ЗЕЛЕНИТЕ ИЛИ ГРИЙНИЗЪМ

Предлагаме ви 4-та тема от серията "Големите идеи и идеологии" представена от политолога Борислав Ангелов.

 





   
Първоначално
изявите и постепенното формиране на идеологията на Зелените или Грийнизъм
започва напълно дифузно в началото на 60-те години на 20 век в САЩ и Западна
Европа, особено след събитията от 1968 г. Повечето автори свързват това
развитие с кризата в световната левица.

Постепенно се
появяват граждански инициативи, започнали борба срещу бюрокрацията, за
преформулиране на комуналната политика. Тези граждански инициативи са
ограничени както във времето, така и в пространството, но след 1968 г. се
наблюдава своеобразен техен бум. Във ФРГ през периода 1968 – 75 г. се
забелязват към 20 граждански инициативи. Само 1/5 от тях са свързани с
екологичните проблеми. Започват да ги подкрепят повече хора, нарастват
симпатиите към тях, в сравнение с парламентарните сили. Тези движения започват
да влизат в конфликт с военните и администрацията. С увеличение на симпатиите
към тях те започват да застрашават влиянието на електоралните партии.

   
Мнозина считат,
че в Хобурт, Австралия през март 1972 г. е създаденаа първата зелена партия –
Обединената Тасманийска Група. Почти по същото време в Канада е основана
„Малката партия”. През май 1972 г., в новозеландският университет Виктория е
създадена първата партия, която участва в избори – „Партията на зелените”.
Първата зелена партия в Европа е създадена през 1973 г. във Великобритания –
„Партия на екологията”, която през 1989 г. печели 15 % от гласовете.

   
През 1975-76 г.
започва консолидация на гражданските инициативи в Германия, създават една
протопартия на регионално равнище Съюз за защита на околната среда. Четири
години по-късно се разделят екологичните и зелените. Зелените заявяват, че се
насочват към парламента. Явяват се на изборите през 1980 г., а през 1983 г.
стават най-успешната Зелена партия, като печелят над 5,6 % и 28 депутати във
Федералния парламент.  Започва да се
проявяват два типа политици сред зелените – бивши комунисти и хора от
алтернативни леви движения, както и хора от десницата, не намерили реализация в
дясното пространство. По-малко влияние имат антиядрените движения.

   
Във Франция също
се прави консолидация. Образуват се в две: зелени и екологични. В Белгия и
Франция през 1980 – 1981 г. зелените вземат 5 % от гласовете и 5 депутатски
места. През 1987 г. в Италия Зелените влизат в парламента.

   
Представителите
на зелените партии след 1980 г. започват да навлизат не само в парламента, но и
в Европейския парламент., като през 1979 г. Шведската зелена партия първа има
избран представител в Европейския парламент. Политическата история на Европейските
Зелени започва от 1979 г., когато в изборите за Европейски парламент зелените и
радикалите създават група за „Координация на Европейските Зелени и Радикални
Партии” (Coordination  of European Green
and Radical Parties), претърпяват неуспех и се разделят, през 1984 г. се създава
„Европейската зелена координация” (European Green Coordination), която се
трансформира през 1993 г. в „Европейска Федерация на Зелените партии”, за да се
стигне до 22 февруари 2004 г., когато в Рим се създава „Партията на Европейските
Зелени”. Сред Европейските Зелени се наблюдават две основни идеологически
течения  „про-Европейски” и
„Евро-скептични”.

   
Зелената партия
в САЩ съществува от 1984 г., но се популяризира през 1996 г и 2000 г. с
явяването на Ралф Нейдър като техен кандидат в президенската кампания. Зелените
в САЩ печелят избори предимно на местно ниво. Един от най-известните американски
зелени политици е Джон Едер, бивш член на Камарата на представителите. През
втората половина на 90-те години на 20-век Зелените се популяризират и в
Австралия и Африка.

   
Финландската
зелена партия е първата станала част от национален кабинет през 1995 г.
Зелените в продължение на два мандата от 1998 до 2005 г. в Германия са съуправляващи
със социалдемократите. В червено-зеления алианс с канцлер Герхард Шройдер поста
външен министър се заемаше от лидера на зелените Йошка Фишер.

Зелените имат
силна привързаност към Парижката комуна, на която се гледа като на една локална
инициатива. Идейно въздействие оказва и Франкфуртската школа по отношение на
индивидуализма. Счита се, че анархизмът влияе върху Зелените със своя
радикализъм и ролята на общините да бъдещето развитие. Десен корен в Зелените може
да се търси в идеите на Огюст Конт (1798-1857) и старата десница. Европейските
аграрни партии не трябва да се забравят. Въздействие оказва и марксизмът,
постмодерния дебат на марксизма, има се предвид реториката на модерния ляв
марксизъм. Известно влияние има и възгледът за края на идеологиите, а
същевременно Зелените се опитват да правят социални промени в стила на
радикалите от 20-те години на 20 век.

Тази смес
съдържа няколко идейни ядра. Фундаментална характеристика е тезата за
алтернативност, самообявяват се за антипартийна партия, отричат съществуващата
партийна система, чувствуват се като авангард, че са отпред и че не се вместват
в ляво-дясно. Те инициират екологична политика – отричат съществуващата
икономика, политическа система, която не създава комфортна среда за човека.
Имат силен социален акцент, създаване на по-уютен и съобразен живот на човека,
говорят за демокрация на мястото, на общината, демократичност на най-ниско
равнище, за ролята на пряката демокрация на местно равнище. Равновесното
развитие е нормално развитие на икономиката, което не нарушава отношението
между човека и околната среда, целта е създаване на ново качество за живот на
самите хора, стъпват на ненасилието и толерантността между хората. Това значи
антимилитаризъм и толерантност към различните етноси.

   
Съществуват две
групи сред Зелените. Първата от тях е на социалните еколози (социоцентристи) –
поставящи в центъра на идеологията човека, това е доминиращата група. Те са
по-близо до социалдемокрацията и старите идеологии. Другата е на фундаменталните
еколози (биоцентристи) – настояват, че природата е по-важна от самият човек.
Обявяват се срещу използването на антибиотиците срещу вируси, противници на
борбата срещу СПИН. За тях това са естествени неща, чрез които природата прави
добро на човека. Според тях по този начин Природата се саморегулира.

Някои стигат до
пълно анархистично отношение към държавата, такива има във Франция. Крайните
представители на Зелените са известни като „екофашисти” и „Зелени кхмери”. Според
тях, когато става въпрос за оцеляване, отпадат ценностите. Икономическата и политическата
активност трябва да се ограничат до минимум. Искат разрушаване на агломерациите,
забраняването на пътуванията и миграциите.

   
Активността на Зелените,
популярността на идеологията й, принуди партиите да включат в своите отношения
екологията. Самата дума екология е въведена от немския проф. Ернст Хекел (1834–1919)
през 1866 г., като обозначение на науката, която изучава връзката между
организма и околната среда.

В България развитието
на екодвиженията оказа особена роля в постепенното демократизиране на
обществото още преди 1989 година. В тях се оформят антикомунистически групи. Първото
разцепление в СДС става в края на декември 1989 г., когато от Екогласност се
образува Зелената партия на  Ал.
Каракачанов, от нея израсна Филип Димитров. Политическият път на Иван Костов и
Едвин Сугарев е също свързан със Зелените. У нас тезата за равновесното
развитие е заложена в програмните документи на формациите оглавявани от
Александър Томов.

   
Зелените не са
просто природозащитници, а политическо движение, което проповядва опазване на
околната среда, устойчиво развитие, 
неизползване на насилие, справедливо общество. Зелените не са
привърженици на глобализацията. Първоначално гласоподавателите на зелените са били
предимно млади хора, но вече не е така. Смятат ги, че са продукт на 1968 г. Зелените
са по-скоро леви, но не трябва да се отричат връзките им с десницата
(консерватизма и крайната десница), но самите те не се считат за авангард.
Зелените имат левичарско поведение. Претендират, че имат собствена организационна
структура, различна от тези на партиите.

 

Борислав Ангелов

Политолог

31 август 2008
г.

 


ПОСЛЕДНИТЕ 5:

АНАРХИЗЪМ

МИЛИТАРИЗЪМ И ПАЦИФИЗЪМ/тема 2/

ГЛОБАЛИЗАЦИЯ, АНТИГЛОБАЛИЗЪМ И АЛТЕРГЛОБАЛИЗЪМ – ЗНАЕМ ЛИ КАКВО ОЗНАЧАВАТ?  / тема 1 /

МАСЛАРОВА МОЖЕ ДА ЗАБРАНИ И GSM-ИТЕ НА ПЕНСИОНЕРИТЕ

ИНТЕРВЮ С ПИСАТЕЛЯ ПЕТЪР ХРИСТОЗОВ

 

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=1401

Posted by on авг. 31 2008. Filed under Анализ. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.30371 лв
 CHF =  1.68824 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.21649 лв
100  RUB =  2.83363 лв
 USD =  1.64286 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.