ИВО АТАНАСОВ, ДЕПУТАТ ОТ БСП: ВЪЗМУЩАВА МЕ ПОВЕДЕНИЕТО “МУТРА КЪМ МУТРЕСА” В ЧАСТ ОТ БСП

Иво Атанасов е роден на 16 февруари 1953 г. в гр. Кюстендил. Завършва висше образование по икономика. Председател на Комисията по гражданско общество и медии на 40-ото Народно събрание. Народен представител в в 36-ото, 37-ото, 38-ото, 39-ото и 40-ото Народно събрание.

Автор е на над хиляда статии. Автор е на книгите “Парламентът като “Мъпет шоу”/1993/, “Особена точка”/1998/, “Леонардо от Лисиците”/2000/ и “Стъклената къща”/2001/.Член на Съюза на българските журналисти и на Съюза на българските писатели. Владеее английсик и руски език. Лидер на социалистите в Кюстендил и областта. Член на ВС на БСП. Семеен, съпругата му е микробиолог в кюстендилската болница, а синът-юрист в София.

 

 

Автор сте на книги с политическа сатира, като “Леонардо от Лисиците”, “Стъклената къща”, “Парламентът като “Мъпет шоу”. Кои са днешните ви герои?
Преди отговарях така: Нека десницата си намери остро перо, което да осмива недъзите вляво, защо да върша и нейната работа. От една година обаче не пиша, и не толкова, защото вече сме част от властта. През последните 15 години съм публикувал над хиляда текста, без да взема нито стотинка хонорар. Ако една статия средно е 50 лева, съм подарил повече от 50 хиляди лева, и то  без да имам дори жилище под себе си.  Осем години всяка неделя диктувах колонката си за дайджест “Седмицата”. Само който не е водил постоянна рубрика, той не знае колко жесток е този ангажимент. В някои седмици просто няма събития, в други има, но вече си писал на тази тема, в трети жена ти ти прави скандал, като види, че даже в малкото отделени за нея часове погледът ти е замислен. Всичко това обаче съм го преодолявал много години и не съм пропускал да диктувам или да пратя по интернет поредните 60 реда. Но за една, и то немаловажна, част от ръководството ни това не означава нищо. Първанов четеше, насърчаваше те за едно-друго, питаше те това-онова и ти вдъхваше увереност, че трудът ти  може да е безплатен, но не е безсмислен. Сега се появиха някои нови, не говоря за премиера, повярваха си, че вече са политици и те гледат с невиждащ поглед, сякаш през всичките тези години партията се е крепила не на раменете на такива като мен, а на техните.  Това отношение успя да ме демотивира. Е, пак пиша, но не статии, а фишове, и дори жена ми вече е доволна, защото играя успешно еврофутбол.
Депутат сте няколко мандата. Сегашният парламент по всеобща оценка е един от най-скучните. На какво се дължи това според вас?
Няма ги ярките личности. Да си спомним какви фигури имаше във Великото Народно събрание и да видим какви сме сега. Малцина са онези, които могат да говорят, без да четат. А парламентът е територия на живото слово. Особено жалко е, когато млади хора , без да обобщавам, са сухи, сковани и скучни като номенклатурчици от онова време. Много качествени люде се отвратиха от политиката и се отдръпнаха. А и партиите вече бягат от силните индивидуалности, защото не могат да ги напъхат в прокрустовото ложе  на шаблонното говорене и гласуване, а и защото просто не им трябват – вече са си решили проблемите на оцеляването или на утвърждаването.
Защо лишавате дебатите в пленарната зала от силните си изказвания? Рядко взимате думата.
Вече нямам право да говоря от името на парламентарната ни група, защото не съм в нейното ръководство. Остава да ми възложат изказване, но вече втора година не са сторили това – нито по важен въпрос, нито дори по най-прозаична процедура. Излизам на трибуната по теми на комисията, която ръководя – медийната, но и преди, и сега тази проблематика трудно се добира до пленарната зала. Не смятам, че трябва да си купувам билет, за да говоря в пленарната зала.
След Стефан Продев, който артикулира противоречието между”червените бабички” и “червените мобифони”, вие сте вторият, който заби тревога, че БСП се цепи на идеалисти и капиталисти. Отказът ви да участвате в новосъздадената лява фракция в БСП учуди мнозина. Какви бяха мотивите ви?
В БСП по-наляво от мен сигурно е само Руси Статков. Всичките ми вътрешнопартийни битки са били за отстояване на лявата същност на БСП. Но още от 1990 г. съм се обявил за независим социалист и досега съм устоял на всички изкушения. По-важното обаче е, че в навечерието на президентските избори не е удачно вниманието на партията да се фокусира върху вътрешните й проблеми.
Но в лявото крило твърдят, че подкрепят Първанов за втори мандат.
Не се съмнявам в това. Но, познавайки партията, съм наясно, че мнозинството вижда във всяко крило или течение призрака на разцеплението. Напомпването на подобно напрежение сега не е здравословно. Освен това в учредяването на лявото крило се включиха фигури, които са противопоказни за успеха му. Давам си сметка, че няма как да ги изгонят, но присъствието им там е в състояние да провали замисъла.
Може ли тогава да се каже, че и вие сте сред критиците на левите в БСП?
Напротив, симпатизирам им. И истински се възмущавам, когато някой с повечко самочувствие се изцепи: На който не му харесва в БСП, да си ходи. Такова поведение може да си позволи само мутра към мутреса. БСП си е нашата партия. Който иска да я настрои към собствените си интереси, а не към очакванията на избирателите, той да си ходи.  Не са прави и онези, които виждат във всяко по-различно мнение стремеж за лична изява. Моята лична изява беше на изборите, на които водената от мен листа бе с най-висок резултат в България – почти 43 процента. Който смята, че в близките 19 години ще може да повтори това постижение, нека пръв ме упрекне в лични амбиции. Уви, залитането на БСП надясно се доказва от изборите. При толкова много бедни в страната и след два мандата в опозиция да вземем само 30 процента, очевидно сме се отдалечили от лявата си същност. БСП е най-променената, но и най-трудно променимата партия. При нея импулсите имат шанс, ако идват отгоре. Не си спомням някога откритото афиширане на различна позиция да е довело до успех. По-често това се е случвало след скрито натрупване на силите. Впрочем, вече е трудно да се промени не само БСП, но и каквото и да е в обществото. Едрият капитал се стреми да контролира почти всичко.
Как оценявате сегашното правителство една година след избирането му?
За първи път опозицията няма анализ на управлението, а официалната оценка общо взето я споделям. Не приемам само схващането, че тази коалиция едва ли не е най-естественото нещо на света. Ако имахме абсолютно мнозинство, коалицията същата ли щеше да бъде? Едва ли. В тази коалиция сме доста различни. Но сме принудени да сме заедно поради шареното гласуване на изборите. По принцип колкото повече субекти участват в едно управление, толкова по-бавно и с по-слаб ефект е взаимодействието им. Особено за страни като нашата, в които големите коалиции са такава рядкост, че приличат на произшествие. Надявам се да натрупаме и положителен коалиционен опит, който ще бъде доста полезен с оглед на очакванията политическото представителство да става все по-раздробено.
Клекна ли БСП по темата “царски имоти”?
Първият ми коментар след изборите беше, че с шарения си вот българският гласоподавател запази имотите на бившия цар. Трудно е да му ги вземеш, след като си включил НДСВ в управлението. А и Симеон е далеч от онази принципност, която да  го подтикне да заяви, че здравината на коалицията не зависи от съдбата на имотите. Аз по-скоро съм недоволен от недостига на предвидимост в нашите действия. Ако преди месеци виждахме, макар и в контури, какво ще роди парламентарната комисия, не трябваше да я създаваме.
Но в пленарната зала Татяна Дончева заяви, че ще има следващи действия.
Кога? Когато си загубим избирателите? Едва ли ще надхитрим някого, чийто родов прякор е Лисицата. Ние май се опитваме да играем на Симеон с хитрост, а на Бойко Борисов – със сила. Трябва да е точно обратното.
Ясно е, че трусове преди сакралната дата 1 януари 2007 г. не са безопасни. Но ако бяхме по-силни политици, щяхме да намерим начин да влезем в ЕС, но и да запазим достойнството на България по този проблем. Учудващо е как затъналият до гуша в блатото на незаконните си имоти бивш цар съумя да наложи волята си. След като не успяваме да отстоим обществения интерес спрямо една уязвима отвсякъде особа, какво ли ще правим догодина, когато Бойко Борисов тръгне да бута правителството и парламента?
Безалтернативна ли е кандидатурата на Георги Първанов в БСП?
Определени кръгове в БСП винаги са в състояние да извадят алтернатива. Намерени бяха алтернативи на доказани фигури в Изпълнителното бюро, в ръководството на парламентарната група, процесът вероятно ще се пренесе в листите за следващите парламентарни избори. Но кандидатурата на Първанов е толкова безспорна, че никой не посмя да я цака с алтернатива. Подхвърли се по някое време нещо, колкото да се изпробват реакциите, и всичко утихна. Партията ще работи усърдно за втория мандат на Първанов, той го заслужава.
Участвахте в  медиен експеримент – да живеете  един месец с минималната работна заплата. Какво научихте за това време?
Нищо. Аз съм наясно какъв е животът. Включих се в експеримента  не за да науча нещо повече, а за да видят избирателите как живее техният депутат. Не се получи. Голяма част от хората не искат истината. Те търсят потвърждение на създадените вече легенди за живота на политиците. Не могат да се отърсят от насадените шаблони на мислене. Когато им се казва и доказва, че някой не е крадец, не вярват, а които вярват, не одобряват. Вече се смята за нормално, който е във властта, да се нагуши, и когато някой е различен, предизвиква не възхищение, а разочарование.
Вие сте един от най-запалените футболни фенове сред депутатите. Как парламентът може да се намеси за ограничаване на футболното хулиганство?
Чрез законите, които приема. В миналия мандат бях на страната на фенклубовете, които настояваха текстовете срещу футболното хулиганство да не бъдат толкова строги, но след последните случаи на вандалство по трибуните ми се струва, че санкциите трябва да се завишат. Положително е, че и при фенклубовете на големите отбори се забелязва желание мерките да са по-сериозни.
Какви книги четете?
Много автори ми даряват книгите си. Препрочитам и стари неща. Сега например чета Марсел Пруст – “По следите на изгубеното време”. Не бива да се търси политически намек в заглавието. Пруст има много силен усет за детайла и когато искам да си наостря сетивата, тренирам с романите му. А настолната ми книга е с комбинации за еврофутбол, както можете да се досетите от отговора ми на първия въпрос.


ПОСЛЕДНИТЕ 5:

ГРИГОРИЙ КЛИМОВ: УСПЕХЪТ Е УПОРИТА РАБОТА, ДОБРО ОБРАЗОВАНИЕ И ДОБРО СЕМЕЙСТВО 

Яне Янев : Станишев представлява, Сакскобурготски дирижира, а Доган консумира? 

Ген. Васил Василев: КАТ се нуждае от нова формула, от нова философия 

Велислава Дърева : някои се разплащат с истината, други си плащат за нея 

Николай Колев-Босия: У нас мафията си има държава

 

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=174

Posted by on авг. 24 2006. Filed under Интервю. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.25923 лв
 CHF =  1.68417 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.19744 лв
100  RUB =  2.82497 лв
 USD =  1.65077 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.