Има ли нужда България от Закон за лобирането ?

Ахмед Доган заговори за необходимостта от подобен закон още по време на мандата на 38-ото НС. Тогава на власт беше дясното правителство на Иван Костов. Реакцията от страна на обществото и политиците, от дясно и от ляво, бе негативна. В обществото се считаше, че ще се узакони представянето на интересите на икономическите групировки и субекти на сивата икономика от страна на представители на политическата власт. Идеята на Сокола беше наречена “Закона Мулти”.

През мандата на миналото Народно събрание представители на “Новото време” инициираха Закон за публичност и регистрация на лобистите и лобистката дейност, внесен от Борислав Цеков и група народни представители на 23 юли 2002 г. Преди тях съществуваше и проект на Закон за лобирането на Илия Петров от СДС, но неговият дори не стигна до НС. В крайна сметка законът на нововремци мина в съответната комисия на парламента, но не и през пленарна зала. Самата идея беше приета принципно и от неправителствените организации, и от Бизнес клуб ”Възраждане”. Но беше яростно критикувана и от двете страни, особено от структурите на гражданското общество. Според тях не се дава яснота на съдържанието на понятието лобизъм. Разбирането за лобирането в законопроекта се оценяваше като много странно, защото според него то е всяко участие в процеса на вземане на решение на държавни институции. За тях той бе изработен хаотично, без ясна представа на конкретните цели на законопроекта. Проектозаконът предвиждаше публичен регистър, но нямаше изискване за публичност на самата дейност. Насочен към публичност на лобистите, а не на тези, пред които се лобира, както би трябвало да е. Този проект по-скоро показва  и може да служи като база за това как не трябва да изглежда закон, поставящ си за цел да урежда въпросите на лобистката дейност у нас.
            На 26 януари 2006 г. Министерски съвет прие Програма за изпълнение на стратегията за прозрачно управление и за превенция и противодействие на корупцията за 2006 г. Съгласно него е предвидено разработването на проект на Закон за лобирането в срок до 20 декември тази година. Институциите, които се ангажират с неговото изготвяне, са Комисията по превенция и противодействие(КППК), Комисията за борба с корупцията към НС, съвместно с омбудсмана на България. Съгласно приетите от МС на 12 юни “Мерки за изпълнението на основни препоръки на Европейската комисия, идентифицирани в нейния Цялостен мониторингов доклад от 16 май 2006 г.” се предвижда разработване в съкратени срокове и внасяне в НС на предвидения проект на Закон за лобирането, предвиден в Програмата за изпълнение на Стратегията за прозрачно управление и за превенция и противодействие на корупцията за 2006 г. с цел въвеждането на изискване за деклариране на интереси на законово ниво за всички лица, заемащи висши държавни длъжности.
            Темата придоби за кратко по-голям медиен интерес след изявлението на Ахмед Доган по време на Шестата национална конференция на ДПС на 1-2 април 2006г., че е необходимо приемането на Закон за лобизма, които ще бъде внесен до няколко седмици в деловодството на НС, което все още не се е случило. БСП и НДСВ отговориха на тази идея с предложението да се започнат дебати за лобизма.
По-всичко личи, че според управляващата коалиция до края на годината най-късно ние трябва да имаме Закон за лобизма. Но въпросът е какъв ще бъде той, как ще регламентира лобизма, как ще бъде представен сред обществото, дали ще зачете мнението на организациите на гражданското общество и дали ще бъде приет от обществото и от НС. В  българското общество лобизъм, лобист, лобистка цел, се считат са мръсни думи, а лобистка дейност като непозволен натиск върху законодателите. Като целта на подобен закон е да се узаконят връзките на политическата власт с икономическата, да се прикрият корупционни схеми и практики.
            Законодателното уреждане на лобизма е американска практика, а традицията в Европа до скоро бе икономическите фактори да се държат далеч от политиката. Какво трябва да разбираме под понятието лобизъм.? Лобизмът е целенасочено въздействие на заинтересовани групи върху органите на властта с намерение да се въздейства върху тяхно решение. Целта е реализирането на специфични групови интереси. А лобистът е представител на частен или корпоративен интерес, целящ да повлияе  на някакво законодателно и административно решение. Той е човек, нает да защитава тези интереси. Лобистът е важен източник на информация за законодателите. Лобистката дейност е комуникационен процес. Заинтересованите групи запълват празнина между гражданите и политическите организации, като представляват интересите си в процеса на вземане на решения.
            Традицията на САЩ сочи, че е нужно да се направи разграничение между advocacy(застъпничество), което е обществена полза, и lobbying(лобиране), което е частна полза. Всяка от тях е позволена от закона, но за първата във федералния закон се предвижда данъчно облекчение, а за втората – не.
            България се нуждае от регламентиране на лобистката дейност съобразно добрите практики на страните от ЕС и САЩ, дефиниране случаите на конфликт на интереси и други обстоятелства, които поставят под съмнение почтеността и професионалната роля на лицата, заемащи висши държавни длъжности. Законът за лобирането трябва ясно да дефинира дейността на лобирането, какво могат и какво не могат да правят лобистите. Основните изисквания са свързани с осигуряване на информация за действията и разходите, свързани с тях в процеса на лобиране. Да регламентира създаването на регистър на лобистите, като това, което трябва да се отрази в него е професия, работодател, условия на трудовия договор, представяне на разходната сметка. Отразяването на източниците на финансиране е задължително. Отчитането става чрез депозиране от лобистите на годишни отчети. От изключително важно значение е кой ще държи регистъра. Публичен лобизъм означава, че лицата и организациите, които имат достъп, трябва да бъдат оповестявани и това да създава възможности за определен обществен контрол. Необходимо е чрез закона да се създаде Комисия по лобирането. Основната й задача е да създава, да събира и разкрива пред обществото цялата информация, свързана с лобирането. Предмет на сериозни и публични дебати трябва да бъде какъв да бъде и как ще се определя нейния състав; какви да бъдат нейните функции: да налага ли глоби при нарушения, да извършва ли проверки на годишните отчети на лобистите, както и на законодателите.
Законът за лобирането трябва да изисква каква годишна регистрационна такса да плаща всеки лобист. Застъпничеството и лобирането като форми на влияние върху процеса на вземане на решения трябва ясно и категорично да се отличават от непозволените.
            Това е само една част от акцентите, които трябва да регламентира такъв закон особено в България. Нужно е внимателно да се проучи опитът на демократичните страни и това, което е полезно да се използва и приложи. Юристите и политолозите предупреждават, че страните в процеса на лобиране все още не са точно определени у нас. Границата между лобизма и корупционните  схеми и практики е твърде тънка. В България тя е още по-трудно се установява, защото често тези, които лобират, са хората, които вземат решения, и по този начин се създават корупционни практики. Напълно е възможно под лобизма да се крият корупционни схеми и практики. Той е едно от средствата, използвани по един или друг начин за тяхното легитимиране. В САЩ често скандалите, свързани с лобистите, са заради корупционно въздействие върху политическия живот. Именно в това е смисълът на Закона за лобирането – да не създава и най-малката предпоставка за създаване на корупционни схеми, защото самото му съществуването тогава е излишно.
Законът за лобирането е безспорно полезен за самите избиратели. Той би бил полезен и за самите политици. Спазвайки го, те биха могли да отстранят съмнения, каквито и да са те, които съществуват по един или друг начин за тях. Един подобен закон може да се използва като средство за борбата с корупцията, за по-голямо прозрачност на финансирането на партиите.  Да осветли връзките между бизнеса и политиката. Макар, че е трудно да се повярва, че организациите и корпорациите, които използват корупционни практики, лесно ще преминат към прозрачност.
Ефикасното действие и прилагане на Закон за лобирането е сложен комплекс от функционирането и спазването на други, пряко или непряко свързани с него, закони. Той е свързан с промени в закони като този за политическите партии,  в частта му за финансирането им; клаузите в законите за избори, уреждащи начините на финансиране на кампаниите; Закона за юридическите лица с нестопанска цел, касаещ дейността на неправителствените организации и фондации, които се използват като скрита форма на финансиране и облагодетелстване, създаващи предпоставки за корупция и др. Когато говорим за лобизъм не трябва да забравяме и за синдикатите, които често се превръщат в най-големи лобисти у нас, пък и не само тук. В процеса на изграждане на представителна демокрация е нужно да се създадат механизми, чрез които да се дискутират открито всички проблеми, така че те да се решават в полза на обществото, а не единствено и само в полза на едни или други частни или групови интереси. Основен принос в това може да бъде един ефективен и модерен Закон за лобирането, отговарящ на достиженията на представителната демокрация, основаващ се на принципите на прозрачността и публичността.

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=641

Posted by on юни 22 2006. Filed under Анализ. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.26158 лв
 CHF =  1.68475 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.20226 лв
100  RUB =  2.83669 лв
 USD =  1.66468 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.