Изборната бомба с „Не подкрепям никого“ ще гърми и на парламентарните и местни избори

izborna-izmama

През пролетта на 2016 година, 43-ото Народно събрание се превърна в своебразна лаборатория за опити по изборен инжерениг и технология. Всеки един парламентарен субект преследваше свои цели, което при фрагментиран парламент отвори широко вратата за уговорки и пазарлъци. Резултатът от това е видим не само с проблема с гласуването на българските граждани в чужбина, с който сякаш свикнахме, но и с въвеждането на квадратчето „не подкрепям никого“.

Ситуация, при която въвеждат задължително гласуване, след това ти предлагат за действителна опцията в квадратчето „Не подкрепям никого“, но при определяне на крайния изход гласовете за него отпадат, тоест приравняват се с недействителните. Това се отнася не само за президентските избори, но и при изборите за Народно събрание, Европейски парламент и за местна власт.

Съвсем накратко, как вкупом ГЕРБ, патриоти и част от реформатори сътвориха цялата картина. Началото се постави със законодателното предложение на патриотите да се въведе задължителното гласуване[i].(1) То стана част от философията на обединения законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, които е изготвен на основата на единадесетте законопроекти приети от парламента през март 2016 г. на първо гласуване[ii] (2)

През април месец председателят на Комисията по правни въпроси Данаил Кирилов от ГЕРБ по време на самото заседание при обсъждане за второ гласуване на общия законопроект предлага да се въведе квадратчето „не гласувам за никого“ или „не подкрепям никой“. Това се случва точно в момент, когато се разглеждат текстовете касаещи бюлетината за парламентарни избори. Използва се една често използвана практика да се правят изненадващи предложения за допълнения извън срока за внасяне на такива по време на заседанието на Комисията, които в някои случаи след това пораждат съмнения за прокарване на скрити интереси или лобизъм.

Подобно квадратче, но под името „против всички“ е използвано на избори в Русия и Украйна, но без да е обвързано със задължително гласуване.

Още тогава има реакция на представители на гражданския сектор. Стоил Стоилов предупреждава, че „в теорията общо взето много се спори за този ред „не подкрепям никого”, от методологическа гледна точка се счита, че големият брой гласове създават условия за политическа нестабилност в страните и подозирам, че ОССЕ ще направят един отрицателен коментар на подобно нещо. „не гласувам за никого” или „не подкрепям никой”“. Отговорът на Данаил Кирилов е, че „това е много по-добрият вариант, отколкото гласоподавателят да вземе бюлетината, да не гласува за никой или да шари и да я направи недействителна. Тогава тя отива в купчината „400 хиляди недействителни”, където пък това отношение на избирателя по никакъв начин не се зачита.“

Замисълът на Данаил Кирилов е да се броят тези гласове за действителни и да се имат предвид при определянето на резултатите от изборите. Логиката на това предложение идва и от въвеждането на задължителното гласуване. Избирателят да има вариант, когато е решил, че никой не заслужава неговия глас.

Впрочем опозицията, най-вече в лицето на БСП, на самото заседание на комисията при обсъждане на текстове с това квадратче реагира недотам адекватно, колкото по-късно в пленарна зала, където то бива определено за абсурдно.

Димитър Делчев от реформаторите, възползвайки се от липсата на председателя на правната комисия, когато същото заседание се води от Десислава Атанасова, съумява да прокара при изчисляване на 4 % бариера за влизане в Народното събрание да отпаднат от действителните гласове вотът в квадратчето „Не подкрепям никого“ (3)[iii]. Очевидно стигайки до извода, че това ще доведе да повишаване на прага за влизане в парламента, което ще бъде проблем за по-малките формации. А и какво ще стане ако за злополучното квадратче имаме вот над 4 % ще им се разпределят ли мандати или не. Интересно дали на този въпрос са могли да отговорят от ГЕРБ ако не е било предложението на Димитър Делчев. Тази промяна в последствие заляга и в методиките за определяне на резултатите от гласуването при изборите за президент и вицепрезидент, за европейски парламент, за кметове и за общински съвтеници.

Трябва да се подчертае, че от стенограмата на заседанието на комисията излиза, че Данаил Кирилов е изненадан от възприетото предложение. Факт е, обаче, че тази промяна не е коригирана впоследствие и е одобрена в пленарната зала в края на април месец (4)[iv].

Така се стигна до разпространяваната хипотеза в началото на предизборната кампавия за президент, че това може да отвори пътя за победа на първия тур на кандидата заел първото място. Подозрението пада най-вече, че това е направено с умисъл в полза на кандидата на ГЕРБ. От една страна чрез задължителното гласуване се увеличава броят на гласувалите и опасността да не гласуват повече от половината избиратели отпада, каквото е едното изискване по Конституция на Република България от 1991 г. за победител на първи тур на президентските избори. От друга страна при по-голямо използване на квадратчето „не подкрепям никого“ ще намалее броят на действителните гласове, от който победителят трябва да има 50% + 1. Тоест може да се улесни ситуацията за постигане на второто конституционно изискване за победа на първи тур.

Например при 6 860 000 гласоподаватели, гласуват общо 3 500 000, което е повече от половината избиратели. От тях имаме 175 000 недействителни и 325 000 действителни като „не подкрепям никого“, които след като се приспаднат от общия брой получаваме 3 000 000 действителни гласове. При наличие на кандидат набрал 1 500 001 глас той ще бъде обявен за президент на първи тур.

За ситуация ако гласувалите „не подкрепям никого“ са на първо място въобще не става ясно какво ще се прави, макар тази хипотеза да е повдигана при обсъждане на законопроекта в пленарна зала от Велизар Енчев. Най-малко са резил ще станем, но пък ще влезнем ударно в световния новинарски поток и литературата по политология и изборни системи като излагация.

Всичко това показва несъстоятелността и компетеността на цялото тово упражнение в правене на изборни правила. Подкопава се доверието към изборните правила, че е възможна манипулация, търси се службен победител, бонус в полза на първия и от тук опорочаването на изборния процес. А от тук и на демокрацията. Смисълът на изборното законодателство е точно обратен и целта е да не допуска такива съмнения, макар и хипотетични, които да доведат до реални проблеми, конфронтация и оспорване на изборните резултати.

Рискът при голям брой недействителни бюлетини и победител на първи тур с малко над 50% + 1 да бъдат оспорени резултатите същуствува и без това правило. Неписано правило е, че големият брой недействителни бюлетини е предпоставка за проблем, съмнение за манимупалция на изборите, неправилно отчитане на вота на избирателите. Примери в тази посока за оспорване на вота по съдебен ред при местни избори колкото щеш.

В обстановка на започнала предизборна кампания и одобрен образец на бюлетина от Централната избирателна комисия народни представители от Гражданския съвет на Реформаторския блок предлагат едно частично решение на проблема (5)[v]. Действа се в стила на пожарна команда, която трябва да поправи бързо недомислицата приета месеци преди това и да се приключи с темата. Предлага се в изборите за президент и вицепрезидент гласоподавателите използвали с „не подкрепям никого“ да окажат влияние в изборния процес. Отбелязвайки, че действащата разпоредба влиза в противоречие с Конституцията.

Остава обаче открит въпросът какво се случва с това квадратче при другите видове избори или пак ще се правят екстремни поправки в последния възможен момент.

Хубавата новина в целия казус е, че за втория тур не са предвижда квадратчето „Не подкрепям никого“. В Конституцията е ясно упоменато, че във втория тур при избор за президент участват двамата кандидати получили най-много гласове.

Управляващото мнозинство и най-вече ГЕРБ сами на себи си трябва да се сърдят за цялата врява. С тяхното име започна да се отъждестява създаването на целенасочен търсен изборен хаос. При управление на Бойко Борисов се стигна до положение, където е невъзможно и един избор на ректор на Медицинския университет да се проведе без съмнения за манипулация и опорочаване.

Borislav AngelovБорислав Ангелов (политолог)

13 октомври 2016 г.

Общество.нет (цитирането на автора, изданието и активните линкове са задължителни)

Мненията на редакцията и на автора/ите могат да не съвпадат.

––––––––––––––––

[i] Вж. пов. Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 554-01-74, внесен от Валери Симеонов Симеонов и група народни представители на 08.04.2015 г. http://parliament.bg/bg/bills/ID/42031/

[ii] Вж. пов. Обединен ЗИД на Изборния кодекс http://parliament.bg/bg/bills/ID/42031/

[iii] Вж. пов. Стенограма на Комисията по правни въпроси от 19.04.2016 г. http://parliament.bg/bg/parliamentarycommittees/members/2331/steno/ID/4197/

[iv] Вж.пов. Стенограма от 189-то заседание на 43 НС, 27.04.2016 г. http://parliament.bg/bg/plenaryst/ns/51/ID/5524

[v] Вж. пов. Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 654-01-116, внесен от Гроздан Караджов, Петър Славов и Иван Иванов на 13.10. 2016 г. http://parliament.bg/bg/bills/ID/66426

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=13327

Posted by on окт. 14 2016. Filed under Анализ. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.30877 лв
 CHF =  1.70785 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.22823 лв
100  RUB =  2.87677 лв
 USD =  1.65931 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.