ИМА ЛИ НУЖДА ОТ ЕВРОЛИНГВИСТИКА В БЪЛГАРИЯ

В този анализ ще се спра на новата за българския език дума евролингвистика, като се опитам да аргументирам ползата от развитието на новата наука у нас в услуга на гражданите и подпомагане на комуникацията за Европейския съюз в България.

Евролингвистиката като наука

 
Терминът евролингвистика е употребен за първи път от Норберт Райтер през 1991 г., но разработки по евролингвистика има създадени и преди тази година. Английският еквивалент на термина е eurolinguistics, немският –  Eurolinguistik.

Самата евролингвистика е смятана за нов клон от лингвистиката, който се занимава с въпросите на езиците на Европа. Споменава се дори, че обхватът на науката още не е дефиниран точно. Този факт обаче не попречи на Института за Северна Европа при Хумболтовия университет в Берлин през октомври 2006 г. да организира VІІ-я международен симпозиум по евролингвистика.

От 2007 г. Европейският съюз разполага вече с 23 официални езика, сред които и българският език

Наскоро, във връзка с 26-ти септември, Европейския ден на езиците, Европейската комисия отново се изказа в подкрепа на многоезичието. Тя прие съобщение, озаглавено „Многоезичието: преимущество за Европа и обща отговорност“, в което езиците се разглеждат в по-широкия контекст на социалното сближаване и просперитета. Чрез интегрирането на многоезичието в редица политики и дейности на Европейския съюз това съобщение цели да отрази реалността на един Европейски съюз с над 490 милиона граждани, различни чуждоезикови умения и различни нужди. Така мислят европейските политици.

Учените са на мнение, че именно многоезичието е базата на културното единство в Европа.

Немската традиция

Макар че е трудно да се говори за традиция при една наука със 17-годишен живот, все пак ми се иска да спомена, че в Германия е създадена Асоциация по евролингвистика в Манхайм, там работи Изследователският кръг по евролингвистика „ЕЛАМА”, който вече чрез няколко конференции разяснява предмета на евролингвистиката като част от европеистиката, че миналата година в Баден-Вюртемберг е проведена т.нар. „Седмица на Европа”, а в Лайпциг, пак през 2997 г., се е състояла конференция по евролингвистика.

На П. Щуре Уреланд, евролингвист от Манхайм, съучредител на „ЕЛАМА”, принадлежи идеята за обособяването на евролингвистиката като самостоятелна научна дисциплина и изучаването й в университетите заедно с европеистиката. Аргументите са изложени в Linguistik online 8, 1/ 2001. Според немския учен в центъра на внимание на евролингвистите са многоезичният индивид, езиковите контакти и взаимодействието между европейските езици.

Към евролингвистичните проблеми спадат: пропастта между модернизацията и стагнацията; работата на европейските изследователски институти, публикациите, конференциите и дружествата, партньорствата за европеизацията; връзката на евролингвистиката с европеистиката и др.

Авторът цитира 20-те тезиса на Пушкиновия манифест, формулиран по време на ІІ-я международен симпозиум по евролингвистика, проведен през 1999 г.в Пушкин, Русия и тематичния им обхват: мултилингвизма; езиковите контакти; европеизмите като огледало на образците за контакт; европеизми, Европейска общност и идентичност; евролингвистика, национализъм, национален светоглед и дискриминиране; по-малко разпространените езици; европеистиката като специалност в обучението; миграция и европеизация; евролингвистика и глобализация; евролингвистични инициативи за изграждането на Европа.

Евролингвистиката
в помощ на комуникацията за ЕС в България

С какво трябва да се започне? Най-просто – с изграждане на структурата като изследователско звено – Център за европейска комуникация към Българската академия на науките, който да разработи на български език комуникацията с Европейския съюз. По мой сигнал текат преговори, или може би – разговори, между Министерството на образованието и науката и новоизбрания председател на БАН акад. Никола Съботинов. БАН продължава да се опъва на реформата в науката, като че ли има избор. Нали сме държава-членка на Европейския съюз? Общите правила се отнасят и за нас.

Това е началото. Евролингвистите трябва да започнат скучната и трудоемка работа по унификация и кодификация на евротерминологията на български език и създаване на тълковен речник на думи и изрази, използвани от служителите на Брюксел /еврожаргона/ и съдържащи се в документите на ЕС /евроречника/. Съвременният облик на лексикографията /науката за създаване на речници/ задължително изисква умения за работа с електронен корпус.

Следва работа на евролингвистите в рамките на специалността европеистика и подготовката на виртуални лекции и видеосеминари на тема „Европейски съюз” в целия й спектър. Тя включва и разяснения във връзка с подготовката на Европроекти.

Този е единственият начин за подобряване на комуникацията на националните власти и по-широко – на българите с Брюксел. Защото и в изпълнението на немски език на „Одата на радостта” от Симфоничния оркестър на БНР в концерта по случай Деня на независимостта звуча Деветата симфония на Бетовен, а не Химнът на Европа, както пишеше в програмата, защото музикантите не знаеха, че заради принципа на равноправие на 23-те официални езика на Европа Химнът се изпълнява само като музикална версия, като разрешени са три варианта – за симфоничен оркестър, духов оркестър и соло-пиано в аранжимента на Херберт фон Караян. Кой да каже на музикантите, че Химнът на Европа се изпълнява само като музикален сигнал, без думи? И дали те са виновни за незнанието си?

Комуникацията за Европа в България може и трябва да се промени. Само трябва да започнем. Със създаване на структурата, обучение на персонала и много, много работа. Защото закъснението ни по отношение на Европейското обединение наистина е много голямо.

 

доц. д-р Любима Йорданова, евролингвист



ПОСЛЕДНИТЕ 5:

ДЕКЛАРАЦИЯ АРГО и ОНБ

ДЪРЖАВАТА ДА НЕ СЕ МЕСИ В СЕМЕЙСТВОТО

СТАНЧО ТОТОВ: НЯМАМЕ НУЖДА ОТ ГАСТЕРБАЙТЕРИ

КИТАЙ ЩЕ (РАЗ)ОЧАРОВА СВЕТА

ПЪТУВАНЕТО НА ГЕРБ ИЛИ КОЛКО Е ВАЖНА ЕДНА КРИЗА

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=1492

Posted by on сеп. 28 2008. Filed under Позиция. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.27151 лв
 CHF =  1.67609 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.21616 лв
100  RUB =  2.81397 лв
 USD =  1.65664 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.