Изкуствена ли е кризата с Катар?

Изкуствена ли е кризата с Катар, чии интереси се преплитат в големия Близък изток, как реагираха двамата големи геополитически играчи САЩ и Руската федерация, има ли заплаха за Балканите? За всички тези въпроси с политолога Борислав Ангелов разговаря Милена Милошева.

Как бихте обяснили прекъсването на дипломатически връзки с Катар от страна на ОАЕ, Саудитска Арабия, Египет, Бахрейн, Малдивите, Либия, Йемен?
Най-малко като опит за намеса в политиката, която води емирството Катар. На повърхността прозират интересите преди всичко на Саудитска Арабия и в по-малка степен ОАЕ, старите различия, които има между държавите или по – конкретно, между семействата в Съвета за сътрудничество в Персийския залив (ССЗП). Става въпрос не само за отношения между тях, но и във външната политика. Но от друга страна прозира намесата и отвън. Преди всичко на Тръмп, които определи Саудитска Арабия за лидер на арабското НАТО, даде им кураж, а те възприеха това и като сигнал за действие. Президентът на САЩ изведнъж заклейми като основен спонсор на тероризма не Саудитска Арабия, а Катар. Удобно се появиха несъществуващи записи на катарския емир за Иран и Израел, които са в разрез с водената от Саудитска Арабия и нейните съюзници политика.
Емирството е един от най – големите производители на природен газ, страна с позиции в Персийския залив, защо точно Катар?
Може да звучи странно, но Катар е държава, която се стреми да води самостоятелна политика и да не затваря вратите за диалог не само към големите играчи на геополитическата арена, но и към Иран. Стреми се да си оставя възможности за лавиране в кризисни ситуации и да избягва излишно противопоставяне с големите. Емирството проявява силна чувствителност към стремежите за намеса в техните работи или опити за преврат. Не случайно една от тезите, които се прокрадна е, че Рияд се стреми да извърши преврат в Доха с чуждестранна подкрепа. Ролята на американската база в такъв сценарий би била изключително интересна. Достатъчно е да си спомним за обвиненията на Анкара към ролята на базата Инджирлик при опита за преврат през юли 2016 г. Ако някой е смятал, че Доха ще клекне и ще се съгласи на всичко, каквото и се каже отвън, жестоко се лъже. Фамилията Ал Тани управлява там от 200 години и в не малко случаи през годините са се доказали като ловки дипломати. Все пак са се учили от британската дипломатическа школа, а тя не е случайна.
Турция, Иран и Оман подкрепиха малката монархия и даже помогнаха за нейното стабилизиране. Защо? Чии интереси се сблъскаха отново в Близкия изток?
Няма да бъде пресилено да се каже, че Турция, Оман и Иран обрекоха на провал опита за блокада на Катар. Всяка една трудност стана въпрос на време да бъде преодоляна. Проблеми останаха единствено при опит чрез военни средства да бъде разрешена кризата. Тук обаче бяха задействани други международни фактори, които ясно демонстрираха, че това е крайно нежелателно и не биха го допуснали. Намекът им за търсене на дипломатическо решение не говори малко и в случай на ескалация щяха да се намесят активно. Турция гледа на Катар като важен съюзник в този район, а и да не забравяме ролята на „Мюсюлманските братя“. Тук идва и за подкрепяните от една страна от Турция групировки в Сирия, от друга на Катар, а от трета на Саудитска Арабия. За Оман Катар се явява важен партньор в споровете им със Саудитска Арабия и ОАЕ, а от друга страна и за бъдещето на Йемен. Нито Иран, нито Катар искат да имат проблеми при добиването на газ от находището Южен Парс/Северен дом. За някакво радикално сближаване между Доха и Техеран не може да става въпрос. В една или друга степен на всички замесени играчи от Арабската пролет от 2011 г. насам. На мнозина никак не би им било приятно, особено във Вашингтон, ако се получи партньорство и разбирателство в добива на газ между Русия, Иран и Катар, като добавим и Туркменистан картината става пълна. На всякакви опити за търсене на диалог и разбирателство се задейства политиката на разделяне и противопоставяне, като се включват определени държави, които да свършат тази работа. Резките и постоянни колебания на цените на въглеводородите на финансовите пазари създават повече пречки за страните износителки, отколкото тяхната стабилност. Високата цена е на втори план, макар да е силно желана, когато става въпрос за предвидимост за инвестиране в бъдеще, на финансовото и икономическо развитие. Не бива да се забравя и ролята на Израел в целия този пъзел, която винаги си преследва собствените интереси и се стреми да извлече най-доброто за себе си от неразбирателствата между арабските страни.
Не смятате ли, че е малко лицемерно от страна на Саудитска Арабия да обвинява някоя държава в подкрепа за тероризма?
Меко казано е лицемерно. Не бива да забравяме, че самият Тръмп определяше Саудитска Арабия в кампанията си за президент като основен спонсор на тероризма. Но очевидно след сключването на изгодни сделки с Рияд неговата позиция претърпя рязка промяна, т.е. прегрешенията и обвиненията може да бъдат изкупени на определена цена. Много лесно се забрави, че люлката на уахабизма е Саудитска Арабия, който се свързва с ислямския екстремизъм. Ако говорим за прегрешенията на страните от Персийския залив към тероризма, то безспорен лидер е Саудитска Арабия, а не Катар.
Същевременно имаше атентат в Техеран. Имат ли връзка събитията?
Не изключвам да има връзка, а и такива обвинения се чуха от Техеран към Рияд, най-малко от заинтересованост да има нестабилност и несигурност. Все пак името на Катар за покровителство се свързва не само с дейци на „Мюсюлманските братя“, но и на Хамас. Между Рияд и Техеран има открита конфронтация, оспорват си кой да има водеща роля в региона. Ние някак си забравяме, че в САЩ след Обама виждаме отказ от политиката на скъсване на санкциите към Иран, а напротив към тяхното задълбочаване. Всичко това съвпада със събитията, които ние наблюдаваме от средата на май насам в Персийския залив, а бих добавил с цялата операция на освобождаване на Рака от Ислямска държава.
Какво е мнението Ви за реакциите на Русия и САЩ?
Русия зае прагматична позиция. Не подкрепи обвиненията към Катар, макар че основания да го направи има, а и в миналото е обвинявала Доха за подобни действия. Намира се в диалог едва ли не от самото начало с Катар. Твърдо е за дипломатическо решение на кризата и подкрепя действия в тази посока. Русия не иска да има ескалация на конфликта, а напротив, има интерес от неговото разрешаване. Показва, че за нея няма военен изход ситуацията, а само дипломатически. Поставена е в не лека ситуация да поддържа равноправни отношения и с останалите страни от конфликта, да води активни дипломатически разговори и с тях. Трябва да се има предвид, че Русия на глобалната сцена разглежда всяка една криза като възможност за нея по един или друг начин да разшири своето влияние, място и положение на геополитическата арена. Ролята на САЩ е нееднозначна. Държавният департамент уж започна да търси деескалация, докато Тръмп отново не призова Катар да спре да финансира терористични организации. Тази седмица се финализира сделката между САЩ и Катар за закупуване на оръжие, чието оформление датира от ноември миналата година. Американския президент обяви, че Катар му е посочена като финансираща терористични организации от лидери на Близкия изток. Симпатиите на Вашингтон към Саудитска Арабия са видими от години, но очевидно не иска да допусне загуба на Катар, а по-скоро нейното пълно подчинение и признание на водещата роля на саудитите. Катар може и да е малка държава, но това няма как да го приеме. Действията на Тръмп до този момент демонстрират голяма неадекватност за политик от неговия ранг на международната сцена. Засега Рекс Тилърсън всява разум да не се пресекат червените линии и се стреми да поправя недоразуменията, но въпросът е дали винаги ще е така или докога.
Напрежението в Близкия изток заплаха ли е за Балканите?
За директна заплаха не можем да говорим. Това обаче не бива да води до неглижирането на опитите на финансираните от Персийския залив организации да разпространяват уахабизъм и салафизъм на Балканите. Периодически се появяват информации за нарастващо влияние на Саудитска Арабия и Катар в региона, което се определя от мнозина като застрашаващо стабилността и сигурността, защото те гледат на мюсюлманите като средство за намеса в политиката.

Кратка визитка: Борислав Ангелов е роден на 24 октомври 1975 г. в Кюстендил. Завършва природо-математическата гимназия в родния си град. През 2001 г. се дипломира като магистър по политология в СУ „Св. Климент Охридски” със специализация „Външна политика и национална сигурност”. През 2003 година завършва и „Публична администрация”(бакалавър), отново в СУ. Има близо 11 годишен опит като старши и главен експертен сътрудник в 40, 41, 42 и 43 НС в парламентарни комисии с ресори медии, култура и гражданско общество. Професионалните му занимания са в сферата на геополитиката, политическите идеологии, институции, избирателните системи, коалиции и медии.

Източник: Studiopernik

 

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=13545

Posted by on юни 19 2017. Filed under Интервю. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.33059 лв
 CHF =  1.76982 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.1826 лв
100  RUB =  2.85034 лв
 USD =  1.67998 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.