ИДЕИТЕ ЗА ПРОГРАМНИ ИЛИ ЕКСПЕРТНИ ПРАВИТЕЛСТВА Е БЯГСТВО ОТ ОТГОВОРНОСТ

От лятото на миналата година постепенно започна да се лансират в публичното пространство идеи за формиране на програмни или експертни правителства след провеждането на избори за 41-во Народно събрание. Основанията са политическата конфигурация, която е възможно да се случи в парламента, както и заради до болка познатата ни световна финансова криза. Привържениците на тази идея смятат, че така ще се осъществи едно по-добро управление, ще се отдалечи от натиска на политическите партии, ще се намали корупцията и едва ли не всички ще тръгне по мед и масло. Посочват й необходимостта от политическа подкрепа в НС, защото без нея в една парламентарна република е немислимо да съществуват такива правителства. Именно тук се крие разковничето на проблема.
Когато говорим за правителство трябва да имаме предвид, че то трябва да формулира концептуалната политика на страната и да носи отговорност да осъществяване на тази политика, на претворяване и превръщане в реалност. Постът на министъра е политически, трябва да е ясно какво отговорност носи той, предполага се предсказуем в неговите действия. В съвременният динамичен свят е необходимо да се взимат много често бързи и решителни политически действия, който може да се окажат съдбоносни. Не само, че е по лесно един министър да вземе такива решения, когато знае, че зад него седи явна политическа подкрепа, но и на политическата сила да ги подкрепи с ясното съзнание за евентуалните последици.

В една страна с парламентарно управление, каквато е и България идеите за формиране на програмни или експертни правителства е абдикация на политическите сили от носенето на отговорност, крият се много неясноти, остава съмнението за двойното лице на властта, на задкулисни договорености и политическо търгашество, а това си е чиста форма на корупция и далавера. В не малка степен и опит за преследване и постигане на партийни цели. Така например част от дясната опозиция в настоящия парламент през лятото на 2005 г. флагманът на идеите за програмни или експертни правителства с една единствена цел да не се допуска БСП до властта, а не толкова, да се осъществят решителните крачки за приемането ни в ЕС. В момента те отново с е изживяват в същата си роля, в случай, че няма дясно-центристко правителство, което има отново същата цел да не допуска БСП до властта. Много е странен фактът, че в ситуация на криза в САЩ се избира да управлява американското ляво и при Рузвелт, и при Кенеди, и при Клинтън, и сега при Обама е същото, но това е тема за друг анализ. При липса на доверие към политическите институции, на политическия елит е по-добре не бягство от отговорност, а да се направят компромиси в името на постигането на съгласие и осъществяването на стабилно управление.
Нито ситуацията, нито обстановката предполагат да се формират както програмно, така и експертно правителство. Избраната парламентарна форма на управление на страната с Конституцията от 1991 г., съчетана с пропорционална избирателна система води до създаване на фрагментирани парламенти, което предопределя формирането на правителства от коалиционен тип. Коалиционните правителства се формират след съгласие на няколко политически сили и включват в своя състав министри от тези политически партии, правителство, което се опира на подкрепата на мнозинството в парламента.
Социологическите проучвания сочат, че на този етап е невъзможно да имаме абсолютно мнозинство на една политическа сила, ето защо при невъзможност да се конструира в бъдещето 41-во НС управленска коалиция около БСП или около ГЕРБ е най-удачно да имаме  коалиция между БСП и ГЕРБ, т. нар. Голяма коалиция. Примери за нея имаме не само в Германия и Австрия, но и във Великобритания. 
Безспорно критиците пак ще гръмнат да говорят, че това било безпринципно, че е изкривен вота и какво ли не още. Премълчавайки факта,  най-вече обстоятелството, че в теорията на политическите коалиции няма такава терминология и тя не работи с тях. Това са похвати използвани при политиканстване на дребно. Многократно съм го заявял, че когато става въпрос за изследване на коалиционните взаимоотношения се прилагат индуктивен и дедуктивен подход. Индуктивните концепции се основават на събитията на реалната политика, обобщени и анализирани, а дедуктивните на аналитичните методи, където реалните политическите процеси се разглеждат като информационен източник. Основаващите се на теориите на рационалния избор дедуктивни концепции се разделят на две групи: в първата са теориите, изхождащи предимно от количествените размери, като размер и състав на коалицията, докато втората е свързана с близостта на партийните програми и политическите предпочитания. Коалициите правителства предполагат по-голяма дълготрайност на взетите решения, на последователност, на предсказуемост, на зачитане на мнението на другия, на търсенето на по-голяма съгласие в постигане на общото благо и не на последно място на консенсусна политическа култура, от което се нуждае страната. Едно правителство на Голямата коалиция може много по бързо да ни отърве от излишното противопоставяне и да принуди политиците да работят за реалното решаване на проблемите, за намиране на общия път. При все по-нарастваща пропаст между политици и народ, при липсата на битка на каузи, а на битка за водачество на листи и уютно депутатско място най-малко се нуждаем от програмни и експертни правителства, което ще бъде в удобство на настоящето статукво, на прехода. Колкото по-бързо се отървем от тях политическата ни система, толкова по-добре ще бъде.
Накрая искам да припомня един интересен и любопитен факт. През 70-те години на миналия век в разгара на аферата Уотъргейт в САЩ е предлагана и широко обсъждана идеята за Голяма коалиция между двете основни партии – демократическата и републиканската, не само за да се намали напрежението между тях, но и да се постигне широк обществен консенсус, подкрепа и да се върне доверието към политическата система.

Борислав Ангелов
политолог

 


ПОСЛЕДНИТЕ 5 СТАТИИ:

„УПРАВЛЯВАЩИ” ИЛИ „ПРАВИТЕЛСТВО”?Благовест ГЕРМАНОВ

БРЮКСЕЛ 3 В 1Калоян МЕТОДИЕВ 

ИДЕЯТА ЗА ПРОМЯНА И ЕФИМЕРНИЯ МАЖОРИТАРЕН ВОТКалоян МЕТОДИЕВ 

НОВИЯТ ДЕМОКРАТ – Калоян МЕТОДИЕВ

ЗА ИЗБОРИТЕ В ЕДИН ДЕН, МАЖОРИТАРНИЯ ЕЛЕМЕНТ И ДЕСНИЯ ПАСИАНС – АНКЕТА СРЕД ПОЛИТОЛОЗИ

ТУРЦИЯ В ЕВРОПА… ВСЕ ПО-ДАЛЕЧ Калоян МЕТОДИЕВ

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=2104

Posted by on мар. 10 2009. Filed under Анализ. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.27151 лв
 CHF =  1.67609 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.21616 лв
100  RUB =  2.81397 лв
 USD =  1.65664 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.