ИВАЙЛО КАЛФИН: ОТ ВЪНШНОПОЛИТИЧЕСКИ ТЕМИ НЕ ТРЯБВА ДА СЕ ПРАВИ ПАРТИЙНА ПОЛИТИКА

ПРЕМИЕРЪТ ПЪРВО ДА НАУЧИ ДВА ЧУЖДИ ЕЗИКА И ТОГАВА ДА ЗАПОЧНЕ ДА ДАВА ОЦЕНКИ

ВИДИМИТЕ ЕФЕКТИ НА ЕДНА ДОБРА ДИПЛОМАТИЧЕСКА РАБОТА СЕ ПРОЯВЯВАТ ЧЕСТО В ПЕРИОД НА КРИЗИ

ГЛЕДАХ „МИСИЯ ЛОНДОН”, ПРИЗНАВАМ, ЧЕ БЯХ ПРЕДУБЕДЕН, НО ФИЛМЪТ МИ ХАРЕСА. ЗАБАВЛЯВАХ СЕ МНОГО, КАЗВА ОЩЕ БИВШИЯТ ВЪНШЕН МИНИСТЪР

Ивайло Калфин е роден 30 май 1964 г. в София.  Завършва Френската гимназия. Магистър по "Международни икономически отношения" във ВИИ "Карл Маркс" (сега УНСС). Защитава магистратура по международно банкиране в Университета в Лофбъро, Великобритания. Депутат в 37,  38 и 40 НС. В периода 2002 – 2005 г. е Секретар по икономическите въпроси на президента Георги Първанов. Вицепремиер и външен министър на България (2005 – 2009). В момента евродепутат на българската делегация на социалистите в Европейския парламент. Женен, с една дъщеря.

 
 

Г-н Калфин, как гледате на даденото посланическо място на България в Грузия в новосъздадената дипломатическа служба на ЕС? Според някои това е подценяване и вид „наказание” за българската страна.
Към момента само три от новите 12 члена на ЕС са представени на високи постове в новата служба и България е между тях. Назначението на г-н Филип Димитров за посланик на ЕС в Грузия е успех за страната ни. Той беше постигнат заради очевидно доброто му представяне, заради това че МВнР очевидно си е свършило добре работата по подкрепа на тази кандидатура и не на последно място, заради много ясното условие, което постави Европейския парламент за особено внимание към назначаването на дипломати от новите страни-членки в Европейската служба за външни действия. Освен това ние още с влизането си в ЕС започнахме много активно да работим по развитието на политиката в Черноморския басейн, включително Кавказ, редица наши предложения се превърнаха в европейски инициативи след войната в Грузия и т.н. Оттук нататък не трябва да отслабват усилията за включване на повече български представители на всички равнища в Европейската служба за външни действия. На г-н Филип Димитров пък се пада тежката отговорност да докаже, че България е в състояние да излъчва компетентни кадри, които да дават конкретен и значим принос в прилагането на европейските политики. 

Къде са минусите и плюсовете от него?
Не виждам минуси. Плюсовете по-скоро са във възможностите. След войната Грузия е в една много тежка ситуация, с две самопровъзгласили се държави на нейна територия, с много изтощена икономика и практически ликвидирана отбранителна система. Обществената цена, която неизбежно ще плати страната през следващите години ще бъде висока. В тази ситуация голямото предизвикателство пред ЕС е да играе важна роля за подкрепа на демокрацията и пазарната икономика в Грузия, както и да търси трайно решение на замразените конфликти в региона. Предизвикателството е много голямо. То излиза далеч извън бюрократичното ежедневие на един дипломатически представител. Затова и отговорността и критериите за оценка на бъдещия посланик ще бъдат високи.

Доколко перманентните напрежения между изпълнителната власт и президентството (което също има важна външнополитическа роля) водят до разноговорене и изпращат негативни сигнали от България навън?
Проблемът не е в различията между двете институции, а в тяхната способност да намерят приемливите, трайни и ефективни решения за българската външна политика. Външнополитическите приоритети на страната не могат да се променят с идването на всяко ново правителство. По този начин ние нищо няма да постигнем. Затова правителството следва да се отърси от самочувствието, че е отворило нова страница след последните 20 години и да помисли какво от направеното досега трябва да се продължи и какво може да се подобри. Аз се радвам, че след дълги колебания ангажиментите по големите енергийни проекти като че ли ще се запазят. Тяхното осъществяване ще определи на България нова роля в региона. Редно е да запазим и много активната си позиция в рамките на ЕС и НАТО по отношение на Западните Балкани, Черноморския басейн, Централна Азия. Там имаме натрупана компетентност и уважение от страна на нашите партньори. Разбира се правителството ще разработи и нови външнополитически цели, които пък следва да срещат разбиране и подкрепа от президента. От външнополитически теми не трябва да се прави партийна политика.

Как оценявате  външната политика на правителството в момента, нейните слаби и силни страни?
Все още не сме видели контурите на външната политика на правителството на ГЕРБ. Обнадежден сам от запазването на приоритети, които бяха не само на предишното, но на няколко предишни правителства, свързани с регионалната политика и активно участие в работата на ЕС и на НАТО. В същото време от една година МВнР не работи в нормална атмосфера, прави се преглед на външнополитическите цели, правят се административни промени, очакват се нови промени. Това създава несигурност и липса на достатъчно мотивация у дипломатическите служители. Колкото по-бързо приключи този процес, толкова по-добре. Ефектите от външната политика се проявяват в дългосрочен план, затова е важно да има приемственост. Освен това публично видимите ефекти на една добра дипломатическа работа се проявяват често в период на кризи. Така например правителството и лично премиерът можеше да направят нещо, за да спре масираната и напълно незаслужена негативна кампания, свързана с екстаридицята на роми от Франция. Подобен въпрос трябваше да се реши с един телефонен разговор. Това е смисълът на добрите отношения, не общите снимки и прегръдки.

Вие сте член на Делегация за връзки с Албания, Босна и Херцеговина, Сърбия, Черна гора и Косово в Европейския парламент. Как гледате на явно повишената ангажираност на министър Николай Младенов по отношение на този регион?
Напълно я приветствам. Мисля че много уместно министър Младенов започна своята работа в МВнР с дълга обиколка в страните от Западните Балкани. Този регион е изключително важен за нас, ние имаме съюзници в ЕС при промотирането на неговата интеграция в европейските и евроатлантически структури, имаме и авторитета на успяла страна в региона и силен поддръжник на регионалното сътрудничество. Това е дългосрочна национална политика. Балканите имат натрупана много негативна история, много важно е да правим максималното бъдещето да бъде на мира, икономическото сътрудничество, етническата и религиозна толерантност, човешките контакти. България има широко поле за действие и много добри перспективи при запазването на активната политика по отношение на Балканите.

Премиерът наскоро остро нападна част от нашите дипломати, които, по думите му, са обърнали някои посолства в дружества за частен бизнес. Вие имате ли впечатления за подобни случаи?

Както не приемам обобщаването на премиера, така и аз не бих си позволил да обобщавам. Може някой дипломатически служител, някъде, да не работи достатъчно съвестно. Това не означава, че всички са такива. България има сравнително малка дипломатическа служба, в която работят професионалисти, голяма част от тях млади или на средна възраст хора, които трябва да бъдат мотивирани. Изискванията за работа в МВнР значително надвишават тези в останалата част от държавната администрация. Премиерът първо да научи два чужди езика и тогава да започне да дава оценки. Омръзна ми от самовлюбени политици, които мислят, че светът се върти около тях и мачкат кадърните хора само защото не понасят някой да ги превъзхожда в нещо.

И накрая един малко по-шеговит въпрос. Ако сте гледали „Мисия Лондон” дали в битието си на външен министър и евродепутат сте се сблъсквали с подобни измерения на родната бай ганьовщина?
Гледах го, признавам, че бях предубеден, но филмът ми хареса. Забавлявах се много. Мисля, че не е заядлив – той очевидно хиперболизира някои черти на българите. Те са национални – не са само на дипломатите. Липсата на обективна самопреценка обаче става много натрапваща, когато се сравни с външния свят. Затова едно посолство е подходящият декор за подобна хипербола. Иначе съм виждал и много по-весели сценки – и навън, и в страната.

 


ПОСЛЕДНИ
ИНТЕРВЮТА:

СТЕЛА БАНКОВА: БОЙТЕ СЕ ОТ ГНЕВА НА ТЪРПЕЛИВИТЕ

ГЕОРГИ ХРИСТОЗОВ: НИЕ СМЕ НА НИВОТО НА БРИТАНСКАТА МЕДИЦИНА ОТ 1932-33 Г

ПРОФ. ВЕНЕЛИН ЦАЧЕВСКИ: БЪЛГАРИЯ МОЖЕ ДА УСВОИ НАД 10 % ОТ ЕВРОФОНДОВЕТЕ ДО КРАЯ НА 2010 Г.

ХРИСТО ХРИСТОВ – РЕФЕРЕНТА: ЛОВЪТ И ЖЕНИТЕ ВИНАГИ СА БИЛИ ПРИВИЛЕГИЯ НА УПРАВЛЯВАЩАТА КЛАСА

МУСТАФА ДЖЕМИЛЕВ В СПЕЦИАЛНО ИНТЕРВЮ ЗА ВАЛЕНТИНА НИКОЛАЕВА

ВЛАДИМИР СТОЙЧЕВ: БЕЗ ЕЗИКА НА ТЯЛОТО КОМУНИКАЦИЯТА Е НЕПЪЛНОЦЕННА

ИЛИЯНА ЙОТОВА: ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ И СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ ВЪРВЯТ В
ДИАМЕТРАЛНО ПРОТИВОПОЛОЖНИ ПОСОКИ

ПЕТЪР КОНСТАНТИНОВ: НАЙ-ГОЛЯМАТА ПОБЕДА Е ТИХАТА ПОБЕДА

РУМЯНА ЖЕЛЕВА : ТОВА, КОЕТО МЕ НАТОВАРВА В ПОЛИТИКАТА Е
ЛИПСАТА НА
ПРАВИЛА

ЕПИСКОП ХРИСТО ПРОЙКОВ: СЕМЕЙСТВОТО ДНЕС Е ЗАСТРАШЕНО

AКАД. БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: ПРИЕМАНЕТО НИ В ЕВРОПЕЙСКИЯТ СЪЮЗ Е
ЕДИН
МНОГО ПОЛОЖИТЕЛЕН ФАКТ

ГЕОРГИ ЛОЗАНОВ: МАСОВАТА КУЛТУРА Е МИТОЛОГИЯ

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=3386

Posted by on сеп. 20 2010. Filed under Интервю. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.31378 лв
 CHF =  1.72108 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.13255 лв
100  RUB =  2.81479 лв
 USD =  1.66157 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.