За смисъла на промяната

Или защо морската звезда изяде паяка?*

Мъдрият се нагажда към обстоятелствата така, както водата променя формата си спрямо съда, в който е налята. 

 Китайска поговорка

Спомняте ли си аналоговата връзка за интернет, когато като си дуплекс и съседите ти тропаха по вратата. А днес говорим за 4G и 5G. Днешните деца едва ли си спомнят първите телефони, за които се шегувахме като ученици, че са с двойно предназначение. Бяха толкова големи, че служеха и за бухалки. Съвременните телефоните са леки, удобни и притежават различни функции. С развитието на интернет и високите технологии днес само едно натискане на бутонче е достатъчно, за да говориш с целия свят. А с под 100 евро да летиш до редица дестинации благодарение на ниско тарифните компании. Светът все повече заприличва на едно глобално село. Село, за което мой познат, румънски финансист и бизнес консултант, покрай Великден написа в профила си в LinkedIn следното нещо: „Глобализация: Румънец, живеещ в Сингапур, празнува Великден в Малайзия с индийска храна и японска бира….светът е просто едно по-голямо село“. Светът се променя и то драматично. За да оцелее всяка една бизнес организация трябва да е способна да направи промени, така че да отговори на измененията на външната среда. Поради тази причина и самата промяна не просто е един изключително важен процес, той много често се оказва и единствената възможност за оцеляване.

Ще си позволя да ви припомня за една известно историческо събитие. То е свързана с името на испанският конкистадор Ернан Кортес, който открива столицата на ацтеките. Първоначално той и предвожданата от нето армия биват посрещнати дружелюбно от местното население и техният вожд – Монтесума II. Местните дори настаняват испанците в ацтекски селища с куп удобства. Но Кортес се възползва от ситуацията и организира преврат. Той залавя Монтесума II и започва да издава заповеди от негово име, които са свързани с управлението на страната. Накрая го убива въпреки обещанието му да не го прави. Настъпва тотален хаос. Ацтеките въстават. В боевете, последвали след това, Кортес губи много войници и е принуден да напусне столицата Теночтитлан. Скоро след това Кортес предприема ново настъпление с близо 10 000 войници и през пролетта на 1521г. обсажда града. Испанците унищожават водопровода, от който местното население получава вода. Барикадират пътищата, като не позволяват в града да се доставя храна. За близо 3 месеца 240 000 души умират от глад. След едва две години след обкръжението на Теночтитлан градът се предава и е подложен на жесток грабеж. Ацтекската цивилизация е унищожена ….

И още една история, която си спомних от филма „Капитан Петко воевода“. В един от епизодите българите от едно село и четата на Капитана са обкръжени от турска войска и принудени да се укрият в местната черква. Помощ не идва отникъде, а хората вътре в черквата изнемогват от глад и жажда. Тогава на Петко му хрумва идеята да развее бял флаг и да обяви, че се предават. Воеводата, врял и кипял в не една и две битки, издава заповед да следят кой е водачът на турците и да се целят в него. „Който пие – значи е главатарят“, казва им той. Така и става. Куршум застрелва водачът на турците, които хаотично се разбягват.

Припомних на многоуважаемия читател двете истории по-горе по една простичка причина. Когато унищожим главата на „паяка“ (под „паяк“ се разбира централизирана организация, при която се използва командване и управление за осигуряване на ежедневното и функциониране), то настъпва хаос. При безоблачни и спокойни периоди – както е било с ацтеките преди нашествието на конкистадорите, тези организации могат да са много проспериращи и всеки член в тях да се чувства добре. Във времена на промени и преход, обаче, те се провалят. Затова е важно да се помисли за тяхната трансформация – децентрализациране (някои изследователи наричат този тип организации „морски звезди“) или изграждане на  хибриден модел, при който бизнес организациите имат йерархична структура, но и ДНК на морска звезда.   И един последен пример – General Motors („паяк“), за която вземат решение да продължи да съществува като една строго централизирана система, тоест да не се променя, се проваля. Качеството на произвежданите автомоболи спада, печалбите – също. За разлика от нея при Тойота („морска звезда“) всеки служител получава високо ниво на свобода; има възприет процес на непрекъснато подобрение; работниците са възприети като ценен актив. В резултат японсите автомобили са с много по-добро качество. А „морската звезда“ изяде „паяка“.

В заключение трябва да отбележим, че проспериращи са тези организации, които „не спират“, а са в непрекъснат процес на развитие и следвайки „Дзен принципа“  на Тойота – се усъвършенстват.

Автор: Д-р Даниел Пангев

Авторът е хонорован асистент към катедра „Управление“ на УНСС. Водил е семинарни занятия по „Организационно поведение“ пред студентите от специалност „Бизнес администрация“. Практик с повече от 12 години в сферата на управлението на човешките ресурси.

* В статията е използван пример и терминология от книгата „Морската звезда и паякът“ на Ори Брейфман, Род Бекстром.

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=13665

Posted by on апр. 11 2018. Filed under Гледна точка. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.20686 лв
 CHF =  1.71384 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.23656 лв
100  RUB =  2.56728 лв
 USD =  1.70072 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.