ИЛИЯ ВРАБЧЕВ: ПРЕКАЛЕНАТА РЕВНОСТ ПОДТИКВА КЪМ ИЗНЕВЯРА

Д-р Илия Врабчев е роден на 14.07.1947 г. в Благоевград. Завършва медицина по собствено желание. Голямата му любов е психиатрията и сексологията. В момента работи в тази област. Обича професията си и, както той казва, преживява проблема заедно с пациента си. Женен. Има един син и две внучки, които смята за най-голямото си богатство. Обича джазовата музика и танците. Обожава природата и да се чувства част от нея.

 

Човек по природа полигамен ли е или моногамен?
По природа е полигамен, защото в края на краищата в природата трябва да става търсене, за да се намерят най-качествения мъжки индивид и най-качествения женски индивид и да дадат най-качественото поколение. Самата природа прави един кастинг, въпреки че тази дума не я обичам.  В края на краищата сексът е и за продължаване на живота, все още става чрез него.  Така природата е заложила един подбор, за да се създават по-качествени поколения. Осъществява се еволюция, във всеки животински вид го има това. Ако погледнем хората какви са били преди векове и ги погледнем сега, сега ще ги видим много красиви. Не че тогава е нямало красиво, тогава е била по-голяма физическата красота, сега обаче е психическата, душевната красота. И всичко това става с тази полигамност, обаче аз няма да се уморя да го повтарям, защото това е едно припомняне. Най-напред има съществуване в едно племе или в дадена общност, да го нарека, в която мъж  и жена нямат такова поведение като партньори, като любовници, много мъже с много жени, те са общували, не безразборно, все пак е имало симпатия като групи в това, но точно така е било – много мъже и много жени. След това майката природа опитва друго – една жена с много мъже, от които да избира и от тогава е останало правилото, че жената избора мъжът, който да я избере. Ние го наричаме матриархат. И в някои етноси все още има спомен от всичките тези неща. Жената е важна. Не случайно при евреите, щом става въпрос за потомство, ако майката е еврейка и ти си евреин, няма значение какви са бащите. Това е спомен от матриархата. Идва патриархата – един мъж с много жени. Това още го има при някои етноси, да кажем религиозни общности, не само в исляма. При мормоните, те са християни, но това е една, хайде да не го кажа секта, но едно движение, имало го е някога в Европа, сега е пуснало своите корени в щатите, те са имали многоженство с цел да се раждат повече деца. И накрая, най-рационалното е един мъж с една жена. Всичко в този свят е икономика и любовта е икономика и секса е икономика. Един мъж и една жена – те са двамата, които най-евтино, не в лошия смисъл на думата, а в рационалния смисъл, продължават живота. Представете си един мъж, който има 5 красиви жени, които трябва да ги облече, да ги нахрани, ами няма възможност. Май днес е обратното – по-често жените хранят мъжете, но това е друга тема. Така че – ние почнахме от полигамността и стигнахме до моногамността. Един мъж с една жена, това се налага от практиката в живота, но в дъното на себе си ние сме полигамни, но в края на краищата ние сме животни, но социални животни. Живеем в един социум, в едно общество има правила, норми, етика, морал, религиозни схващания и закони и накрая правови закони. И обществото се е погрижило, така че всичко, което е извън тази норма – един мъж и една жена, да попада под съответните прожектори и да бъде не заклеймявано, но да му се размахва пръст – „Внимавай!”. Извън тази норма ти не си в рамките на това общество и съответно биваш упрекван, критикуван, заклеймяван, съден. Така че отговорът е – да – полигамни сме. Но сме моногамни по стечение на обстоятелствата. Но на кой мъж или на коя жена можем да забраним да харесва жени или мъже, които са им симпатични. В това няма нищо лошо, че харесваме други освен нашите си половинки. Харесваме ги в онзи хубавия смисъл, разбира се, възхищаваме им се. Но в края на краищата любовта е тази…., влюбването е това, което свързва един мъж с една жена. Всъщност сексуалността на човека има етажи – най-долу е нагона, по – нагоре е влечението, харесването, привличането и най-накрая обичта и отгооооре е любовта. Не винаги може да се стигне до горе, но всъщност това е сиренцето, за да се хване мишката в капана, т.е. да се заобичат двама и да продължат живота. Една грешка, която правим ние – социолози, психолози, сексолози, журналисти – бъркаме две неща. Има два вида сексуални двойки в нашето съвремие – единият е на ниво харесване, привличане, влюбване, еротика, секс, нищо повече – това се нарича еротично социална двойка. Ако обаче тази двойка благодарение на тези харесвания, обич  и т.н. реши да заживее заедно – т.е. да станат партньори не само в любовта, но и в живота – ето ти я социално сексуалната двойка. Тук вече тези двамата са мъж и жена не само в леглото, а и в един техен съвместен живот на тази двойка сред обществото. И тук започват проблемите – битови проблеми, междуличностни проблеми, между тях двамата, с околните, битовите проблеми – заплата, деца, храна и т.н. Разбира се, българският народ казва, че общия юрган решава нещата, но общия юрган, когато има да се решава нещо. Докато в другата двойка всичко върви по мед и масло, цветя и рози, а тук – не. И за това всеки бърка тези неща и вика – „Ама защо няма любов?”.

Често ли се изневерява? Ако да – каква е причината?
Ето за това казах за тези две двойки. Изневяра, когато е в еротичната двойка и изневяра, когато е в битовата двойка. Аз не харесвам тази дума изневяра. Варя – из – не, излизам от някаква невяра, не съм му вярвала, не му вярвам и излизам от това невярване и хоп – става думата изневяра. Някак си звучи много лошо – престъпно, дори безбожно. Не че защитавам…. Тук има друг въпрос. Когато ние се обичаме, говоря за еротично сексуалната двойка, влюбим се и някак си си омръзнем или пък виждаме, че не сме достатъчно щастливи от любовта ни с този човек или обратното – тук аз някак си, той или тя, или двамата заедно се отдръпваме един от друг и трагедиите са в областта на чувствата, разочарованията, болката може да бъде силна, може да бъде никаква, но въпросът е, че тук ние не сме си паснали в обичта, в партньорството, в секса. А другото? Другата двойка? При нея има секс и партньорство в живота. Някога нашите прадеди са казвали не „омъжи се за мен”, а „искаш ли заедно да направим наш общ дом”. Това е партньорството, не само в леглото, а в нашия общ, съвместен живот, тук изневярата е значима. Затова има дела за развод и т.н. Тук тя е по-болезнена, защото често имаме и деца. Тук вече идва и това защо аз съм изневерил в този аспект – причината. Защото причината е не само в мен, че съм изневерил/а, тя не е само в мен, тя и в партньора до мен. „Ама ние си имаме доверие.” Чакай малко. Всички сме хора, човешко е да се сгреши. Въпросът е тук. Ако погледнем изневярата като някаква крачка настрани, при която аз съм постъпил….., като някакъв вятър, който задухва и после изчезва или пък просто харесвам една жена и не си слагам моите спирачки, защото все пак аз съм волеви човек. Възникват борба на мотиви за и против, вземане на решение и действие. След като човек направи една преценка  – „а това добро ли е за мен”, но след като е с още някой в живота, веднага трябва да си зададе въпрос – „а това добро ли е за нас двамата” и тогава вече следва преценката му. Той си поема отговорност. Говоря за партньорство. Отговорността не включва „излъгах се” или „пих две водки и не знам за това”. Няма такова нещо. Тук става въпрос за човешки съдби. Много е важна и позицията на другия партньор – ако аз знам, че тази крачка в страни на моя партньор не е значима, за да разбие тази наша връзка – защото трябва да запаля юргана, за да изгоря бълхата, а изгарям къщата. Като зрели люде да си преценим причините – не само в мен, а и в двамата и да вървим напред. Случва се…. Даже западните хора правят т.нар. сексуална ваканция при брачни двойки или в двойки, които живеят заедно – ей така, малко да изпуснат парата от напрежението, защото тази пара се натрупва от тези именно битови проблеми. Там се намесва и ръждата – навика. Тя е една ръжда на еротичните взаимоотношения в една социално сексуална двойка. Аз вече прекрасно знам например как тя ще охка, или аз знам вече прекрасно как той ще постъпи, няма да има тази увертюра, като свърши – ще заспи, забравил е вече да ми вика маценце, котенце, забравил е да ми подарява цветя. Нахвърлям едни щрихи – най-напред – първата щриха, която е причина – нещо ново, нещо друго. Другата причина е ръждата. Третата е може би доскучаването, скуката. Четвъртата  – забравяме.. всичко друго сме – аз съм майка на децата, той е баща на децата ми, аз чиновничка, той еди какво си – нямаме време за нас двамата. Нямаме време. И какво се получава? Тук има и още една причина – колежката, колегата. Всеки един от нас живее повече навън, отколкото в къщи. В къщи го чакат проблемите – в службата – я има, я няма. Напротив. Там – колежката винаги е издокарана, а жена ми я виждам с ролките, не винаги има прическа или грим, а колежката е изкъпана, с прическа, гримирана, усмихната, а в къщи жена ми е начумерена, защото има проблеми или пък малкия е с температура и т.н. Тези съпоставки са важни. И винаги ще харесвам повече това, което е вънка и по-малко ще започвам да харесвам това, което е в къщи. Затова се случва изневярата. Има си и такива хора, които не поемат отговорност. Това са вече характерови особености. Просто не поемат отговорност и каквото стане, стане. Има два вида производство – на човешки блага и възпроизводство на самия живот. За едното учим, за другото нищо не учим. Излизам от татко и мама, от семейството, видял съм там едно поведение между мъж и жена и този модел го нося в себе си и без да искам го повтарям. Много често деца на разведени родители много се страхуват от развод, защото са били нещастни като деца без баща или без майка и въпреки това пак повтарят грешката на родителите си точно с изневярата.

На какво се дължи ревността?
Ревността е една човешка емоция, която се базира на това, че не искаш да бъдеш изоставен. Не искаш да губиш. Погледнете малкото дете. То си играе с една играчка. Друго дете също иска да вземе тази играчка – то не му я дава. Не че му трябва в момента, но да не я загуби – да е негова, т.е. едно притежание на нещо любимо, на нещо, с което то се чувства по-богато, не в онзи смисъл на богатство, а някак си по-задоволено в неговите емоции, защото има точно тази играчка или точно този човек. Ревност, например – защо майка подарява и на братчето ми еди какво си. От там започва ревността. Всичко започва в ранните ни детски години –  и ревността, и обичта и изневярата. Аз искам да те имам, ама само за мен. И ако само помисля, без аз нищо да съм направил, че мога да те загубя и още по-лошо – аз да съм в ролята на изоставения, тогава това е още по-лошо, още по-тежко се понася. Той – захвърления в кошчето за боклук на самия живот – това се понася още по-тежко. И тогава ревността излиза от своите нормални граници. Всеки един от нас ревнува – това е нормално, то е като щипката сол на манджата. Щипка сол трябва нали? Но ако ти сложиш цялата солница, какво става? Горчи! Ти вгорчаваш обаче не само своя живот, но и на този, който е обект на твоята ревност, често пъти, за съжаление, това е любимото ти същество. То те обича. Има мъже, има жени, които обичат своите партньори в леглото или в живота, но просто техния характер, техния темперамент е такъв, че се усмихват на всеки срещнат, живеят по приповдигнато, просто такива хора са. Те не си мислят, че аз сега ако се усмихна на даден мъж, непременно ще легна с него. Няма такова нещо. Просто характера им е такъв – весела жена или пък весел мъж. А половинката виждайки това се ядосва. Защо? Защото този или тази счита, че всичкото внимание, усмивката, веселия манталитет трябва единствено и непременно да бъде насочено само и само към тях. И какво почва? Отиват двама – мъж и жена в ресторант. Той изважда кибритената клечка и я слага на масата, тя е длъжна през цялото време докато са в заведението да гледа само в кибритената клечка и никъде другаде. Става тя, тръгва на работа. Той взима чаршафа с лупа и почва да гледа за косми, да не би да види някой черен косъм, ако тя е руса, а пък той самия е с черни косми…. Или като се върне я преглежда. Или пък тя като се връща – гледа дали той няма червило някъде, да няма друг парфюм. Това са малки, дребни неща, които започват да тровят. Започват да се подслушват, еди какво си, що си… Животът става кошмар. В някои случаи започва и физическа агресия, побоища и то пред малки деца, пак заради ревността. Има случаи дори на убийства. При синдрома на Отело има мъже, които казват „Изневери ли?!!!” и на жената в един момент и писва и казва „Изневерих ти”, защото всеки ден я тормози и дори я бие. А като му каже така, на него не му олеква, а още повече се задълбочават нещата, а тя всъщност не му е изневерила. Може и да е изневерила, но сто пъти един мъж като казва на жената, че е изневерила, за да се успокои той, тя изневерява. Има и такива хора, които карат партньора си да му изневери, заради тази своя патологична ревност. Ревността излиза от рамките на нормалното. Когато човек обича, той ревнува, причината е, че харесва, обича го това същество, иска да са заедно, иска да запази бъдещето на тази си обич. Да се ревнува по малко – да. Но иначе е много жестоко. То е толкова болестно, че на тази основа се извършват дори убийства…. Всъщност не физическата, сексуалната изневяра е злото, а другата изневяра. Когато аз имам нужда, имам някакви проблеми в момента, тогава другия трябва да е до мен и да ми помага, когато го няма до мен – за какво ми е тогава. Даже да си държим ръката в един тежък момент пак е помощ, защото знам, че не съм сам, има някой до мен, който ме подкрепя в този тежък момент. Ако този някой до мен, това любимото ми същество, го няма тогава, ако не се интересува и не ми помогне – ето, това е изневярата. Двете изневери нямат знак на равенство. Когато изневерява партньора в този аспект  е много по-лошо.

Още за причините, поради които се изневерява… За това на какво може да се дължи отчуждаването в сексуално отношение между партньорите… За феромонните партньори и още – в продължението на интервюто с д-р Врабчев.

Ако желаете да се свържете с Д-р Илия Врабчев за консултация, можете да го направите на 0885131957 след 19и30 часа през седмицата, но без петък, събота и неделя.

 

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=822

Posted by on авг. 22 2007. Filed under За любовта. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.25213 лв
 CHF =  1.67108 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.2346 лв
100  RUB =  2.80804 лв
 USD =  1.66567 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.