицателна. От друга страна, то обяви, че въпросът за името трябва да бъде обвързан с признаването от Гърция на статут на национално малцинство на македонците, които живеят на територията на Гърция. Това искане бе отправено в писмо от македонския до гръцкия премиер през юли 2008 г. 
Освен това, правителството на Република Македония поиска от гръцките власти да обезщетят и възстановят гражданството на македонците, които са емигрирали по време на гражданската война в Гърция през 1946 – 1949 г. През пролетта на 2010 г. бе съобщено, че повече от 7 000 от тях са били готови да внесат съдебни искове с цел връщане или компенсиране на изоставените от тях имоти на гръцка територия. Реакцията на Гърция бе, че това са „несъществуващи проблеми”. Желанието на правителството на Република Македония да бъде разширен обхватът на преговорите с Гърция допълнително усложни преговорите за името.
Освен това, на 17 ноември 2008 г. македонското правителство депозирана молба в Международния съд в Хага с искане да се произнесе по въпроса за правомерността на Гърция да блокира приемането на Република Македония в НАТО. Според македонските управляващи това действие на Гърция е в нарушение на временното споразумение между двете страни от 13 септември 1995 г., съгласно което гръцката страна се е ангажирала да не възпрепятства македонското членство в международните организации, дори спорът за името да не е решен. При депозирането на молбата македонското правителство изрично заяви, че активните усилия на страната за постигане на взаимно приемливо решение на спорния въпрос с Гърция ще продължат.
По този въпрос обаче нямаше единство сред управляващите политици в страната (тогавашният президент Бр. Цървенковски го окачестви като „пилеене на ценно време”). Съмнителни изглеждат неговите външнополитически резултати, тъй като, дори и да бъде в подкрепа на македонската позиция, решението на Международния съд има консултативен, а не задължителен характер. Освен това до неговото произнасяне щеше да мине период от най-малко две – три години. През януари 2009 г. Международният съд поиска от Република Македония да внесе меморандум във връзка със заведеното дело до 20 юли същата година, докато Гърция трябваше да представи писмен отговор по този въпрос след още шест месеца (до 20 януари 2010 г.). През март 2010 г. Международният съд поиска от Република Македония да отговори на аргументите на Гърция до 9 юни, а становището по тях на Гърция да бъде представено до 27 октомври същата година. Така че решението на съда ще бъде вероятно обявено най-рано през първата половина на 2011 г.
Междувременно през октомври 2008 г. М. Нимиц направи своето поредно предложение за името на македонската държава. Всъщност то бе променен и допълнен вариант на предишно негово предложение от 90-те години на миналия век. То съдържаше следните основни моменти.
     Конституционното име „Република Македония”, изписано на македонски език, ще остане официално име на страната. В международните отношения, включително международните организации (ООН, ЕС, НАТО и др.) ще бъде използвано името „Република Северна Македония”. Съветът за сигурност на ООН ще предложи на страните членки да използват името „Република Северна Македония” в официалните двустранни отношения с Република Македония. Името „бивша югославска република Македония” няма повече да бъде използвано.
Като самостоятелни думи „Македония” и „македонски” няма да бъдат използвани като официално име на страната или региона. Двете страни ще могат да използват думите „Македония” и „македонски” в неофициални случаи, при условие, че не претендират за каквито и да са изключителни права върху тях. На първата страница на македонските паспорти ще бъдат изписани следните имена на страната: Republic of Macedonia, République de Macedoine du Nord и Република Македониjа. Гърция ще подкрепи интеграцията на Република Македония в ЕС и НАТО. Двете страни ще декларират, че нямат териториални претенции една към друга (30).
          Първоначалната реакция на двете страни към това предложение не бе по-различна от тази към предишните предложения на М. Нимиц. За македонското правителство бе неприемливо конституционното име да бъде използвано само в страната, като в същото време остава открит въпросът с македонската национална идентичност. Според Гърция предложението „не е достатъчно добро, тъй като някои негови елементи са неприемливи, проблематични или неясни”. Гръцкото правителство отново заяви, че приемливият за него вариант за име е то да бъде съставно, да включва географско определение и да се използва от всички (erga omnes).
В хода на преговорите се появиха съобщения за известно сближаване на позициите по предложеното име на македонската държава. През 2009 г.  посланикът на Гърция в САЩ Александрос Маляс заяви, че приемлива формулировка за името е „Република Северна Македония”, при условие, че тя бъде единственото използвано име на страната (31). През март 2010 г. заместник – министърът на външните работи на Гърция Димитрис Друцас стана най-високопоставеният представител на действащото гръцко правителство, който изрази подкрепа за това наименование на македонската държава (32).
В същото време се запазиха съществени разногласия. В Скопие заявиха, че твърдо се придържат към „двойната формула” за името и няма да направят компромис в ущърб на македонската идентичност. Потвърдена бе позицията, че страната няма да се откаже от конституционното си име, а, договореното наименование трябва да се използва само в отношенията с Гърция. Декларирано бе също, че всяка постигната политическа договореност между Република Македония и Гърция по въпроса за името ще бъде подложена на национален референдум, така че македонските граждани ще вземат окончателното решение. В същото време македонското правителство прояви инициативност за подобряване на отношенията между двете страни. Целта бе да се противодейства на отправените обвинения на Гърция, че Република Македония не проявява необходимата конструктивност и добра воля за намиране на решение на проблема за името и по такъв начин не провежда политика на добросъседство.
През пролетта на 2009 г. външният министър на Република Македония А. Милошоски изпрати писмо до гръцкия си колега (тогава Д. Бакояни), в което се съдържаха предложения за подобряване на комуникацията и сътрудничеството между двете страни. Той изрази готовност за провеждането два пъти годишно на срещи на външните министри, да бъде подписано споразумение за приятелство и сътрудничество, да се създаде експертна комисия по въпросите на образованието и историята, да бъде открит нов граничен пункт. Отговорът на гръцкия външен министър бе, че в момента единствено името на македонската държава може да бъде предмет на двустранни преговори (33). По-късно през годината гръцкият държавен глава К. Папуляс реагира с мълчание на отправената покана от новоизбрания македонски президент Георге Иванов за среща на държавните глави на двете страни.
  Като провокационно поведение бе възприето в Гърция  продължаващото използване от властите в Република Македония на символи, дати и имена на личности от историята на древната македонска държава. Такава бе гръцката реакция през 2009 г. по повод преименуването на стадион на името на Филип Македонски и намерението да бъде построи паметник в Скопие на Александър Македонски. По повод решението на македонските власти в началото на 2009 г. да преименуват преминаващата през територията на страната магистрала, която е част от паневропейския транспортен коридор № 10, на името на Александър Македонски, от гръцка страна бе заявено, че ще бъде прекратена предоставяната финансова помощ за нейното изграждане на стойност 50 млн. евро. Гърция поиска преустановяване на финансирането от ЕК на същия проект, което възлиза на 27 млн. евро.
Общо взето обаче, двете страни се стремяха да не допуснат спорът за името да рефлектира негативно върху развитието на взаимното сътрудничество, особено в търговско – икономическата област. Република Македония е силно заинтересована от сътрудничеството с Гърция, която е за нея третият по важност външнотърговски партньор. По гръцки данни през периода след обявяването на независимостта на Република Македония в нейната икономика са били инвестирани около 2.5 млрд. евро в банковата сфера, новите технологии, енергийната инфраструктура, селското стопанство, текстилната и хранителната промишленост, услугите и др. Според гръцки източници в Република Македония имат филиали около 280 гръцки фирми, в чиято дейност са ангажирани около 20 хиляди души (34).
Въпреки някои отделни „наказателни” действия, Гърция се стремеше да повлияе на позицията на Република Македония чрез обещания за финансова и друга помощ. През юли 2009 г. бе обявено, че гръцкото правителство е готово да предостави на Република Македония помощ на стойност 500 млн. евро, които ще бъдат използвани за реализиране на проекти в инфраструктурата, енергетиката и други области. Обявеното условие бе македонското правителство да възприеме по – конструктивна позиция в преговорите за решаване на спора за името на македонската държава (35).
В усилията да постигнат решение на спора за името на македонската държава, което да съответства на нейния интерес, всяка от двете страни се стремеше да осигури по-голяма международната подкрепа за своята кауза. Това се оказа трудна задача, тъй като страните в света са разделени по въпроса за приемливото име на македонската държава.  В края на 2010 г. около половината от броя на страните членки на ЕС и НАТО, сред които Германия, Франция и Италия, не бяха признали конституционното име на Република Македония и използваха наименованието БЮРМ. Това улесни Гърция в постигането на целта й да блокира приемането на Република Македония в НАТО, за което е необходимо единодушно взето решение. Същото е процедурното изискване в ЕС за определянето на дата за започването на присъединителните преговори на страната.

МЕЖДУНАРОДНА ПОДКРЕПА ЗА ВСЯКА ОТ ДВЕТЕ СТРАНИ

В международен план Република Македония разчита на подкрепата на страните, които са я признали с конституционното й име. Макар и бавно, техният брой продължи да се увеличава. През септември 2010 г. Сирия стана 129-та страна, която призна конституционното име на  Република Македония (36). Гърция активно се противопостави на този процес. В отделни случаи тя успя да привлече на своя страна държави, които вече бяха признали Република Македония с конституционното й име. Така стана през 2008 г., когато Мексико, Панама и Конго ревизираха взетото по – рано решение в полза на Република Македония. През пролетта на 2010 г. Грузия заяви, че се отказва да признае страната с конституционното й име, а причината за това решение според македонските медии е била готовността на Гърция да й предостави военна помощ.
От най-голямо значение за Република Македония е, че тя е призната с конституционното й име от четири (Русия, САЩ, Китай и Великобритания) от общо пет страни  постоянни членки с право на вето в Съвета за сигурност на ООН. През октомври 2008 г. правителството на Индия също реши да използва конституционното име на страната в двустранните отношения. Между посочените държави ключова роля има позицията на САЩ, която клони в полза на Република Македония по някои спорни въпроси в македонско-гръцките отношения, какъвто е  този дали има македонско малцинство в Гърция. Това обаче не е достатъчно за пълна подкрепа на Република Македония в Съвета за сигурност на ООН, тъй като Франция, която е постоянен член с право на вето при вземането на неговите решения, е твърдо на страната на Гърция в спора за името на македонската държава.
Необходимо е да се има предвид също, че не всички държави, който са признали Република Македония с конституционното й име, проявиха политическа солидарност с нея по въпроса за спора й с Гърция. Общо 14 страни членки на ЕС и 17 държави членки НАТО са приели конституционното име на Република Македония, но в официалните документи, вътрешната и международната комуникация на ЕС и НАТО се използва наименованието БЮРМ. С изключение на Гърция, всички други балкански държави са признали Република Македония с конституционното й име, но между тях се проявиха различия в отношението им към македонско – гръцкия спор. През май 2009 г. президентът на Румъния Траян Бъсеску заяви, че неговата страна подкрепя Гърция по този проблем (37). През ноември същата година това направи външният министър на Сърбия Вук Йеремич (38).
Други държави от региона обаче изразиха противоположни становища. През март 2010 г. турският външен министър Ахмед Давутоглу заяви, че Турция е на страната на Република Македония в спора й с Гърция за името на македонската държава, която тя е признала с конституционното й име още от деня на обявяването на нейната независимост (39). От своя страна в края на 2009 г. тогавашният президент на Хърватска Степан Месич предложи проблемът за името да бъде „замразен”, докато Република Македония постигне своите евроатлантически цели – членство в ЕС и НАТО или той да бъде предоставен за решаване от международен арбитраж (40).

ПОЗИЦИЯТА НА БЪЛГАРИЯ

Принципната позиция на България е да не взема страна в спора между Гърция и Република Македония за името на македонската държава. България се обяви за колкото е възможно по-бързо решаване на този проблем, който възпрепятства европейската и евроатлантическата интеграция на Република Македония. Но в същото време българските институции изразиха опасения, че Република Македония може да отправи под някаква форма претенции към част от територията на България, която принадлежи към географския район Македония. През април 2010 г. президентът Георги Първанов се обяви за решение „посредством формула, с която да не се създават възможности за отправянето на последващи претенции към българската държава от страна на Македония.” По време на срещите му с гръцкия премиер Г. Папандреу и македонския президент Г. Иванов българският държавен глава е настоял всяка договореност по наименованието на Република Македония с определено географско съдържание да включва „изрични гаранции за българската държава” (41).
В отговор на изявление на  премиера на Република Македония Н. Груевски през октомври 2009 г., че „няма вардарци, егейци и пиринци, а съществуват само македонци”, Г. Първанов заяви, че тези думи са „израз на териториални претенции” (42). Така че, макар и косвено, България фактически се намеси в спора за името на македонската държава и, както и Гърция, изрази опасения от евентуални бъдещи териториални претенции от Република Македония. Тава обстоятелство даде основание на гръцки медии да направят констатацията, че, „изправена пред агресивния македонски национализъм, България се е превърнала в съюзник на Гърция в спора за името на БЮРМ.” (43). В Република Македония също се появиха публикации, утвърждаващи, че „срещу премиера Н. Груевски  се е формирала българско – гръцка ос” (44).
По време на посещението му в Република Македония през май 2010 г. външният министър на България Николай Младенов представи позицията на българското правителство по спора за името на македонската държава. Тонът и акцентите в нея се различаваха от казаното от президента Г. Първанов само месец по-рано.  Външният министър призна, че е ”срамно” да използва думата „бивша” като имаше предвид, че в ООН, ЕС и другите международни организации страната се нарича бивша югославска република Македония (БЮРМ). Същевременно той подчерта, че „България признава конституционното име на Република Македония и ще продължи да го използва независимо от развитието на спора между Скопие и Атина”. България обаче ще приеме всяко решение за името в двустранните преговори между Гърция и Република Македония (45).
За разлика от президента Г. Първанов, външният министър не спомена нищо за гаранции срещу евентуални македонски претенции към България. Този умерен и балансиран подход пролича също от отговора на Н. Младенов по повод решението на правителството на Република Македония да използва като официално лого „Македонско председателство 2010”, наред с името БЮРМ, при ротационното председателство на Комитета на министрите на Съвета на Европа през периода май – ноември 2010 г. По-специално той заяви, че „България няма проблеми” с това наименование(46) което Гърция не прие, но не бе подкрепена от другите страни членки в организацията.

ОБЩЕСТВЕНОТО ОТНОШЕНИЕ В ГЪРЦИЯ И РЕПУБЛИКА МАКЕДОНИЯ КЪМ СПОРА ЗА ИМЕТО НА МАКЕДОНСКАТА ДЪРЖАВА

Освен международното отношение, от голямо значение са съществуващите обществени нагласи в Гърция и Република Македония по спора за името на македонската държава. В по-това отношение македонското правителство е в по – уязвимо положение. Докато в Гърция подкрепата на правителствената политика по този въпрос е около 90 %, в Република Македония тя е по-ниска и с по-висока степен на условност. Според социологическите проучвания над 60 % от анкетираните македонски граждани са против промяна на конституционното наименование на страната.
В същото време съществуват съществени различия по този въпрос между етническите македонци и албанците. Според проведена през май 2010 г. анкета 51 % от участвалите в нея заявиха, че Република Македония не трябва изобщо да преговаря по този въпрос. Процентът на противниците на преговорите с Гърция бе значително по-висок – 63 % сред етническите македонци, от които около 95 % бяха против промяна на името на страната. От  македонските албанци малко повече от 30 % се обявиха против преговори с Гърция и около 60 % против промяна на името на страната (47). Отношението на етническите македонци по този въпрос бе слабо повлияно, когато неговото решаване е условие за ускоряване на европейската и евроатлантическата интеграция на страната.  В същото време подкрепата на македонските албанци за запазване на конституционното име на страната бе значително по-ниска и според социологическите проучвания възлезе под 40 %. 
Сходни бяха резултатите на направени по-късно проучвания на общественото мнение от други социологически агенции. Според проучване на института „Павел Шатев” от юли 2010 г. 57.4 % от анкетираните македонски граждани ще гласуват против, а само 30.7 % ще подкрепят смяна на името, ако това е необходимо условие за присъединяването на страната към ЕС и НАТО. За промяна на името на Република Македония се обявиха 73.7 % от македонските албанци и едва 17 % от славяномакедонците (48). През последните години сред македонските албанци се увеличи делът на онези от тях, които се обявяват за промяна на името в съответствие с етническите реалности в страната.
Така че твърдият подход на правителството в преговорите с Гърция се подкрепя главно от етническите македонци. Мнозинството македонски партии и неправителствени организации се обявиха срещу каквито и да са отстъпки в преговорите с Гърция. Основната опозиционна партия – Социалдемократическият съюз, който се възглавява от бившия президент Бр. Цървенковски, е за „разумни” отстъпки и компромиси, но без това да е за сметка на македонската идентичност. Силна е подкрепата за правителствената политика по този въпрос от македонската емиграция. Особено активен е Световният македонски конгрес, чието ръководство многократно призова за прекратяване на преговорите с Гърция, а страната да участва в ООН и другите международни организации с конституционното си име.
На проведената през юни 2010 г. в Торонто Втора глобална конференция на сдружението „Обединена македонска диаспора” правителството на Република Македония  бе призовано да прекрати преговорите с Гърция по въпроса за името на страната. Заслужава внимание, че „ОМО Илинден – ПИРИН” – нерегистрираната в България партия на „македонското малцинство”, също категорично се обяви против промяна на конституционното име на македонската държава (49).
  По – различно е отношението по спора с Гърция на албанските политически партии в Република Македония. Напоследък лидерите на тези партии обявиха желание също да участват във формирането на държавната политика по въпроса за името на страната. Те считат, че в преговорите с Гърция трябва да бъдат отчетени съществуващите етнически реалности в Република Македония. Най-голямата партия на албанците в Република Македония – Демократичният съюз за интеграция (ДСИ), която е коалиционен партньор на управляващата ВМРО-ДПМНЕ, настоя държавната позиция по въпроса за името на страната да бъде съобразена с мултиетническия характер на населението на страната.  Представители на ръководството на партията заявиха, че „няма да позволят с един административен акт някой да ни обяви за северномакедонска държава и така да се окаже, че в страната се говори само на македонски език”. Те предложиха в ООН името на страната, освен на македонски, да се изписва и на албански език, а в графите националност и език да се добавят съответно „албанска” и „албански”(50). Според Абдулаким Адеми, който като представител на участващата в правителството ДСИ заема поста вицепремиер, албанците в Република Македония трябва да станат част от решението на въпроса за името на страната (51).
           Другите основни партии на албанците в Република Македония – опозиционните Демократическа партия на албанците (ДПА) и „Нова демокрация”, настояха името и гербът на македонската държава да отразяват многонационалния етнически характер на населението. Това искане не получи парламентарна подкрепа и бе причина за невъзможността през лятото на 2009 г да бъде приета държавна стратегия  по въпроса за името на страната. ДПА предложи като вариант за име „Северна Македония и Източна Албания”. От друга страна, лидерите на всички основни партии на албанците в Република Македония декларираха, че решаването на спора с Гърция не може да се отлага, тъй като това създава опасност за европейското и евроатлантическото й интегриране. Според тях държавната политика трябва да възприеме по-компромисен и конструктивен подход в преговорите с Гърция.
             През пролетта на 2009 г. ДСИ декларира, че, „ако до края на годината проблемът с името не бъде решен и няма напредък в европейската интеграция на Република Македония, албанците ще потърсят алтернатива на следваната от правителство политика по този въпрос.” Според тях съществуващата ситуация вече „създава ненужно напрежение на етническа основа”. Тази позиция на участващата в правителството ДСИ бе потвърдена след оповестяването през октомври 2009 г. на доклада на ЕК за напредъка на Република Македония, в който бе предложено започването на присъединителните преговори с ЕС, но без да се посочва дата за това.  От ДСИ обявиха, че оставащото време за постигането на желания компромис с Гърция по спора за името се „измерва не със секунди, а със стотни”.Те предупредиха македонските политици и партии „да действат отговорно и да вземат необходимото историческо решение”, тъй като от тях зависи през декември 2009 г. „да не се случи Букурещ 2”(52).
               В края на 2009 г. обаче тази позиция бе смекчена – председателят на ДСИ Али Ахмети заяви че, ако спорът за името на Македония не бъде решен през следващите шест месеца, няма да избухне третата световна война” (53). Вместо категорични декларации и ултиматуми, през март 2010 г. ръководството на партията заяви, че ще предложи собствена стратегия за решаване на спора за името. Тя ще бъде основана на компромис между македонските и албанските партии, който трябва да е съобразен с мултиетническия характер на страната. Според А. Адеми в противен случай съществува риск от дестабилизизация на страната. Въпреки тези предупреждения, до края на 2010 г. ДСИ не бе ясно заявила собствената й позиция по въпроса кое е приемливото за нея име на македонската държава. Косвена индикация, че тя съществува бе изявлението на Фазли Велиу – председател на сдружението на ветераните на бившата Армия за национално освобождение и действащ депутат от ДСИ, според когото името на страната трябва да бъде „Илиро-Македония” (54).  „С това име, счита Ф. Велиу, ще се потвърди, че на територията на сегашна Македония от векове живеят потомци на илирите – албанците” (55). От ръководството на ДСИ обаче не последва реакция на това изявление.
Смекчаването на критичния тон на лидерите на ДСИ по този въпрос бе повлияно от активността, която правителството и лично премиерът Н. Груевски проявиха през втората половина на 2009 и особено през 2010 г. за намиране решение на спора с Гърция. Освен това, то бе съобразено с преобладаващата обществена подкрепа на отстояваната позиция на страната по този въпрос. Това обяснява сдържаната реакция на лидерите на ДСИ към липсата на напредък в разрешаването на този проблем до края на 2010 г., което не позволи да бъде определена дата за започване на присъединителните преговори на Република Македония с ЕС. В навечерието на конференцията на ръководителите на страните членки на ЕС, с която бе отбелязан краят на испанското ротационно председателство, лидерите на ВМРО – ДПМНЕ и ДСИ приеха на 21 юни 2010 г. съвместна „Декларация за европейска Македония.” В нея бе заявено, че европейската интеграция на страната се забавя заради продължаващия спор с Гърция за името, въпреки постигнатия прогрес в изпълнението от Република Македония на Копенхагските критерии за членство в ЕС. В декларацията бе потвърдена решимостта на правителството за максимално бързото решаване на този проблем, но „при запазване на държавните и националните интереси” (56).
          Въпреки силната вътрешна подкрепа по въпроса за името на македонската държава, гръцкото правителство също изпита негативния ефект от нерешения спор с Република Македония. Запазването на това положение е неизгодно за Гърция, тъй като то рефлектира негативно върху нейната балканска политика, чиято важна насока е подкрепата за ускоряване евроинтеграцията на всички страни от Западните Балкани. Проява на тази политика бе обявената през есента на 2009 г. инициатива на сегашното гръцко правителство, чиято цел е държавите от този регион да се присъединят към ЕС до 2014 г. 

ПРЕГОВОРИТЕ ПРЕЗ 2009 – 2010 Г.

Към края на 2009 г. Република Македония и Гърция активизираха дипломатическите усилия за разрешаване на спора за името на македонската държава. Засили се също натискът, оказван от НАТО и ЕС върху двете страни за бързо решаване на проблема за името чрез взаимни отстъпки в съответствие с принципите на добросъседските отношения. Международните опасения бяха, че забавянето на европейската и евроатлантическата интеграция на Република Македония ще предизвика вътрешна дестабилизация, поради опасността от засилване на македонския национализъм и етническите противоречия в страната. Това крие риск от „преливащ ефект” към други страни от Западните Балкани и в крайна сметка може да доведе до нестабилност и забавяне на процеса на интегриране на целия регион в ЕС и НАТО.
Веднага след проведените през есента на 2009 г. парламентарни избори и съставянето на новото правителство на Гърция, македонският премиер Н. Груевски отправи покана към новия гръцки министър-председател Георгиос Папандреу да се срещнат в близко бъдеще. Според него такава среща ще допринесе за подобряването на отношенията между двете съседни страни (57). Г. Папандреу се отзова на поканата, което направи възможно на 29 октомври 2009 г. в Брюксел да бъде проведена първата среща между гръцкия и македонския премиери след март 2006 г. Месец по-късно (на 27 ноември с. г.) последва втора тяхна среща – този път на гръцка територия в град Преспа. Тя се проведе, след като между двете страни, както и Албания бе постигнато споразумение за обща екологична защита на пограничния район на Преспанското езеро. Н. Груевски предложи да бъдат открити два нови пункта на македонско-гръцката граница и възстановяването на железопътната връзка между Флорина (Лерин) в Гърция и Монастири (Битоля) в Република Македония (58).
  Въпреки че Гърция и Република Македония останаха на своите принципни позиции по въпроса за името, след двете срещи между премиерите се проявиха признаци на подобряване на взаимните отношения, което бе оценено като предпоставка за по-бързото решаване на съществуващия проблем. Македонският президент Г. Иванов окачестви срещите като „стопяване на леда” и знак, че има комуникация, за която би могло също да допринесе приемането на отправената от него покана за среща с гръцкия държавен глава (59). Гръцкият президент обаче не се отзова на поканата.
 Като проява на конструктивен подход бе окачествено също изявлението на Г. Иванов, че преговорите трябва да се водят само за името. Според него преговорите трябва да се върнат в рамките, очертани в резолюция  № 817 на СС на ООН от 1993 г.(60). През ноември 2009 г. македонският външен министър А. Милошоски предложи проблемът за името да бъде решен по примера на хърватско – словенския спор за границата между двете страни – чрез посредничеството на международен арбитражен съд (61). През ноември 2009 г. Швеция, в качеството й на ротационен председател на ЕС, се обяви за директни преговори между Република Македония и Гърция по въпроса за името на македонската държава (62).
Тази инициатива бе подкрепена от Република Македония, чийто премиер Н. Груевски заяви, че е готов да се срещне с гръцкия министър-председател на „всяко място и по всяко време” (63). С цел да бъде намерено по-бързо решение на проблема, някои страни предложиха промяна на начина на водене на преговорите между Гърция и Република Македония. В началото на 2010 г. Сърбия, Словения и Австрия изявиха готовност да посредничат за по – бързото решаване на спора между Гърция и Република Македония. Това бе една от целите на посещението на сръбския президент Борис Тадич в Република Македония през юни 2010 г., която обаче не получи очакваната подкрепа от македонските държавни институции.
 В същото време представители на македонското правителство изразиха желание в преговорите да се включат като посредник ЕС или големите европейски страни. За пръв път такива съобщения се появиха в началото на 2010 г. (64). По време на Трансатлантическата среща в Ню Йорк македонският външен министър А. Милошоски заяви, че Република Македония е малка страна и няма потенциал да убеди Гърция да води конструктивен диалог, поради което е необходимо в преговорите да се ангажират САЩ или европейските страни (65). На няколко пъти той призова за по-активна роля на ЕС в преговорния процес. До края на 20910 г. това искане не бе изпълнено. Според висши представители на ЕС рамката на преговорния процес е ясна и ЕС не възнамерява да я променя (66). Такава бе позицията на председателя на Европейския съвет Херман Ван Ромпой, която той изрази по време на посещението му в Скопие през октомври 2010 г. (67).
Позицията на Гърция също остана непроменена – преговорите трябва да продължат с посредничеството само на специалния представител на генералния секретар на ООН М. Нимиц. Факт е обаче, че през този период М. Нимиц остана на заден план в преговорния процес. След първите две (октомври и ноември 2009 г.), през 2010 г. между премиерите на Република Македония и Гърция бяха проведени нови шест срещи – 25 март в Брюксел,  17 май в Мадрид, 17 юни 2010 г. в Брюксел, 23 юни в Истанбул, 27 септември на гръцка територия до Преспанското езеро и 29 октомври в Брюксел. На свой ред македонският президент Г. Иванов се срещна на три пъти с гръцкия премиер – на 18 декември 2009 г. в Копенхаген в рамките на срещата на върха, посветена на климатичните промени, 23 септември 2010 г. в Ню Йорк по време на 65-та годишна сесия на Общото събрание на ООН и 1 ноември 2010 г. в Астана, Казахстан по време на срещата на високо равнище на страните членки на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа.
Информацията за съдържанието на водените разговори бе оскъдна. Появиха се обаче съобщения, че е било постигнато сближаване на позициите около евентуално наименование „Република Северна Македония”. Оптимистичните прогнози за скорошно решение на проблема с името на македонската държава обаче се оказаха прибързани. В края на април 2010 г. премиерът Н. Груевски заяви, че всяко ново предложение за името ще бъде подложено на национален референдум, и, ако то е „Северна Република Македония”, лично той ще гласува против (68).
След срещата на македонския и гръцкия премиери през май 2010 г. външният министър на Република Македония А. Милошоски заяви, че доверието между Скопие и Атина се е увеличило (69). След срещата през юни 2010 г. от кабинета на Н. Груевски бе съобщено, че на тях е била проявена взаимна готовност за намирането на решение по двустранния спор и изразена подкрепа на преговорния процес с посредничеството на М. Нимиц (70). Според гръцкия премиер Г. Папандреу решение на проблема за името е щяло да бъде постигнато, ако е имало предварително определен срок за това (71). Междувременно взаимните обвинения между двете страни по въпроса за името на македонската държава продължиха. През пролетта на 2010 г. повод за тях стана обявеното намерение на правителството на Република Македония при изпълнението от страната на функциите на ротационен председател на Съвета на Европа за периода 11 май – ноември 2010 г. да използва като официално лого, наред с името БЮРМ, „Македонско председателство 2010”.
След като стана ясно, че македонското правителство не е готово да приеме предложение на М. Нимиц за името „Северна Република Македония”, през лятото на 2010 г. се появиха съобщения за обсъждане и на други формулировки. Според гръцки медии на масата на преговорите е било предложение на гръцкото правителство за името „Република Вардарска Македония” (72). В началото на следващия месец се появиха съобщения за неофициално предложение, направено от македонското правителство чрез посредничеството на американски дипломати за наименованието „Независима Република Македония – (Вардар)”.  Това име е било приемливо за Скопие, ако е за международна употреба и ако не се променя конституцията на страната (73).
Но премиерът Н. Груевски заяви, че въпреки появилите се информации с различни предложения като „Вардарска” и „Независима”, засега няма нищо конкретно” (74). По-късно бе съобщено, че на водени тайни преговори между Скопие и Атина е било постигнато съгласие по името „Вардарска Република Македония” (75). Това твърдение не бе вярно, тъй като само три дни по-рано Н. Груевски заяви, че е крайно време да бъде решен проблемът с името, но според него исканията на Гърция са големи и Атина ще трябва да направи отстъпки от „своите червени линии”. В началото на септември 2010 г. бе съобщено, че Гърция е поискала обяснение от посланика на САЩ в Република Македония Филип Рийкър, който според македонски медии е заявил, че Вашингтон не подкрепя промяна на конституционното име, както и на конституцията на страната като условие за разрешаването на спора за нейното име (76).
Въпреки че процесът на интеграция на Република Македония в евроатвлантическите структури бе през 2009 – 2010 г. фактически блокиран, постоянно провежданите социологически проучвания в Република Македония показват, че мнозинството граждани подкрепят политиката на правителството по въпроса за името на страната.  Според проведено през ноември 2010 г. проучване на института за политически изследвания в Скопие 62.6 % от участвалите в анкетата македонци са се обявили срещу евентуална промяна на конституционното име на Република Македония. А според проведено по същото време проучване на Македонския секретариат по европейска интеграция 66.5 % от анкетираните граждани са заявили, че запазването на конституционното име е по-важно от членството на страната в ЕС (77).
При това положение през 2010 г. двете страни бяха все още далеч от намирането на компромисно решение на взаимния спор. Това бе причина ЕС да не определи дата за започването на присъединителните преговори на Република Македония с ЕС по време на испанското председателство на съюза през първата половина на 2010 г. Това не стана и през периода на белгийското председателство на ЕС през втората половина на 2010 г. Преди срещата на върха на страните членки на НАТО през октомври 2010 г. в Лисабон генералният секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен отново декларира своята позиция, че членството на Република Македония в алианса зависи от решаването на спора за името на македонската държава (78).
По време на посещението му в България през ноември 2010 г. гръцкият президент К. Папуляс категорично заяви, че вратата на НАТО и ЕС ще остане затворена за Република Македония, докато македонските държавни институции не променят безкомпромисната си позиция по въпроса за името на тяхната страна. Това изявление на гръцкия държавен глава бе окачествено от македонския външен министър А. Милошоски като проява на „старомоден национализъм” (79).
 Според македонския президент Г. Иванов Гърция „умишлено забавя” разрешаването на спора за името на неговата страна, тъй като „има полза от сегашното състояние на нещата”. Той обвини гръцкото правителство, че преговаря от позиция на силата и така блокира евроинтеграцията на Република Македония. В случая той направи аналогия с поведението на Гърция в миналото по кипърския проблем – съзнателно отлагане на неговото решаване, докато възникнат условия за постигане на изгодно за нея решение (80).

КАКВИ СА ШАНСОВЕТЕ ЗА РЕШАВАНЕ НА СПОРА МЕЖДУ ДВЕТЕ СТРАНИ

 Въпреки че в края на 2010 г. позициите на двете страни по въпроса за името на македонската държава бяха непроменени, заинтересоваността и на двете от тях за намиране на решение се засили. Както Гърция, така и особено Република Македония все по-осезателно чувстват негативния ефект от съществуващия проблем във взаимните отношения. Той вече е достигнал критична граница и, ако не бе разрешен, може да има сериозни последици върху вътрешната стабилност и евроинтеграцията не само на Република Македония, но и на Западните Балкани. Продължаващият вече две десетилетия спор за името на македонската държава все по-силно затруднява политиката на ЕС на Балканите.
Ето защо може да се очаква, че усилията да бъде намерено решение на спора за името на македонската държава ще се увеличат. Ще се засили също вътрешния и външен натиск върху правителствата на Гърция и Република Македония да проявят готовност за компромиси. В това отношение 2011 г. се очертава като решаваща поне за постигането на напредък в преговорите, който ще позволи продължаване на европейската и евроатлантическата интеграция на Република Македония.
Като най-вероятни за намирането на компромисно решение се очертават един от следните три варианти на споразумение между Република Македония и Гърция. Първият е това да стане чрез постигане на съгласие за името на македонската държава, което ще позволи продължаване на европейската и евроатлантическата интеграция на Република Македония. Той е по-трудно осъществим в сравнение с другите два варианти, които бяха очертани от автора в негова публикация през 2008 г.
Единият е да бъде определена дата за започване на преговорите за членство на Република Македония в ЕС, която да бъде краен срок за решаване на спора между двете страни за името на македонската държава. Другият вариант е започване на присъединителните преговори за членство на Република Македония в ЕС, но техният темп, включително завършването им, да бъдат в зависимост от решаването на въпроса за името на македонската държава (81) Ако бъде постигнато съгласие по един от посочените два варианта, спорът за името няма да блокира повече започването на преговорите евроинтеграцията на Република Македония. При проява на добра воля на Гърция, може също да бъде разчистен пътят за македонското членство в НАТО. 
Сходно на посочените варианти бе предложението, което направи през лятото на 2010 г. Джералд Кнаус – президент на неправителствената организация Европейска инициатива за стабилност. То се състоеше в следното. Правителството в Скопие да вземе решение за поправка в конституцията за промяна на името на страната в замяна на съгласие на Гърция да не се противопоставя за започване на присъединителните преговори на Република Македония с ЕС. Тази поправка ще бъде условна и ще влезе в сила, когато страната бъде приета за член на ЕС. Тогава наименованието на Република Македония ще бъде формулирано в съответствие с постигнатото междувременно споразумение по този въпрос между двете страни. Ако по някаква причина, Република Македония не стане член на ЕС, тя няма да променя своето сегашно конституционно име (82). Това предложение бе окачествено от излизащото в Брюксел издание по въпросите на ЕС „EurActive” (13 юли 2010 г.) като ”екзотична идея”.
Във всички случаи, за решаването на въпроса за името на македонската държава ще бъде необходима взаимна политическа воля за постигането на компромисно споразумение на прагматична основа, т.е. то да се отнася само за наименованието на македонската държава, докато въпросите за македонската идентичност и език бъдат оставени за бъдещо договаряне. Така ще се създадат условия за деблокиране приемането на Република Македония в НАТО и започването на преговори за македонското членство в ЕС. Това ще има силен благоприятен ефект за стабилността, разширяването на регионалното сътрудничество и по – бързото завършване на европеизацията на Балканите. 

Информационни източници:

(1)The former Yugoslav Republic of Macedonia name issue, Ministry of Foreign Affairs of Greece, 2010.
(2)Makfax, 26.01. 2008.
(3)The former Yugoslav Republic of Macedonia name issue, Ministry of Foreign Affairs of Greece, 2010.
(4)History of Macedonia and the Macedonian Nation, 2007.
(5)Amendment I to the Constitution of the Republic of Macedonia, Аdded on January 6, 1992.
(6)Resolution 817 (1993), Adopted by the UN Security Council at its 3196th Meeting on 7 April 1993, S/RES/817/1993/.
(7)Resolution 845 (1993), Adopted by the UN Security Council at its 3243th Meeting on 18 June 1993, S/RES/845/1993/.
(8)GREECE AND THE FORMER YUGOSLAV REPUBLIC OF MACEDONIA (Interim Accord with related letters and translations of the Interim accord it the languages of the Contracting Parties), Signed at New York on 13 September 1995, United Nations, Treaty Series, Volume 1891, I – 32193.
(9)BBC, 8.04, 2005. 
(10)Athens News Agency, 10.10. 2005.
(11)MIC, 10.10. 2005.
(12)Информационна агенция „Фокус”, 13 юли 2007 г..
(13)MIC, 4.11. 2004.
(14)Makfax, 8.04. 2008.
(15)Newsin, 16.10. 2007.
(16)Информационна агенция „Фокус”, 26 октомври 2007 г.
(17)Информационна агенция „Фокус”, 17 октомври 2007 г.
(18)Нова Македония, 18. 12. 2007 г.
(19)Информационна агенция, „Фокус”, 5 ноември 2007 г.
(20)Makfax, 1.11. 2008.
(21)Дневник, 22.02 2008 г.
(22)SETimes.com. 4.03.2008.
(23) Дневник, 26.03.2008 г.
(24)Eтнос, 2.04.2008 г.
(25) Дневник, 4.04.2008 г.
(26)Makfax, 5.10.2008.
(27)Вж. Bucharest Summit Declaration Issued by the Heads of State and Government participating in the meeting of the North Atlantic Council in Bucharest on 3 April 2008.
(28)Makfax, 9.03. 2008.
(29)Mediapool, 6 март 2008 г.
(30)Makfax, 5.10. 2008.
(31)Утрински весник, 15.04.2009 г..
(32)Dnes.bg, 24.03.2010 г.
(33)Вима, 30.03.2009 г.
(34)„Имерисия”, 19.08. 2009 г.
(35)Информационна агенция „Фокус”, 4 юли 2009 г.
(36)Вечер, 25. 09. 2010 г.
(37)РИА Новости, 27 мая 2009 г.
(38)Newsin, 19.11. 2009.
( 39)Makfax, 26.03. 2010.
(40)Дневник, 4.12.2009 г.
(41)News.bg, 09.04.2010 г.
(42)DarikNews.bg, 30 октомври 2009 г.
(43)„Катимерини”, 6.11. 2009 г.
(44)„Време”, 7.11. 2009 г.
(45)БГНЕС, 6 Май 2010 г.
(46)Информационна агенция “Фокус”, 7 май 2010 г.
(47)„Дневник”, 25.05. 2010 г.
(48)МИА, 29 юли 2010 г.
(49)Време, 27.7.2010 г.
(50)Makfax, 27.06. 2009.
(51)МИА, 28.06. 2008 г.
(52)Информационна агенция „Фокус”, 20 октомври 2009 г.
(53)Информационна агенция „Фокус”, 26 декември 2009.
(54)„Дневник”, 17.06. 2010 г.
(55)Дневник, 17.06.2010 г.
(56 )Вечер, 22.06.2010 г.
(57)Дневник, 7.10.2009 г. 
(58)Вима 28.11.2009 г.
(59)Вечер, 3.10.2009 г.
(60)Дневник, 7.10. 2009 г.
(61)Утрински вестник, 11.11.2009 г.
(62)Утрински вестник, 17.11.2009 г.
(63)AFP, 14 février 2010.
(64)Утрински вестник, 16.2.2010 г.
(65)Дневник, 30.9.2010 г.
(66)Дневник 12.10.2010 г.
(67)AFP, 19 octobre 2010.
(68) Форум, 25.04.2010 г.
(69) Утрински вестник, 22.05.2010 г..
(70) Дневник, 18.06.2010 г.
(71) Вима, 22.06.2010 г.
(72)„Катимирини”, 20.06. 2010 г.
(73)„Време”,7.07. 2010 г.
(74) Време, 8.07 2010 г.
(75) Нова Македония, 30.8.2010 г.
(76)Утрински вестник, 3.9.2010 г..
(77)Информационна агенция „Фокус”, 16 ноември 2010 г.
(78)Дневник, 22.10.2010 г.
(79)Vsekiden.com, 18 ноември 2010 г.
(80)БТА, 24 май 2010 г.
(81)Вж. Венелин Цачевски. Балканите. Трудният път към обединена Европа, София, 2008 г., с. 185.
(82)A Proposal for breaking the Macedonian deadlock: A matter of trust,European Security Initiative, 17 June 2010


ПОСЛЕДНИ
СТАТИИ:
 

БАЙ ДАМЯН ИЛИЕВ: ВСИЧКИ ОТ НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ СА ЗА БЕЛЕНЕ, БЕЗ ИЗКЛЮЧЕНИЕ

ГЕОРГИ ХРИСТОЗОВ: ДО 10 НОЕМВРИ БЪЛГАРИЯ НЕ СЕ Е УПРАВЛЯВАЛА ОТ ИКОНОМИСТИ

ПОПРАВКИ В ЗАКОНА ЗА ОРЪЖИЯТА ГАРАНТИРАТ ГЛОБИ И ОЩЕ БЮРОКРАЦИЯ

БОРИСА ТЮТЮНДЖИЕВА: ОБИЧАМ ДА ЖИВЕЯ НА РЪБА

БЪЛГАРСКИТЕ УЧЕНИ САМИ ДА РАЗВЪРЖАТ РЪЦЕТЕ СИ -доц. Любима ЙОРДАНОВА

РАДИКАЛЕН ИСЛЯM – Йордан ТОДОРОВ

МЕТОДИ АНДРЕЕВ: РЕФОРМИ С РЕЙТИНГ НЕ СЕ ПРАВЯТ

СЕМЕЙНИТЕ ЦЕННОСТИ ПРЕД ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВАТА НА НОВАТА ДИСКРИМИНАЦИОННОСТ – Калоян МЕТОДИЕВ

КОГО И КАКВО ЛЕГИТИМИРА БАН ИЛИ ЗАЩО АКАДЕМИЯТА ВСЕ ОЩЕ НЕ Е РЕФОРМИРАНА – Владимир Стойчев

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=3512

Posted by on Дек. 7 2010. Filed under Гледна точка. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.30441 лв
 CHF =  1.70013 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.19391 лв
100  RUB =  2.89877 лв
 USD =  1.66326 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.