ИЛИЯ ВРАБЧЕВ: АКО ПАРТНЬОРЪТ ВИ ИЗНЕВЕРИ, ПОТЪРСЕТЕ ПРИЧИНАТА ПЪРВО В СЕБЕ СИ

Д-р Илия Врабчев е роден на 14.07.1947 г. в Благоевград. Завършва медицина по собствено желание. Голямата му любов е психиатрията и сексологията. В момента работи в тази област. Обича професията си и, както той казва, преживява проблема заедно с пациента си. Женен. Има един син и две внучки, които смята за най-голямото си богатство. Обича джазовата музика и танците. Обожава природата и да се чувства част от нея.

 

 

Продължение…

Какво убива желанието?
Както казват французите – „апетитът идва с яденето”, малко отиваме в кулинарията, но какво да се прави. Ние сме това, което ядем и сме такива любовници, каквото ядем, и сме такива хора, но това е друг въпрос. Въпросът е умея ли аз след като вече съм създал една връзка да поддържам тръпката в тази връзка, аз не говоря еротично социалната връзка или социално сексуална, няма значение, ако поставим знак за равенство ще сгафим. Тук в еротичната – желанието сякаш избухва изведнъж и ако сме добри любовници – ние можем да си го поддържаме, а в другата двойка – трябва да сме добри партньори, но не само вече в живота, но и в леглото. Как? Умея ли аз да поддържам тази тръпка? Моята рецепта е следната – след като човек сутрин се събуди, трябва да благодари на Господ, че му се подарява този нов светъл ден от живота, а след това да се постарае, дето се казва, да си стъпи на пръстите, да направи всичко отново да завоюва партньора до себе си. Днес по един начин, утре по друг начин. Ето това е рецептата желанието у нас да не изгасва един към друг, но в това поддържане на тръпката е необходимо много разнообразие. Ние българите умеем да свършим една работа както никой друг в последния момент и не умеем да се разтоварваме. Някак си загубихме това – някога е имало така: еди кой си празник – почва работата на полето, еди кой си празник – свършва работата на полето и започват празниците, т.е. разтоварването. Даже по време на работата им един празник – Еньовден, в който пак се прави разтоварването, даже мъжете и жените на този празник имат негласното право да си сменят партньорите. Това означава, че ако днес аз реша да те заведа на ресторант и ще се постарая това да го направя, но ще ти дам и възможността да се приготвиш, в ресторанта не е достатъчно да седнем, защото ние и в къщи си имаме маса, а да потанцуваме, да послушаме хубава музика, друга вечер на концерт, трета на опера, събота и неделя ще се разходим не само до село, да заредим еди какво си, а ще отидем да видим и някаква природна забележителност, не трябва да забравяме, че сме част от природата. Тя ни зарежда с енергия, а тази енергия пък отива в нашето желание. Т.е. всеки ден, хайде да не е и всеки ден, но да имаме хубави мигове преживени заедно, това поддържа желанието. Убива го навика, скуката, убиват го онези неща, които ни карат да го направим така из между другото и още нещо, което убива желанието – това е програмата на телевизията, да разгледаме програмата и тая вечер е свободно – ще правим секс. Чакай малко – не става. Може и ти да искаш, може и аз да искам, някак си предварително, така като заповядване… – като ти заповядат нещо с желание ли го правиш? Няма. Когато сексът го правиш по задължение, отива и желанието. Обстановката също е важна. Ние сме нация, в която децата ни спят в нашата спалня до 17-та година. Ама има три, четири стаи, има детска, тя се отивала и боледувала, ама мъничка, ама това онова и спят при мама и при тати. И как правим секс – децата като заспят. Сигурни ли сте? Аз имам много пациенти. Например при тях имат детска стая, но детето си влиза без да чука и тати и мама са се гушнали, обаче какво става – мъжът свършва бързо, жената се секва, няма желание, защото когато децата са в същата стая или могат да влязат всеки момент или пък свекървата или тъщата е дошла да помага  и жената не може да се отпусне – тя е майка, а не любовница. Обстановката е много важна. Доктор Врабчев казва – най-великото откритие на човечеството е райбера, не компютъра. Важна е обстановката, настроението. Нямаш ли настроение – какво желание ще имаш?! Много е важен езикът на сетивата и умението да галиш, да милваш, да масажираш, да умееш да целуваш. Намесва се и друго още по-лошо – така наречения срам – фразата – „това са срамоти”. Вижте какво си говорим, хубаво, ама ти си роден чрез тия срамоти. Когато се любим ние не съединяваме само половите си органи, а да съединим телата си, сърцата си, половите органи измити е по-чисти от носа ми. И там трябва да се целува също. Френска любов няма. Аз съм Кайро, гледам един музей – там фараонката ме прави френска любов на фараона, а Франция я нямало нито като държава, нито като народност. Има ласки, има начин на полово общуване. Ние българите сме свикнали – секс – означава само полово сношение. Няма такова нещо. Част от секса е половото сношение. Когато ги има и другите неща, тогава вече сексът става безкраен празник. Защото не означава, че като съм свършил аз, трябва да се спре. Настроението поддържа желанието. Другото, което убива секса, е когато го превръщаме в едно производствено събрание – почваме да разискваме кой какво е направил и до къде е стигнал. Почваш да се чувстваш зле, че този път  не съм стигнал до оргазъм, т.е имаме някакви определени цели, някакви точки, до които да се стигне. Мъжът трябва непременно да свърши и след като той свърши и жената трябва да свърши, да ама природата не го е направила така. И като почне мъжът да пита партньорката – докъде стигна, още колко ти остава, хайде свършвай, че и аз трябва да свършвам, или пък тя – изчакай, че аз не съм тръгнала. Тук е много важна думата импровизация. Важна е ласката, важна е милувката, това е главната цел, а не „докъде стигна, какво направи, какво стана” и т.н. Ето тези камъчета, ако ние съумеем да ги премахнем – няма да има проблем във взаимното ни желание. Още нещо – много е важно да се съобразяваме с възрастта на която сме. Много мъже и много жени идват при мен и казват – „Докторе, нямам желание.” Защо? – „Ами защото…преди беше така – по-бурно, а сега така” Възрастта си казва своето, природата си казва своето. Реката как  – горе в планината реката е по-бурна, а долу в полето е тиха, затова си казва улегнал мъж, улегнала жена. И това трябва да ни доставя удоволствие, а не еди как си. Или пък – „защо тази поза не ми е удобна”, ами защото има вече дископатия например. Или преди например при жената – много е обичала позата при която тя е отгоре, но сега вече е напълняла жената… как ще се качи отгоре. Трябва да се съобразяваме с тези неща. Не сексът да ни подсеща, че вече нещо не е както беше, а секса да си го приспособим към нас, към нашата физика, която се е променила, разбира се.  Ние си променяме секса.

Възможно ли е партньорът в една връзка да е привлечен сексуално от друг човек, но въпреки това да иска да запази връзката си? На какво се дължи това?
Зависи от моята вътрешна нагласа. Аз даже обратното правя, когато има двойки, при които има едно изстиване, има едно отдръпване, един навик да се намесва. Карам партньорите поотделно да си фантазират. Аз имах такава двойка, при която нещата не вървят. На мъжът нищо му няма, какви ли не изследвания му правихме, какви ли не лекарства опитвахме, аз затова казвам, че сексологията е единствената специалност при която обектът е двойката, а не единият от тях, защото аз сам проблем си нямам. Говорихме с жена му един дълъг разговор, тя е много разбрана жена, много еродирана, емоционална и ми казва – „Докторе, разбрах те”. След известно време дойдоха пак при мен. Той казва: Докторе, при мен сега всичко е наред.  И им казвам – „чакай малко, лейди, как го постигна?”  „Много просто – като си вървим по улицата и аз му соча едно хубаво момиченце и му казвам представи си, че си с нея, зарадвай и се.” Това са неща, които са строго индивидуални – някой път носят полза, някой път много вредят. Възможно е една жена да си харесва някой кино артист и когато се люби с мъжа си да си представя, че е с кино артиста, лошо ще направи, ако сподели с мъжа си. Всичко е строго индивидуално. Ако аз страдам, че когато се любя с мъжа си, не ми доставя това, което бих желала да ми доставя, а моята фантазия някак си е на друго място, например при предишен любовник или колега, който е в службата и ако това ми причинява проблем и може би съм споделила със съпруга ми. Затова сме другарчета – да си казваме някои неща, не всички много лицеприятни за другия, но ако той ни разбере – ще ни помогне. Тогава вече трябва да се насочим към преодоляване на този проблем. Значи – ето ти ги трите аспекта на този въпрос – тогава вече се намесва сексологът- психотерапевт. Може. Обаче стига съответния мъж и съответната жена – те да искат, а не щото еди какво си, еди що си. Ако аз искам нещо – винаги мога да го постигна – затова е докторът, за да ми помогне.

Какво мислите за така наречените феромонни парфюми?
Миризмата е нещо много важно в сексуалните взаимоотношения. Ще ти кажа защо – ние имаме сетива, ние обичаме със сетивата, ние се влюбваме със сетивата, изживяваме половото удоволствие чрез сетивата си. Сега говорим за мирисния анализатор. Тук има нещо много интересно. Във всеки сетивен нервен път има няколко нервни клетки. Реакцията започва от вън – навътре – виж сега спрямо другите пътища на възприятие – пътят от носа до нервните клетки в мозъка е много къс – само една нервна клетка и –  веднага в мозъка. Ето защо обонянието понякога изпреварва желанието, понякога дори го продуцира по-бързо, изпреварва възбудата и я продуцира също. Аз имах един пациент, уж нищо му няма, всичко му е наред, но няма ерекция, заведох го на уши, нос, гърло – направиха му проби, оказа се, че той не може да мирише. Тази миризма, този анализатор улавя излъчването от теб, но като цяло от твоя организъм, това излъчване се състои от едни химически вещества, които летят. Феро означава прелитам, мон – означава възбуда, феромон значи – пренасям възбудата. Всеки човек си има специфично излъчване и тази миризма се хваща. Тя всъщност е едно послание на организъм към организъм. Не случайно жени, които работят на едно и също място – цикълът им започва да идва по едно и също време, пренася се информация за твоя организъм към други и т.н. И ако аз искам нещо хубаво на този човек – той го улавя, аз мога да не му го казвам, но го излъчвам. Аз затова казвам на моите пациенти – усмихвайте се. И на жените казвам – усмивката е най-голямата заповед. А на мъжа – няма жена, която да не можеш да свалиш с усмивка. Стигам до феромоните – това е нещо много важно и не случайно в историята на човечеството са се създавали връзки, които са от всяка една гледна точка невъзможни –например една графиня да се влюби в един просяк. Или пък един мъж се влюбва толкова лудо, че няма никакво обяснение… Тук има едно напасване на нейните феромони с мирисния анализатор към този към който са предназначени и ако стане това напасване чудото е велико, защото това е част от чара. Чар е руска дума и означава омагьосвам, той е част от любовното омагьосване. Всяка една козметика, която аз употребявам като парфюм, като одеколон и т.н. трябва да е съобразена с твоето тяло, не да прикрива твоята миризма, аз не съм козметолог, но така да я подчертае, че да ухае благоуханно. Тогава вече усмивката с това благоухание – цена нямат.

Как трябва партньорът да възприема изневярата на другия?
Не бива да я възприема еднозначно. Не да отреагира на събитието, по-важна е причината да това. Ако моят партньор е безотговорен, или пък друг вариант – той не ме обича или тя не ме обича, или пък желае друг човек – защо трябва да ставам спирачка на нейния живот или на неговия живот. Това са двете крайности. По средата – какво търси там, дали е само едно разнообразие, дали иска да ме сравни с някой, дали пък аз искам да си направя една крачка встрани. Когато танцуваме – ставам и танцувам и с друга партньорка – защо? Или пък тя танцува с друг партньор, така се случва на едно събиране на пример. Това не го вземаме под внимание, а може и в секса да е така – просто да си разнообразим. Важна е причината и тогава да правя оценка, а не да вадя ножа. Или тя да казва – махни се от тука – изрод. Не. Ако искаме да живеем занапред заедно – трябва да си ги кажем нещата и тогава. А не да обвиняваме другия, защото -виж като посоча човек с показалеца си, то сгънатите пръсти сочат мен. Да не търсим вина. По скоро какво съм направил аз, за да ми изневериш ти. Какво си направила ти, за да ти изневеря аз? Какво не е добро за мен или не е добро за теб. Изключвам крайностите – просто вече не ме обичаш или пък аз съм си такава – безотговорна.

Има ли човек, който да е напълно верен?
Няма. Поне в мислите си винаги можеш да изневериш. Ама край, ама онова… Аз имам жена, срещнал съм я, обичал съм я, обичам я и сега по по-различен начин и сме си останали приятели, без нея аз съм нищо. Но мога ли да не се възхитя от теб, аз съм човек. Ти можеш ли да не харесаш мъж така някак си, който е интелигентен, но просто си се свързала с друг човек например. Сега трябва ли, родили сте две – три деца, създали сте си име, паснали сте си и защото в момента ти имаш нещо, което ти харесва, хоп, тука е безотговорността и готово. Няма хора, които да не са изневерили, дори и в мислите си. Няма хора, които за момент да не са харесали друг човек, защото казах – ние по принцип сме си полигамни. Но, за да се случи изневярата, има много причини. Изневярата убива любовта.

Отношението изневяра – морал?
Зависи какъв е моралът. Пак казвам – всичко е икономика. При онези двойки, които са социално-сексуални, е много важно имота да премине в поколението. Затова трябва да са сигурни хората, че това поколение е от този баща или от тази майка. Ето защо морала държи много да няма никакви изневери. При мюсюлманските народи наказват със смърт – пребиват с камъни жената, само защото е погледнала някой, а пък ако е имала любов с него – ще я разкъсат с коне като наказание. Но моралът например при едни шведи – както ви е известно- шведската тройка. При ескимосите – отиваш му на гости, ако не преспиш с жена му – той ще те убие, защото го обиждаш. Защо обаче – пак икономика. Едни и същи хора се любят и създават поколение, то се изражда. Оп, гостенин. След втората световна война както в Германия, така в Русия, просто моралът беше променен. Как? Просто мъжете бяха кът, загинаха хиляди, бяха създали т.нар. разширено семейство – мъж и жена и още една или две жени, могат да живеят официално с тях, могат да си живеят като комшии, децата и на едната и на другата са от този мъж, но си живееха в мир и любов, същото беше и в Русия. Затова всичко зависи от морала на даденото общество в дадения момент, защото моралът днес е един, утре е друг. Аз и ти сега гледаме съвсем различно на нещата, не е като преди 40 години, защото и обществото гледа съвсем различно.
 Ако желаете да се свържете с Д-р Илия Врабчев за консултация, можете да го направите на 0885131957 след 19и30 часа през седмицата, но без петък, събота и неделя.

 

 

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=823

Posted by on авг. 31 2007. Filed under За любовта. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.31114 лв
 CHF =  1.6916 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.2241 лв
100  RUB =  2.8732 лв
 USD =  1.64813 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.