ЗА ТЕРОРИЗМА СЛАВАТА, ЗА НАС СЪЛЗИТЕ

Доживяхме в нашата мирна и кротка страна да има самоубийствен атентат. Това което само гледахме по телевизията, че се случва там някъде, изведнъж стана наша жестока реалност. Интересно беше да казваме,че искаме мир и да няма война. Какво обаче влагахме в тези думи при положение,че не бяхме във война и имахме мир?  Тероризмът беше за нас, едва ли не, някаква екзотика с която останалият свят има някакъв (неясно точно какъв) проблем. Медиите са толкова ангажирани с анализа на това кой, какво, къде, и как, че никога не успяват да отговорят на въпроса, защо нещо е станало? Коя е причината да убиваш невинни. Какъв е проблема,че да се прежалиш и да се пръснеш сам на парчета отнемайки още много животи около себе си?

Колко пъти трябваше да казваме и да предупреждаваме,че тероризмът е реална заплаха за нас.  Защо? Защото външната ни политика е такава. Подкрепяме инвазия в чужда държава, даваме военна помощ и маркираме военно присъствие в райони в които никой не ни е викал и никой не ни е молил за помощ. Когато пращаш свои войски в чужда държава за чий интерес го правиш? Пращаме войски срещу държави в които не сме в състояние на война. Джихадът не беше насочен срещу България (въпреки, че сме християни). Ние му обявихме война и естествените последствия не закъсняха. Външната ни политика на инвазия напомня приказката за жабата която видяла, че подковават коня и тя вдигнала крак. Готови ли бяхме да  понесем последствията обаче? Като гледам май не. Войната с тероризма не е война за територия, тя е война за хора. Всеки различен от радикалните ислямисти е потенциална жертва. Всеки изпратил военни части в страни като Афганистан е потенциална (дори желана) цел. Това е война, която няма граници. Противникът е невидим. Ясна е само жертвата – човек с мироглед различен от радикалния ислям. Днес тероризмът ликува за това, че за пореден път проля невинна кръв. Славата на тези „смели” мъже-терористите,  от днес вече е подхранена и с проливането на българска кръв. Каквото беше досега, беше.

Вчерашният тих и спокоен ден вече е в миналото. Нов такъв няма да има в близките десетилетия. България вече е във война. Ние загубихме първата битка във войната с тероризма.

За тероризма славата, за нас сълзите. Това е нашата действителност. Това е нашето бъдеще. България е и в незавидната ситуация,че като част от Европа и тук има доста толерантност към нетолерантните. Широко отворените граници за бежанци напълниха стария континент със стотици спящи клетки. Защо чакат? Войната започна. Връщане назад няма. Дано има време да се вземем в ръце и да променим изкривената си толерантност.

Автор: Йордан ТОДОРОВ

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=4990

Posted by on юли 20 2012. Filed under Утре. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

1 Коментар for “ЗА ТЕРОРИЗМА СЛАВАТА, ЗА НАС СЪЛЗИТЕ”

  1. Ангел-от-Хотница

    Покойната ми баба – македонката – казваше, „Тръгнете ли на госке, вържете го петелот“. Идеята е следната – когато отидете на гости, хората ще ви приемат и нагостят. Но после ще ви върнат визитата. Тогава вие ще трябва да ги нагостите. Затова, първо си вържете „петелот“, за да ви е по-лесно да го хванете, за да нагостите гостите. Отидохме на „госке“ в Ирак, отидохме на „госке“ в Афганистан (без някой да обясни разумно – защо). Е, сега няма защо да се чудим, защо ни връщат „визитата“.

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.26804 лв
 CHF =  1.68708 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.23421 лв
100  RUB =  2.69794 лв
 USD =  1.67523 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.