„ИЗТОЧНОТО ПАРТНЬОРСТВО“ СЕ ПРЕВРЪЩА ВЪВ ВСЕ ПО-ТЕЖКО И БЕЗМИСЛЕНО БРЕМЕ ЗА ЕС

Iztochno partniorstvoВ навечерието на срещата на върха на участниците в програмата „Източно партньорство“ на Европейския съюз (Армения, Азербайджан, Беларус, Грузия, Молдова и Украйна), която ще се проведе във Вилнюс през ноември 2013, нараства броят на коментарите, чиито автори посочват, че „Източното партньорство“ се превръща във все по-тежко финансово бреме за Съюза. В същото време брюкселските „еврократи“ продължават да публикуват оптимистични доклади за усвоените от участниците в програмата европейски средства, деликатно пропускайки да споменат за реалните резултати от въпросните финансови „вливания“. Всъщност, истината е, че с тяхна помощ определени среди в ръководството на ЕС си купуват съгласието на участниците в „Източно партньорство“ да продължат сляпо да следват указанията им.

Очевидно, ако продължи да се придържа към тази порочна политика, ЕС ще бъде принуден да увеличи още повече финансовата си подкрепа за т.нар. „демократични трансформации“ в държавите-участнички в програмата. В тази връзка ще напомня, че зам. външният министър на Грузия Тамрико Беручашвили вече поиска от Брюксел значително увеличение на финансовата помощ, предназначена за практическата реализация на споразумението за създаване на Зона за свободна търговия между страната и и ЕС. Имайки предвид задълбочаването на кризата в самата Европа, можем да очакваме, че допълнителните средства за държавите от „Източното партньорство“ ще бъдат отпуснати за сметка на програмите за финансова подкрепа на по-слабо развитите членки на ЕС, каквато е и България.

Редица водещи държави в Съюза открито критикуват липсата на реални успехи в реализацията на програмата „Източно партньорство“ и не крият скептицизма си за бъдещето на този проект. В Брюксел например са разочаровани от липсата на необходимия прогрес в реформирането на изборното законодателство на Украйна, решаването на проблема с т.нар. „избирателно правосъдие“ (най скандален пример за което е изпращането в затвора на бившия премиер Юлия Тимошенко) и продължаването на реформите в рамките на дневния ред на асоциирането на страната с ЕС. Очевидно е, че Киев поне засега не е склонен да изпълни ултимативно поставените от ЕС и САЩ искания за освобождаването на Тимошенко за да може да се лекува в чужбина. Вместо това срещу бившия украински премиер бяха отправени нови много сериозни обвинения, които и гарантират както нови съдебни процеси, така и (вероятно) още по-тежки присъди.

Що се отнася до Беларус, поне засега не се очертава никаква реалистична програма за развитие на отношенията и с ЕС в рамките на „Източното партньорство“. Тези отношения продължават да са изключително нестабилни, като опитите на отделни държави от ЕС да задълбочат международната изолация на Беларус, чрез налагането на различни санкции и подкрепата за отделни маргинални опозиционни формации с цел да бъде дестабилизирана ситуацията в страната, силно подкопаха плановете на президента Лукашенко за развитие на отношенията със Съюза. Периодичните декларации на Минск относно готовността му за диалог с Брюксел са просто игра, чиято цел е да се измъкнат повече средства от ЕС.

Нещата допълнително се усложняват от проблемите за трансграничното взаимодействие, трудовата и нелегалната миграция. Така, българският вътрешен министър Цветлин Йовчев наскоро спомена, че страната ни може да поиска оперативна и техническа помощ от ЕС за да не допусне възникването на хуманитарна криза, поради непрекъснато нарастващия поток сирийски и други бежанци. В същото време, опростяването на визовия режим на ЕС държавите от „Източното партньорство“ ще доведе до нов мощен и неконтролируем поток от eмигранти и престъпни елементи от постсъветското пространство към Централна и Западна Европа. По данни на Световната банка, само от Украйна през последните двайсетина години са емигрирали 6,5 млн. души, което я поставя на четвърто място в света по този показател.

Истината е, че повечето от държавите, които участват в програмата „Източно партньорство“ на ЕС, представляват странна комбинация между балансиращи на ръба на демокрацията силни местни лидери (някои от които са откровени диктатори) и слаб и раздиран от корупция държавен апарат. Общественото мнение в тези страни продължава да е силно поляризирано по въпроса за тяхната евроинтеграция, като в много от тях все доминира „постсъветския
манталитет“, част от който е и съпротивата срещу европейската интеграция. Впрочем, слабо място на програмата, още от самото начало на реализацията и, беше включването в нея на държави с много различен потенциал, амбиции и геополитически ориентири, поради което, както посочват мнозина европейски и американски експерти, „Източното партньорство“ нямаше как да формира свое общо политическо пространство.

Автор: Петър ГРИГОРОВ – Център за мониторинг на демократичните процеси в Източна Европа

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=6927

Posted by on сеп. 18 2013. Filed under Утре. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.38928 лв
 CHF =  1.81955 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.24143 лв
100  RUB =  3.10671 лв
 USD =  1.83422 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.