ИЗОСТАВАНЕТО В РЕФОРМИТЕ И ИКОНОМИЧЕСКАТА КРИЗА ЗАБАВИХА ЕВРОПЕИЗАЦИЯТА НА БЪЛГАРИЯ

Интервю с проф. Венелин Цачевски по повод на второто издание на неговата книга „България и Балканите. Европеизацията не е завършила”
 

В ръцете си държа второто актуализирано издание на Вашата книга „България и Балканите. Европеизацията не е завършила”. Кое наложи нейното повторно издаване?
Първото издание на книгата бе през февруари тази година. Тиражът й бързо се изчерпи. От друга страна, въпреки че изминалият оттогава период е сравнително кратък – по-малко от година, ситуацията на Балканите е динамична. В мнозинството страни икономическата криза все още не преодоляна и оказва негативно влияние върху тяхното развитие. Продължават усилията да бъдат разрешени съществуващите противоречия в региона. Еволюция настъпи по въпроса за статута на Косово след обявеното в края на юли становище на Международния съд в Хага относно съответствието с международното право на декларацията за независимост на бившата сръбска провинция. Европейската и евроатлантическата интеграция на балканските страни напредва, но среща и значителни трудности. Внимание заслужават резултатите в националното развитие и външната политика на България при управлението на сегашното българско правителство. Това се отнася също за постигнатия прогрес през изминалите повече от три години и половина, откакто България стана член на ЕС, включително в усвояването на еврофондовете. Тези въпроси са анализирани във второто актуализирано издание на книгата.

Какво е мястото на Балканите  в Европа? Настъпи ли някаква промяна в това отношение през последните години?  
Регионът включва изцяло или частично територията на общо 12 страни, които са една четвърт от броя на европейските държави. Площта на Балканския полуостров е почти 5 % от територията, а населението повече от 6 % от жителите на европейския континент. Но общата площ на страните, които изцяло или частично принадлежат към Балканите, е над 15 % от територията на Европа.  Цялото население на балканските страни съставлява 16.5 % от числеността на жителите на континента. През първото десетилетие на века в региона бе постигнат по – висок темп на икономически растеж в сравнение със средния в Европа. Следствие на това делът на балканските страни в европейския брутен продукт се повиши с около 1.5 % и в момента е съответно 7 и 10.5 % в зависимост от това дали стойността му е изчислена по покупателен паритет или номинална стойност.
На Балканите бяха вложени също значителни чуждестранни инвестиции – в момента те са общо над 300 млрд. евро. Повиши се значението на региона в транспортната и енергийната инфраструктура в Европа.  В тази част на континента преминават шест от общо десет паневропейски транспортни коридори. В подготвителна фаза е изграждането на около десет големи нефтопроводи и газопроводи, някои от които, особено „НАБУКО” и „Южен поток”, са от стратегическо значение за дългосрочното задоволяване на потребностите и разнообразяване на източниците за внос на природен газ в Европа.

Какво е положението в политическата област ? По – стабилни ли са Балканите в сравнение с началото на века?
В това отношение също се проявиха положителни тенденции. Определящи насоки в развитието на региона през първото десетилетие на новия век бяха стабилизирането на Западните Балкани, разширяването на добросъседските отношения и многостранното сътрудничество,  интеграцията в европейските и евроатлантическите структури. След етническия конфликт в Република Македония през 2001 г., на Балканите не възникна друга подобна криза. Убеден съм, че страницата на военните конфликти в региона е окончателно затворена и че съществуващите противоречия между страните ще се решават в бъдеще по мирен начин, чрез политически и дипломатически средства.
Важен тест за тези тенденции бе реакцията на Балканите към обявената независимост на Косово. Балканските страни са разделени по въпроса за признаването на новата държава, но все по-определено се вижда перспективата – съобразяване със съществуващите реалности и започване на диалог между Сърбия и Косово с цел нормализиране на взаимните отношения, подобряване условията на живот на техните жители и създаване на условия за по – бързото интегриране на двете страни в ЕС. Това е в интерес на стабилността, сътрудничеството и европейската перспектива на целия регион Лично аз съм оптимист, че в скоро време ще бъде намерено компромисно решение по друг сложен проблем в региона – спорът между Гърция и Република Македония по името на македонската държава. А това означава, че  ще бъде премахната основната пречка за започването на преговорите за членство в ЕС и за приемането на Република Македония в НАТО.
Много важен, а в някои отношения решаващ фактор за положителните промени на Балканите са европейската и евроатлантическата интеграция на региона. В момента четири балкански страни са членове на ЕС, а седем на НАТО. Територията на балканските страни членки на ЕС съставлява над 50 % от площта на Балканския полуостров. По отношение на населението този дял е 36 %, а на брутния продукт над 65 %. Процентът е по – висок, ако се вземе предвид делът на балканските държави, които членуват в НАТО. В крайна сметка напредъкът в евроатлантическата интеграция допринася за стабилността, продължаването на демократичните реформи и развитието на добросъседските отношения между страните в региона.

Не е ли прекалено оптимистична очертаната от Вас картина на положението и развитието на Балканите?
С казаното исках да акцентирам върху положителните промени на Балканите през последното десетилетие. В момента обликът на региона съществено се различава от този в началото на века. Но искам изрично да кажа, че, въпреки постигнатия напредък, Балканите все още остават проблемен район в Европа. Не е отпаднала необходимостта от активно международно ангажиране за поддържане на стабилността в някои страни, по-специално Косово и Босна и Херцеговина, подпомагане на демократичните реформи, преодоляване на съществуващите противоречия. Трябва да се има предвид, че между страните в региона има голяма диференциация, която се проявява също в различния темп на тяхната европеизация.
С изключение на Гърция, всички останали държави в региона все още са в процес на политическа и икономическа трансформация в посока към изграждането на ефективно функциониращи демократични институции и формиране на конкурентна икономика.  Мнозинството от тях значително изостават от напредналите европейски страни  по степен на икономическо развитие и жизнен стандарт. Само в Гърция и Словения стойността на брутния вътрешен продукт на един жител е близо до средното равнище в ЕС, докато за всички останали страни в региона тя варира между 64 % (Хърватска) и 27 % (Албания). Изключвам Косово, което е най-бедната страна в Европа.
Негативен е ефектът на настъпилата в края на десетилетието икономическа криза. През миналата година в десет от дванадесетте балкански страни, включително България, бе регистриран спад на БВП, силно намаля притокът на чуждестранните инвестиции и значително се повиши равнището на безработицата. При благоприятни условия последиците от кризата, особено в социалната област, могат да бъдат напълно преодолени едва след 4 – 5 години. В крайна сметка икономическата криза забави европеизацията на региона. Според експерти на Виенския институт за международни икономически изследвания, следствие на икономическата криза перспективата страните от Източна Европа, включително Балканите, да достигнат напредналите европейски държави се отдалечи с около десет години. Така че тази цел би могла да бъде постигната не по – рано от средата на века.
Балканите са проблемен регион в Европа преди всичко поради съществуващия национализъм и етнически сепаратизъм. Най – уязвими в това отношение са Косово, Босна и Херцеговина, Република Македония и Сърбия. В момента основните противоречия в региона са спорът между Гърция и Република Македония за името на македонската държава, опасността от разпадане на Босна и Херцеговина, уязвимостта на етническите отношения в Република Македония, различното отношение по международното признаване на независимостта на Косово, проблеми, свързани със статута и спазването на правата на националните малцинства в редица балкански страни и др. Постигането на напредък в решаването на тези проблеми е възможно, но то изисква време, взаимна политическа воля и готовност за компромиси в съответствие с принципите на добросъседството и европейските стандарти.

В книгата отделяте специално място на евроинтеграцията на Балканите, която е основна насока в процеса на европеизация на региона. Какви са перспективите в това отношение?

Следващите няколко години са изключително важни, а  предстоящото десетилетие ще бъде решаващо за евроинтеграцията на Балканите. В близка перспектива прогнозата ми е следната.  Извън съмнение е, че следващият нов член на ЕС ще бъде балканска страна. Присъединителните преговори на Хърватска са в заключителна фаза, но, въпреки желанието на правителството на тази страна, те едва ли ще приключат до края на 2010 г. Това означава, че приемането й в ЕС може да не стане през 2012 г., а по – скоро в началото на 2013 г. Започването на присъединителните преговори на Република Македония с ЕС ще зависи от разрешаването на спора й с Гърция за името на македонската държава. Ако това стане до края на 2010 г., което е много трудно, но не и невъзможно, Република Македония ще започне присъединителните преговори с ЕС през първата половина на 2011 г. Решаването на този проблем ще открие също пътят за бързото приемане на страната в НАТО. До края на 2010 г. ЕК ще представи становище по молбата за членство на Черна гора, която има шанс да получи статут на кандидат член в края на същата или в началото на следващата година. За Албания тази процедура ще бъде завършена поне година по-късно.
Главно препятствие за ускоряване на евроинтеграцията на Сърбия е нормализирането на нейните отношения с Косово. Приетата в началото на септември т. г. от Общото събрание на ООН съвместна резолюция на ЕС и Сърбия по повод становището на Международния съд за правната легитимност на независимостта на Косово създаде условия за по-бързото започване на процедурата по подадената сръбска молба за членство в ЕС. Вероятно това ще стане преди края на 2010 г., но Сърбия ще получи статут на кандидат член на ЕС не по – рано от една година. Очаквам, че до края на 2010 г. Босна и Херцеговина ще депозира молба за членство в ЕС, както и че ще бъдат премахнати визите за пътуването на гражданите на тази страна, а също и на Албания, в Шенгенското пространство.
Целите на Косово са визова либерализация за пътуването на нейните граждани в Шенгенското пространство, която може да бъде постигната през 2011 г. и започването  на преговори за сключването на Споразумение за стабилизиране и асоцииране, което вероятно ще стане през 2012 г. В присъединителните преговори на Турция с ЕС могат да бъдат отворени повече нови глави, но страната трябва да ускори реформите, да изпълни поетите задължения към Република Кипър като член на ЕС и да допринесе за решаването на кипърския проблем.
С изключение на Хърватска, членството в ЕС не е близка перспектива за нито една от посочените балкански страни. При условие, че тези държави ускорят реформите и подготовката  за членство, и ако не възникнат непреодолими трудности за разширяването на ЕС, държавите от региона могат да се надяват този процес да приключи до края на второто или в началото на третото десетилетие. Постигането на тази цел ще бъде най – трудно за Косово и Босна и Херцеговина, а най – проблематично е за Турция, тъй като между страните от ЕС няма единство дали тази държава трябва да бъде приета за член на съюза. Преговорите между ЕС и Турция вероятно ще завършат след  най – малко  пет – шест години и не е изключено да доведат до установяването на специфична форма на партньорство.

Според Вас членство в ЕС не означава завършване на европеизацията на балканските страни. Кога може да се очаква постигането на тази цел?

България и Румъния са вече четвърта година членове на ЕС, но все още не са завършили своята европеизация. Дори Словения и другите бивши социалистически държави в Централна и Източна Европа, които бяха приети в ЕС през 2004 г., са все още в процес на политическа и икономическа трансформация. Европеизацията може да се счита за завършена, когато тези държави станат развити демокрации с конкурентна икономика и висок жизнен стандарт.  Тя има също регионални измерения. Задължително условие е балканските държави да провеждат политика на добросъседство и на тази основа да бъдат решени съществуващите проблеми в двустранните и многостранните отношения в съответствие с европейските стандарти. Балканите трябва да се превърнат в регион на трайна стабилност, сигурност и взаимноизгодно сътрудничество в рамките на обединена Европа.
         Перспективите за завършването на европеизацията на отделните балкански страни са различни. До сега тази цел е постигнала единствено Гърция, а Словения вероятно ще я последва до средата на десетилетието. Ако ускорят и повишат ефективността на реформите, България, Румъния и Хърватска биха могли да постигнат тази цел в течение на следващите десет – дванадесет години. За останалите държави в региона това ще стане по – късно. При условие, че до 2020 г. всички страни от региона станат членки на ЕС и НАТО, процесът на европеизация на Балканите би могъл в основни линии да приключи около средата на третото десетилетие на века. Това ще представлява успех, тъй като, поради исторически и други причини, в региона трябва да бъдат решени многобройни проблеми в междуетническите и междудържавните отношения, националната и регионалната стабилност, върховенството на закона, икономическото развитие и социалната област.

Поставихте България в една група с Румъния и Хърватска, за които прогнозирате, че европеизацията ще завърши в период от 10 – 12 години. Как оценявате изявлението на премиера Бойко Борисов, че до пет – шест години България ще стане средноевропейска държава?
Това изявление на българския премиер бе направено в контекста на постигнатите положителни резултати през първата година от управлението на ръководеното от него правителство, особено в борбата срещу корупцията и  престъпността. Напредъкът в тази област бе признат в ЕС, включително в публикувания през лятото на тази година годишен доклад на Европейската комисия в рамките на създадения след приемането на България в ЕС Механизъм иа сътрудннчество и контрол. Ако усилията на правителството в тази област продължат, казаното от премиера може да бъде постигнато.
По – различно е положението в икономическа и социалната област, където изоставането на България от напредналите страни е голямо и, дори при ускорен икономически растеж, резултатни реформи и благоприятни външноикономически условия, не може да бъде преодоляно в толкова кратък срок. По данни на Международния валутен фонд през 2009 г. БВП на един жител (изчислен по покупателен паритет на националната валута) в България бе 11 900 долара или близо два  и половина пъти по – малко от средния в Европа. В процентно отношение това бе около 43.5 %.  Още по-голямо е изоставането на България по този показател в сравнение със средното равнище в ЕС. През същата година процентното съотношение бе 41 %. Разбира се, постигнатият напредък на България не е малък, като се има предвид, че през 2000 г. този процент бе 27.8. Но при запазване на този темп, на България ще бъдат необходими 40 – 45 години, за да достигне средното равнище в ЕС по този показател.
Цел на България трябва да бъде съкращаването на този период. Това е възможно при максимално ефективна икономическа и социална политика. За съжаление сегашните икономически условия са трудни. България се оказа между балканските страни с най – голям и продължителен икономически спад. Неблагоприятен фактор е съкращаването на притока на чуждестранните инвестиции, чиято стойност през 2008 – 2009 г. намаля повече от два пъти. Спадът продължи и през настоящата година, а прогнозата е, че чуждестранните инвестиции за цялата 2010 г. ще  бъдат под 1.5 млрд. евро. Освен това, България повече от три години и половина е член на ЕС, но не успя да използва пълноценно предимствата от новия й статут. Реформите, особено в икономиката и  съдебната система, бяха бавни и слабо резултатни. Досега от предоставените й през 2007 – 2013 г. близо 13 млрд.  евро от фондовете на ЕС, България е оползотворила  едва 2 млрд. евро.
В тези области правителството полага енергични усилия, но голямото изоставане на България не може да бъде бързо преодоляно. Истината е, че позицията на България в ЕС е слаба. Страната ни чувствително изостава не само от напредналите страни членки на ЕС, но и от всички новоприети държави от Централна и Източна Европа, с изключение на Румъния. Фактически България е на последно или на едно от последните места в ЕС по практически всички основни показатели. По икономическа конкуретноспособност, равнище на корупция в държавната администрация и др., тя отстъпва също на някои балкански страни.
Така че България трябва да измине още дълъг път, за да достигне средното равнище в ЕС в икономическата и социалната област. В това отношение постигнатите резултати през следващите няколко години ще покажат какви са перспективите за ускоряване на национално развитие, а в крайна сметка за по – бързото завършване на европеизацията на България.

 


ПОСЛЕДНИ СТАТИИ:

СЕГА БУЛО, АМИ УТРЕ? И КОЙ ЗНАЕ ДАЛИ ЗАД БУЛОТО НЕ СЕ КРИЕ БРАДА?

САЩ И ВОЙНАТА, „АЛ КАЙДА“ И ДЖИХАДА

ДОЦ. МИНЧО ХРИСТОВ: ПЛАНИРА СЕ ФИНАНСОВА КРИЗА, ПОДОБНА НА ТАЗИ 1996-7 ГОДИНА

Д-Р ТОТКО НАЙДЕНОВ: ЗДРАВНА КАСА Е ПИРАМИДА

АДВОКАТ МАРИН МАРКОВСКИ: ПО ПРАВИЛО, ПАДНАЛИТЕ НЯМАТ ПРИЯТЕЛИ

ВЛАДИМИР БРЕЗОЕВ: ГЛУПОСТТА В ПОЛИТИКАТА Е КАТО ПЯНАТА, ВИНАГИ ИЗЛИЗА НАД ВОДАТА

ПРОФ. ГЕОРГИ БЛИЗНАШКИ: ДЕПУТАТИТЕ ДОЙДОХА ВЪВ ВНС НА ВЪЛНАТА НА
ЕДИН НЕПОВТОРИМ ОБЩЕСТВЕН ПОДЕМ

ВЕНЕЛИН СТОЙЧЕВ: ПРЕСТИЖЪТ НЕ МОЖЕ ДА СЕ ПАЗИ ЗА СМЕТКА
НА ИСТИНАТА

РАЙНА МАНДЖУКОВА: ЕДНА НАЦИЯ Е КАТО ОГРОМНО СЕМЕЙСТВО, В
КОЕТО
ВСИЧКИ ИМАТ ПРАВА, НО И ЗАДЪЛЖЕНИЯ

ЕЛИЗАБЕТ ХОРНУНГ: ИЗУЧАВАНЕТО НА НЕМСКИ ЕЗИК Е
ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ВАЖНО

БОРИСЛАВ АНГЕЛОВ: КОЙТО ТЪРСИ „СЛУЖEБНА” ПОБЕДА С ИЗБОРНО
ЗАКОНОДАТЕЛСТВО ПОЛУЧАВА ЗАГУБА

БОЙКО ЛАМБОВСКИ: РАДВАМ, ЧЕ ИМАХ ВЪЗМОЖНОСТТА ДА ЖИВЕЯ В
ДВЕ
РАЗЛИЧНИ СИСТЕМИ

ДОЦ. ТАТЯНА ДРОНЗИНА: ЖЕНИТЕ СА ЖЕРТВИ НА НАСИЛИЕ, НО И
ИЗВЪРШИТЕЛИ
НА НАСИЛИЕ

ДОЦ. ИВО ХРИСТОВ: ИМАМЕ ЕДИН ДИВ, КРАДЛИВ ПОЛИТИЧЕСКИ ЕЛИТ
С МНОГО
КЪС ХОРИЗОНТ ВЪВ ВРЕМЕТО

СКАНДАЛНИ ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА НОВИЯ ИЗБОРЕН КОДЕКС

ПЪРВАН СИМЕОНОВ: ОБЩЕСТВЕНАТА ЛЕГИТИМНОСТ НА
АНТИКРИЗИСНИТЕ МЕРКИ Е
ОТ РЕШАВАЩО ЗНАЧЕНИЕ

ЕРДОГАН ПРИЗОВА ТУРЦИТЕ В ЕВРОПА ДА НЕ СЕ ИНТЕГРИРАТ В
СТРАНИТЕ В
КОИТО ЖИВЕЯТ

ЗАБРАНИТЕ
НАНАСЯТ
ПОВЕЧЕ
ВРЕДИ,
ОТКОЛКОТО
ПОЛЗИ
Джон
СТОСЕЛ

ДИМИТЪР МАНОЛОВ: У НАС ИМА ПРЕКАЛЕНО МНОГО ХОРА, КОИТО НЕ
ЖЕЛАЯТ ДА СЕ ТРУДЯТ

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=3405

Posted by on окт. 5 2010. Filed under Анализ. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.2646 лв
 CHF =  1.68012 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.21003 лв
100  RUB =  2.81178 лв
 USD =  1.66908 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.