Здравка Евтимова: Ще запомни ли България името на предателя на Левски? Ако сравним това създание с червей, ще обидим червея. Ако сравним предателя с кал, ще обидим калта.

Здравка Евтимова Снимка: БНТ

Здравка Евтимова е една от най-добрите съвременни български писателки. Тя е автор на кратки разкази, публикувани в десетки страни по света, и на романи, публикувани в България и САЩ. 

Общество Нет публикува речта на Здравка Евтимова от церемонията в памет на Васил Левски, 19 февруари 2020 г. 

„Днес сме се събрали да почетем 147 години от гибелта на Апостола. Преди около седмица екип български учени, български историци откриха в османските архиви в Истанбул нови документи, които хвърлят силна светлина върху мащаба на стройната мощна организация, която Васил Левски е създал.

Да, има предателство. Но ние трябва да мислим за силата, за мощта на създаденото от Левски. Аз се питам – помни ли някой името на робовладелеца, чиято собственост е бил робът Спартак? Помни ли някой името на патриция, чиято собственост е бил Езоп? Него помни. Ще запомни ли България името на предателя на Левски? Ако сравним това създание с червей, ще обидим червеяАко сравним предателя с кал, ще обидим калта. 

Моят баща се казваше Васил. Когато се роди малкият ми син и го кръстихме Васил, баща ми – електротехник от Перник – каза „Здравке, гледай това дете. То не носи само моето име, то носи името на Апостола. Гледай го така, че да стане свестен човек. И костите на Дякона да не се срамуват от него“. 

Днес ние сме тук, имаме деца. Наша задача е да ги възпитаме така, че те да не се научат на унизително пълзене. Да не се научат на раболепничене пред силните на деня. Нека всички деца, родени под българско небе, имат свободата. Какво е свободата днес? Свободата днес са знанията и уменията, които имаме. Които никой не може да ни отнеме. Свободата днес е единствената валута, единствената разменна монета, която отваря вратите на България навсякъде по света. Това е достойнството. На нашето умение да казваме Не.

Аз си мисля за корумпираните, онези, които късат плът от плътта на България, плът от плътта на всеки един от нас, онези, които крадат от новородените, които крадат от болните, за да пушат пура, която струва 2000 евро, онези, които имат къщи, тънещи в разкош, но в основата на тези къщи са окрадените пари на болни деца, които чакат много често напразно избавление от болката. Не, България не е по-слаба от предателството. България живее и днес. Почтеността и достойнството живеят и днес.

Искам да посоча, че нито едно бойно знаме на България, никога, в никоя битка, независимо колко голямо подразделението, дали е рота, дали отряд или дали е полк нито едно българско знаме не е било пленено в битка. Умира ли са 7-8 знаменосци, предавали са знамето един на друг, и то ненакърнено, неосквернено е запазвало свободата, такава, каквато Апостолът ни е завещал. 

Искам да кажа, че днес политиците имат много силен шанс да живеят и работят така, че утре България да назовава с имената им улиците, по които децата отиват на училище, площадите, по които младите и старите срещат любовта и радостта.

Искам да кажа за ония българи, които днес не са с нас, а са в чужбина, но те знаят оная пътечка пред родния дом. Те знаят, че няма някой, който е по-голям от българския изгрев. По-голям и по-красив от българския залез, когато това е залез с достойнство. Защото в залеза се ражда нова България. Защото ние сме научили младите да не се кланят. Аз го вярвам. Искам моите деца да са такива. Искам младите, които срещам да са такива. И много често, много често те са такива. 

„Приятелят ми Левски“, пише Ботев, „беше нечут характер. Студ. Дърво и камък се пука от студ, а той пее.“

Нека когато ние сме най-смазани. Когато сме най-долу. Когато сме унизени. Да не се прекършим, да не се предаваме. Да мислим и за Левски. Да мислим за нашето бъдеще. Да мислим за децата си, да мислим за България.

И нека знаем какво е казал Ботев: „Българска майка юнашка. Какви деца е раждала българска майка юнашка. Какви е момци хранила. Хранила, храни и днеска нашата земя хубава.“

И ние днес тази вечер не сме се събрали да отбележим 147-годишнината от гибелта на Апостола. Ние днес сме се събрали да ознаменуваме безсмъртието на България. То е в усмивките на нашите деца.

Благодарим ти, Апостоле!“

19 февруари 2020 г.

Назаем от интернет сайта на БНТ

Общество.нет (цитирането на автора, блога и активните линкове са задължителни)

Последвайте блога за свободни теми Общество Нет във Фейсбук;  Туитър и Телеграм

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=16607

Posted by on февр. 19 2020. Filed under Айсберг. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.