ИЗВИНЯВАЙ, САЧМО!

ЗА ДЖАЗА И ЗАДНИЦИТЕ

Искам да се извиня на музиката. И в частност на Луис Армстронг.

Отсега нататък винаги ще асоциирам “Blueberry Hill” с въртящи се задници. Тази прекрасна песен на великия Сачмо просто попадна там, където не й беше мястото – на грешното място в грешното време, без да го е пожелала. Мястото на престъплението – заведение в Ловеч, България. Главни действащи лица – моя милост и неин приятел, както и няколко главни действащи задници. Времето – приятна петъчна вечер, че и пролетна. Седим лежерно, отпиваме студена бира и обменяме звуковите проекции на химични реакции, състоящи се хаотично в нашите пихтиеобразни сиви двигатели. С други думи – говорим си. За нещата от живота, за бира и шкембе, за антиутопии и други анти-неща. И за джаз. Случва ни се понякога да говорим за джаз. Макар че не смея да претендирам, че разбирам тази музика. Всъщност не смея да претендирам, че разбирам каквото и да било. Както и да е. Говорим си за джаз. И „джас” – Сачмовият Хълм на боровинките точно тогава направи кардиналната си грешка за вечерта, а може би и за доста по-дълго – реши да се излее от устната кухина на моя приятел. Заедно с баща си. Blueberry Hill. Луис Армстронг. Нямаше как да предотвратя последвалото – машиналното извиване на врат от страна на моя приятел вляво от нас (и той не знае защо). И незибежното се случи. Направо се сблъска с нас. Пред очите му (а и пред моите) няколко видимо доволни от живота чичковци унесено въртяха задници в ритъма на вечерта (или поне на певицата и музикалния й съпровод) – качили се на пейките, където до преди малко седяха, пиеха ракия и пееха „Направила мома ладна меана”… (И ние пеехме с тях).
Blueberry Hill. Луис Армстронг. Въртящи се задници.
Тряс!
Миг от вечността.
За какво говорехме всъщност? Въпрос, който сам изпълзя от мен. И не стигна до никого. Не че беше предназначен до някого и не че имаше до кого да стигне. Не че имаше изобщо смисъл. Но въпросите винаги трябва да бъдат пускани на свобода. Винаги! Слушайте мен – пренебрегвал съм това правило хиляди пъти и резултатът е налице. Бели коси на младини. Merde! Мъдростта няма възраст, нали така. Силно се съмнявам, но пък е готино да си го мисли човек.
 
За какво говорехме всъщност? Има ли значение за какво говорехме всъщност? Има ли въобще нещо значение? Понякога всичко изглежда толкова безсмислено. И толкова изгубено. Като този малък миг от вечността в онова заведение в Ловеч, в петък вечерта. През пролетта. Нямаще как да не се сетя за филма на Александър Морфов, сякаш заговорнически взел на заем името на точно тази песен, която претърпя нещастен случай в пространството между устата на приятеля ми и въртящите се задници от съседната маса. „Хълмът на боровинките” е любимото ми българско късче кинематографично изкуство. Защото е толкова стряскащо реален и въпреки това смешен. Пълен с въртящи се задници и пълен с джаз. Точна проекция на реалността. На нашата реалност. Пълен не със световните въртящи се задници, а с нашите до болка познати въртящи се задници. А и с нашия си „джаз”, наред с чуждия. Гледайте го, няма да съжалявате (ако не си въртите задника наляво-надясно). Blueberry Hill. Луис Армстронг. Въртящи се задници. Всичко е там. На една ръка разстояние. Протегнете се и си откъснете. Или елате да изпием по една бира в „някоя квартална кръчма”.
За какво говорехме всъщност? Може би и за културен шок – в собствената си страна. Не, не говорихме за това. Това го прочетохме в очите си. И в мълчанието си (след въпроса, разбира се, който беше наш дълг да пуснем на свобода, нищо че няма къде да отиде). Културен шок. Един от многото. Пред нас – на около метър, където – докато си говорехме за джаз – се осъществяваше поредният езически ритуал, който ние не разбирахме и който ни плашеше. Но не по онзи – първичния начин. А по друг – далеч от способностите на нашите възприятия. Страх, който ни шепнеше подигравателно – „Вие сте загубеняците, не те! Вие сте! Загубеняците! Джас-прас! „
Тинтири-минтири!
Истина е! Ние губим войната. Луис Армстронг губи войната с въртящите се задници. При това я губи не само у нас. О, далеч не само у нас. И все пак – ние сме частен случай. Владо Беряну би потвърдил. Навсякъде по света поп музиката е куха, най-често пошла, в най-добрия случай – изпразнена от съдържание. Захарен памук! При нас – нашата поп(-фолк) музика  – е политика. Политика на затъпяване. Политика на изовчване. Политиката на въртящите се задници! Не че чичковците от масата до нас се интересуват от политика. Не че дори са неин продукт. Те дори не са нейното бъдеще. Точно то е, за което ме е страх (или по-лошо – вече може би съм претръпнал).
Винаги съм твърдял, а и все още никой не е успял да ме обори, че музиката, която слуша човек, издава не малка част от характера и интелектуалните му способности. Душевността му, ако щете (онези химични съставки и реакции в главите ни). Просто няма как да си съзерцателен, съзидателен и мислещ човек и да припознаваш своите музикални импонанти в разпасани генгста-негрота (дори и с бял цвят на кожата) или порно-актрисите от Пайнер. Няма как! За себе си съм го доказал и емпирично. Говорим, разбира се, за ЛЮБИМА музика, а не СЛУШАЕМА (приемлива, приятна, такава която слушате в офиса от радиото и т.н.). Това е изкуство и за неговото възприемане се изискват някакви специфично настроени рецептори. Ако нямаш такива – добре е да имаш пластичен задник. Иначе си аут от еволюционните схеми.
Интелектът обаче се развива и отглежда! За това развитие са необходими подходяща среда, подходяща методика, подходящи модели за следване. А когато те всячески се изместват (целенасочено и методично), още от най-ранна детска възраст, от въртящи се задници (и цици, разбира се) – войната е загубена преди да започне. Луис Армстронг си фръцва задника и казва „чао” на навлизащия в живота младеж, чиито химични реакции в сивата му пихтиеста гъба произвеждат ракия, а не мисли.
Тряс! Миг от вечността, превръщащ се в цяла вечност.
За какво говорехме всъщност? За това, че отсега нататък, чувайки думите “I found my thrill on Blueberry Hill” винаги ще се сещам за въртящи се задници. Дори решихме с въпросния мой приятел да издигнем въпросните встъпителни думи на Сачмо в наш химн. Химн на нашето естествено негодувание срещу въртящите се задници. Нашата тиха безполезна революция. Нашето ръждясало оръжие. Очите виждат задник – устата мълви “I found my thrill…”. Какво по-гротескно от това? Също като онази вечер.
Та. Извинявай, Сачмо!
Благодаря, Сашо (Морфов)!
Вас все пак ви има. И двамата. Дори в България.
Животът е прекрасен*, макар и да е „кофа с лайна”**!
 
……………………………….
 
* Италиански филм с Роберто Бенини
** Сентенция на Килгор Траут (измислен герой-алтер его на Кърт Вонегът) за живота
 


ПОСЛЕДНИ СТАТИИ:

ОТВОРЕНИ И ЗАТВОРЕНИ МАСИ – Елиас КАНЕТИ

МАСИТЕ – Елиас КАНЕТИ

УНИКАЛНАТА КОЛЕКЦИЯ НА БАНКЕРА ХАЙНРИХ ВАГЕНЕР ПРЕДСТАВЕНА В БЕРЛИН

СТАРТИРА ПЪРВИЯТ БЪЛГАРСКИ ОНЛАЙН ПАРЛАМЕНТ

ПЕТЯ ПАВЛОВА: В БЪЛГАРИЯ НЕЩАТА СТАВАТ, НО МНОГО БАВНО И С ГОЛЯМ ЗОР

ЕДНА ПРИЧИНА В ПОВЕЧЕ ДА КАЖЕМ “HAPPY THANK YOU MORE PLEASE”

ОБЕДИНЕНИ В ОМРАЗАТА

ИЗЛОЖБА ПО СЛУЧАЙ 25 ГОДИНИ ОТ СМЪРТТА НА МАРК ШАГАЛ

НОВАТА КНИГА С РАЗГОВОРИ С ПАПА БЕНЕДИКТ ХVІ

ОТКРИВА СЕ „МЕСЕЦ НА НЕМСКАТА КУЛТУРА“ В СТОЛИЧНА БИБЛИОТЕКА

ШЕГИТЕ НА ДЯВОЛА ИЛИ МАЛКАТА ТЕРЦА НА САТАНАТА

СОФИЯ ДИША

МЛАДЕНКА ЛАНДЖЕВА: ИКОНАТА Е СВЯТ ОБРАЗ

ОНЯ ОТ ШЕСТО

АНА ПАПАДОПУЛУ: ЧУВСТВАМ СЕ КАТО В РОМАН НА ДОСТОЕВСКИ

ЛЮБОМИР НЕЙКОВ: ХУМОРЪТ НИ ОТИДЕ НА КИНО – В КИНОСАЛОНИТЕ С ФИЛМА “МИСИЯ ЛОНДОН”

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=3901

Posted by on май 31 2011. Filed under Култура. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.31883 лв
 CHF =  1.73282 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.14483 лв
100  RUB =  2.80485 лв
 USD =  1.66595 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.