Ива Николова: БЪЛГАРИТЕ СМЕ ЛЮБИТЕЛИ НА МЪЛЧАЛИВАТА СЪПРОТИВА

Ива Николова е поетеса, журналистка и чест герой в обществения и културен живот. Завършила е Литературния институт “Максим Горки” в Москва. Известна е с острото си перо във вестникарските си материали и с тънка психология и дълбоки чувства в стиховете си. В момента е журналист във в. “Политика”.

Едно интервю на Теодора Куцарова

 

Какво Ви провокира да издадете книгата „Извън рамката”? В нея са събрани портрети на известни политици, които сте писали в пресата.
Да издам книгата ме провокираха приятели, а иначе това е дългогодишен журналистически труд. Това са портрети на наши политици, които съм писала в изданията, за които съм работила. Героите ми са хора, които без наша воля са оставили много трайна диря в живота ни, А тя в никакав случай не е положителна. Винаги ми е било интересно да разбера каква е мотивацията на тези хора да поемат важни постове, а в същото време да не са годни за тях. Ние сме техните потърпевши опитни зайци, върху които те експериментират с върха на своята некомпетентност, с която пък сме свикнали. Интересно ми е да разбирам защо един човек върши едно или друго, особено когато става дума за политика. Защото,  когато става дума за човек, който се намесва в живота на всеки от нас с присъствието си, с решенията, които взима, с културата си, която обикновено е под нулата, с неспособността си да се реализира по никакъв начин освен в политиката, това е важно за всички.

Какъв ще е ефектът от книгата, ще промени ли нещо тя у човека, който я прочете?
Хората се променят в способността си да наблюдават и да вникват повече в човека срещу тях. Когато хората се замислят върху събитията и интервютата, започват да преценяват и своето отношение към един или друг, за когато гласуват. Лошото е, че българинът е човек, който обича да наказва под формата на студената съпротива. Както по времето на Втората световна война Франция срещу хитлеризма – с мълчание, с отдръпване, това е студената съпротива. Но лошото е друго, че по този начин не наказва, а оставя съдбата си в ръцете на други. Така че по-добре за него самия е да се намесва в този процес, бидейки помъдрял, след всички лъжи, които е преживял и четейки неща, които го навеждат към истината. Целта на журналиста е истината.

Има ли български политик, за който може да се каже, че е честен и е действал коректно спрямо българите?
Такива политици няма, не само в България, никъде няма такива политици. Политиката е сделка, компромис, все неща, които, когато сме били малки и сме чели приказки, са ни учили да не правим. А се оказва, че в живота е различно. Няма чист политик. Няма чист човек. Той ще бъде канонизиран, ако е такъв. Хората по принцип са склонни към грешки и грехове. Въпросът е доколко оставяш някаква корекност, не спрямо хората, а спрямо себе си. Вярвам в егоизма. Аз не вярвам в общочовешките мисии с желанието да защитаваш човечеството. Аз вярвам в дълбокия егоизъм, който те кара да действаш така и по такъв начин, че да запишеш името си в историята. Не с едно изречение, а с един абзац. Ако се водиш от такава меркантилна максима, ти ще правиш такива неща, че името ти да остане.

В каква насока се развива литературата в България и културата като цяло?
Никога при културата и литературата не можеш да кажеш как се развива към днешна дата. Трябва да минат 100 години, за да разберем това. Изкуството има това неприятно за творците свойство, но пък е много приятно самото изкуство, затова то е велико.

За разлика от политиката, която е важна с днешна дата. Как се развива? Наблюдавам процеса, журналист съм, а ако съм професионалист в нещо, аз съм професионален поет. Много смешно се развива. Непрекъснато едни хора, които си мислят, че изкуството е вдъхновение, а не занаят, който се учи, откриват топлата вода, непрекъснато я откриват. Свременните ни писатели, поети имам предвид, се занимават с модернизъм, който е от началото на 20 век. Съжелявам милички, макар че сте много по-млади от мен, сте закъснели чудовищно с един век в развитието си. Това се случва, защото те скриват с този псевдомодернизъм неспособността и невъзможността да кажат нещо на човечеството. Човек играе с формата, когато няма съдържание, когато има съдържание, не се нуждаеш от форма.

Има ли свобода на словота в България?
Общо взето това е единствената свобода, която имаме. Общо взето други свободи нямаме –  ние сме данакоплатци, граждани, някакви хора, третирани едва ли не като престъпници от законите си, от управниците си. Единственото нещо е, че можем да говорим. Това, че се говори, че тази свобода ни е липсвала преди 10 ноември, не е вярно, лъжа е. Говореше се страшно свободно, не случайно затворите бяха пълни с хора, които разказваха вицове. Свобода на словота има , но тя наистина е първо отговорност, това не е възможност да дрънкаш. Свободата на словото е възможност да казваш важни неща. А повечето от нас, а и всички ние, не се изключвам от числото, се занимаваме с блудство, което определяме като върховен израз на нашето свободно мислене. Ние нямаме мислене. Това е нашата голяма трагедия.

Как точно тълкувате думите на Сервантес, поставени в устата на един луд: „Свободата, Санчо, е върха на копието.”?
Това е онази капка кръв от сърцето ти, която остава отгоре, отгоре на копието, след като избереш свободата. Нищо повече от теб не може да остане, освен тази капка кръв.

Свободата е нещо изключително скъпоструващо. Тя е невероятен лукс. Само един духовен аристократ може да си позволи свобода в пълния смисъл на думата. Свободата е състояние на духа. Нито може да се даде, нито да се вземе. Тя означава често да оставаш без работа. Тя означава понякога да гладуваш. Тя означава да нямаш приятели. Тя означава да си много добре разбран, но неприет от никого. Тя е много болезнено нещо. Тя е аристократ по дух. Ти не можеш да не я оставиш тази капка кръв на копието. Възпитанието, образованието водят към свободата и към нищо друго.

Защитават ли българите правата си?
Как ще защитаваш нещо, което не познаваш? Българинът не се интересува от правата си. Аз не зная дали това е лошо, може би е хубаво, защото е оцелял. Научил се е как да прецака властта. Не зная наистина. Мисля, че е прав. Все пак – такава власт – такова отношение. Българинът е индивидуалист.Това е неговият шанс в живота. Ние сме иднивидуалисти, нямаме чувство за колективизъм, нямаме чувство за солидарност. Аз не зная това дали не е добре. Сигурно звучи много безчувствено, но мисля, че сам се оцелява по-сигурно. А ние през цялата си история сме оцелявали.

Как малките телевизии се борят с големите?
Да уточним – големи телевизии като пари, защото BTV за мен е една гаражна телевизия с много пари. Тя е телевизия по дух. Телевизия на средния еснаф. Нова телевизия е по-модернистична, но тя пък води едно по-популистко начало. БНТ не зная какво е вече. Това е някаква щайга. Това е една сграда – полог, в която мътят някакви хора и това, което мътят, не се знае пуйка ли е, патка ли е, кокошка ли е. Това е някакъв хибрид, който е непоносим. А това са хора, които получават пари от две места – от реклами и от държавата. Малките телевизии не могат да се преборят с многото пари. Има две области, които изискват чудовищни пари, като изключим ядрената енергетика и космическите технологии – това са телевизията и киното. Няма шанс нито една малка телевизия да пребори многото пари. Има шанс обаче да бъде оригинална и с добро съдържание. Уви, ние не можем да поизвеждаме телевизия, защото няма разбиране за това. Тя е 95% визия и 5% някакъв говор. У нас няма такива експерти, специалисти. Вижда се, че каквото се е случило успешно в България, то е чуждестранен проект, негова модификация. Нямаме хора с телевизионно мислене. Нямат шанс малките телевизии да се преборят, но те трябва да се борят за собственото си лице, а не за надмощие. Печели лицето, а не силата.

Какво се случи с предаването „ Когато гръм удари” по телевизия Европа? Вие бяхте негов водещ, но изненадващо то спря.
Свобода на словото се случи. Битка за нея. Случиха се глупави началници и несклонна към компромис тяхна подчинена. Глупави началници, амбициозни говорителки и някакви хора журналисти, които не са склонни да играят по такива непрофесионални правила. Това е нещо свързано със свободата. Комфортът не ми позволи да остана, аз съм човек, който живее с изключителен комфорт със себе си.Това ми е точка номер едно в живота.

Има ли ново място журналистиката у нас?
 

Много съм притеснена за нашата журналистика. Аз имам стабилна памет за събития, за личности, за проявления. Хората, които идват след нас, са много добре обучени, имат много добра култура, но нямат памет. Това ме плаши. Те са и млади, но те не четат миналото. А няма как да разбереш настоящето и да предвидиш бъдещето, без да познаваш миналото. Притеснява ме тази  дистанцираност от миналото, тази индифирентност към събитията, тази роля на огледало, която си е сложила българската журналистика. Тя е много лесна – стоиш и отразяваш. Самата професия предполага и размисъл, т. е. анализ, проекция на събитието, търсене на корените му. Всичко друго на този свят няма бъдеще, може би и ядрените електроцентрали нямат бъдеще, но журналистиката има бъдеще, защото ние живеем във века и времето на информацията. Най – скъпият продукт в днешно време е информацията. Тя няма друг източник за хората, освен журналистиката. И аз за това пледирам – журналистиката да бъде малко по-взискателна към себе си като подготовка, за да може да бъде по-полезна като източник на информация. Вестоносците какви са били на времето? Журналисти. Пренасяли са информация.

Какви са впечатленията ви от политическата и културна 2006-та година?
 Мога да ги обобщя. Политиката протече крайно некултурно.  Правителството е  създадено с липсата на всякакъв принцип. Тройната коалиция е абсолютно безпринципна. Царисти и комунисти на едно място. Който и от предшествениците на тези хора да се вдигне от гроба да погледне, просто ще се преметне. Тези хора не направиха нищо, което е нужно на държавата, изпълняваха абсолютно калпаво предписания на ЕС, орезелиха ни пред нашите западни партньори като едни крайно некорекни партньори, защото поемаме ангажименти, които не изпълняваме. В крайна сметка ние влязохме в ЕС под мониторинг, това е под карантина, казано на преводим език. Това не може да е политика, това е мислене без стратегия, мислене без държавническа нагласа. Това са случайни хора, събрани на случайно място, в много неслучаен момент за съжеление на всички нас. Политиката беше компромисна, беше опозоряваща за страната. Да, ние влязохме в ЕС, но влязохме въпреки нашите политици, а не благодарение на тях. Затова политиката ни получава за миналата година Слаб 2 . Колкото до културата, тя е на такова място за момента в нашия живот,че не можем да я видим като цяло. Знам, че хората ходят на театър, самата аз ходя на театър, знам , че и кината са пълни, знам, че и концертните зали са пълни, но знам, че страшно се раздалечиха общностите. Т.е. хората , които се занимават с изкуство и хората, за които би трябвало да е предназначено това изкуство. Това е остатъчната сегрегация на нацията ни, която волю-неволю ние приживявяме. Изкуството е в ъгълът, но честно казано, то в човешката история винаги е било там. Но какво ще пише след сто години:” Сергей Станишев и Георги Първанов са премиер и президент на България, живели по времето на великия български художник еди кой си”. Днес ние незнаем името му, но аз съм сигурна, че след 100 години, този фраза ще бъде записана в историята. Изкуството се развива без нас , без намесата на държавата. И слава Богу – това е, което ще остане от България, от човечеството, защото и в Европа занасяме първо нашите исторически паметници, които показват каква култура е имало в България. Намерен е венец, на някой си неизвестен тракийски владетел, царят е неясен, но изкуството остава.

Ще се запази ли тенденцията в политиката от изтеклата година или през новата ще има някаква промяна?
 Анализаторите твърдят, че няма да има промяна. Твърдят го, защото те подхождат прагматично. Никоя от тези три партии, които в момента ни управляват, БСП, ДПС, НДСВ, нямат сметка да има избори, защото нито една от тях няма да остане. По отношение на гражданите с двойно гражданство, които дори не разбират български и не отговарят на въпроса „как се казваш”, защото не разбират какво ги питаш, аз нямам нищо против, те да живеят в Турция, да бъдат български граждани, но не и да гласуват. Не могат да ми определят живота , това е абсурд. БСП няма да повтори 83-те или колкото и да бяха депутата, които има в момента, те ще бъдат много по-малко. Да, от тази гледна точка  никоя от тези три партии няма интерес да предизвиква предсрочни парламенарни избори, но в същото време с тържествените салюти на нашето влизане в Европейския съюз, изпищяха още много тържествени салюти, само че с обратен знак. Някакси има нови формуляри за плащане на ДДС. Има някакви нови фактури, които се пишат. Лекарите писнаха, трябва да попълват нови формуляри. Месопроизводителите писнаха от това какво са ги карали да правят някакви комисии, оказа се, че не могат да си лицензират износа. Оказа се, че държавата и управлението не е свършило грам работа за гражданите си като членовете на ЕС. Съсипа им бизнеса и аз мисля, че тук една критична маса напрежение много скоро ще се натрупа. Вярно, евроизборите могат малко да балансират положението, но след това хората едва ли ще изтърпят до местните избори. Управленското и чиновническо безобразие, което е извършено срещу хората, е чудовищно. Хората няма да издържат на това и мисля, че ни очакват доста сериозни, ако не политически, то социални сътресения. Имам предвид браншови, защото ние вече не се делим на бедни и богати, имаме браншове, общности от хора, заинтересовани под една или друга форма да защитават определени интереси. Оттук нататък нещата ще се развиват тежко. Моята прогноза е, че няма така безболезнено да продължи да управлява.Какво мислите за кампанията „Пиратството ограбва”? Ще бъде ли успешна?
 Кога ще се научим –  няма кампания, която да успее. Гледам тези кахърни наши творци, които седят и стенат „ох, пиратството ограбва”, тези ужасни клипове. Помните ли, Дони имаше навремето една камкания, с която се бореше с престъпността – палехме свещи по прозорците. Забележете, няма да напишем закон като света за авторското право, няма да включим нови текстове в наказателния кодекс, няма полицията да си влезе в ролята, няма правораздавателните органи да си поемат функциите и да наказват по тези закони, ами ще седим кахърни по телевизията и ще стенем: „пиратството ограбва”. Смисълът на тази кампания  е  – един човек е прибрал едни пари, за да направи тези простотии. Аз им се чудя на акъла на тези артисти и тези певци, някои от тях дори неизвестни, как са се навили да участват в тази кампания, освен ако не са им дали и на тях пари. Ти, ако си трезво мислещ човек и ако наистина те боли за това пиратство, което наистина е безобразие, ти няма да се съгласиш на такова нещо. Ако ще правим нещо, да го направим, дайте да отидем пред парламента, дайте да извадим тая комисия там по културата ,която отговаря за авторското право, дайте да напишем нови закони, дайте да извикаме специалисти. Те…. незнам ,.или са някакви глупаци, или са го направили за пари. Такива кампании не могат да успяват.Ето тази лентичка “Не сте сами”, която нося, не съм убедена, че има полза, но го нося, защото съм убедена, че е крайно време държавата да предприеме нещо. Вижте, България в случая има работа с терорист, трябва да сме честни. Кадафи е един терорист, който е прибрал наши хора. Заложници. Борбата с тероризма не е успешна, защото в тероризма няма логика, няма принципи, няма ходове, които да можеш да предвидиш. Тя е много трудна. Цели отдели от психолози работят във всички големи разознавателни служби, които се опитват да разгадаят психологията на хора с такъв тип поведение. Аз не обвинявам нашите управляващи, че не са направили нищо, защото 17 души   бяха изведени, 5 останаха, 17 от ареста ги изведоха, не от някъде другаде. Явно ние сме много малка страна, много беззащитна допреди няколко дни. Не сме получили подкрепа от нашите партньори. Сега те вече се размърдаха, защото медиците ни са вече и техни граждани, те не са просто българи, а граждани на ЕС. Сега може би вече световната общност малко ще се поразмърда. Има опит да се реши под масата този въпрос. Може би ще успеят. Ту искат да опрощават дърга, ту да го намаляват. Не можеш да хванеш логиката на тероризма. Това е изнудване. Държат ли ги тези хора там, държат ги. Аз не съм склонна да посоча с пръст виновника. Не, не, това е много сложно нещо, самата аз не зная как бих се справила с тази ситуация. Ние, ако имахме едни пълноценни партньори, даже е с днешна дата, те щяха да наложат икономически санкции и да кажат: „така не може, вие ще сте с тези санкции, докато не пуснете тези хора, те са невинни”. Но те не го правят. Не е само в нас топката.


ПОСЛЕДНИТЕ 5:
 
 

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=216

Posted by on ян. 18 2007. Filed under Интервю. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.3031 лв
 CHF =  1.69321 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.1906 лв
100  RUB =  2.89942 лв
 USD =  1.66468 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.